Решение № 912 от 3.6.2020 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 326/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН. Касаторът – Областен отдел "Автомобилна администриця" /ОО „АА“/- Пловдив обжалва Решение № 2249 от 09.12.2019 година, постановено по АНД № 7259/2019 г. по описа на ПРС, I н. с., като се иска отмяна на същото и да се потвърди оспореното наказателно постановление. Като касационно основание се сочи процесуална и материалната незаконосъобразност на решението. Ответникът по жалбата – "Измир логистик " ЕООД, редовно призован, не се представлява. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба. Административният съд намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С проверяваното решение районният съд е отменил Наказателно постановление № 36-0000517 от 30.10.2019 г., издадено от и. д. началник ОО „Автомобилна администрация“ – Пловдив, с което на „Измир логистик“ с ЕИК ••••, на основание чл.97 ал. 1 предл. последно от Закон за автомобилните превози / ЗАвП / е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди/ лева за нарушение по чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвП. За да постанови решението си съдът е приел, че деянието се явява несъставомерно и са допуснати съществени нарушения още в хода на административнонаказателното производство, досежно съставянето на АУАН. Решението е правилно. При постановяване на контролираното решение не е допуснато твърдяното нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Правилно е приел, че при тежест на доказване на административнонаказващия орган, по делото не е доказано, че поканите са достигнали до дружеството – жалбоподател, за да се ангажира то със задължението да представи документи. Наказващият орган не е ангажирал каквито и да е доказателства за наличието на правна връзка между лицата, посочени в известията за доставяне на поканите и дружеството, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана. Също така втората покана е получена лично от управителя на дружеството едва на 02.10.2019 г., поради което, по обективна невъзможност не се е явил в областния отдел на 19.09.2019 г. Споделят се и изводите, че АУАН е съставен на 26.09.2019 г., а за тази дата, каза се, липсва доказателство, че санкционираното дружество е поканено надлежно за съставяне на АУАН. На основание чл.221 ал.2 изр. 2 от АПК, изцяло се споделят изложените мотиви на Районния съд, поради което същите не следва отново да бъдат преповтаряни. Въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районния съд за законосъобразно, правилно и обосновано. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя. При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Както вече бе казано, дружеството е санкциониран за извършено нарушение на нормата на чл.91б т.1 от ЗАП, според която, превозвачите са длъжни, при поискване, да представят на служителите на ИА "АА" за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. " Измир логистик “ Е ООД е превозвач по смисъла на ЗА в П по лиценз на Общността. Санкционната разпоредба на чл. 97 ал.1 предл. последно от ЗАвП предвижда наказание глоба или имуществена санкция за лице, което не представи за проверка, свързани с превозната дейност документи. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана именно на това основание. В конкретния случай обаче, не се установява същият да е извършил административно нарушение по чл. 91б, т. 1 от ЗАП. Съображенията за този извод са следните: Според чл.37 ал.1 и 2 от Наредба № Н-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, превозвачите са длъжни да извличат и съхраняват информацията, записана в картата на водача и паметта на дигиталния тахограф и да я предоставят за проверка при поискване от контролния орган, а извлечените данни се съхраняват в адреса на управление на превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка. Както в АУАН, така и в НП е вписано, че е била изискана от контролния орган ин формацията с писмо изх. № 11-04-4571/31.07.2019 г. и с писмо изх. № 11-04-4571/11.09.2019 г. Видно от първото писмо, се изискват документи с информация за: превозвача, за водачите и за пътното превозно средство, във второто писмо е посочено, че се изискват данни от дигиталните карти и тахографски листове за работното време на водачи и на автомобили, с конкретно посочени имена. Каза се също така, че първото писмо не е достигнало до проверяваното лице, поради което и информацията изискана в него, няма как да бъде предоставена, тъй като то не е запознато със съдържанието на писмото. Или иначе казано, до проверяваното лице е изпратена покана да представи извлечен ие от дигиталните карт и и тахографските листове за работното време на водач ите / т.е. направените извлечения от нея, не самата карта / - тази информация се пренася на хартиен носител и се съхранява в продължение на една година и при поискване се предоставя на проверяващите. Отделно се изискват и данни от дигиталните тахографи и тахографски листове ва автобомобилите. В тази връзка, следва да се посочи, че с извършеното от жалбоподателя деяние, така, както е описано в обстоятелствената част на АУАН и атакуваното НП, същият е нарушил разпоредбата на чл.91в т.1 и т.2 от ЗА в П, съгласно която превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията от тахографските листове от аналогови тахографи и информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. При това положение, доколкото действията на жалбоподателя представляват нарушение на чл.91в т.1 и т.2, а не на чл.91б ал.1 т.1 от ЗА в П, както е посочено в АУАН и НП, следва да се приеме, че словесното описание на нарушението, не отговаря на неговата правна квалификация. Обстоятелство, което правилно е обсъдено и установено от въззивната инстанция. Касае се за съществени нарушения на процесуалните правила допуснати в хода на административнонаказателното производство, обосноваващи от своя страна извод за нарушение на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т. 6 от ЗАНН. Констатираните противоречия и неясноти в правната квалификация на твърдяното нарушение, посочена в АУАН и спорното НП, са до такава степен съществени, че правят напълно неясна воля на наказващия орган за кое точно административно нарушение се ангажира отговорността на дружеството и съответно следва да му се наложено административно наказание. Това е накърнило правото на защита на наказаното лице, тъй като то е било лишено от възможността да разбере точно какво нарушение се твърди, че е извършило, и да реализира пълноценно правото си по чл.44 ал.1 от ЗАНН да подаде адекватно възражение срещу акта за административно нарушение. Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението на Районния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Административен съд – Пловдив, ХХ к. състав