Решение № 1676 от 18.12.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 445/2024 г.

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.38 ал.8 от Закон за защита на личните данни /ЗЗЛД/, образувано по жалба на Д. Х. Г. с постоянен адрес [населено място], [улица], чрез пълномощник адвокат К. Т. при ВТАК, против Решение №ППН-01-714/2022 от 27.06.2024 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на оспореното Решение на КЗЛД по смисъла на чл.146 т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Изложени са аргументи, че в атакуваното решение комисията не е обсъдила всички събрани доказателства по преписката, както и не е обсъдила наведените от жалбоподателя доводи и възражения, поради което е налице липса на мотиви. Сочи се, че в състава на КЗЛД, постановила оспореното в настоящото производство решение, е участвал Председателя на Комисията. Доколкото жалбоподателят бил предявил иск срещу КЗЛД, представлявана от нейния Председател, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и е образувано адм.д.№115/2024 г. по описа на АдмС [населено място], то за председателя като член от състава на комисията, постановила оспореното в настоящото производство Решение, е било налице основание да се отведе от разглеждане на преписката по чл.26 ал.1 т.6 от ГПК и като не е сторил това е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушено е и правилото на чл.16 от АПК, а именно прокурорът не бил уведомен от комисията за образуваното производство. По същество са изложени твърдения, че на жалбоподателя е нарушено правото и на защита на личните данни, тъй като Кметът на Община Елена, който е администратор на лични данни, е издал удостоверение за наследници на трети лица, в което са налице лични данни и на жалбоподателката и което удостоверение било използвано от третите лица неправомерно. На сочените основания жалбоподателят отправя искане към съда да прогласи нищожността на обжалваното решение, да обезсили обжалваното решение и съответно да върне преписката на комисията за ново разглеждане, както и да отмени обжалваното решение. Ответната страна Комисията за защита на личните данни, редовно призована, не изпраща представител, но е депозирано писмено становище на 22.11.2024 г. чрез пълномощник ст. юрисконсулт Б. И., с подробни аргументи за неоснователност на жалбата. Отправено е искане към съда жалбата да бъде отхвърлена и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересована страна Община Елена, представлявана от Кмета, редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора. Заинтересована страна С. С. К., редовно призован, не се явява, но е представено писмено становище на 27.11.2024 г., в което е заявено, че поддържа становището си, дадено пред КЗЛД. Заинтересована страна М. Й. Д., редовно призована, не се явява и не представя писмено становище по спора. Заинтересована страна Б. К. Е., редовно призована, не се явява и не представя писмено становище по спора. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: Административното производство пред КЗЛД е започнало по жалба с рег.№ППН-01-714/17.10.2022 г., депозирана от Д. Г., чрез пълномощник адвокат К. Т. при АК – [област], в която са изложени твърдения, че личните данни на жалбоподателката били обработени от длъжностно лице при Кметство [населено място], община Елена, с цел предоставянето им на трети лица без да е давано съгласие за това от жалбоподателката и в противоречие със закона. Данните на жалбоподателката били в книжата на гр.д.№235/2022 г. по описа на РС [населено място], без жалбоподателката да е давала съгласие личните и данни да бъдат обработвани за посочената цел, поради което е изразено становище за нарушение на Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 относно издаденото удостоверение за наследници. Към жалбата са приложени копие на Удостоверение за наследници изх.№00095 от 05.07.2022 г. на [населено място], община Е. и пълномощно. На представителя на жалбоподателката е изпратено съобщение изх.№ППН-01-714#1/22//08.02.2023 г., с което на основание чл.29 ал.2 от АПК е указано в 3-дневен срок от връчване на съобщението да се отстранят констатирани нередовности в жалбата, а именно: 1.В какво се изразява твърдяното нарушение, кога е извършено и кога е узнато за същото. 2.Срещу кого е насочена жалбата. 3.Какво е естеството на искането, с което се сезира КЗЛД. Въз основа на тези указания, представителят на жалбоподателката е депозирал на 14.02.2023 г. сигнал, в който е посочил, че е по повод съобщение с изх.№ППН-01-714#1/22//08.02.2023 г. на КЗЛД. В него уточнил, че подадената жалба да се счита сигнал по смисъла на ЗЗЛД и чл. 107 АПК. Посочил е, че е издадено Удостоверение за наследници с изх.№00095/05.07.2022 г., подписано от длъжностно лице в кметството на [населено място], Б. Е., като искането за издаване на удостоверение за наследници е от дата 24.07.2022 г. и на него не е установено да е поставен входящ номер. На 05.08.2022 г. е подадена искова молба от адвокат В. Д. Д. от ВТАК, която е заведена с входящ номер на иницииращ документ 2524/05.08.2022 г. в РС [населено място] и е образувано гр.д.№235/2022 г. по описа на посочения съд, по което дело е ответник П. С. П., роднина на жалбоподателката по съребрена линия от четвърта степен (първи братовчед), и е починал. След като се е запознавал с книжата, приложени към съобщението и е направил справка в Единния портал за електронно правосъдие, пълномощникът на жалбоподателката адвокат Т. установил, че във визираното удостоверение за наследници жалбоподателката фигурира като наследник по права линия от втора степен на общия наследодател П. С. У., като същата не е дала своето писмено съгласие пред длъжностното лице по гражданско състояние на кметство К.. Посочено е също, че от направена справка по гр. д. №235/2022 г. по описа на PC - Е. не било установено снабдяването на ищците или на техен процесуален представител със съдебно удостоверение по реда на чл.186 от ГПК, което обосновава извода, че цитираното удостоверение за наследници е издадено в противоречие с чл.5 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., поради което е нарушено правото на жалбоподателката на защита на личните и данни във връзка с издаването и използването на горепосоченото удостоверение за наследници, като е поискано от комисията да се извърши проверка с цел установяване на нарушения във връзка с обработването на личните й данни. Към уточняващия сигнал са били приложени следните документи: заявление до кмета на О. Е. от представителя на жалбоподателката от 03.01.2023 г., ; удостоверение за връчване чрез ССЕВ; отговор от кмета на О. Е. от 09.01.2023 г., с приложено копие на искане от М. Д. от 24.07.2022 г. до кмета на [населено място] за издаване на удостоверение за наследници на лицето П. У., въз основа на което е издадено удостоверение за наследници с изх.№00095/05.07.2023 г.; пълномощно с нотариална заверка на подписите от 23.02.2016 г., с което Е. У. упълномощава М. Д., наред с друго, да получава всякакви документи, свързани с делба на поземлен имот - нива, да я представлява пред държавни и общински органи, като подава и получава декларации, молби, заявления и др.; съдебни решения, протоколи, справки; удостоверение за наследници; извадка за кметства и др. Със съобщение изх.№ППН-01-714#13 от 29.03.2024 г. представителят на жалбоподателя адвокат К. Т. е уведомен в 3-дневен срок от получаването да конкретизира срещу кое физическо или юридическо лице е насочена жалба. Във връзка с тези указания е депозирано заявление от пълномощника Д. Х. Г. на 01.04.2024 г., в което е направено уточнение, че жалбата е подадена срещу следните страни: Кмета на Община Елена; Кмета на [населено място] към датата на издаване на удостоверението за наследници; Секретаря на [населено място], посочен в протокол към административно дело №298/2023 г. на АдмС- Габрово; г-жа М. Д.. С писмо от 31.03.2023 г. Кметът на О. Е. е уведомен за депозираната жалба и му е дадена възможност на основание чл.36 ал.2 и ал.6 от АПК в 7-дневен срок да изрази становище по жалбата, като му е връчено и копие от жалбата. На 04.04.2023 г. е изпратено уведомление и до пълномощника на жалбоподателката за образуване на административното производство по подадената жалба, в което е и разяснено етапите на административното производство пред комисията и правата на страните за представяне на доказателства по образуваното производство. В определения срок Община Елена, представлявана от Кмета е депозирала становище на 06.04.2023 г. и на 10.04.2023 г., в което е изложила аргументи, че в качеството си на администратор на лични данни общината е изпълнила законовите си задължения и правомерно е обработила личите данни на жалбоподателката, както и към становището са приложени доказателства. В определения срок пълномощника на жалбоподателката не ангажирал становище и не