Решение № 266 от 26.10.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1328/2023 г.

Производството е по реда на чл. 16 и сл. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/, образувано по искане на ОП Бургас във връзка с постъпила молба от Министерство на правосъдието на Украйна за екстрадиция на грузинския гражданин З. К. /Z. K./ за наказателно преследване за престъпления по чл.185, ал.3 от Наказателния Кодекс на Република Украйна. Така постъпилата молба е била придружена с останалата изискуема по чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА документация.

В заключителното по делото съдебно заседание представителят на БОП поддържа искането и доводите за основателност предаване на З. К. във вида, в който са направени. Счита, че молбата от чуждата държава съдържа всички необходими реквизити, налагащи произнасяне по същество. Счита, че по делото са приложени нужния обем документи по чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА, преведени на български език, които съдържат данни за престъпленията, за които се издирва К., правната им квалификация, приложимите законови разпоредби, вкл. и тези за давността по украинското законодателство. Отчита, че престъпленията, за които се издирва К. имат свой аналог и в НК на Р България. Обосновава липсата на отрицателните абсолютни и относителни предпоставки за отказ за предаване на търсеното лице.

Служебният защитник на засегнатото лице - адв.Павлова в пледоарията си, счита, че искането за предаване на клиента му не следва да бъде уважено.Подробно аргументира наличието на основанието на чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА по отношение на исканото лице. Посочва, че дадените гаранции са прекалено общи, липсва конкретика, поради което и не са от естеството да оборят констатациите за лошите условия в местата за лишаване от свобода в страната. Позовава се на факта, че Украйна е декларирала пред Съвета на Европа, че не може да изпълнява задълженията си по Европейската конвенция за екстрадиция, както и че е дерогирала чл.5, чл.6, чл.8 и чл.13 от Европейската конвенция по правата на човека, което според нея означава, че правата на К. свързани с наказателното производство и с изпълнение на наказанието съгласно международното право, както и по чл.3 от ЕКПЧ не са гарантирани, което е основание екстрадицията му в Украйна да бъде отказана.

В предоставената му последна дума, исканото лице З. К. /Z. K./ поддържа изложеното от своя защитник и моли да не бъде екстрадирано в Украйна.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В Окръжна прокуратура - Бургас е образувана екстрадиционна преписка вх. № 5525/2023 г. по описа на същата прокуратура, по повод получено Постановление изх. № 8533/2023 г. от 18.08.2023 г. по описа на Върховна касационна прокуратура, отдел 04 „Международен“, с което грузинският гражданин З. К. /Z. K./ е бил задържан под стража за срок от 3 дни /72 часа/, считано от 13.00 часа на 18.08.2023 г. /датата и часът на изтичане на 24-часовото му полицейско задържане/, с цел обезпечаване на последващата му екстрадиция за Украйна. Преписката във Върховна касационна прокуратура е образувана по повод предадено с писмо per. № А-11023/17.08.2023 г. на ДМОС - МВР искане от съдебните власти на Украйна, изпратено по каналите на Интерпол, чрез червен бюлетин № А-485/1-2023 от 18.01.2023, издаден от Интерпол - Киев, Украйна. С упоменатото писмо per. № А- 11023/17.08.2023 г. на ДМОС - МВР, ВКП е била уведомена, че лицето З. К. /Z. K./ е издирвано с цел арест и последваща екстрадиция за престъпление по чл. 185, част 3 от НК на Украйна, за което максималното предвидено наказание е 6 /шест/ години „лишаване от свобода“.

На 17.08.2023 г. исканото лице е било установено на ГКПП „Пристанище Бургас“.

Самоличността на лицето е била потвърдена с експертна справка - протокол № 568 от 17.08.2023 г. на експерт в ГКПП „Пристанище Бургас“. Със заповед за задържане на лице № 6101зз-125/17.08.2023 г. на Надежда Янакиев - началник смяна на ГКПП „Пристанище Бургас“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, З. К. /Z. K./ е бил задържан за срок от 24 часа, считано от 13.00 часа - по повод искане за арест с цел екстрадиция.

