Решение № 2771 от 25.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1715/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 10а, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по жалба на А. М. А. М. /A. M. A. M./, гражданин на Е., [дата на раждане] в Ш., Египед, с паспорт № А31086763, издаден на 27.07.2022г. от Паспортна служба на Е. и валиден до 26.07.2029г., чрез упълномощен адвокат, срещу отказ за издаване на виза от 24.01.2024 г., постановен по заявление за виза от 22.12.2023г., издаден от завеждащ консулска служба в Генералното консулство на Република България в Д., Обединени Арабски Емирства. В жалбата, уточнена с молба – заявление от 28.02.2024 г., се твърди незаконосъобразност на отказа да бъде издадена виза. Конкретно се сочи, че е немотивиран и постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и при неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа излага подробни аргументи, че административният орган не е преценил правилно всички факти от значение за случая, предвид, че липсват мотиви. Подателят на жалбата настоява, че отказът нарушава основно право по чл.8, § 1 от ЕКПЧ – нарушено е правото му на семеен живот, поради което е лишен от възможността да се събере със съпругата си на територията на Република България. Ангажира писмени и гласни доказателства.Моли съда да отмени обжалвания отказ и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението му. Не претендира разноски. Ответникът - завеждащия консулската служба в Генералното консулство на Република България в Д., Обединени арабски емирства, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Излага доводи за законосъобразност на оспорения отказ, който е издаден по заявление за издаване на виза вид „С“. Моли обжалването да бъде отхвърлено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд, С. – град, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Със заявление 23001731/22.12.2023г. А. М. А. М. /A. M. A. M./, гражданин на Е., [дата на раждане] в Ш., Е., подал до Посолството на Република България в Д. искане за издаване на виза за многократно влизане с цел - посещение на роднини или приятели. Посочено е, че е омъжен за Г. И. В. - българка, [дата на раждане] В представеното по настоящото дело копие на заявление (което е поставило началото на производството по издаване на виза), не е посочено от кого се поемат разходите на лицето за пътуване и издръжката му по време на престоя в България. От апликанта във формуляра не е посочен исканият вид виза, по смисъла на чл. 9а, ал. 2 ЗЧРБ. Ръкописно е отбелязано в горната част на заявлението, над входящия номер и датата - „Виза С“. Към заявлението са приложени: копие на паспорта на апликанта; удостоверение за сключен граждански брак № [ЕГН], издаден въз основа на акт за сключен в Е. на 06.11.2022 г. граждански брак; копие на лична карта № [ЕГН], издадена на 29.03.2018 г. от МВР – Б., със срок на валидност 29.03.2028 г., на името на Г. И. В., с постоянен адрес в [населено място], [улица] – съпруга; застрахователна полица с покритие на територията на България за периода от 27.07.2022 г. до 26.07.2029 г. На 24.01.2024г. от ответника е постановен обжалваният в настоящето производство отказ на виза. В стандартизиран формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза е посочено, че визата е отказана на основание чл.10, ал. 1, т.17 от ЗЧРБ. Като фактически основания за отказа е посочено, че: “Анализът на документите и направените от апликанта изявления, не доказват по категоричен начин действителните намерения на пътуване. Не живее в един дом с българската гражданка и не комуникират разбираемо по между си. Основателни съмнения, че бракът е фиктивен с цел заобикаляне на ЗЧРБ“. По искане на ответника (писмена молба - л. 27), в хода на съдебното производство от МВР, дирекция “Миграция” и ДАНС е поискано цялостно заверено копие на административната преписка от съгласувателната процедура по заявлението за издаване на виза на А. М. А. М., с № 23001731 от 22.12.2023 г. От Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР е изискана информация за пътуванията в чужбина на съпрузите. Получен е отговор от ДАНС с рег. № М-4828/29.02.2024г., в който е посочено, че съгласувателната процедура по подаденото от А. М. А. М. заявление за виза е осъществено от Специализирана дирекция “М”- ДАНС, като е изразено отрицателно становище в Националната визова информационна система за издаване на исканата виза, поради съмнения за фиктивен брак и висок миграционен риск, на основание чл. 10. ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. В писмото е посочено, че изводът е обоснован с отрицателната визова история на апликанта, според която след проведените интервюта със съпругата му и с него, е установено, че същите не говорят на език, разбираем и от двамата. След сключването на брака, не са живели в едно домакинство. Това е довело до обоснованото съмнение, че бракът им е фиктивен и е сключен с цел заобикаляне на нормите на ЗЧРБ (л. 52). От дирекция “Миграция” МВР е изпратено писмо рег. № 536400-17591/28.02.2024г., в което уведомяват съда, че Дирекция “Миграция” не участва в процедурите по издаване на визи тип “С” за краткосрочно пребиваване, тъй като на основание чл.3, ал.2 от Инструкция КОВ-04-02-351 от 15.08.2013г. за условията и реда на съгласуване на заявленията за визи, дирекцията участва единствено в процедурите по издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип “D”. От главна дирекция “Гранична полиция” МВР е изпратено писмо рег. № 328200-5884/29.02.2024г., в което е посочено, какви данни за преминаване през ГКПП на Република България има в автоматизирания информационен фонд в периода 01.01.2022г. до 22.12.2023г. за българската гражданка Г. В. - съпруга, както и за гражданина на Е. А. М. А. М., като е обърнато внимание, че след 01.01.2007 лицата, ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правото на Съюза не подлежат на задължителна проверка в АИС на МВР “Граничен контрол”, поради което във фонда не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания на тази категория лица (л. 49). По делото са приети като писмени доказателства и представените с административната преписка, копия на заповеди за компетентност на издателя на отказа, както следва: заповед № 95–00–254/03.10.2011г. на министъра на външните работи и заповед № Ав-02-73-1/02.08.2022г. на З., временно управляващ, Генералното консулство на Република България в Д., О., с която г-н Ц., С./МОЛ в ГК – Д. е упълномощен като консулско длъжностно лице, което да съставя и връчва формулярите на отказ за издаване на виза, като изрично е посочено, че отказите следва да бъдат подписвани от г-н К. А., З. (л. 16-17). Допълнително, в проведеното на 03.04.2024 г. открито съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя са представени: декларация, че на лицето А. М. А. М. и на неговата съпруга е предоставено да ползват жилище в Б., с оглед изискването лицето да има установен адрес; договор за заем за послужване, видно от който жилището собственост на Д. Д. е предоставено за временно и безвъзмездно ползване за срок от 6 години на Г. В. - съпругата; договор за сключен граждански брак в Е. – с превод на български език; декларация по чл.2, ал.6 ЗЧРБ с нотариална заверка на положените подписи на апликанта и съпругата му, в която са декларирани следните обстоятелства: бракът е сключен на 06.11.2022 г. в Е.; че нямат деца от брака; къде са пребивавали в Е. при сключването на гражданския брак; на какъв език общуват. Представени са още: копие от задграничния паспорт на съпругата Г. В., ведно с две визи за Е., от които е видно, че е пътувала и пребивавала в Е.; декларация, че съпругата, ще осигури финансова издръжка на съпруга си при пребиваването му на територията на България, с нотариална заверка на положения подпис; три броя предходни откази за издаване на виза „D“; както и фото – снимки на съпрузите. Приета по делото е и представената от процесуалния представител на ответника разпечатка на съгласувателната процедура по издаване на обжалвания отказ за виза (л. 64-66). По искане на процесуалния представител на жалбоподателя са разпитани двама свидетели - съпругата на жалбоподателя и нейна позната – А. Б.. От техните показания се установява, че жалбоподателят се е запознал със съпругата си Г. В., българска гражданка, през фейсбук и така са създали контакт. Двамата общуват на английски език и с жестове. Свидетелките заявяват, че жалбоподателят е адвокат, но работил в А. Д. като „поддръжка климатични системи“. По покана на апликанта г-жа В. е заминала за Е. през 2021 г., за да се видят. Гостуването й продължило един месец и решили да се оженят, но тя нямала необходимите документи, затова се върнала в България. При второто гостуване в Е., апликанта и Г. В. сключили гражданския брак. Отпразнували го с малко тържество. Съвместното им съжителство продължило няколко месеца в къщата на родителите на жалбоподателя. Съпругата се е върнала в България, за да се грижи за болната си майка. В България е безработна, финансово се издържа от продажбата на семейната къща и с помощта, която получава от дъщеря си, която е предоставила и апартамента си за съвместното съжителство на съпрузите в България. Помощ получавала и от съпруга си. Свидетелката Б. дава сведения, че двамата съпрузи общуват постоянно по вайбър. Съпругата заявява пред съда, че са решили да живеят в България по нейно желание. Роднините на съпруга й в Е. много я харесват и уважават. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата до съда е подадена на 06.02.2024г. от надлежна страна - адресат на оспорения индивидуален административен акт и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, след получаване отказа за издаване на виза за краткосрочно пребиваване (виза вид "C") на 24.01.2024г. Във връзка с претендираното от жалбоподателя засягане на правото му на семеен и личен живот, закрепено в чл. 8, пар. 1 ЕКПЧ следва да се отбележи, че предвид разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗЧРБ само отказите за издаване на визи по чл.9а, ал.2, т.4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. Следователно жалбата, попада в предвиденото в закона изключение, допустима е и следва да бъде разгледана по същество. При разглеждането й по съществото на спора, съдът намира следното: Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 9г, ал. 1 от ЗЧРБ, съгласно приложените заповеди за оправомощаване на издателя на отказа. Нормата на чл. 8 от ЗЧРБ предвижда, че чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква. В чл.9 от ЗЧРБ е дадено легалното определение, че визата е разрешение за влизане и пребиваване или летищен транзит. Съгласно чл.9г, ал.1 от ЗЧРБ, визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България и следователно те отказват издаването на виза. Отказът е издаден в писмена форма и от формална страна съдържа фактически и правни основания за издаването му, но същите не се подкрепят от доказателствата по делото. Самото правно основание не се изпълва от установените по делото факти, което води до материална незаконосъобразност на акта. Органът не е положил необходимата процесуална активност при изясняване на фактическата обстановка, което пък съставлява съществено нарушение на процедурата в административното производство. Жалбоподателят, гражданин на Е., към момента на подаване на заявлението за издаване на виза е съпруг на българска гражданка, съгласно посоченото в същото и това заявено обстоятелство не се оспорва по делото. Редът за издаване на визи е регламентиран в Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, приета с ПМС № 198 от 11.07.2011г. /обн., ДВ, бр. 55 от 19.07.2011г., в сила от 4.08.2011г./ - “Наредбата"/НУРИВОВР/. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата виза на чужденец не се издава, когато е налице едно от основанията, посочени в чл. 10 от Закона за чужденците в Република България. За отказа се съставя формуляр в два екземпляра по образец съгласно приложение № 7, който се подписва от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство или от упълномощено от него длъжностно лице, а в случай на издаване на виза на границата - от ръководителя на органа по чл. 10, ал. 2 или от упълномощено от него длъжностно лице. Във формуляра се вписват мотивите, като се посочва основанието за отказа, без да се вписват съображения, засягащи интересите на националната сигурност и се удостоверява датата на връчване (изпращане) на заинтересуваното лице. Първият екземпляр се връчва или изпраща на кандидата, а вторият се прилага към заявлението за издаване на виза и придружаващите го документи. Съгласно чл.9ж, ал.1 от ЗЧРБ за издаване на виза кандидатът подава попълнено и подписано заявление по образец, към което прилага документи, доказващи целта на пътуването, като образците на заявленията за издаване на визи се определят с наредбата по чл. 9е, ал. 1. Изискуемите документи, които се прилагат към заявлението за виза, са уредени в чл.13 - 17 от Наредбата, включително документи, доказващи целта на пътуването, документи за осигурено настаняване или доказателства за достатъчно средства за покриване на разходите по настаняването, документи доказващи, че кандидатът разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в държавата на произход или пребиваване, валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която да покрива целия период на планиран престой или транзитно преминаване с минимален размер на покритие 30 000 евро, доказателства, удостоверяващи притежаването на необходимите финансови средства за издръжка за всяко транзитно преминаване в размер минимум 50 евро или тяхната равностойност Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 10а, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по жалба на А. М. А. М. /A. M. A. M./, гражданин на Е., [дата на раждане] в Ш., Египед, с паспорт № А31086763, издаден на 27.07.2022г. от Паспортна служба на Е. и валиден до 26.07.2029г., чрез упълномощен адвокат, срещу отказ за издаване на виза от 24.01.2024 г., постановен по заявление за виза от 22.12.2023г., издаден от завеждащ консулска служба в Генералното консулство на Република България в Д., Обединени Арабски Емирства. В жалбата, уточнена с молба – заявление от 28.02.2024 г., се твърди незаконосъобразност на отказа да бъде издадена виза. Конкретно се сочи, че е немотивиран и постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и при неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа излага подробни аргументи, че административният орган не е преценил правилно всички факти от значение за случая, предвид, че липсват мотиви. Подателят на жалбата настоява, че отказът нарушава основно право по чл.8, § 1 от ЕКПЧ – нарушено е правото му на семеен живот, поради което е лишен от възможността да се събере със съпругата си на територията на Република България. Ангажира писмени и гласни доказателства.Моли съда да отмени обжалвания отказ и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението му. Не претендира разноски. Ответникът - завеждащия консулската служба в Генералното консулство на Република България в Д., Обединени арабски емирства, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Излага доводи за законосъобразност на оспорения отказ, който е издаден по заявление за издаване на виза вид „С“. Моли обжалването да бъде отхвърлено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд, С. – град, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Със заявление 23001731/22.12.2023г. А. М. А. М. /A. M. A. M./, гражданин на Е., [дата на раждане] в Ш., Е., подал до Посолството на Република България в Д. искане за издаване на виза за многократно влизане с цел - посещение на роднини или приятели. Посочено е, че е омъжен за Г. И. В. - българка, [дата на раждане] В представеното по настоящото дело копие на заявление (което е поставило началото на производството по издаване на виза), не е посочено от кого се поемат разходите на лицето за пътуване и издръжката му по време на престоя в България. От апликанта във формуляра не е посочен исканият вид виза, по смисъла на чл. 9а, ал. 2 ЗЧРБ. Ръкописно е отбелязано в горната част на заявлението, над входящия номер и датата - „Виза С“. Към заявлението са приложени: копие на паспорта на апликанта; удостоверение за сключен граждански брак № [ЕГН], издаден въз основа на акт за сключен в Е. на 06.11.2022 г. граждански брак; копие на лична карта № [ЕГН], издадена на 29.03.2018 г. от МВР – Б., със срок на валидност 29.03.2028 г., на името на Г. И. В., с постоянен адрес в [населено място], [улица] – съпруга; застрахователна полица с покритие на територията на България за периода от 27.07.2022 г. до 26.07.2029 г. На 24.01.2024г. от ответника е постановен обжалваният в настоящето производство отказ на виза. В стандартизиран формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза е посочено, че визата е отказана на основание чл.10, ал. 1, т.17 от ЗЧРБ. Като фактически основания за отказа е посочено, че: “Анализът на документите и направените от апликанта изявления, не доказват по категоричен начин действителните намерения на пътуване. Не живее в един дом с българската гражданка и не комуникират разбираемо по между си. Основателни съмнения, че бракът е фиктивен с цел заобикаляне на ЗЧРБ“. По искане на ответника (писмена молба - л. 27), в хода на съдебното производство от МВР, дирекция “Миграция” и ДАНС е поискано цялостно заверено копие на административната преписка от съгласувателната процедура по заявлението за издаване на виза на А. М. А. М., с № 23001731 от 22.12.2023 г. От Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР е изискана информация за пътуванията в чужбина на съпрузите. Получен е отговор от ДАНС с рег. № М-4828/29.02.2024г., в който е посочено, че съгласувателната процедура по подаденото от А. М. А. М. заявление за виза е осъществено от Специализирана дирекция “М”- ДАНС, като е изразено отрицателно становище в Националната визова информационна система за издаване на исканата виза, поради съмнения за фиктивен брак и висок миграционен риск, на основание чл. 10. ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. В писмото е посочено, че изводът е обоснован с отрицателната визова история на апликанта, според която след проведените интервюта със съпругата му и с него, е установено, че същите не говорят на език, разбираем и от двамата. След сключването на брака, не са живели в едно домакинство. Това е довело до обоснованото съмнение, че бракът им е фиктивен и е сключен с цел заобикаляне на нормите на ЗЧРБ (л. 52). От дирекция “Миграция” МВР е изпратено писмо рег. № 536400-17591/28.02.2024г., в което уведомяват съда, че Дирекция “Миграция” не участва в процедурите по издаване на визи тип “С” за краткосрочно пребиваване, тъй като на основание чл.3, ал.2 от Инструкция КОВ-04-02-351 от 15.08.2013г. за условията и реда на съгласуване на заявленията за визи, дирекцията участва единствено в процедурите по издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип “D”. От главна дирекция “Гранична полиция” МВР е изпратено писмо рег. № 328200-5884/29.02.2024г., в което е посочено, какви данни за преминаване през ГКПП на Република България има в автоматизирания информационен фонд в периода 01.01.2022г. до 22.12.2023г. за българската гражданка Г. В. - съпруга, както и за гражданина на Е. А. М. А. М., като е обърнато внимание, че след 01.01.2007 лицата, ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правото на Съюза не подлежат на задължителна проверка в АИС на МВР “Граничен контрол”, поради което във фонда не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания на тази категория лица (л. 49). По делото са приети като писмени доказателства и представените с административната преписка, копия на заповеди за компетентност на издателя на отказа, както следва: заповед № 95–00–254/03.10.2011г. на министъра на външните работи и заповед № Ав-02-73-1/02.08.2022г. на З., временно управляващ, Генералното консулство на Република България в Д., О., с която г-н Ц., С./МОЛ в ГК – Д. е упълномощен като консулско длъжностно лице, което да съставя и връчва формулярите на отказ за издаване на виза, като изрично е посочено, че отказите следва да бъдат подписвани от г-н К. А., З. (л. 16-17). Допълнително, в проведеното на 03.04.2024 г. открито съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя са представени: декларация, че на лицето А. М. А. М. и на неговата съпруга е предоставено да ползват жилище в Б., с оглед изискването лицето да има установен адрес; договор за заем за послужване, видно от който жилището собственост на Д. Д. е предоставено за временно и безвъзмездно ползване за срок от 6 години на Г. В. - съпругата; договор за сключен граждански брак в Е. – с превод на български език; декларация по чл.2, ал.6 ЗЧРБ с нотариална заверка на положените подписи на апликанта и съпругата му, в която са декларирани следните обстоятелства: бракът е сключен на 06.11.2022 г. в Е.; че нямат деца от брака; къде са пребивавали в Е. при сключването на гражданския брак; на какъв език общуват. Представени са още: копие от задграничния паспорт на съпругата Г. В., ведно с две визи за Е., от които е видно, че е пътувала и пребивавала в Е.; декларация, че съпругата, ще осигури финансова издръжка на съпруга си при пребиваването му на територията на България, с нотариална заверка на положения подпис; три броя предходни откази за издаване на виза „D“; както и фото – снимки на съпрузите. Приета по делото е и представената от процесуалния представител на ответника разпечатка на съгласувателната процедура по издаване на обжалвания отказ за виза (л. 64-66). По искане на процесуалния представител на жалбоподателя са разпитани двама свидетели - съпругата на жалбоподателя и нейна позната – А. Б.. От техните показания се установява, че жалбоподателят се е запознал със съпругата си Г. В., българска гражданка, през фейсбук и така са създали контакт. Двамата общуват на английски език и с жестове. Свидетелките заявяват, че жалбоподателят е адвокат, но работил в А. Д. като „поддръжка климатични системи“. По покана на апликанта г-жа В. е заминала за Е. през 2021 г., за да се видят. Гостуването й продължило един месец и решили да се оженят, но тя нямала необходимите документи, затова се върнала в България. При второто гостуване в Е., апликанта и Г. В. сключили гражданския брак. Отпразнували го с малко тържество. Съвместното им съжителство продължило няколко месеца в къщата на родителите на жалбоподателя. Съпругата се е върнала в България, за да се грижи за болната си майка. В България е безработна, финансово се издържа от продажбата на семейната къща и с помощта, която получава от дъщеря си, която е предоставила и апартамента си за съвместното съжителство на съпрузите в България. Помощ получавала и от съпруга си. Свидетелката Б. дава сведения, че двамата съпрузи общуват постоянно по вайбър. Съпругата заявява пред съда, че са решили да живеят в България по нейно желание. Роднините на съпруга й в Е. много я харесват и уважават. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата до съда е подадена на 06.02.2024г. от надлежна страна - адресат на оспорения индивидуален административен акт и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, след получаване отказа за издаване на виза за краткосрочно пребиваване (виза вид "C") на 24.01.2024г. Във връзка с претендираното от жалбоподателя засягане на правото му на семеен и личен живот, закрепено в чл. 8, пар. 1 ЕКПЧ следва да се отбележи, че предвид разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗЧРБ само отказите за издаване на визи по чл.9а, ал.2, т.4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. Следователно жалбата, попада в предвиденото в закона изключение, допустима е и следва да бъде разгледана по същество. При разглеждането й по съществото на спора, съдът намира следното: Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 9г, ал. 1 от ЗЧРБ, съгласно приложените заповеди за оправомощаване на издателя на отказа. Нормата на чл. 8 от ЗЧРБ предвижда, че чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква. В чл.9 от ЗЧРБ е дадено легалното определение, че визата е разрешение за влизане и пребиваване или летищен транзит. Съгласно чл.9г, ал.1 от ЗЧРБ, визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България и следователно те отказват издаването на виза. Отказът е издаден в писмена форма и от формална страна съдържа фактически и правни основания за издаването му, но същите не се подкрепят от доказателствата по делото. Самото правно основание не се изпълва от установените по делото факти, което води до материална незаконосъобразност на акта. Органът не е положил необходимата процесуална активност при изясняване на фактическата обстановка, което пък съставлява съществено нарушение на процедурата в административното производство. Жалбоподателят, гражданин на Е., към момента на подаване на заявлението за издаване на виза е съпруг на българска гражданка, съгласно посоченото в същото и това заявено обстоятелство не се оспорва по делото. Редът за издаване на визи е регламентиран в Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, приета с ПМС № 198 от 11.07.2011г. /обн., ДВ, бр. 55 от 19.07.2011г., в сила от 4.08.2011г./ - “Наредбата"/НУРИВОВР/. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата виза на чужденец не се издава, когато е налице едно от основанията, посочени в чл. 10 от Закона за чужденците в Република България. За отказа се съставя формуляр в два екземпляра по образец съгласно приложение № 7, който се подписва от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство или от упълномощено от него длъжностно лице, а в случай на издаване на виза на границата - от ръководителя на органа по чл. 10, ал. 2 или от упълномощено от него длъжностно лице. Във формуляра се вписват мотивите, като се посочва основанието за отказа, без да се вписват съображения, засягащи интересите на националната сигурност и се удостоверява датата на връчване (изпращане) на заинтересуваното лице. Първият екземпляр се връчва или изпраща на кандидата, а вторият се прилага към заявлението за издаване на виза и придружаващите го документи. Съгласно чл.9ж, ал.1 от ЗЧРБ за издаване на виза кандидатът подава попълнено и подписано заявление по образец, към което прилага документи, доказващи целта на пътуването, като образците на заявленията за издаване на визи се определят с наредбата по чл. 9е, ал. 1. Изискуемите документи, които се прилагат към заявлението за виза, са уредени в чл.13 - 17 от Наредбата, включително документи, доказващи целта на пътуването, документи за осигурено настаняване или доказателства за достатъчно средства за покриване на разходите по настаняването, документи доказващи, че кандидатът разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в държавата на произход или пребиваване, валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която да покрива целия период на планиран престой или транзитно преминаване с минимален размер на покритие 30 000 евро, доказателства, удостоверяващи притежаването на необходимите финансови средства за издръжка за всяко транзитно преминаване в размер минимум 50 евро или тяхната равностойност