е представил допълнителни доказателства във връзка с предмета на спора. Отправено е ново съобщение на 31.10.2023 г. на пълномощника на жалбоподателката, с което отново му е предоставена възможност да изрази становище и да представи доказателства, в 7-дневен срок от получаване на съобщението. В определения срок на 06.11.2023 г. е постъпила молба от пълномощника на жалбоподателката, с която е представил писмени доказателства – разпечатки от ЕПЕП, отговор на искова молба и извлечения от регистъра на Българската адвокатура. Направени и са доказателствени искания, а именно да бъдат разпитани посочени в молбата свидетели – трима адвоката от АК В. Търново и С. К. и Е. Д.. След направените уточнения от жалбоподателката, жалбата е разгледана по редовност и допустимост на заседание на комисията на 17.04.2024 г., обективирано в Протокол №16 от 17.04.2024 г. На това заседание са конституирани страните в административното производство както следва: жалбоподател Д. Х. Г., и ответни страни: Община Елена, С. С. К. в качеството му на кмет на [населено място] и госпожа М. Й. Д.. На това заседание жалбата е обявена за частично допустима спрямо посочените ответници и недопустима спрямо Б. К. Е., в качеството й на секретар на кметство К. към датата на издаване на удостоверението за наследници. Жалбата е насрочена за разглеждане по същество в открито заседание на 19.06.2024 г. от 13.00 ч., като е пренасрочена за разглеждане на 20.06.2024 г. от 13.00 ч. С Протокол от 09.05.2024 г., на основание чл.36 ал.1 от АПК, към административната преписка за приобщени правилата на защита на личните данни в Община Елена, информация за кметство К. – няма публично достъпни правила за защита на личните данни. С уведомление от 13.05.2024 г. и от 23.05.2024 г. жалбоподателят Д. Х. Г., представлявана от адвокат К. Г. Т. и ответникът О. Е. са призовани за заседанието на 20.06.2024 г., както и е разпределена доказателствената тежест между страните, дадени са указания за представяне на допълнителни доказателства. С уведомления от 22.05.2024 г. и от 23.05.2024 г. ответниците С. С. К. и М. Й. Д. са призовани за заседанието на 20.06.2024 г., както и е разпределена доказателствената тежест между страните, дадени са указания за представяне на допълнителни доказателства. В определения срок О. Е. е представила становище на 17.05.2024 г., ведно с приложени доказателства. В определения срок представителят на жалбоподателката е депозирал становище на 03.06.2024 г., в което е посочил да бъдат призовани като свидетели посочените три лица, както и да бъдат конституирани като заинтересовани страни всички посочени живи наследници в Удостоверението за наследници. В определения срок е депозирано и писмено становище на 10.06.2024 г. от С. С. К., в което е изразено становище за неоснователност на жалбата и е оправено искане към комисията жалбата да бъде отхвърлена. Представени са и писмени доказателства. В определения срок е депозирано и писмено становище на 06.06.2024 г. от М. Й. Д., в което е изразила становище за неоснователност на жалбата и е оправила искане към комисията жалбата да бъде отхвърлена. Представени са и писмени доказателства. При така събраните доказателства на проведено заседание на КЗЛД на 20.06.2024 г., видно от представения Протокол №25 от 20.06.2024 г., жалбата е разгледана по същество и е взето решение жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, като е определен срок за изготвяне на решението – 22.07.2024 г. На 27.06.2024 г. е издадено оспореното в настоящото производство Решение №ППН-01-714/2022, с което: 1.На основание чл.27 ал.2 т.6 АПК във вр. с чл.58 чл.4 т.7, т.8 и т.10 от Регламент 2016/679 е обявена за недопустима жалба №ППН-01-714/17.10.2022 г. на Д. Х. Г. чрез адвокат К. Г. Т. срещу Б. Е.. 2.Отхвърлена е като неоснователна жалба №ППН-01-714/17.10.2022 г. на Д. Х. Г. чрез адвокат К. Г. Т. в останалата част. В мотивите на решението е прието по отношение недопустимостта на жалбата против Б. Е., че жалбата като насочена срещу Б. К. Е., в качеството й на секретар на кметство К. към датата на издаване на удостоверението /а към настоящия момент временно изпълняващ длъжността кмет на [населено място]/, е недопустима, тъй като към датата на процесното деяние същата е била общински служител, т.е. лице, което извършва дейности „под прякото ръководство на администратора или на обработващия лични данни“ и въз основа на това има право да обработва лични данни по смисъла на чл.4, 10) ОРЗД, като няма качеството нито на администратор, нито на обработващ лични данни при изпълнение на задълженията си на служител в общинската администрация. Въз основа на това е прието, че жалбата в тази част е недопустима на основание чл.27 ал, 2 т.6 АПК във вр. с чл.58 и чл. 4, т. 7, т. 8 и т. 10 от Регламент 2016/679, доколкото корективните правомощия на КЗЛД се отнасят само до администраторите и обработващите лични. В мотивите на решението е прието по отношение неоснователността на жалбата в останалата част, а именно спрямо страните Община Елена, С. С. К. в качеството му на кмет на [населено място] и госпожа М. Й. Д., че предмет на жалбата са твърдения за незаконосъобразно обработване на личните данни на жалбоподателката във връзка с издаването на удостоверение за наследници от О. Е.. Посочено е, че ответникът Община Елена е администратор на лични данни по смисъла на чл.4 т.7 от Регламента 2016/679, както това качество се установява и от разпоредбите на чл.4 ал.2 и ал.3 от Закона за Гражданската Регистрация /ЗГР/, съгласно които „Вписването в регистъра на населението се извършва в общините по постоянния адрес на физическите лица“, а „Кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината“. Констатирано е, че според чл.24, ал.1 от ЗГР „Общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението“, а според чл.105 ал.1 от ЗГР „Данните в регистрите се въвеждат на общинско, областно и национално ниво.“. В тази връзка и във връзка с издаденото удостоверение за наследници е установено от комисията, че администраторът на лични данни е извършил следните дейности по обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, 2) ОРЗД: извличане на данни от регистрите на населението и разкриването им пред заявителя на административната услуга М. Д., в качеството й на пълномощник на Е. У., наследник по права низходяща линия на лицето П. С. У., за което е издадено удостоверение за наследници с изх.№ 00095/05.07.2022 г. от О. Е.. Това обработването на лични данни от администратора Община Елена комисията е приела, че е извършено в изпълнение на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, при изпълнение на задача от обществен интерес и при упражняване на официални правомощия, т.е. на основание чл.6, §1, 6. „в“ и б. „д“ ОРЗД. За да достигне до този извод комисията е констатирала, че удостоверението за наследници е издадено на законен представител на правоимащо лице по смисъла на чл.5, ал.1 и 2 от Наредбата №РД-02-20-06/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Установено е, че правилата за защита на личните данни са публикуваната на уебсайта на администратора, поради което до знанието на субектите на данни е сведена разбираема информация за основанията и хипотезите, при които могат да се обработват техните лични данни. Прието е, че ответникът С. С. К., в качеството му на кмет на [населено място] към 05.07.2022 г., а именно датата на издаване на удостоверението за наследници, се явява обработващ лични данни, действащ от името на администратора Община Елена. Доколкото е налице законово задължение за издаване на удостоверението за наследници, както и изпълнение на официални правомощия, то обработването на лични данни е извършено от страната на основание чл. 6, § 1, б. „в“ и б. „д“ ОРЗД, както от администратора на лични данни, така и от обработващия, респективно жалбата и срещу кмета на [населено място] се явява неоснователна. Прието е, че ответникът М. Й. Д., като лице, до което е адресирано заявлението и удостоверението, се явява едновременно получател на същото, както и администратор на лични данни във връзка с използването му за целите на представянето му в съдебно производство по гр. дело №235/2022 г. по описа на Районен съд — Елена, т.