Решение № 127 от 14.10.2021 г. на Административен съд - Перник по дело № 124/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния представител юрисконсулт Катерина Атанасова срещу Решение № 260025 от 23.03.2021 година по АНД № 383 от 2020 година по описа на Районен съд-Радомир, с което е отменено наказателно постановление № 14-05 т 30.11.2020г., с което началник на отдел "Рибарство и контрол – Западна България" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е наложил на В.В.Е. административно наказание "Глоба" в размер на 1 500 лева на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА за нарушаване на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗРА. В касационната жалба се изразява несъгласие с постановеното решение на първоинстанционния съд и се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане за отмяната му и за решаване на делото по същество чрез потвръждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът- Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Ответникът по жалбата-В.В.Е. редовно призован се явява лично и с адв. И.С.. Адв. И.С. пледира решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на съдебни разноски. Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да се отмени и да се потвърди наказателното постановление. Административен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основание, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намери следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения за това срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на решението на първата съдебна инстанция. Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба. По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното съдебно решение съдът е приел от фактическа страна, че на 10.06.2020 година в 20: 25 часа, при обход на язовир Пчелина в землището на с. Поцърненци, свидетелите С.Т. и О.Й.установили, че В.Е. извършва любителски риболов с три въдици, потопени във водата на язовира и контролирани от него. Констатирано е уловена риба – сребриста каракуда с тегло 2, 590кг., която е пусната обратно във водите на язовира. За това е съставен АУАН №В 0008836 от 10.06.2020г. и въз основа на него е издадено наказателно постановление НП № 14-05 от 30.11.2020 година, с което началник отдел „Рибарство и контрол-Западна България“ при ИАРА е наложил на В.Е. административно наказание "Глоба" в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗРА, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА в полза на държавата е отнета уловената риба. По делото са събрани гласни доказателства като са разпитани актосъставителя С.Т. и свидетелите по акта К.Т. и О.Й.. От правна страна, след извършване на служебна проверка за законосъобразност и съобразявайки доводите на страните, съдът е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение при административното наказване, опорочаващо законосъобразността на обжалвания административен акт и обосноваващо отмяната му. Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, касационната инстанция дължи произнасяне по отношение на изложените в жалбата доводи, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тази причина, касационния състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Съобразно разпоредбата на чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав възприема за установена от районния съд фактическата обстановка, която съответства на събрания по делото доказателствен материал. Решението е правилно. За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на жалбоподателя, от което следва, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално основание. Изложените правни изводи на първоинстанционния съд се споделят от настоящия състав, поради което се препраща към тях. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗРА във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване, съгласно Приложение № 1. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗРА който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Както бе посочено по-горе чл. 32, ал. 1 от ЗРА забранява улова на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване, препращайки към Приложение № 1 от същия закон. Според това приложение сроковете, през които водните организми се размножават, са разделени на четири групи. Първите две – според сезона, през който се извършва размножаването, като именно при тях всеки срок е дефиниран според вида риби. Следващата група са други водни организми, различни от рибите и четвъртата група са според рибностопански обекти в зависимост от надморската височина. Критерият, който е използван в тази последна група, е надморската височина, на която се намира съответният рибностопански обект. От описанието на нарушението в процесния случай, в което присъстват точни координати в АУАН-а и ориентировъчна надморска височина, може да се предположи, че наказващият орган е приложил именно тези критерии за определяне на размножителния период, през който е забранен уловът на риба и други водни организми. При посочване на нарушената норма обаче е допуснат съществен пропуск - органът е посочил само чл. 32, ал. 1 от ЗРА, а това е бланкетна норма, която препраща към Приложение № 1. Ако горното предположение на съда е вярно, то нарушената норма е чл. 32, ал. 1 във вр. буква "Г", т. 17, от Приложение № 1, където са регламентирани сроковете, през които е забранен уловът на риба и други водни организми във водни обекти, намиращи се от 500 до 1500 м надморска височина. Вместо да посочи това, наказващият орган се е позовал на административен акт, издаден от министъра на земеделието и храните – заповед № РД 09-350 от 15.04.2020 г., която регламентира случаите визирани в чл. 32, ал. 4 от ЗРА, неотносими към описаните в НП факти, доколкото като нарушена е посочена нормата на чл. 32, ал. 1, а не ал. 4 от ЗРА и по този начин допълнително е объркал квалифицирането на деянието. Като е достигнал до аналогични изводи, районния съд правилно е отменил наказателното постановление. При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Радомир е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, което ще бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора ответната страна има право на разноски. Същите са своевременно заявени и са придружени с доказателства за заплащането им. Не е направено възражение за прекомерност от ответната страна до приключване на съдебното дирене. Претенцията е за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие №985286 от 29.09.2021г. и същата ще уважи. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник