Решение № 8990 от 15.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 43929/2023 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 57298/05.11.2008г. по описа на СРС, след като с Решение №4201 от 26.07.2023г. по в.гр.д. № 8909/2022г. на СГС, II-в състав е обезсилено като недопустимо решение № 20023055 от 21.03.2022г. по гр.д. № 34493/2019г. по описа на СРС, 57 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Съобразно определение от 18.11.2015г. по гр.д. № 34000/2008г. по описа на СРС, 57- ми състав, уточнителни молби с вх.№5048440/25.03.2020г. и вх. № 247671/05.09.2023г. и молба с вх. № 94447/21.03.2024г. съдът е сезиран с предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 215 КТ от М. И. И. срещу......... ЕООД за сумите от 621, 30 евро и 36 щатски долара - разлика между дължими и платени командировъчни за периода от 01.01.2007г. до 11.07.2008г. Ищецът М. И. И. твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което изпълнявала длъжността „Кондуктор, спални и кушет вагони“. Твърди, че за периода от 01.01.2007г. до 11.07.2008г. била командирована на посочени дати в чужбина по релации София-Истанбул-София, София, -Будапеща-София, София-Виена-София и София- Любляна София, София -Букурещ-София, София – Белеград- София, София- Солун- София и София-Атина-София, за което работодателят не й заплатил в цялост дължимите й се командировъчни. В тази връзка излага, че с вътрешноведомствен акт в протиоворечие с приложимата нормативна уредба размерът на командировъчните бил ограничен, което именно довело до ощетяването й със сумите от 288.90 евро за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г., 332.40 евро за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. и 36 щатски долара за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. При така изложените фактически твърдения иска от съда да й присъди съдебно предявените вземания, ведно със разноските и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че липсва основание за присъждане на претендираните суми, тъй като за всички командировки в чужбина ищцата получила своевременно надлежно плащане. Оспорва претенцията за мораторни лихви върху командировъчните пари поради липса на покана за изпълнение. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна: За да възникне субективното притезателно право на работника за командировъчни пари следва в обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки: 1. ищецът да е полагал труд при ответника по трудово правоотношение; 2. работодателят да е командировал служителя за изпълнение на трудовите му задължения в друго населено място, различно от това, в което изпълнява работата си и 3. командированият служител фактически, ефективно да е извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя. Не е спорно между страните и от представените писмени доказателства по делото се установява съществуването на твърдяното трудово правоотношение. Ответникът не оспорва, че ищцата е била командирована в чужбина на посочените от нея дни с твърдяната дестинация на пътуванията и продължителност на отсъствията й от страната. Тъй като ищецът е бил член на екипажа на сухоземно транспортно средство, което е осъществявало международни курсове, за определяне на дължимите командировъчни пари следва да се прилага Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ (в редакцията й към ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.). Спорът между страните е концентриран около размера на дължимите се командировъчни за осъществените командировки, по-конкретно по тълкуването на чл.31 ал.1 вр. ал.3 и приложение №3 към НСКСЧ и въпроса дали работодателят може да определя по – нисък размер на командировъчните пари от посочените в приложение №3. Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 215 КТ размерите на командировъчните пари, определени в чл. 215 КТ, се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. В този смисъл трябва да се схваща разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ т.е. разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ дава възможност на работодателите да определят по-високи размери на командировъчните пари при осъществяване на командировки в чужбина, които ще се признават за данъчни цели като разходи, само ако са на стойност, равняваща се на двукратния нормативно установен в НСКСЧ размер и то ако докажат останалите предпоставки – че са налице изключителни експлоатационни и технологични условия на работа, респ. е налице специфична организация на международните рейсове. Но тази правна норма не урежда възможност за законосъобразно намаляване размера на командировъчните пари. Следователно, определените в НСКСЧ, която е издадена въз основа на уредената в чл. 215 КТ законова делегация, командировъчни пари са минимални, като работодателят не може законосъобразно да определя по-ниски размери на командировъчните пари от нормативно установените, тъй като би нарушил императивните разпоредби на чл. 215 КТ и чл. 228, ал. 2 КТ. Не води до противния извод, при прилагане правилата на стриктното, логическо и ограничително тълкуване с цитираните по – горе разпоредби, формулировка в приложение №3 в табличен вид – „до”. В конкретния случай работодателят не е определил по – ниски размери на командировъчните пари от предвидените в Наредбата, но с вътрешния си акт по същество дерогира правилото на чл.21 от НСКСЧ, според която при престой повече от 4ч., но по – малко от едно денонощие в съседна страна се заплаща 35% от дневните пари. В настоящият случай, тази разпоредба е неприложима относно командировките по релация София-Будапеща-София, София-Виена-София и София-Лщбляна-София тъй като Унгария, Австрия и Словения не е съседни на България държави. За останалите командировки включени в процесния период, обаче, по релации София-Истанбул –София и София- Белград-София, София- Солун-София, София-Атина – София, правилото на чл. 21 от Наредбата намира приложение, доколкото е налице престой между 4-6 часа на територията на съседната държава. За конкретно дължимия се размер на неплатените командировъчни по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, заключението по която съдът кредитира като компетентно и професионално изготвено след анализ на материалите по делото, пътните листа, авансови отчети и издадените разходни касови оредери за получени суми и командировъчни. Съдът взе предвид отговора на втория от формулираните въпроси за размера на командировъчните по направления извън съседните държави, съгласно който и видно от съобразително-констативната част от заключението неплатените суми за командировките по направление София-Будапеща-София, София-Виена-София и София-Любляна-София възлзат на 283, 50 евро от една страна, и от друга – съобразените с правилото на чл. 21 НСКСЧ отговори по въпрос №3 за дължмите се суми за командировъчни по всички останали направления в размер на общо 138, 25 евро и 52, 50 щатски долара, при което достига до извода, че общият размер на неплатените командировъчни пари е 448, 80 евро и 27, 05 щатски долара, до който размер следва да бъдат уважени исковете. По възражението за давност С оглед на извода си за частична основателност на предявените искове съдът дължи разглеждане на своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Възражението е неоснователно. За да достигне до този извод съдът съобрази, че периодът, за който се отнасят съдебно предявените вземания, е от 01.01.2007г. до 11.07.2008г., а исковата молба е постъпила в съда на 05.11.2008г. На основание чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й. Законът не предвижда разграничение с оглед на различните пороци на исковата молба или ограничение в приложението на така въведената законова презумпция. Ето защо тезата на ответника, че спрямо него давността е изтекла поради последващото му конституиране в производството по делото, не се споделя. По разноските: Предвид изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и изрично направеното своевременно изявление от процесуалният представител на ищеца за присъждане на разноски, такива му се следват в размер съответен на уважената част от исковете, а именно от направени в размер на 500, 00 лв. – платено адвокатско възнаграждение по гр.д. № 34493/2019г., и 500, 00лв. по в.гр.д. № 8909/2022г. на СГС, следва да се присъдят 724, 09 лв. Ответникът с оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и изрично направеното изявление, също има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Юрисконсултското възнаграждение съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК вр. Наредба №1/2004г. е в размер на 150, 00 лв. за производството пред първоинастанциоонния съд и 150, 00 лв. в производството по в.гр.д. № 8909/2022г. по описа на СГС, от което на ответника се следват 82, 77 лв. На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса върху уважения размер на исковете – 50, 00 лв. и съответна на уважения размер част от направените от бюджета на съда разноски –202, 74 лв. / от 180 лв. за възнаграждение за вещо лице по ССчЕ по гр.д. № 34493/2019г. и 100 лв. в настоящето производство/ или общо 252, 74 лв. Така мотивиран, съдът