Решение № 2562 от 5.9.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 572/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от Председателя на Сметната палата на Република България, чрез упълномощен представител - гл. юрисконсулт Ю. Б., срещу Решение № 263/14.05.2024 г. по АНД № 215/2024 г. по описа на РС – Русе, с което е отменено НП № ИК- 14/22.05.2023 г., издадено от Г. Н. Г.-К., като председател на Сметната палата /СмП/ на Република България. С НП на Л. Т. И. от гр.Пазарджик е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. на основание чл. 476 ИК за нарушение на чл. 170, ал. 1 ИК. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - липса на мотиви по съществото на повдигнатия пред въззивния съд спор. Твърди се, че съдът не е разгледал главния предмет в производството - има ли осъществено нарушение и не е изложил мотиви защо приема или не приема неговото извършване. Евентуално се иска отмяна на решението на РРС и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касацията - Л. Т. И., чрез процесуален представител- адв. Т. Паришев, в депозиран писмен отговор, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на РОП, счита подадената касационна жалба за неоснователна. Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от страна, участвала във въззивното производство, атакуваща невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V. Разгледана по същество е неоснователна. Основният спорен въпрос пред настоящата инстанция е сведен до следното - съответен на закона и задължителната сила на решенията на КС ли е главният решаващ извод на РРС за липса на компетентност на издателя на оспореното пред него наказателно постановление или не. Оспореното пред РРС НП № ИК- 14/22.05.2023 г. е издадено от Горица Николова Грънчарова-Кожарева, в качеството й на председател на Сметната палата на Република България. Въззивният съд е приел, че към датата на процесното НП издателят му не е разполагал с правомощието по чл.497, ал.2 от ИК и следователно то е незаконосъобразно като издадено от некомпетентно лице. Според чл.497 от ИК актовете за установяване на нарушенията по чл.476 – чл.479, в които категории попада и процесното нарушение, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Сметната палата /ал.1/, а наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата /ал.2 на радзпоредбата/. Във връзка с компетентността на АНО, следва да бъде съобразено следното: На 20.01.2023 г. 48-ото Народно събрание /НС/ приема решение за освобождаване на Цветан Лилов Цветков като председател на Сметната палата и определя заместник-председателя Горица Николова Грънчарова-Кожарева за председател на Сметната палата до избора на нов председател (Обн. ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г.). Актът на НС е атакуван пред Конституционния съд /КС/, който с Решение № 5/22.06.23 г., постановено по к. д. № 5/2023 г., е приел, че за преодоляване на съществуващата ситуация (орган с изтекъл мандат и липса на действия от страна на две Народни събрания - 47-то и 48-то за избиране на нов състав на СмП, включително председател), се налага приоритетна защита на непрекъснатостта като конкурираща се висша ценност с друга такава - мандатността, за да бъде гарантирано осъществяването на възложената от КРБ основна функция на Сметната палата. Ето защо, както освободеният председател, така и неговите заместници и другите двама членове на СмП, независимо от изтеклите 7 години от избора им, са продължили да изпълняват дейността си, което е преценено за съответно на Конституцията. При тези условия, с оспореното пред КС решение на НС, предсрочно (преценено в горния контекст) са прекратени правомощията на председателя на Сметната палата, което е станало извън регламентацията от чл. 19, ал. 1 ЗСмП, т. е. при отсъствието на нормативно определените предпоставки за това. При условията на ал. 2 на същия чл. 19 ЗСмП, Народното събрание е възложило упражняването на длъжността на председателя на заместник председател, чиито мандат също е бил изтекъл. При установената липса на валидно правно основание за приемане на въпросното решение от НС, Конституционният съд на РБ го е обявил за противоконституционно. Решението на КС е публикувано в ДВ, бр. 58/07.07.2023 г. и е влязло в сила на 11.07.2023 г. С последващо, имащо правно значение за настоящия казус решение - Решение № 7/21.11.2023 г. по к. д. № 12/2023 г., конституционната юрисдикция е дала отговор (макар и по друг повод) на едно от главните възражения на касатора, свързано с правното действие на решенията на КС. С цитираното решение за противоконституционна е обявена т. 2 от Решение на Народното събрание от 07.07.2023 г. за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (Обн. ДВ, бр. 55/2023 г., изм. бр. 56/2023 г.) и за уреждане на последиците от Решение № 5 на Конституционния съд от 2023 г. по конституционно дело № 5/2023 г. Въпросното Решение на НС е обнародвано в ДВ, бр. 59/11.07.2023 г., а неговата т. 2 гласи: "Заместник-председателят