Решение № 499 от 8.10.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 654/2025 г.

Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. №12858/19.08.2025 година о т К. С. Т., в качеството му на избран председател на Сдружение с нестопанска цел „Обединена македонска организация – Илинден“ срещу решение №130/30.07.2025 година, постановено по т.д. №182 по описа за 2025 година на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърден отказ №20250714102819/16.07.2015 година на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че решението е неправилно, тъй като аргумент за постановяването му е, че в заявлението за вписване и в устава на сдружението персоналния състав на двата органа - общото събрание и управителния съвет са напълно идентични. Тези съображения на съда са незаконосъобразни, защото няма никакво ограничение учредителите на сдружението да бъдат избрани за членове на управителния съвет. След регистрацията на сдружението същото ще приема нови членове и състава на ОС и УС няма да е един и същ. Другият аргумент е, че определянето на сдружение за извършване на дейност в частна полза, но с цели за дейност в обществена полза представлява заобикаляне на закона с цел избягване на спазването на допълнителни ограничения и изисквания за юридически лица. Сдружението си е поставило цели, които са съответни за едно демократично общество. Нормата на чл.11, ал.2 КЗПЧОС постановява, че упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения освен тези, които са предвидени в закона. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и укаже на Агенция по вписванията да извърши вписване по подаденото заявление. Агенция по вписванията е представила отговор, с който моли да се потвърди обжалваният акт по следните съображения: Не е посочено мястото и часа на провеждане на учредителното събрание, което представлява абсолютно необходимо изискване за установяване на едновременно изразена воля от всички учредители и валидност на решенията, приети на събранието, съгласно чл.19 ЗЮЛНЦ. Установено е несъответствие между подписите на учредителите и текста на протокола и устава, като подписите са положени на отделен лист, а не непосредствено под текста на съответния документ, което поставя под съмнение автентичността на документа и моментът на неговото подписване, както и правомощията на подписалите лица и нарушава изискванията за надлежно удостоверяване волята на учредителите. В резултат на служебна проверка е констатирана неяснота относно органите на сдружението и техните правомощия, като в устава и в протокола не е посочено ясно кой орган упражнява представителната власт и кой взема решения относно приемането и изключването на членове, което противоречи на разпоредбите на чл.20, т.10 и чл.31 от ЗЮЛНЦ и прави невъзможно обективното установяване на валидно учредяване и съществуване на сдружението. Приложените документи не съдържат достатъчно данни за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членство, включително при смърт, поставяне под запрещение или изключване на членове, което представлява съществено изискване по чл.20, т.10 ЗЮЛНЦ и оставя неопределеност относно правата и задълженията на членовете и управителните органи на сдружението. С постановеният отказ е потвърдена необходимостта от стриктно спазване на материалноправните изисквания за регистрация на юридическо лице с нестопанска цел. С жалбата е направено искане за отвод на съдията-докладчик по съображения за предубеденост, тъй като е налице произнасяне във връзка с регистрация на сдружения на македонци. Съдебният състав намира, че така направеното искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като в това производство, охранително по своя характер, съдът не е обвързан от мотивите, изложени от длъжностното лице при отказа, а отново извършва проверка съгласно изискванията на закона и устава. При постановяване на решението, съдът уважава или отхвърля искането за регистрация, като за разлика от исковото производство решението не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което по всяко конкретно заявление, съдът е обвързан от посоченото от заявителите в заявлението и приложените документи, поради което не може да се приеме, че е предубеден по настоящето заявление. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството по т.д.№ №182 по описа за 2025 година на Окръжен съд Благоевград е образувано по жалба срещу отказ №20250714102819/16.07.2015 година на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по подадено заявление от К. С. Т., в качеството му на избран председател на Сдружение с нестопанска цел „Обединена македонска организация – Илинден“. При преценка законосъобразността на отказа по заявлението от ДЛР, съдът изхожда от вменените му със ЗТРРЮЛНЦ и Наредба №1/2007г. за водене, съхранение и достъп до ТР правомощия. Съгласно чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР (респ. акта подлежи на обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; да са представени изискуемите декларации по чл.13 от ЗТР; да е заплатена следващата се държавна такса (когато такава се дължи). В това производство, охранително по своя характер, съдът не е обвързан от мотивите, изложени от длъжностното лице при отказа, а отново извършва проверка съгласно изискванията на закона и устава. При липсата на което и да е от предвидените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, ДЛР постановява отказ. Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата намира следното от фактическа и правна страна: Със заявление образец А15 рег. № 20250714102819/14.07.2025г. е направено искане за първоначална регистрация на Сдружение с нестопанска ц е л „ОБЕДИНЕНА МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ - ИЛИНДЕН“. Към заявлението са представени изискуемите се по закон документи, както следва: декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър, подписана от К. С. Т., съгласие и образец от подписа на К. С. Т., протокол от учредително събрание на Сдружение с нестопанска цел „Обединена македонска организация Илинден“ от дата 27.04.2025г., списък на учредителите, Устав на Сдружение с нестопанска цел „ОБЕДИНЕНА МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ - ИЛИНДЕН“ и квитанция за платена такса за регистрация. Видно от представените документи е, че на 27.04.2025 година е проведено учредително събрание на сдружение с нестопанска цел „Обединена македонска организация-Илинден“, като на същото събрание е взето решение за учредяване на сдружение с посоченото наименование, което да извършва дейност в частна полза. На същото събрание, видно от протокола е избран управителен съвет и представляващ сдружението, който е легитимиран да подаде заявлението за вписване на учреденото сдружение. В самия протокол на учредителното събрание обаче не е посочен час и точно място на провеждането му. Посочването на точни място и час на провеждане на учредителното събрание е абсолютно необходимо с оглед на преценка за наличие на едновременно изразена воля на всичките седем учредители, съгласно изискванията на чл. 19 ЗЮЛНЦ. Протоколът от Учредителното събрание, както и Устава са подписани от председател и протоколчик на събранието, респ. от учредителите на отделна страница, а не под самия текст на събранието, респ. на разпоредбите на Устава. Това поставя под съмнение въпроса дали подписите към съответните документи са част от тях, както и кога са положени. На следващо място в списъка на учредителите на сдружението е добавен седми учредител – А. А., като имената му са изписани на ръка, без надлежно удостоверяване на авторството на извършената добавка. На другите шестима учредители, имената са изписани с печатни букви. Представеният списък на учредителите не е заверен от председател и протоколчик на събранието, поради което не удостоверява, че тези лица са присъствували на събранието. Представеният към заявлението Устав не отговаря на изискванията на чл. 20, т. 10 ЗЮЛНЦ. Съгласно посочената разпоредба уставът следва да съдържа правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството. В Устава е записано, че членството се прекратява с изключването на член на сдружението – чл. 11 ал. 4, т.3. Липсват обаче разписани правила по какъв начин следва да се уреждат имуществените отношения с изключените членове, вкл. и при прекратяване на членството при останалите основания – смърт, поставяне под запрещение и др. Налице е и друга неяснота относно приемането на нови членове. В чл. 10, ал. 1 от Устава е посочено, че приемането на членове на Сдружението става с писмена молба до Управителния съвет. Същевременно обаче в ал. 3 е посочено, че членовете на сдружението се приемат въз основа на решение на Общото събрание. Т.е при така формулираните разпоредби не става ясно кой е органът, осъществяващ правомощия по приемане на нови членове – Общото събрание или Управителния съвет. При осъществяването на вменената му от закона функция по контрол за законосъобразност на отказа на Агенция по вписванията да извърши исканата регистрация на сдружение с нестопанска цел съдът е длъжен да осъществи преценка на съдържанието на Устава му, без да се ограничава формално до вписаните в него цели и средства за постигането им, доколкото само по този начин би била разкрита действителната воля на учредителите, която не следва да противоречи на закона. Съгласно Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи правото на сдружаване е основно неотменимо човешко право, като същото не подлежи на ограничения, освен тези, които са предвидени в закона и посочени като изключения в чл.11, ал.2 от Конвенцията. В чл.4 от устава е посочено, че сдружението има за цел „защита на македонското национално нематериално културно наследство, което е подложено на етноцит от страна на българските културни институции“, както и подпомагането на социалната интеграция на македонците в Р България; македонците да имат право на отговор при пропагандна манипулация към македонската история и култура; подпомагане създаването на и реализирането на образователни програми, свързани с македонската култура и етнос. В средствата за постигане на целите е посочено, че ще се провеждат симпозиуми за обсъждане на причините за провежданата политика на насилствена асимилация, дискриминация и ксенофобия спрямо македонците в Р България, както и, че ще поставят искания за националните права на македонците пред български държавни институции и пред надлежните международни организации, ще се провеждат мирни шествия за честване на исторически дати от македонската национална история. Така формулираните цели и средства за постигането им създават внушението за наличие на лишен от права или с накърнени такива малцинствен македонски етнос на територията на Република България, противостоящ на останалата част от българските граждани и репресиран от държавата, поради което учредяването на сдружение с такива цели е насочено към разделяне на нацията и създаващо предпоставки за етническо противопоставяне, поради което противоречи на чл.44, ал.2 от Конституцията на Република България. С оглед гореизложеното налице са предпоставките за позоваване на изключенията, предвидени в ал.2 на чл.11 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и в чл.22 ал.2 от Международния пакт за граждански и политически права /ратифициран от и в сила за България от 1976г./, които позволяват на органа по регистрацията да откаже да впише в регистъра сдружението, респ. на съда - да приеме този отказ за законосъобразен. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Софийският апелативен съд