е. същата е извършила обработване на лични данни на основание чл. 6, § 1, 6. „е“ ОРЗД. В тази връзка е констатирано от комисията, че удостоверението за наследници е издадено на правоимащо лице - М. Д., представляваща Е. Т. У. въз основа на пълномощно, per. №1711, заверено на 23.02.2016 г. при помощник нотариус Б. П. към нотариус с район на действие PC - Велико Търново с per. № 580 на НК. В т. 3 и т. 4 от пълномощното на ответника Д. са делегирани правомощия, наред с друго, да представлява г-жа У. пред компетентните общински органи с право да подава декларации, заявления, молби и др., както и да се подписва от нейно име, където е необходимо. Удостоверението за наследници е издадено на пълномощник на правоимащо лице по смисъла на чл.5, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба №РД-02-20- 6/24.04.2012 г., респективно личните данни са обработвани на законово основание. Удостоверението е представено и приобщено като доказателство по гр. дело №235/2022 г. по описа на Районен съд — Елена, видно от постановеното съдебно решение по посоченото дело, като предявените искове са с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на е. К., община Елена. В хода на делото е изследван въпросът за правото на собственост на общия наследодател, което се удостоверява от представеното удостоверение за наследници. При това положение комисията е заключила, че упражняването на правни претенции и доказването на съответната теза в хода на гражданския процес, представлява правно основание за обработване на данни по смисъла на чл. 6, § 1, б. „е“ ОРЗД: „Обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете“. Доколкото удостоверението е приобщено като доказателство към съответното гражданско дело, предвид това, че същото е официален документ на основание чл. 2, ал. 2 от ЗГР, съставен е от длъжностно лице в кръга на неговите пълномощия, издадено е въз основа на нормативно установен образец /Приложение №3 към чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г./, т.е. обемът лични данни е законоустановен, а получателят на удостоверението е легитимирано лице, КЗЛД е приела, че е налице признат от закона интерес от обработване на данните, обективирани в удостоверението, с цел защита и доказване на правни претенции пред съд. Прието е също, че пред така констатирания легитимен интерес не е видно да имат преимущество законните интереси, права или свободи на субекта на данни и жалбоподател в настоящото административно производство Д. Х. Г., като лице, чийто данни са посочени в нормативно установения образец на удостоверението, а освен това, същата не е дете, така че да се презюмира по-засилена степен на защита на личните й данни. В решението КЗЛД е приела, че доказателствените искания, ангажирани от К. Г. Т. в становище ППН-01-714#29/03.06.2024 г., се отхвърлят, тъй като са неконкретизирани, неоснователни и ненужни, а искането за допускането на свидетелски показания не съдържа информация, каква е връзката му с делото и какви факти ще се доказват, поради което е отхвърлено на основание чл.144 АПК, вр. с чл. 156, ал. 1 ГПК. Искането да бъдат конституирани служебно като заинтересовани лица „всички посочени живи наследници по процесното удостоверение за наследници“ е прието, че не е необходимо от гледна точка изясняване на фактическата или правна страна на жалбата, поради което също е отхвърлено. Решението на КЗЛД е връчено на пълномощника на жалбоподателката на 28.06.2024 г. – видно от разпечатка от ССЕВ, като е подадена жалба срещу Решението на 08.07.2024 г. чрез органа до АдмС град В. Търново, като с Определение №11789/04.11.2024 г. по адм.д.№10560/2024 г. по описа на ВАС на Р България жалбата е изпратена на АдмС [населено място] за разглеждане. По настоящото дело е приета като доказателства по делото цялата преписка по издаване на оспореното в настоящото производство Решение на КЗЛД. От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване пред съд и от страна, с правен интерес от оспорване на акта. Разгледана по същество и при спазване на правилото на чл.168 от АПК съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения: Съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - КЗЛД. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗЗЛД, КЗЛД е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон и на Регламент (Е.) 2016/679. Правомощието на КЗЛД за извършване на проверки е регламентирано изрично в чл.12 от ЗЗЛД, съгласно която норма председателят и членовете на комисията или упълномощени лица от администрацията й, осъществяват контрол чрез проверки за спазване на Регламент /Е./ 2016/679. В този смисъл оспореното решение е постановено от компетентен орган, както и е прието при необходимия кворум и с необходимото мнозинство - арг. чл.9 ал.3 от ЗЗЛД. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗЗЛД комисията е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове, а решенията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете - чл.9 ал.3 от ЗЗЛД. Същото следва да бъде подписано от всички членове, участвали в гласуването. В случая за оспореното решение са гласували трима със "за" и нито един против, поради което безспорно е формирано мнозинство и решението е валидно взето. В тази връзка не е осъществено основанието по чл.146 т.1 АПК и направеното искане в жалбата решението да бъде прогласено за нищожно или обезсилено, съдът намира за неоснователно. Съдът приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до отмяна на оспорения акт. Във връзка с подадена жалба е извършена проверка по спазване и прилагане на Регламент (Е.) 2016/679 и на ЗЗЛД; събрани са доказателства; предоставена е възможност на жалбоподателя и на ответните страни да представят доказателства; проведено е открито заседание с призоваване на страните. Събраните доказателства са обсъдени на заседание на КЗЛД, съобразно Протокол №25 от 20.06.2024 г., на което заседание с единодушие е взето оспореното в настоящото производство решение. В тази връзка твърденията на жалбоподателя за нарушение на административнопроизводствените правила, обосновани с фактите, че е следвало Председателят на КЗЛД, като член на състава на комисията, постановила решението, да се отведе от състава на основание чл.26 ал.1 т.6 от ГПК, тъй като спрямо комисията е заведено исково производство от жалбоподателя, както и в заседанията на комисията не е участвал прокурор по правилото на чл.16 от АПК, съдът намира за неоснователни. Разпоредбата на чл.26 ал.1 т.6 от ГПК в административното производство пред КЗЛД е неприложима, тъй като е налице специална норма в Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация /Правилника/, а именно чл.9. Съгласно посочената разпоредба, Председателят или член на комисията е длъжен да си направи отвод, когато е заинтересован пряко или косвено от изхода на започнало пред комисията производство или това са основанията, при наличието на които председателят е длъжен да си направи отвод. В настоящият случай жалбоподателят не сочи основания по смисъла на чл.9 от Правилника, включително и няма наведени такива твърдения и искания в хода на административното производство, както и не са ангажирани доказателства, установяващи хипотезата на чл.9 от Правилника. Твърдението, че прокурор е следвало да участва в административното производство по правилото на чл.16 от АПК, съдът намира за неоснователно. Изрично в нормата на чл.16 ал.1 т.2 от АПК е предвидено, че прокурорът в предвидените в този кодекс или в друг закон случаи участва в административни дела. Нито АПК, нито ЗЗЛД предвижда задължително участие на прокурор в административното производство пред КЗЛД, поради което и с оглед гореизложеното съдът намира възраженията за неоснователни, свързани с допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното в настоящото производство решение. Съдът приема, че е спазена и установената от закона форма - актът е в писмена форма, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Същият съдържа изискуемите от разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК реквизити, доколкото приложимият специален закон - ЗЗЛД не съдържа специални изисквания към формата и съдържанието на акта. Оспореният акт съдържа ясна разпоредителна част, посочени са релевантните факти и обстоятелства и приложимите според административния орган правни норми, проявлението на които обосновава разпоредените от него правни последици, включително са обсъдени всички събрани в хода на административното производство доказателства и становища както на жалбоподателя, така и на ответните страни, както и в решението е налице изрично произнасяне по исканите за събиране от жалбоподателя допълнителни доказателства, поради което твърдението в жалбата, че органът не е обсъдил всички доказателства, релевантни за спора, съдът намира за неоснователно По приложението на материалният закон съдът съобрази следното: Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗЗЛД по смисъла на закона "лични данни" e понятието по чл.4 т.1 от Регламент (Е.) 2016/679, който определя личните данни като: "всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице". Съгласно §1 т.2 от ДР на ЗЗЛД "Администратор", с изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл.4 т.7 от Регламент (Е.) 2016/679 - физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Съгласно §1 т.3 от ДР на ЗЗЛД "обработващ лични данни" е понятието по чл. 4, т. 8 от Регламент (Е.) 2016/679 - физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора. По отношение Решението на КЗЛД в частта, с която е обявена за недопустима жалбата срещу заинтересованата страна Б. Е.: На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Безспорно е установено, а и в уточняващата жалбата до КЗЛД от 01.04.2024 г. изрично е посочено, че Б. К. Е. е секретар на кметство К. към датата на издаване на удостоверението за наследници №00095/05.07.2022 г. Следователно лицето към момента на издаване на удостоверението за наследници е общински служител, т.е. лице, което извършва дейности „под прякото ръководство на администратора или на обработващия лични данни“ и въз основа на това има право да обработва лични данни по смисъла на чл.4 10) ОРЗД. Лицето обаче няма качеството нито на администратор по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗЗЛД, нито на обработващ лични данни по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗЗЛД при изпълнение на задълженията си на служител в общинската администрация. В този смисъл законосъобразен е изводът на КЗЛД, че лицето попада в хипотезата на чл.4 т.10 от Регламент 2016/679, а именно „трета страна" - физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друг орган, различен от субекта на данните, администратора, обработващия лични данни и лицата, които под прякото ръководство на администратора или на обработващия лични данни имат право да обработват личните данни, поради което спрямо това лице и съобразно чл.58 от Регламент 2016/679 КЗЛД няма правомощията, тъй като правомощията на КЗЛД се отнасят само до администраторите и обработващите лични данни. Ето защо съдът приема, че в тази част, като е обявила жалбата за недопустима срещу Б. Е. на основание чл.27 ал.2 т.6 АПК във вр. с чл.58 и чл.4 т.7, т.8 и т.10 от Регламент 2016/679, КЗДЛ е постановила законосъобразно решение и жалбата в тази част е неоснователна. По отношение Решението на КЗЛД в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу заинтересованите страни Община Елена, С. С. К., в качеството му на кмет на [населено място] и госпожа М. Й. Д.. Безспорно Община Елена, а не Кметът на общината както твърди жалбоподателят в жалбата, е администратор на лични данни по смисъла на чл.4 т.7 от Регламента, тъй като същата самостоятелно определя целите и средствата на обработването. В този смисъл са и разпоредбите на чл.4 ал.2 и ал.3 от ЗГР, по силата на които вписването в регистъра на населението се извършва в общините по постоянния адрес на физическите лица, а кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината. Съобразно разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗГР, общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, а според чл.105 ал.1 от ЗГР данните в регистрите се въвеждат на общинско, областно и национално ниво. Следователно във връзка с издаденото удостоверение за наследници изх.№00095/05.07.2022 г. от Община Елена, администраторът на лични данни е извършил следните дейности по обработване на лични данни по смисъла на чл.4, 2) ОРЗД: извличане на данни от регистрите на населението и разкриването им пред заявителя на административната услуга М. Д., в качеството й на пълномощник на Е. У., наследник по права низходяща линия на лицето П. С. У. – съгласно пълномощно, с peг. № 1711, с нотариална заверка на подписите на 23.02.2016 г. от помощник нотариус Б. П. към нотариус с район на действие PC - Велико Търново. Въз основа на горното съдът намира, че обработването на лични данни от заинтересованата страна Община Елена, като администратора, е извършено в изпълнение на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, при изпълнение на задача от обществен интерес и при упражняване на официални правомощия, т.е. обработването на лични данни от страната е законосъобразно на основание чл.6 §1, б.„в“ и б.„д“ ОРЗД. Удостоверението за наследници е издадено на законен представител на правоимащо лице по смисъла на чл.5 ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, тъй като удостоверението за наследници е издадено първо за лице, за което се отнася и второ на трето лице, което е изрично упълномощен с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал.1. Съдът намира, че заинтересованата страна С. С. К., в качеството му на кмет на [населено място] към датата на издаване на удостоверението за наследници, а именно към 05.07.2022 г., е обработващ лични данни по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗЗЛД, тъй като действа от името на администратора Община Елена. При това положение и доколкото е налице законово задължение за издаване на удостоверението за наследници, както и изпълнение на официални правомощия, то обработването на лични данни от тази страна също е извършено на основание чл.6 §1, б.„в“ и б.„д“ ОРЗД, т.е. обработването на лични данни от страната е законосъобразно. Безспорно се установи, че заинтересованата страна М. Д. се явява едновременно получател на Удостоверението за наследници, както и администратор на лични данни във връзка с използването му за целите на представянето му в съдебно производство по гр. дело №235/2022 г. по описа на РС [населено място]. Както бе посочено по-горе Удостоверението за наследници е издадено на страната, в качеството и на пълномощник на Е. У.. Изрично в пълномощното упълномощителят Е. У. е упълномощила страната М. Д. да я представлява пред компетентните общински органи с право да подава декларации, заявления, молби и др., както и да се подписва от нейно име, където е необходимо. Удостоверението за наследници е издадено именно на пълномощник на правоимащо лице по смисъла на чл.5 ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, поради което личните данни са обработвани на законово основание. Удостоверението за наследници е представено и приобщено като доказателство по гр. дело №235/2022 г. по описа на РС [населено място] и е било необходимо, с оглед предмета на делото - за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място], община Елена, за които земи се е изследвало правото на собственост на общия наследодател, което се удостоверява от представеното именно удостоверение за наследници. По смисъла на чл.6 §1, б.„е“ ОРЗД обработването е законосъобразно, когато „Обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете“. Следователно, упражняването на правни претенции и доказването на съответната теза в хода на гражданския процес от страната М. Д., представлява правно основание за обработване на данни по смисъла на чл.6 §1, б.„е“ ОРЗД, поради което страната е извършила обработване на лични данни на основание чл.6, §1, б.„е“ ОРЗД. Безспорно удостоверението за наследници е било необходимо, приложено е и съдът се е позовал на него по гр. дело №235/2022 г. по описа на РС [населено място]. Удостоверението е официален документ на основание чл.2 ал.2 от ЗГР, съставен е от длъжностно лице в кръга на неговите пълномощия, издадено е по нормативно установен образец - Приложение №3 към чл.9 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., т.е. обемът лични данни е законоустановен, а получателят на удостоверението е легитимирано лице, то е налице признат от закона интерес от обработване на данните, обективирани в удостоверението, с цел защита и доказване на правни претенции пред съд. Не се установи в хода на настоящото съдебно производство, а и в хода на административното производство пред КЗЛД, пред така констатирания легитимен интерес на страната М. Д. да имат преимущество законните интереси, права или свободи на субекта на данни и жалбоподател в настоящото производство Д. Х. Г., като лице, чийто данни са посочени в нормативно установения образец на удостоверението, а освен това, същата не е дете, така че да се презюмира по-засилена степен на защита на личните й данни. Въз основа на гореизложеното съдът приема, че процесната обработка на личните данни е извършена съобразно принципа на законосъобразността по чл.5, §1, буква а) и буква б) от Регламент (Е.) 2016/679, тъй като са налице условията по чл.6, §1, буква в), буква д) и буква е) от цитирания Регламент (Е.) 2016/679 за обработка и предоставяне на лични данни на жалбоподателката от страните Община Елена, С. С. К. и М. Й. Д., поради което жалбата и в тази част е неоснователна. Въз основа на всичко гореизложено съдът приема, че обжалваното Решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в изискуемата от закона форма, както и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което Решение №ППН-01-714/2022 от 27.06.2024 г. на КЗЛД е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на ответника се следват разноски, заявени с писмени бележки по делото. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя сумата от 200.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на КЗЛД направените по делото разноски в размер на 200.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни не претендират разноски. Водим от горното, Шуменският административен съд