на Сметната палата Горица Николова Грънчарова-Кожарева изпълнява правомощията на председател на Сметната палата до избора на нов председател.". Конституционната юрисдикция, с горецитираното Решение № 7/21.11.23 г. по к. д. № 12/2023 г., еднозначно е приела, че председателят на Сметната палата - Цветан Цветков не е бил валидно освобождаван от тази длъжност и затова няма основание на негово място да се определя лице, което да изпълнява същата длъжност. Според решението на КС, с влизане в сила на 11.07.2023 г. на Решение № 5 от 22.06.2023 г. на КС, Цветан Цветков е възстановен на длъжността председател на Сметната палата с обратна сила от 20.01.2023 г. Също според решението „Изводът следва от Тълкувателно решение № 3 от 2020 г. по к.д. № 5/2019 г., според което обявените за противоконституционни актове с еднократно действие са невалидни от момента на тяхното приемане. В съответствие с тази актуална практика на съда от влизане в сила на Решение № 5 от 22.06.2023 г. на Конституционния съд Решението на Народното събрание от 20.01.2023 г. е невалидно от същата дата. Това означава, че освобождаването на Цветан Цветков като председател на Сметната палата и определянето на заместник-председателя Горица Грънчарова-Кожарева да изпълнява правомощията на председател на Сметната палата до избора на нов председател са невалидни с обратна сила от 20.01.2023 г. Следователно от юридическа гледна точка за посочения период (20.01.2023 г. – 11.07.2023 г.) Цветан Цветков не е преставал да бъде председател на Сметната палата“. И щом към датата на издаване на процесното наказателно постановление - 22.05.2023 г. неговият автор - Горица Николова Грънчарова-Кожарева не е била председател на Сметната палата, по смисъла на чл. 497, ал. 2 ИК същата е нямала материална компетентност да го постанови, както вярно е установил и РРС. Липсата на компетентност за административно-наказващия орган, предвид вида и характера на ангажираната юридическа отговорност (арг. от чл. 46, ал. 3 ЗНА; чл. 27, ал. 1-2 ЗАНН), е особено съществено нарушение на процесуалните правила, което има за последица незаконосъобразността на издаденото НП, както правилно е заключил районният съд. Настоящата инстанция не споделя поддържана от касатора теза, че последиците от обявената с обратна сила противоконституционност на Решението на НС от 20.01.2023г., като незасегнала предизвиканите други правни резултати, извън преките последици на невалидния ненормативен правен акт, не рефлектира върху упражнената компетентност на АНО по чл.497, ал.2 от ИК с издаване на процесното НП. В случая "пряка" последица от обявяването за противоконституционно на Решението на НС за освобождаване на председателя на Сметната палата от 20.01.2023 г. (ДВ, бр. 8 от 2023 г.), е че с обратна сила са отпаднали породените от него правни последици за валидно освобождаване на Цветан Цветков от длъжността, респ. валидността на определянето на заместника Г. Кожарева за председател на Сметната палата до избора на нов председател, независимо че последната фактически е осъществявала тази длъжност към датата на издаване на процесното НП. Посоченото е в съгласие с мотивите на Конституционния съд в Решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г., че само така може да се гарантира върховенството на Конституцията и да не се лишат от правни последици решенията на Конституционния съд. Ето защо решаването на процесния случай, не може да бъде изведено извън даденото разрешение с последното цитирано решението на КС, че ненормативните правни актове – решенията на Народното събрание, които са обявени за противоконституционни, са невалидни от момента на приемането им, както и да не бъде съобразено с базовите принципи от ЗАНН за законоустановеност на административните нарушения и наказания, както и налагането им от оправомощени органи, по аргумент от чл. 1 и чл. 2 ЗАНН. В обобщение на гореизложеното настоящият състав намира, че оспореното въззивно съдебно решение е постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. То следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото на ответника по касацията не се следват разноски, тъй като не е доказано реалното им извършване. Видно от приложения на л. 17 от делото Договор за правна защита и съдействие е, че за настоящата инстанция е договорено възнаграждение за адвокат в общ размер на 720 лева /600 лв. без ДДС или обща сума от 720 лв. с начислен ДДС /, платимо по банков път. До приключване на производството пред АС-Русе от страната не са представени документи за плащане на възнаграждението по банков път. Приложената фактура /л.18/ не е документ установяващ плащане, а има значение за целите на данъчното облагане. Инкорпорираното изявление в чл.4 на договора, че той има силата на разписка, също не доказва изгодния за страната факт, тъй като препраща към платената по договора сума, а уговореното в чл.2 от съглашението е за плащане по банков път. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът