Решение № 2946 от 27.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2609/2024 г.

Производството е образувано от искова молба на С. А. Р., А. И. Р. и А. И. Ш. срещу кмета на Община Кричим, с която на основание чл. 292, вр. чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК е поискано да се признае за установено, че по отношение на ответника не са налице основанията за привеждане в изпълнение на влязъл в сила административен акт – Заповед № 354/21.09.2017 г. на заместник – кмета на Община Кричим. В исковата молба са изложени твърдения, че е издадена влязла в сила Заповед № 354/21.09.2017 г. на заместник – кмета на Община Кричим, с която е наредено да се премахне строеж, представляващ „Масивен навес“. Твърди, че навесът е конструктивно свързан със съществуващата жилищна сграда в имота, която не е предмет на разпореждането за премахване на строеж. Счита, че преди издаването на заповедта за премахване на строежа не е бил изследван въпросът тази конструктивна свързаност как ще се отрази на безопасността на жилището и на неговата конструктивна цялост. Счита, че е налице реална опасност от изпълнението да бъде засегната и значително повредена съществуващата жилищна сграда. В тази връзка посочва, че след издаването на заповедта е изготвено Конструктивно становище, според което е невъзможно премахването на строежа без да се наруши устойчивостта на жилищната сграда. Развива доводи, че изпълнението на акта ще е в пряко нарушение на принципа за съразмерност, установен по чл. 6, ал. 2 АПК. В съдебно заседание, ищците се представляват от адв. А., който поддържа иска. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът, чрез адв. С., в съдебно заседание оспорва иска. Претандира разноски. С решение № 12237/13.11.24 г. на ВАС по адм. дело 7525/24 г. е обезсилено решение № 3402 от 12.04.2024 по адм. д. 216/22 г. на АС Пловдив и делото е върнато на друг състав за конституиране на надлежните страни в производството. В тази връзка, с допълнителна молба от 04.12.2024 г., подадена във връзка с указания на съда, се поддържа, че исковата претенция е срещу кмета на Община Кричим. Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Издадена е Заповед № 02-09-354/21.09.2017 г. на заместник – кмета на Община Кричим, с която на основание чл. 225а, ал. 2 и ал. 2, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено на И. Р. Р. да премахне следния незаконен строеж: „масивен навес“, находящ се на уличната регулационна линия в УПИ X-641 кв. 108 по плана на [населено място], който попадат изцяло и частично в поземлен имот с идентификатор 39921.501.457 по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], свързан със склад, находящ се под сграда/гараж/ с идентификатор 39921.501.457.2 по КККР на [населено място]. Горепосочената заповед е влязла в сила на 09.05.2019 г., тъй като жалбата срещу нея е отхвърлена с решение № 1604/11.07.2018 г. по адм. д. № 2822/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение № 6963/09.05.2019 г. по адм. д. № 12988/2018 г. по описа на Върховен административен съд. Адресатът на влязлата в сила заповед - И. А. Р. е починал в хода на настоящото производството, като е оставил за наследници С. А. Р., А. И. Р. и А. И. Ш., видно от представеното удостоверение за наследници. Същите са конституирани като ищци по настоящото дело. Представено е конструктивно становище от 07.06.2018 г., на инж.Ч., което е неотносимо към казуса, тъй като касае котелно помещение- масивна постройка, което не е предмет на изпълнение на влязлата в сила Заповед № 02-09-354/21.09.2017 г. на заместник – кмета на О. К.. По делото е било представено становище от месец август 2019 г., изготвено от инж. К. и инж. Л. – Е. (възложено от наследодателя на ищците), според което премахването на „масивен навес“ (разположен на западната граница на имота) ще създаде реална опасност от повреждане на съществуващите в съседство жилищна сграда, гараж и улица. Допълнително е отразено, че строежът в действителност представлява конструкция за тераса, функционално свързана с жилищната сграда, поради което премахването на строежа ще увреди функционалните характеристики на жилището. В противоположен смисъл е конструктивно становище от месец ноември 2019 г., изготвено от инж. Д. (възложено от ответника), където се посочва, че няма пречка да се премахне строежа, за което следвало допълнително да се изготви проект от специалист – конструктор. Отразено е още, че първото конструктивно становище се отнася за друг масивен навес, разположен в същия имот. По делото е налиже изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № ОА-07-01-472-6/27.05.2019 г. Не се спори по делото, че строежът не е премахнат, което допълнително е установено с констативен протокол от 25.09.2019 г. на служители на О. К.. Налице е изготвен технически инвестиционен проект от 2020 г., отнасящ се премахване на обект, който е предмет на процесната Заповед № 02-09-354/21.09.2017 г. на заместник – кмета на О. К.. По делото е приложен договор № РД-02-21-288/20.12.2021 г., сключен между „Хидрострой България“ ООД и О. К., който има за предмет извършването на СМР във връзка принудително премахване на незаконни строежи. Приложение № 1 към договора представлява Техническа спецификация, отнасяща се за процесния обект (т. 3.4 от същата), както и за още три обекта в същия имот. Налични са също така техническо и ценово предложения за изпълнение. С писмо изх. № АО-07-010-471/31 от 17.01.2022 г. на кмета на Община Кричим е възложено на „Хидрострой България“ ООД да изпълни дейностите по изпълнение на влязла в сила Заповед № 02-09-354/21.09.2017 г. на заместник – кмета на Община Кричим. Същото е получено и от наследодателя на ищците. По делото е налице подадено заявление вх. № ОУ-02-23-26/15.06.2022 г. на наследодателя на ищците, с което е поискано издаването на удостоверение за търпимост на строеж на обекти в имот с идентификатор 39921.501.457.1 по КККР на [населено място], сред които е процесният обект. По делото са приети заключения на две на съдебно – технически експертизи. Според заключението на в.л. С., процесният обект не представлява самостоятелна постройка а във функционално и конструктивно отношение е част от двуфамилната жилищна сграда. Ако се приложи Заповед № 02-09-354/21.09.2017 г. ще се наруши конструктивната цялост на цялостната сграда в ПИ. В разпита си при предходното разглеждане на делото и пред настоящия съдебен състав, вещото лице развива подробно съображенията си.Твърди, че единствения вход към имота към момента представлява процесната плоча, като някога е имало друг вход, който е заличен по административен начин. Впоследствие вещото лице заявява, че в имота може да се влезе и през гаража. Вещото лице заявява, че не може да се премахне плочата, без да се засегне конструкцията на сградата, но допълва, че технически всичко е възможно, макар и според вещото лице да е изключително скъпо. На противоположното мнение е заключението на вещото лице М.. Според същото, въпросният обект е самостоятелна постройка, която тангира до друга постройка. При премахване на процесния навес, няма да се засегнат други съществуващи сгради и обекти. Обектът не е свързан и с основната жилищна сграда. Вещото лице в съдебно заседание при предходното разглеждане на делото и пред настоящия състав подробно разви съображенията си от техническа точка и отговори ясно и точно на всички въпроси, поради което съдът кредитира именно неговото заключение. В експертизата на в.л. С. и в процеса на нейното изслушване се наблюдава известна тенденциозност, склонност да се заобикалят и дори да не се отговаря на конкретни въпроси на съда и на процесуалния представител на ответника, което поставя под съмнение нейната обективност.Но дори и от изслушването на това вещо лице се установи, че технически е възможно премахването на незаконния строеж, макар и да се наложат укрепителни дейности по основната сграда. При така установените факти, съдът достиг а до следните правни изводи: Предмет на настоящото производството е предявен отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, а именно, че по отношение на кмета на Община Кричим спрямо ищците не са налице основанията за привеждане в изпълнение на влязъл в сила административен акт – Заповед № 354/21.09.2017 г. на заместник – кмета на Община Кричим. Въпреки, че искът се предявява срещу кмета на Община Кричим, който не е издател на Заповед № 354/21.09.2017 г., то е налице посочване на пасивно материално легитимиран ответник (страна в изпълнителното производство). Това е така, тъй като настоящият ответник е делегирал правомощия на заместник – кмета на Община Кричим за издаване на обсъжданата заповед. Според чл. 293, ал. 1 АПК искът се подава срещу взискателя, който според чл. 274, ал. 1 АПК е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. Вярно, че заместник – кметът е издател на акта във връзка с делегирани правомощия, но и кметът на Община Кричим разполага с такива правомощия, поради което се явява като лице, което „е трябвало да издаде административния акт“ (в случая е делегирал правомощия на друг). Още повече, че кметът е инициирал изпълнителното производството по реда на чл. 276, ал. 1 АПК. За да обоснове нов факт, правопораждащ исковата претенция, ищецът се е позовал на издадено конструктивно становище от месец август 2019 г., сочещо състоянието на навеса при което премахването му ще доведе до повреждане на съществуващата съседна жилищна сграда, поява на пукнатини по носещите зидове, деформиране на подове, депланиране на зидове- т. е. налице е позоваване на чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, а именно поради фактическа невъзможност за изпълнението му. Защитата по чл. 292 АПК е материалноправна, отделна и независима от осъществимата по реда на чл. 294 и следв. АПК, която е процесуална. Възможността за обжалване на правните и фактически действия на органа по изпълнението не изключва допустимостта на иска, за чието предявяване не представлява пречка дори влязлото в сила постановление на органа по изпълнението, с което се отказва прекратяване на изпълнителното производство – чл. 282, ал. 4 АПК. Съгласно чл. 292 АПК задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Това са факти, които изключват, погасяват или отлагат задължението, но са настъпили след издаване на изпълнителното основание. В настоящия случай конструктивното становище от месец август 2019 г., изготвено от инж. К. и инж. Л. – Е., е изготвено след издаване на изпълнителното основание. Същото се отнася за факти, които не са настъпили след издаването на изпълнителното основание, поради което не представлява нов факт по смисъла на чл. 292 АПК. Конструктивното становище, на което се позовават ищците, е съставено след влизане в сила на заповедта за премахване на строежа, но същото не създава нови факти, а само отразява (по - скоро се изразява становище за) факти, които не са нови, т. е. не са настъпили след изпълнителното основание. Новосъздадените доказателствени средства, съдържащи информация за факти, осъществени (възникнали) преди изпълнителното основание, не могат да обуславят основателност на иск по чл. 292 АПК – тези релевантни факти са преклудирани с влизането в сила на изпълнителното основание и новосъздадените доказателства за тях могат да бъдат обсъдени единствено с оглед евентуална отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Допълнително е налице позоваване на фактическата невъзможност за изпълнение, която ищците твърдят като правоизключващо спрямо изпълнението на разпореденото задължение за премахване на строежа. Фактическа невъзможност по чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК е налице, когато има обективна непреодолима пречка за изпълнение на задължението. В случая фактическа невъзможност трябва да произтича (да е резултат) от нови факти, за да може тя да се разгледа. Трябва да са такива факти, които са непреклудирани от силата на присъдено нещо на съдебното решение т. е. могат да бъдат предявени факти, настъпили след приключване на устните състезания по същество в касационната инстанция. Тази фактическа невъзможност се обосновава с това, че „навесът“, предмет на премахване, е конструктивно и функционално свързан с жилищната сграда, при което неговото премахване ще засегне съществуващата жилищна сграда. Въведените факти „конструктивната и функционалната свързаност на навеса с жилищната сграда“ не представляват нови факти, тъй като са съществували към момента на издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж и към момента на постановяван на решението на първата инстанция при осъществяване на съдебен контрол, респ. към момента на приключване на устните състезания по същество в касационната инстанция. Самите ищци твърдят, че „конструктивната и функционалната свързаност на навеса с жилищната сграда“ са съществували към момента на издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж, респ. към момента на съдебното производство по оспорването ѝ, но не са взети предвид от административния орган. По тези съображения въведените факти, на които се основава „фактическата невъзможност“, не представляват нови факти и същите са преклудирани от силата на присъдено нещо на решение решение № 6963/09.05.2019 г. по адм. д. № 12988/2018 г. по описа на Върховен административен съд. Липсата на нов факт изключва възможността за ново произнасяне по същество, защото същата е преклудирана (включително при пропуск да се въведат обсъжданите факти в съдебното производство по оспорване на заповедта за премахване на строежа). Противното би означавало съдът отново, респ. повторно да разгледа този преклудиран факт, което е недопустимо. В тази връзка позоваването на фактическа невъзможност, обоснована с конструктивна и функционална свързаност с жилищната сграда, е неоснователно и не представлява нов факт по смисъла на чл. 292 АПК. Отделно от горното следва да се посочи, че и двете вещи лица не аргументират фактическа невъзможност да се премахне незаконния строеж. Макар и в.л. С. да твърди, че навесът е конструктивно свързан с основната сграда, тя не визира фактическа невъзможност за премахването му, а въвежда твърдения за оскъпяване на премахването поради евентуални укрепителни дейности по основната сграда. В случая въпросът касае за начин на техническо изпълнение, а не за фактическа невъзможност. Ето защо няма как да се приеме хипотезата на чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, още повече, че посочената разпоредба не визира съседни обекти, в какъвто смисъл са твърденията на процесуалния представител на ищците в писмената му защита, а единствено обекта, предмет на изпълнението. Неоснователно е и позоваването за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като същият се отнася при издаването на акта, но не и при исковото производство. Представеният по делото нотариален акт № 164, том II, рег. № 1834, нот. дело № 331/2022 г., съгласно който ищците С. Р. и А. Ш. са продали на А. Р. през месец юни 2022 г., след подаване на иска по чл. 292 АПК, своите идеални части от имот с идентификатор 39921.501.457 и сграда с идентификатор 39921.501.457.1 също не обосновава извод за настъпили след издаване на изпълнителното основание факти, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение по отношение на тези двама ищци, доколкото това следва да са факти относими към законосъобразността на изпълнителното основание, които са настъпили тогава, когато вече не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. Разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 274 от АПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство, само ако е започнало срещу лица, които са извън тези посочени в чл. 274, ал. 2 АПК, какъвто не е настоящия случай. По изложените съображения следва да се приеме, че исковата претенция не се основава на нови факти и обстоятелства, които да са възникнали след влизане в сила на изпълнителното основание, а това е липса на елемент от фактическия състав за основателност на отрицателния установителен иск по чл. 292 АПК. Горното налага извод за неоснователност на иска и като такъв следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК ответната страна има право на разноски. По списък за разноски се претендират 2400 лв., от които 400 депозит за вещи лица, 1000 лв. адвокатски хонорар по адм. д. 216/22 г. по описа на АС Пловдив и 1000 лв. по настоящото дело. По адм. д.216/22 е представен договор за правна помощ и защита (л. 195), сключен между ответника и адв. И. С., от който се установява, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като е уговорен начин на плащане – по банков път. Не е представено обаче платежно нареждане за сума по банков път, поради което и няма как да се приеме, че е доказателствено обезпечен факта на заплащането на адвокатския хонорар на адв. С.. По настоящото дело изобщо не са представени доказателства за уговорена сума адвокатски хонорар. Ето защо, на ответника следва да се присъди само сумата от 400 лв. разноски за вещи лица. По изложените съображения, съдът