В ДМОС - МВР е било получено съобщение от Интерпол - Киев, с което украинските власти са потвърдили, че лицето все още се издирва, като са декларирали също така, че информацията за задържането е предоставена на Министерство на правосъдието на Украйна.

С Определение № 856 от 21.08.2023 г., постановено по ЧНД № 1148/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, внесеното искане е било уважено, като на основание чл. 13, ал. 7 от ЗЕЕЗА спрямо З. К. /Z. K./ е била взета мярка „временно задържане“ за срок от 40 дни. Така постановеният от Окръжен съд - Бургас акт е бил потвърден с Определение № 186 от 28.08.2023 г., постановено по ВЧНД № 148/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

На 25.09.2023 г. в Окръжна прокуратура – Бургас е постъпило Постановление изх. № 8533/2023г. от 25.09.2023г. по описа на Върховна касационна прокуратура, отдел „Международен“, с което на основание чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал. 2 от НПК, исканото лице З. К. /Z. K./ е задържано за срок до 72 часа, считано от деня и часа на предявяване на въпросното постановление, с оглед продължаване на производството по екстрадиция. Наред с това, с цитирания прокурорски акт е разпоредено Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура - Бургас да внесе преписката в Окръжен съд - Бургас с искане да бъде постановена мярка „Задържане под стража“ по чл. 15 от ЗЕЕЗА до приключване на екстрадиционното производство с фактическото предаване на лицето. Разпоредено е също така, в 72-часовия срок Окръжният прокурор да осъществи процедурата по чл. 14, ал. 4, т. 1-3 и 5 от ЗЕЕЗА и материалите по преписката да се внесат в Окръжен съд - Бургас, за произнасяне по реда на чл. 16 и 17 от ЗЕЕЗА. Във връзка с горното, на 25.09.2023 г. в Окръжна прокуратура - Бургас е получено копие от горепосоченото постановление на Върховна касационно прокуратура, заведено под вх. № ВХ- 11651/25.09.2023 г. по описа на Затвор - Бургас, от което е видно, че същото е било предявено на исканото лице З. К. /Z. K./ на 25.09.2023г. в 15.35 часа. От Постановлението на Върховна касационно прокуратура става ясно, че с писмо № 99-Е-144/15.09.2023 г. на Министерство на правосъдието на Република България, дирекция МПСЕВ, в рамките на 40- дневния срок на постановената от съда мярка „временно задържане“, по преписката на Върховна касационно прокуратура е постъпила молба от Министерство на правосъдието на Украйна за екстрадиция на грузинския гражданин З. К. /Z. K./. Така постъпилата молба е била придружена с останалата изискуема по чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА документация.

На 26.09.2023 г. в ОП - Бургас постъпили оригиналните екземпляри на горецитираната документация, както следва:

• Молба от Министерство на правосъдието на Украйна за екстрадиция на грузинския гражданин З. К. /Z. K.;

• Искане от 21.08.2023 г. относно екстрадиция на лице в Украйна за привличане към наказателна отговорност от градски съд - Владимир- Волински, Волинска област, Украйна;

• Удостоверение за доказателства в подкрепа на обвинението, повдигнато спрямо З. К.

/Z. K./ по чл. 185, част 3 от НК на Украйна;

• Заключение за проверка на украинско гражданство на З. К. /Z. K./; - Присъда от 22.03.2016 г. на Местен Приморско районен съд - Одеса, Украйна; - Обвинителен акт по наказателно производство срещу З. К. /Z. K./, вписан в Единия регистър на досъдебните разследвания под № 12019030060000035 от 18.01.2019 г.;

• Информация за изтичане на давностния срок; - Решение № 154/972/19 от 17.05.2022 г. на градски съд - Владимир- Волински, Волинска област, Украйна;

• Искане на отдел за информационно и аналитично осигуряване на националната полиция на Украйна за съдимост и справка за съдимост;

• Решение № 154/972/19 от 21.09.2022 г. на градски съд - Владимир- Волински, Волинска област, Украйна;

• Извлечения от НК на Украйна. С Определение от 28.09.2023 г., постановено по ЧНД № 1325/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, спрямо З. К. /Z. K./ е била взета мярка „Задържане под стража“до приключване на производството по екстрадиция.

От съдържанието на гореописаната документация е видно, че З. К. /Z. K./ е подсъдим в градски съд - Владимир- Волински, Волинска област, Украйна за това, че на 03.10.2018 г., около 12.00 часа, в град Владимир-Волински, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - по чл. 185, част 3 от НК на Украйна, по предварителен сговор с неустановено лице, чрез ключ влязъл в апартамент № •••, находящ се в блок ••• на ••• и отнел чужди движими вещи на обща стойност 2750 украински гривни, собственост на К. В. С., от владението на последната без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а именно: един чифт златни обеци с тегло около 2 гр., на стойност 2000 украински гривни; един чифт обеци от неблагороден метал на стойност 100 украински гривни; слушалки „Airpods“ на стойност 250 украински гривни; комплект от 4 на брой ключове на стойност 100 украински гривни всеки. На същата дата, 03.10.2018 г., в периода от 09.00 часа до 14.30 часа, в град Владимир-Волински, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - по чл. 185, част 3 от НК на Украйна, по предварителен сговор с неустановено лице, З. К. /Z. K./ чрез ключ влязъл в апартамент № •••, находящ се в блок № ••• на ••• и отнел чужди движими вещи на обща стойност 33 569 украински гривни, собственост на Я. О. Д. и М. О. Д., от владението на последните без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а именно: златен брачен бръстен с тегло около 2 гр., на стойност 2000 украински гривни; златен брачен бръстен с тегло около 3 гр., на стойност 3000 украински гривни; калъф за бижута на стойност 50 украински гривни; златен пръстен с тегло около 2 гр., на стойност 2200 украински гривни; златна верижка с тегло около 5 гр., на стойност 5500 украински гривни; златен кръст с тегло около 0, 68 гр., на стойност 700 украински гривни; златна игла с тегло около 1 гр., на стойност 1100 украински гривни; сребърен пръстен с тегло около 5 гр., на стойност 500 украински гривни; сребърен пръстен с тегло около 3 гр., на стойност 300 украински гривни; сребърна верижка с тегло около 4 гр., на стойност 400 украински гривни; сребърна верижка с тегло около 5 гр., на стойност 500 украински гривни; сребърен пръстен със златни вложки, с тегло около 8 гр., на стойност 1000 украински гривни; игла от метал на стойност 50 украински гривни; Нетбук „Gigabait“ без зарядно устройство на стойност 1000 украински гривни; 540 щатски долара, равняващи се на 15 269 украински гривни. Също така, на 03.10.2018 г., около 14.00 часа, в град Владимир- Волински, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - по чл. 185, част 3 от НК на Украйна, по предварителен сговор с неустановено лице, З. К. /Z. K./ чрез ключ влязъл в апартамент № •••, находящ се в блок № ••• на ••• и отнел чужди движими вещи на обща стойност 4520 украински гривни, собственост на О. М. Н., от владението на последната без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а именно: един златен пръстен с тегло около 3, 5 гр., на стойност 4000 украински гривни; една позлатена обеца на стойност 500 украински гривни и една висулка от колие на стойност 20 украински гривни.

С Решение от 21.09.2022 г. на Решение № 154/972/19 от 21.09.2022 г. на градски съд - Владимир- Волински, Волинска област, Украйна спрямо З. К. /Z. K./ е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В хода на съдебното производство пред БОС по делото е постъпила информация от МП на Украйна, в която в отговор на запитване от българския съд е посочено, че ако бъде предаден на украйнските власти З. К. /Z. K. ще бъде настанен в Център за задържане в гр. Луцк в килия с обща площ от 6, 8 кв.м. предназначена за двама души с отделен санитарен възел. Министерството на правосъдието на Украйна гарантира, че в случай на екстрадиция по отношение на К. по време на престоя му в ареста, а при осъждане на лишаване от свобода ще бъдат спазени изискванията на ЕКПЧ в това число и чл.3 от нея като той няма да бъде подлаган на нечовешко или унизително отношение.

Горната фактология, съдът изведе на база на приобщените по делото относими писмени доказателства на български език, съпътстващи молбата за екстрадиция, приобщените към производствата във връзка с временното задържане на Капиандзе, изисканите от българския съд и привнесени от защитата. С оглед изложеното и на база на наличния годен доказателствен материал, съдът прие от правна страна следното:

Разглежданият акт, с която е сезирана българската държава представлява молба за екстрадиция по смисъла на чл. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 12, ал. 1 от ЕКЕ, подадена от компетентен орган на молещата държава/ Министерство на правосъдието на Украйна/ в писмена форма до съответния надлежен орган в страната ни – Министерство на правосъдието на България. Към преписката към молбата за екстрадиция са приложени всички изискуеми съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА /чл. 12, ал. 2 от ЕКЕ/, документи в нарочен превод на български език /чл. 9, ал. 4 от ЗЕЕЗА/. Искането за екстрадиция е направено с цел реализация на наказателно преследване спрямо исканото лице за престъпления по чл.185, ал.3 от НК на Украйна, а именно кражба при повторност и след предварителен сговор, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години. Иска се и съгласие на българската държава в случай, че бъде осъден за това престъпление, към наказанието му на основание чл.71 от НК на Украйна да бъде добавено и наказанието, наложено му по Присъда от 22.03.2016 г. на Местен Приморско районен съд - Одеса, Украйна.

Европейската конвенция за екстрадиция от 13.12.1957 г. е приета от Съвета на Европа и цели правното уреждане на условията и процедурите на екстрадиция между подписалите я държави. РБългария и Украйна са подписали и ратифицирали ЕКЕ и тя е влязла в сила съответно на 15.09.1994 г. за първата и на 09.06.1998г. за втората държава. На съда е известно, че във връзка със ситуацията в Украйна и въведеното на територията на страната военно положение, страната е отправила декларация до Съвета на Европа, че не е в състояние да изпълнява изцяло да задълженията си по редица международни договори, по които е страна, включително и ЕКЕ и Допълнителните протоколи към нея. Това обаче не означава, че тя вече не е страна по тях и че нашата страна не следва да изпълнява задълженията си съгласно ЕКЕ от 13.12.1957г. като отказва екстрадиции в Украйна само на това основание. Нотификацията не означава денонсиране на конвенцията от страна на Украйна, поради това и приложимо в случая право са нормите на ЕКЕ и на ЗЕЕЗА, като част от вътрешното национално право, детайлно уреждащо тази материя, тъй като съгласно чл. 28, § 1 ЕКЕ по отношение на териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен договор, конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две договарящи държави.

Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за екстрадиция съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на исканото лице и всички реквизити, налагащи произнасяне по същество. Представени са заверени копия от обвинителния акт и от съдебните актове, с които е взета мярка за неотклонение задържане под стража и е обявен за местно и международно издирване. Видно е, че спрямо З. К. /Z. K. е налице постановен изпълним акт на национален съд на молещата държава, за определяне на мярка за процесуална принуда, изискваща задържане под стража – Решение от 21.09.2022 г. на Решение № 154/972/19 от 21.09.2022 г. на градски съд - Владимир- Волински, Волинска област, Украйна за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Към молбата са изпратени и извадки от приложимите законови разпоредби, вкл. за давността /чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗЕЕЗА/, от които може да се направи категоричен извод, че давността за наказателно преследване не е изтекла. От изложените фактически данни в подлежащия на изпълнение чуждестранен акт може да се направи извод, че престъпленията, за които е обвинен К. в Украйна не са погасени по давност.

Съобразявайки чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА, ОС Бургас намира следното: Видно от съдържанието на гореописаната документация, исканото лице З. К. /Z. K. се издирва в Украйна, с оглед провеждане спрямо него на наказателно преследване по обвинение за престъпления, които според украинското наказателно законодателство се наказват с лишаване от свобода. Гореописаните деяния, за които се издирва З. К. /Z. K. за провеждане спрямо него на наказателно преследване на територията на Украйна, са квалифицирани като престъпление по чл.185, ал.3 от НК на Украйна. Така описаните деяния съответстват на признаците на престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК на България, наказуемо с „лишаване от свобода“ от една до десет години, както и по чл. 170, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на България, наказуемо с „лишаване от свобода“ от една до пет години.

Не са налице императивните основания за недопустимост на екстрадицията по чл. 6, ал. 1, т. 1-4 от ЗЕЕЗА. Не се касае за български гражданин, за лице, на което е предоставено убежище, или такова, което се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Р България. Липсват доказателства, от които да се обоснове извод, че се касае за лице, което е наказателно неотговорно, съгласно българското законодателство към момента на получаване на искането за екстрадиция.

Престъпленията, за които е издирван К. и за които се иска предаването му на молещата държава, не са политически или свързани с такива престъпление или военни престъпления /чл. 7, т. 1 и т. 2 от ЗЕЕЗА/. В молбата за екстрадиция, приложените към нея документи и служебно изисканите от съда не може да се изведат данни екстрадицията да има за цел преследване или наказване на лицето, основано на раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, вкл. и риск за утежняване на положението му, на някое от посочените основания /чл. 7, т. 4 от ЗЕЕЗА/. Престъпленията, за които се иска екстрадицията му, са криминални по своя характер и не могат обективно да се свържат с неговото гражданство или с някое от обстоятелствата, визирани в чл. 3, т. 2 от ЕКЕ. Исканото лице няма да бъде съдено от извънреден съд, а от обикновен съд-градския съд на Владимир- Волински, Волинска област, Украйна.

Съдът не споделя становището на защитата, че дерогацията от страна на Украйна на членове 5, 6, 8 и 13 от Европейската конвенция за защита на основните права и свободи (ЕКПЧ) само по себе си е основание за отказ на екстрадицията. Действително Украйна е дерогирала членове 5, 6, 8 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и членове 2 (параграф 3), 9, 14 и 17 от Международния пакт за граждански и политически права/МПГПП/. Разпоредбата на чл.15 на Европейската конвенция за защита на основните права и свободи (ЕКПЧ) предоставя възможност на държавите-страни по нея при определени извънредни ситуации (война, терористичен акт, извънредно положение) и при спазването на определени условия, да се позоват на тази норма и да декларират, че се освобождават от изпълнението на свои задължения по конвенцията. Същото важи и за МПГПП-чл.4 от пакта. Дерогирането е свързано с въведено извънредно положение, при което временно и по контролиран начин са предприети мерки за ограничаване на определени основни права на гражданите. Дерогацията трябва да е в съответствие с други задължения по международното право, по-специално с съответните правила на международното хуманитарно право. Основание за позоваване на чл. 15 от ЕКПЧ е наличието на „война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията“. Освобождаването от задължения по ЕКПЧ следва да бъде обосновано и да се налага от самата извънредна ситуация, която според практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) трябва да засяга цялото население, да съставлява заплаха към организирания живот на обществото в съответната държава (Lawless v. Ireland (no. 3), 1961 г.). Дерогацията е форма на ограничение на човешките права, но погрешно се приема като средство за временна отмяна на правата на човека, тя просто въвежда друг законов ограничителен режим. Държавата не е освободена от задълженията си да зачита, защитава и спазва основните права на човека, дори ако е обявила дерогация от някои от тях. Правата, подлежащи на дерогация, продължават да се прилагат при различен правен режим, докато правата, които не подлежат на дерогация, остават под своя правен режим, сякаш не е декларирана дерогация. В този смисъл е и последователната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), според който, ако конкретна държава иска да се възползва от правото си на дерогация, то тя е длъжна да посочи изчерпателно конкретните дерогиращи мерки и действия, причината за предприемането им и тяхното времетраене.

Законосъобразността на т.нар. временна дерогация подлежи на преценка от ЕСПЧ за всеки конкретен случай. Няма съмнение, че на територията на Украйна има въоръжен конфликт, т.е. изключителна ситуация, застрашаваща живота на нацията, давайки основание на Украйна да дерогира съгласно член 4 от Пакта и член 15 от Конвенцията. Украйна е посочила, че с оглед приемането на Закон на Украйна от 14 април 2022 г. № 2201 „За изменения в Наказателно-процесуалния кодекс на Украйна за подобряване на процедурата за провеждане на наказателно производство в режим на военно положение“ (наричан Закон № 2201) определя нова формулировка в чл. 615 „Специален режим на наказателно производство във военно положение“ от Наказателно-процесуалния кодекс на Украйна, поради което се налага дерогация по отношение на членове 2 (параграф 3), 9, 14 и 17 от Международния пакт за граждански и политически права и членове 5, 6, 8 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Дерогиращите мерките, възприети от Украйна, са посочени на сайта на Съвета на Европа https: //www.coe.int/en/web/conventions/concerning-a-given-treaty?module=declarations-by- treaty&territoires=&codeNature=0&codePays=&numSte=005&enVigueur=true&ddateDebut=05- 05-1949&ddateStatus=10-24-2023. Националният съд не е компетентен да преценя валидността на дерогацията на Украйна, но в контекста на искането за екстрадиция е длъжен да направи преценка дали приетите мерки, с които се ограничават основни неабсолютни човешки права, за които Украйна е обявила дерогация, могат да доведат до нарушения на основните права на К. в случай на негова екстрадиция в Украйна. След внимателен преглед на конкретните дерогационни мерки, съдът счита, че нито една от тях не от естеството да ограничи правото му на свобода или да лиши К. от справедлив процес. В делото Soering ЕСПЧ е посочил, че допускането на екстрадицията на исканото лице нарушава чл. 6 ЕКПЧ, ако в молещата държава то е било изправено или съществува опасност да бъде изправено пред очевидна липса на справедлив процес /flagrant denial of justice/. Тази си позиция ЕСПЧ поддържа и по делото Drozd and Janousek v. France and Spain (1992). Говорейки за очевидна липса на справедлив процес, ЕСПЧ поставя един много висок праг, който прави изключително редки случаите, в които замолената държава ще откаже екстрадиция на основание, че тя би противоречала на чл. 6 ЕКПЧ. Съдът заявява, че ЕКПЧ не изисква една държава - страна по нея, да налага своите стандарти за съдебния процес на друга държава. Това би могло да изостри отношенията между държавите и да повлияе негативно на наказателноправното сътрудничество между тях, в частност би ограничило случаите на екстрадиция и в крайна сметка би довело до ненаказване на евентуални извършители на престъпления, тъй като са сравнително редки случаите, в които те биват осъждани в молещата държава при отказ на замолената държава да ги екстрадира. В Othman (Abu Qatada) v. the United Kingdom ЕСПЧ е отбелязал, че явният отказ от правосъдие е нещо повече от обикновени нередности или липса на гаранции в съдебния процес, които могат да доведат до нарушение на член 6 от ЕКПЧ ако се случат в самата договаряща държава. Това, което се изисква е нарушение на принципите на справедливия съдебен процес, гарантирани от член 6, което да е толкова фундаментално, че да представлява отрицание или унищожаване на самата същност на правото, гарантирано от тази разпоредба. В Othman (Abu Qatada) v. the United Kingdom, no. 8139/09, § 259, ECHR 2012 ЕСПЧ e дал и отговори на въпроса кога ще е налице очевидно пренебрегване на правото на справедлив процес или т. нар.“flagrant denial of justice”. В §§63-65 в Harkins v UK, no. 71537/14 те са преповторени. Те включват задочно осъждане без възможност в последствие да се извърши ново разглеждане на обвинението по същество, съдебен процес по съкратена процедура, проведен при пълно незачитане на правата на защитата, задържане без всякакъв достъп до независим и безпристрастен съд за преразглеждане на законността на задържането, произволен и системен отказ от предоставяне на достъп до адвокат, използване на доказателства изтръгнати чрез изтезание. Мерките, приети от Украйна в резултат на дерогацията, не могат да са считат като такива, които ще доведат до нарушение на принципите на справедливия съдебен процес, гарантирани от член 6, което да е толкова фундаментално, че да представлява отрицание или унищожаване на самата същност на правото, гарантирано от тази разпоредба. Настоящият състав е на мнение, че нито една от приетите от Украйна мерки, които са наложили дерогация от чл. 6 от ЕКПЧ, не нарушават фундаменталните принципи на съдебния процес. Първите две мерки касаят срокове и режим на подаване на жалби в досъдебното и съдебното производство. Последните три мерки касаят събиране и използване на доказателства чрез видеозаписи и и участието на защитник в наказателния процес чрез видеоконферентна връзка. Тези мерки очевидно са приети за да може да се пригоди наказателния процес в съответствие с извънредното положение, в което се намира Украйна във връзка с водените на нейна територия военни действия, но не засягат фундаментални принципи на справедливия съдебен процес, гарантирани от член 6 от ЕКПЧ. Мярката, която дава възможност за задържане на лица до 216 часа от длъжностно лице без решение на съдията-следовател не е приложима за К., тъй като той вече е с постановено задържане от съда.

Министерството на правосъдието на Украйна е предоставило изрични гаранции, че в случай на екстрадиция по отношение на К. по време на престоя му в ареста, а при осъждане на лишаване от свобода ще бъдат спазени изискванията на Европейската конвенция за защита на основните права и свободи (ЕКПЧ) в това число и чл.3 от нея като той няма да бъде подлаган на нечовешко или унизително отношение. Видно от писмото на Министерството на правосъдието на Украйна той ще бъде настанен в килия с обща площ от 6, 8 кв.м. предназначена за двама души с отделен санитарен възел, както и ще са му осигурени нормални хигиенни и битови условия. Съдът обаче не е освободен от задължението да провери дали предоставените гаранции, при тяхното практическо приложение, са достатъчни за да гарантират, че исканото лице ще бъде защитено срещу риска от отношение, забранено от чл.3 от ЕКПЧ, особено при наличие на обективни данни за нарушения на правата на човека и върховенството на правото в искащата държава, каквито са установени в Украйна от международни неправителствени правозащитни организации и институции. При това положение, съдът трябва да разгледа качеството на дадените гаранции и дали на тях може да се разчита в светлината на практиките в приемащата държава / решение на ЕСПЧ по дело OTHMAN (ABU QATADA) срещу ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО (Жалба № 8139/09), §§187-189/.

Видно от докладите на Amnesty International, Хюманс Райтс Уоч, Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ), докладът на US Department of state - UKRAINE 2022 HUMAN RIGHTS REPORT въпреки полаганите усилия на властите условията в затворите и центровете за задържане в Украйна не отговарят изцяло на международните стандарти и понякога представляват сериозна заплаха за живота и здравето на затворниците. Физическият тормоз, липсата на подходящи медицински грижи и хранене, лошите санитарни условия и липсата на подходяща светлина са постоянни проблеми. Тези констатации поставят под съмнение дадените гаранции относно условията на задържане на исканото лице.

Друг аспект, който съдът следва да провери е дали при евентуално екстрадиране, К. би бил изложил на реален риск от смърт или изтезания, малтретиране или друго нечовешко отношение в искащата го държава. За да провери това съдът следва да разгледа предвидимите последици от изпращането на К. към страната по местоназначение, като държи сметка за общата ситуация в нея и за специфичните обстоятелства в случая на лицето (виж Vilvarajah and Others v. the United Kingdom, 30 October 1991, § 108 in fine, Series A no. 215). Отговорността, която член 2 и 3 от ЕКПЧ налага на договарящите държави в такива случаи, произтича от излагането на исканото лице на риск от застрашаване на живота или малтретиране в страната по местоназначение, като наличието на този риск трябва да се оценява главно въз основа на обстоятелствата, за които съответната изпращаща държава е знаела или е трябвало да знае в момента на експулсирането. Ако се установи съществуването на такъв риск, връщането на лицето непременно би нарушило член 2 и 3, независимо дали рискът произтича от общата ситуация на насилие, личната характеристика на лицето или комбинация от двете (виж F.G. v. Швеция [GC], № 43611/11, § 116, 23 март 2016 г., Khasanov and Rakhmanov v. Russia [GC], §§95-96). В решението L.M. и други срещу Русия № 40081/14 и 2 други, от 15 октомври 2015г., ЕСПЧ е постановил, че едно положение на всеобщо насилие обикновено само по себе си не води до нарушение на член 2 и на чл.3 в случай на експулсиране (H.L.R. срещу Франция, 29 април 1997 г., § 41, Recueil des arrêts et décisions 1997 III); никога обаче той не е изключвал възможността едно всеобщо положение на насилие в приемащата държава да има достатъчна степен на интензивност, че всяко изпращане в нея непременно да доведе до нарушение на член 2 и 3 от Конвенцията. Все пак Съдът би предприел такъв подход само в най-крайните случаи на всеобщо насилие, когато лицето е изправено пред реален риск от смърт или малтретиране единствено поради факта, че връщането му го излага на такова насилие (N.A. срещу Обединеното Кралство, № 25904/07, § 115, от 17 юли 2008 г.). В случая за настоящият съд са налице сериозни съмнения, че ако К. бъде върнат в Украйна, той рискува да бъде подложен на третиране в разрез с членове 2 и 3 от ЕКПЧ поради въоръжения конфликт там, поради следното:

