Решение № 1775 от 9.12.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 3675/2023 г.

Производството е образувано по жалба на „ТЕАТРО ВАРНА“ ООД, представлявано от С. С. Щ. чрез адв. Х. при ВАК, против НП № 714829 - F715631/27.07.2023 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което на дружеството с а наложени 7/седем/ административни наказания "Имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185 ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, за седем нарушения на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12 2006 г. на Министъра на финансите, вр. с чл. 118 ал. 4 т.1 от ЗДДС. В депозираната жалба се излага становище, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на административно-производствените правила и необоснованост. Навеждат се твърдения, че описаната в НП фактическа обстановка е противоречива такава, предвид обективирания извод, че за извършени продажби не са издавани фискални бонове, съотв. с оглед формираното заключение, че извършеното деяние не е довело до неотразяване на приходи. Релевират се доводи, че констатациите в НП представляват предположения и безпочвени хипотези. С оглед на изложеното се твърди, че АУАН и НП са издадени в противоречие с основни принципи, визирани в нормите на чл. 7 и чл. 9 ал. 4 от АПК. Излага се твърдение, че в обекта няма практика да се издават служебни бонове на клиенти, извършващи плащане, а с оглед действащи вътрешни правила в обекта служителите отчитат по посочения начин направени консумации, които подлежат на последващо плащане респ. консумации, за които не се дължи плащане т.е. при т.нар. безплатни консумации /осъществявани при организиране на служебни мероприятия респ. гости на заведението/. Твърди се, че липсват каквито и да е доказателства относно констатациите, визирани в НП, а същите се основават единствено на КЛЕН и налични служебни бонове, които материали не доказват, че последните са издавани във връзка с клиентски поръчки или продажби. Сочи се, че издаваните служебни бонове са само и единствено за безплатна консумация от кръга на гости на собственика, както и за консумация на персонала, като поръчките не подлежат на плащане. Релевират се доводи за допуснато процесуално нарушение с оглед издаване на НП в разрез с нормата на чл. 54 ал.1 т.2 от ЗАНН, според която се прекратява административно- наказателното производство, когато нарушението не е доказано по несъмнен начин. Като процесуален порок се сочи и отсъствието на факти досежно осъществените продажби, с които се свързва издаването на всеки един от седемте служебни бона, цитирани в обстоятелствената част на НП. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. В хода на съдебното производство въззивникът, редовно уведомен, се представлява от адв. Х., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед на изложените в жалбата доводи. Навежда се допълнителен аргумент за процесуална незаконосъобразност на издаденото НП, свързан с противоречие касаещо квалификацията на извършеното нарушение, доколкото в обстоятелствената част на НП деянието е квалифицирано като такова по чл. 7а от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, докато в диспозитива се сочи като дерогирана нормата на чл. 185 ал.2 от ДОПК. Иска се да бъдат присъдени сторените по делото разноски в полза на въззивника и да се постанови акт, с който да се отмени обжалваното НП. В хода на съдебното производство въззиваемата страна се представлява от юк Георгиева, която оспорва жалбата. Същата излага становище, че описаните в НП седем на брой нарушения са безспорно доказани в хода на съдебното производство. Сочи, че както в хода на извършената проверка, така и в хода на образуваното производство по жалбата срещу процесното НП, не са представени касови бонове за извършените на 17.06.2023 г. седем продажби на стоки на обща стойност 1456.10 лева. Навеждат се доводи за процесуална законосъобразност на издаденото НП и справедлив размер на наложеното наказание. Иска се НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно и се претендира заплащане в полза на НАП на юрисконсултско възнаграждение. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели Й. Т., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Варна, участвала в извършване на проверката, в хода на която е констатирано процесното нарушение, както и служител на дружеството-жалбоподател – М.К.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното: На 01.07.2023 г., в 23.00 ч. служители при ТД на НАП- Варна – свид. Й. Т. и П. Д., на длъжност „инспектор по приходите“ в посоченото учреждение, извършили проверка в обект – нощен клуб „ТЕАТРО“, находящ се в гр. Варна, Морска гара, стопанисван от „ТЕАТРО ВАРНА“ООД с ЕИК 206440670. В хода на проверката е установено, че дружеството, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, е допуснало нарушение на цитирания подзаконов нормативен акт. В хода на проверката е изведен КЛЕН с № 0016810/02.07.2023 г. за дата 17.06.2023 г. от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство модел DATECS FP-7000 с рег. номер на ФУ на НАП № 4498759/17.06.2021 г. с индивидуален номер на фискалното устройство № DT788352 и индивидуален номер на фискалната памет № 02788352. Въз основа на същия е констатирано, че са извършени продажби на стоки, като в нощния клуб са издавани служебни бонове, въз основа на които констатации е формиран извод, че е нарушена нормата на чл. 7а ал.2 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. Установено е, че в проверявания обект е въведен в експлоатация софтуер за управление на продажбите в търговския обект (СУПТО)- „BARSY“, свързано към ФУ модел DATECS FP – 7000 /с описани по-горе данни/, както и че не са извършвани сторно операции за дата 17.06.2023 г. Въз основа на КЛЕН с № 0016810/02.07.2023 г. е установено, че са издавани служебни бонове вместо фискални касови бележки, както следва: 1/ за извършвана от дружеството продажба в нощен клуб „ТЕАТРО“ на дата 17.06.2023 г. в 03.22 ч., на стоки на обща стойност от 334, 69 лева, е издаден служебен бон № 0016500/17.06.2023 г. 2/ / за извършвана от дружеството продажба в нощен клуб „ТЕАТРО“ на дата 17.06.2023 г. в 03.23 ч., на стоки на обща стойност от 47, 46 лева, е издаден служебен бон № 0016503/17.06.2023 г. 3/ за извършвана от дружеството продажба в нощен клуб „ТЕАТРО“ на дата 17.06.2023 г. в 03.24 ч., на стоки на обща стойност от 143, 82 лева, е издаден служебен бон № 0016504/17.06.2023 г. 4/ за извършвана от дружеството продажба в нощен клуб „ТЕАТРО“ на дата 17.06.2023 г. в 03.29 ч., на стоки на обща стойност от 334, 69 лева, е издаден служебен бон № 0016500/17.06.2023 г. 5/ за извършвана от дружеството продажба в нощен клуб „ТЕАТРО“ на дата 17.06.2023 г. в 03.31 ч., на стоки на обща стойност от 11, 00 лева, е издаден служебен бон № 0016511/17.06.2023 г. 6/ за извършвана от дружеството продажба в нощен клуб „ТЕАТРО“ на дата 17.06.2023 г. в 03.31 ч., на стоки на обща стойност от 334, 69 лева, е издаден служебен бон № 0016511/17.06.2023 г. 7/ за извършвана от дружеството продажба в нощен клуб „ТЕАТРО“ на дата 17.06.2023 г. в 03.22 ч., на стоки на обща стойност от 633, 88, 69 лева, е издаден служебен бон № 001651817.06.2023 г. За констатациите от извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка сер. № 0066518/01.07.2023 г. При така установените факти, от Ч.В. - инспектор по приходите при ЦУ на НАП е съставен АУАН № F15631/13.07.2023 г. за извършено нарушение на чл. 7а ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Актът е връчен на представляващ „ТЕАТРО ВАРНА“ООД. В предвидения в закона срок е постъпило възражение срещу АУАН, с което се излага твърдение, че издадените служебни бонове касаят контрол на стоковия поток при провеждане на частно парти. Възражението е преценено от АНО като неоснователно с аргумента, че изложените в същото доводи са ирелевантни към изпълнителното деяние, доколкото нормата на чл. 7а ал.2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ предвижда императивна забрана за издаване на касови бонове, без значение на причината за нарушаването й. Като аргумент в подкрепа на обвинението се сочи, констатацията, че на дата 17.06.2023 г. са издадени 66 броя служебни бонове на обща стойност 18 749, 31 лева, а фискални касови бонове са издавани само при плащане с банкови карти. Въз основа на АУАН административно-наказващият орган е издал обжалваното НП № 714829 -F715631/27.07.2023 г., с което на основание чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството- жалбоподател, като на същото са наложени 7 броя административни наказания „Имуществена санкция“ в размер на 500/петстотин/ лева за седем нарушения на чл. 7а ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок. Наказателно постановление № 714829 - F715631/27.07.2023 г. е издадено от компетентен орган видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.на Изпълнителния директор на НАП. Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът намери, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на въззивника. Съгласно трайната съдебна практика, в АУАН и НП следва да се съдържат констатации относно всички релевантни факти, определящи съставомерността на нарушението и приложимостта на конкретната санкционна норма. За нарушението по чл. 7а е приложима санкционната норма на чл. 185, ал. 2, според която "Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“. Санкционната разпоредба на чл. 185 ал.2 от ЗДДС, която е посочена като основание за ангажиране на отговорността на въззивника, предвижда различна по тежест административно-наказателна отговорност в зависимост от това дали нарушението е довело до неотразяване на приходи. Анализът на съдържанието на чл. 185 ал.2 от ЗДДС сочи наличието на правна връзка между двете алинеи, обусловена от установяване на обстоятелството довело ли е нарушението до неотразяване на приходи или не. От една страна това обстоятелство става част от диспозицията на нарушената правна норма, от друга отразяването или неотразяването на приходи се превръща в елемент на нарушението и следва да присъства както в описателната част на нарушението, така и в правната му квалификация. Обратното представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ликвидира правото на защита на дружеството относно елемент от състава на нарушението. / В този смисъл е Решение № 1245 от 4.08.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1492/2021 г./ В тази връзка, констатацията относно наличието или липсата на такъв резултат е релевантен факт, който следва да намери отражение в обжалваното НП, с оглед гарантиране възможността на наказаното лице да осъществи ефективна защита срещу всички обстоятелства, които имат значение за ангажиране на отговорността му. В случая такава констатация липсва в обжалваното НП, поради което съдът намира, че същото е постановено в нарушение на нормата на чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН, като допуснатият процесуален порок не би могъл да бъде отстранен в хода на съдебното производство, поради което обжалваният акт следва да бъде отменен на формално основание. Като неоснователни бяха оценени доводите на процесуалния представител на въззивника досежно процесуалната незаконосъобразност на издаденото НП. Не е налице противоречие в обстоятелствената част и диспозитива на НП по отношение на квалификацията на извършеното нарушение, доколкото нормата на чл. 7а ал.2 от Наредба НІ18/2006 г. на МФ сочи нарушеният материален закон, а разпоредбата на чл. 185 ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е правното основание, въз основа на което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Същевременно по отношение на НП, което няма характеристиките на административен акт, са неприложими принципите, визирани в чл. 7 и чл. 9 от АПК. Не представлява съществено процесуално нарушение и дерогирането нормата на чл. 54 ал.1 т.2 от ЗАНН от страна на АНО, тъй като недоказаността на нарушението влияе единствено върху обосноваността на НП. Несъстоятелни са и доводите за допуснат процесуален порок поради липса на описание в НП на допълнителни факти, които индивидуализират продажбите, във връзка с които се твърди, че са издадени процесните служебни бонове. Минимално необходимото съдържание на НП изисква АНО да посочи изводите си относно съставомерните признаци на нарушението, а именно – дали служебните бонове са издадени във връзка с реализирани продажби респ. клиентски поръчки, съотв. липсата на описание на фактите относно реализираните продажби не ограничава правото на защита жалбоподателя. Посочените факти подлежат на доказване в хода на производството и касаят обосноваността на издаденото НП. Независимо от констатациите за допуснато съществено процесуално нарушение, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от правна страна следното: Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. С разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /Наредбата/е въведена забрана за лицата по чл. 3 да издават служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. За този род нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на административно наказателна санкция – глоба или имуществена санкция. В случая АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, за нарушение на чл. 7а ал.2 от Наредбата като е формирал извод, че процесните бонове, визирани в обжалваното НП, са издадени във връзка с извършени продажби. Издаването на служебни бонове безспорно е установено чрез разпечатка от КЛЕН. В хода на съдебното производство обаче не са събрани доказателства, които да установяват, че издадените служебни бонове са във връзка с извършени продажби съотв. реализирано плащане. Липсват каквито и да било писмени и гласни доказателства ангажирани в тази посока от АНО, като в хода на съдебното производство бяха извършени всички възможни и необходими процесуално-следствени действия с оглед служебното начало. Напротив, обвинителната теза се разколебава от показанията на свид. Колев, които съдът кредитира като взе предвид, че същите не са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, доколкото липсват други доказателства досежно повода за издаване на служебните бонове. Видно от показанията на цитирания свидетел, служебните бонове на процесната дата са издавани във връзка с проведено частно мероприятие, гостите на което не са извършвали плащане за консумациите, съотв. издаването на служебните бонове е било свързано с контрол на стоковия поток. С оглед на изложеното, съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства не е възможно да се установи по безспорен начин, че процесните служебни бонове са издадени във връзка с извършени продажби или направени клиентски поръчки, съотв. във връзка с извършени плащания на парични суми в брой, съответстващи на стойността на издадените служебни бонове. Проверката в търговския обект е извършена на 01.07.2023 г., а констатациите за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. са за служебни бонове отразени в КЛЕН на 17.06.2023 г. Поради изложеното, съдът намира, че изводите на АНО в тази връзка почиват на предположения. Действително, наличието на множество издадени служебни бонове е индиция за правонарушение, но само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове еднозначен извод, че дружеството е извършило нарушение на данъчното законодателство. В проведеното административнонаказателно производство липсват категорични доказателства в тази насока, като в хода на наблюдението на търговския обект и извършените неколкократни проверки контролните длъжностни лица не са установили нередности, осъществена е контролна покупка, за която е издаден фискален касов бон и е засечена касова наличност без отклонения, т. е към момента на проверката не е установено търговецът да е издавал служебни бонове за клиентски поръчки. /В посочения смисъл са следните съдебни актове, постановени по идентични казуси: Решение № 4006 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2021 г., I о., Решение № 642 от 24.03.2023 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 81/2023 г., Решение № 1365 от 30.09.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1369/2021 г. и др./ С оглед на изложените доводи съдът намира, че НП е необосновано, което е отделно самостоятелно основание за отмяната му. С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на административно-наказващия орган, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, предвид представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото. В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото, съобразено с уговорения и изплатен размер на същите, видно от договора за правна помощ, а именно в размер на 300 /триста/ лева, . С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 т. 2 от ЗАНН, съдът