Решение № 18191 от 10.10.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 65357/2021 г.

Производството по адм. дело №11787/2017 пред АССГ е образувано по жалба от С. Н. от 08.09.2017., постъпила в АССГ на 24.10.2017., срещу Решение №222/07.07.2017 по преписка №93/2015 на Комисия за защита от дискриминация. С Решение №994 от 19.02.2018 по дело №11787/2017, АССГ е отхвърлена жалбата на С. Н. Н. срещу Решение №222 от 07.07.2017 по преписка №93/2015 на Комисията за защита от дискриминация. Подадена е касационна жалба от 15.03.2018 от С. Н. срещу Решение №994 от 19.02.2018 по дело №11787/2017, АССГ.Въззивната жалба е постъпила във ВАС на 23.04.2018г. С молба от 21.05.2018г. С. Н. е поискал делото да бъде пренасрочено за по-ранна дата преди 28.10.2019, тъй като е прекалено дълъг срока. С разпореждане от 26.06.2018 е пренасрочено адм. дело №5329/2018 по описа на ВАС, V-то отделение за 9.10.2019 от 9 часа. С решение от 29.04.2020 по адм.дело №5329/2018, ВАС, V-то отделение е оставено в сила Решение №994 от 19.02.2018 по дело №11787/2017, АССГ. Съгласно показанията на св. Ю. Владимиров З. от затвора се познавал с ищеца, от 2016 до 2023 били в СЦЗ.Свидетелства, че са били в една килия и на едно каре.Свидетелства, че са се виждали всеки дени.Мисли, че е осъден ищеца за грабеж или опит за убиство.Знае случая за Варна.Знае, че е водил дела във ВАС. И свидетелят е водил дела и ищецът му е помагал.Трябвало да минат 3 инстанции.Било отдавна 2018-2019.Ищецът чакал решение от ВАС, но решението се бавело.Свидетелства, че ищецът бил притеснен и само за това говорел.Свидетелства, че ищецът се оплаквал, че не идва делото. Свидетелят не знае за какво е делото.Свидетелства, че ищецът бил притеснен, бил станал даже досаден, защото все за това говорел.Нямал представа след колко време е излязло решението.Не знае за други дела, знае само за това дело във ВАС.Свидетелства, че всеки ден се виждали с ищеца на карето заедно за по час и половина.Ходели на фитнес, а ищецът отговарял за фитнеса през 2018-2019г.. При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи: Правото на разглеждане на едно дело в разумен срок се гарантира от чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС.Според Европейският съд за правата на човека предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи, като разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: фактическата и правна сложност на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и поведението на останалите участници.В този смисъл са и решение №66/02.04.2015 по гр.дело №5813/2014, III ГО на ВКС и решение №76/11.04.2016 по гр.дело №5721/2015, III ГО на ВКС. В случая отделните процесуални действия не могат да бъдат основание за иска по чл.2б от ЗОДОВ, те се разглеждат заедно с цялото производство.Процесуалните действия на съответните инстанции, извършвани в хода на производствата не могат да се разглеждат изолирано едно от друго, тъй като те представляват единно цяло и се осъществяват от един орган на съдебната власт-съда, действащ като отделни инстанции с оглед спазване на принципите на функционалната компетентност. Може отделните процесуални действия в съответните инстанции да не се приемат като забавени, но цялстното забавяне на производството да се приеме за прекомерно, както и обратно може забавяне относно определено процесуално действие в съответния етап на разглеждане на производството да е прекомерно, но при цялостна преценка за разглеждане на производството от образуването му до приключването му с краен съдебен акт да се приеме, че не се нарушана принципа за разглеждането му в разумен срок. В случая производството пред първа инстанция е протекло в рамките на 5 месеца и не са налице забави.По отношение на производството пред ВАС касационната жалба е постъпила на 23.04.2018 в съда и с разпореждане от 26.06.2018 делото е пренасрочено за 9.10.2019.С решение от 29.04.2020 по адм.дело №5329/2018, ВАС, V-то отделение е оставено в сила Решение №994 от 19.02.2018 по дело №11787/2017, АССГ.В този смисъл производството пред касационната инстанция е протекло в рамките на 2 години. Съгласно чл.157, ал.1 от АПК съдията-докладчик, съответно председателя на отделение във ВАС насрочва делото в срок не по-дълъг от 2 месеца от постъпването на жалбата в съда.Този срок не тече за периода на съдебната ваканция. Срокът по чл.157, ал.1 от АПК е инструктивен и е допустимо да се насрочват дела извън този срок с оглед натовареността на състава.В случая не е налице забава на съда да насрочи делото, доколкото съдът в рамките на 2 месеца е насрочил делото с разпореждане. Датата на заседанието зависи от натовареността на състава и графика на заседанията, но не е обвързано с бездействие на съда. В този смисъл насрочването за по-късна дата на заседанието не е обвързано с липса на процесуални действия от страна на съда, а с натовареност на състава.Съгласно практиката на ЕСПЧ наличието на обективна причина- пренатовареност на съда, не може да се приеме за нарушение на чл.6, §1 от КЗПЧОС, когато съдът е положил необходимото старание и не е допуснал неоправдано проточване и отлагане на делото. В случая съдът е положил усилия като е решил делото в рамките на едно съдебно заседание и се е произнесъл с решение.С оглед на което настоящият състав намира, че не е налице забава на съда, която да се дължи на негово бездействие. Отделно от това според практиката на ЕСПЧ показател дали е налице забава е цялата продължителност на делото във всички инстанции.В случая делото е продължило в 2-те инстанции -2 години 5 месеца.Отделни забави на процесуалните действия и на етапи от производството не водят до извод за нарушение на разумния срок на разглеждане на делото.Съдът приема, че разглеждане на делото на 2 инстанции в рамките на 2 години и 5 месеца е в рамките на разумния срок.По жалба №36843/97, дело Х. срещу Б. ЕСПЧ е постановил, че няма нарушение на разумността на срока по гражданско дело продължило около 5 години на 3 инстанции.По жалба №30942/04, дело М. срещу Б. ЕСПЧ не е приел за прекомерна продължителността на производство, разгледано на три инстанции за период от почти 7 години.В случая производството по делото на две инстанции е 2 години и 5 месеца и съдът намира, че същата не е прекомерна. Предвид изложеното съдът намира, че не налице нарушение на разумния срок за разглеждане на делото. Поради това предявеният иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника.Ответникът е реализирал разноски в размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран съдът