В последният доклад, изготвен от Amnesty International по отношение на ситуацията в молещата държава Украйна /https: //www.amnesty.org/en/location/europe-and-central- asia/ukraine/report-ukraine/ /, се посочва, че руските сили са извършили безразборни атаки в Украйна, довели до хиляди цивилни жертви, както и че са налице атаки срещу гражданска инфраструктура, довели до нарушаване на правата на жилище, здравеопазване и образование. Посочено е още, че ООН регистрирало близо 18 000 цивилни жертви през 2022 г., включително най-малко 6 884 смъртни случая, причинени предимно от използването на експлозивни оръжия с широкообхватни ефекти.

В последният доклад на Хюманс Райтс Уоч за Украйна за 2023г.

/https: //www.hrw.org/world-report/2023/country-chapters/ukraine/ е констатирано, че пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2023 и последвалите военни действия са имали катастрофално въздействие върху гражданите и тяхната собственост и енергийната инфраструктура на страна. Констатирано е още, че руските въоръжени сили са извършили безразборни и непропорционални бомбардировки и обстрели на цивилни райони, в това число домове и здравни и образователни заведения.

В тази връзка следва да се посочи, че на 11.03.2022г. руските сили са извършили ракетен удар на летището в гр.Луцк, а на 15.08.2023г. е извършен ракетен удар по завод в гр.Луцк, при който са загинали трима души. Гр.Луцк е мястото, посочено от украинските власти, където К. ще бъде задържан по време на процеса срещу него, като въпреки че това населено място е на повече от 1000 км от реалните бойни действия това не е било пречка да бъде атакувано с ракети от руските въоръжени сили. Видно от наличната публична информация на територията на Украйна продължават интензивни бойни действия като се извършват безразборни атаки с ракети и дронове, включително срещу цивилното население и градските инфраструктури. С оглед на факта, че очевидно всички региони на страната, а не само тези на реални бойни действия, са засегнати пряко или косвено от военния конфликт, са налице сериозни основания за предположение, че исканото лице може да бъде изложено на реална опасност от смърт и насилие, и не могат да му бъдат гарантирани правата съгласно изискванията на международното право, по специално тези по чл.2 и чл.3 от ЕКПЧ, които предоставят абсолютна защита и не подлежат на никакви ограничения или дерогация съгласно член 15 от Конвенцията. Ето защо, съдът счита, че връщането на засегнатото лице в Украйна в момент на интензивни военни действия, които очевидно са от естеството да засягат цялата територия на страната, а не само театъра на бойните действия между двете страни, би представлявало нарушение на членове 2 и 3 от ЕКПЧ /виж Sufi and Elmi v. the United Kingdom, nos. 8319/07 and 11449/07, L.M. аnd Others v. Russia, nos. 40081/14, 40088/14 and 40127/14, и O.D. срещу България, жалба № 34016/18, 10 октомври 2019 г.) С тези аргументи съставът на ОС Бургас реши, че е налице абсолютно основание на чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА за отказ от екстрадиция, което налага отхвърляне на искането за екстрадиция по отношение на грузинския гражданин З. К. /Z. K./.

Ето защо и на основание чл.17, ал.7 вр.чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА, Окръжен съд-гр.Бургас