Решение № 105 от 15.12.2025 г. на Районен съд - Берковица по дело № 141/2025 г.

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление № 12-2500016/ 07.03.2025 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на ЕТ „•••-Н. Г.“, ЕИК 111511876, със седалище и адрес на управление: град Берковица, ул. ••• № 16, ет. 1, ап. 5, с представляващ •••, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 262, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ. В жалбата си въззивникът навежда, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалните правила. На първо място сочи, че твърдяното нарушение е неясно формулирано, не става ясно какво точно нарушение е извършил; от самия текст не може да се определи конкретното нарушение- дали не е начислил или не е платил извънреден труд на конкретен работник. Твърди, че АНО е посочил две форми на нарушение- начислил и платил извънреден труд, като това счита за две отделни нарушения и по този начин не му става ясно в какво точно се изразява нарушението. Намира самото наказателно постановление за граматически неясно написано, без препинателни знаци, в противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По този начин счита, че се нарушават неговите права на защита, което е достатъчно като процесуално нарушение, водещо до отмяна на издаденото наказателно постановление. На следващо място- не му става ясно защо АНО е възприел, че става въпрос за извънреден труд. На последно място- намира, че АНО, въпреки представените му доказателства, въобще не е съобразил, че в случая липсва каквото и да е нарушение, доколкото работодателя е заплатил на работника отработените дни, посочени в обжалваното наказателно постановление, в размерите, посочени в чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ- в двоен размер. Намира, че административнонаказващият орган не е изследвал до край фактическата обстановка, не е съобразил представените пред него писмени и гласни доказателства и факти, поради което е издал наказателно постановление без да спази процесуалните правила, а именно да посочи точно, ясно и конкретно нарушенията, които са извършени, както и нарушените законови разпоредби и е наложил наказание за несъществуващо от обективна страна нарушение. Моли НП да бъде отменено като в полза на едноличния търговец бъдат присъдени сторените в производството разноски. В съдебно заседание въззивния търговец се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Б. Т., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка. Във фазата по съществото на делото сочи, че поддържа изцяло подадената жалба и моли НП да бъде отменено на основанията посочени в нея. Навежда съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани, както и липса на годни доказателства. Моли за присъждане на сторените в производството разноски. Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата, а във фазата по същество и в писмени бележки моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и адвокатското възнаграждение за ответната страна в минимален размер в случай на отмяна на НП. Счита, че в случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време се установява, че нарушението не е отстранено веднага след установяването му. Моли съда да остави без уважение твърдението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл. 262, ал.1, т. 3 от КТ. Счита, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 2000 лв., който клони към минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28, ал.1 от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство. По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, счита, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение. По допустимостта на жалбата: Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от легитимирана страна – едноличен собственик, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (съгласно материалите по делото, наказателното постановление е връчено на представляващ търговеца на 08.05.2025 г., а жалбата е подадена на 21.05.2025 г.), поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на място на 15.01.2025 г. и по документи на 30.01.2025 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ" – Монтана, в аптека, находяща се в гр. Вършец, ул. "Република" № 77, обект на ЕТ„ЕН- •••- Н. Г."- Вършец, се констатира, че едноличният търговец в качеството си на работодател е допуснал, видно от представения Правилник за вътрешния трудов ред, отчетна форма за месец май 2024 г. и месец декември 2024 г. във връзка с пет дневна работна седмица и подневно отчитане на работното време и Заповед № 18/26.04.2024 г. и Заповед № 29/03.12.2024 г. за полагане на извънреден труд и ведомостта за начислени и изплатени трудови възнаграждения за месец май 2024 г. и месец декември 2024 г., да не начисли и изплати действително положеният извънреден труд при подневно отчитане на работното време, както следва на 03.05.2024 г. Петя Г. - 8 часа, на 24.12.2024 г. Петя Г. - 8 часа, които дни са и официален празник с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя. При извършване на проверката на място присъствала и представителката на едноличния търговец- •••. Проверката на място приключила, като проверяващите инспектори връчили на Пунчева призовка п о чл. 45 ал. 1 АПК да се яви на 17.01.2025 г. в сградата на дирекция "Инспекция по труда" Монтана и да представи посочените в призовката документи, сред които и трудови досиета на заетите, Правилник за вътрешния трудов ред, поименни графици от м. 05.2024 г. до м. 01.2025 г., ведомост за заплати, фишове, вътрешни правила за организация на работната заплата, оценка на риска и програма, ел. замервания и фактори на работната среда, инструктажни книги, печат. На 31.01.2025 г., след извършена на 30.01.2025 г. проверка на изисканите и представени документи, в присъствието на представляващия едноличния търговец и на двама свидетели– П. С. А. и М. К. П., главен инспектор в Д ИТ Монтана З. Б. А. съставила АУАН № 12-2500016/ 31.01.2025 г., с който повдигнала против ЕТ „•••“ административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ - затова, че работодателят ЕТ „•••“ в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като е допуснал, видно от представения Правилник за вътрешния трудов ред отчетна форма за месец май 2024 г. и месец декември 2024 г. във връзка с пет дневна работна седмица и подневно отчитане на работното време и Заповед № 18/26.04.2024 г. и Заповед № 29/03.12.2024 г. за полагане на извънреден труд и ведомостта за начислени и изплатени трудови възнаграждения за месец май 2024 г. и месец декември 2024 г., да не начисли и изплати действително положеният извънреден труд при подневно отчитане на работното време, както следва на 03.05.2024 г. Петя Г. - 8 часа, на 24.12.2024 г. Петя Г. - 8 часа, които дни са и официален празник с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя. АУАН № 12-2500016 бил връчен на 31.01.2025 г. на •••, в качеството й на ЕТ „•••“. В срока по чл. 44 от ЗАНН на 06.02.2025 г. в писмен вид е постъпило възражение от наказания търговец, в което твърди, че цитираните в Акт № 12- 2500016 от 31.01.2025 г. писмени заповеди са за промяна на работните и почивни дни, съобразно работната натовареност на обекта през м. май - Заповед № 18/ 26.04.2024 г. и по коледните празници (24.12 и 26.12.2024 г.) - Заповед № 29/ 03.12.2024 г. Те били издадени много повече от 24 часа преди началото на полагането на труда. Същият труд, положен през празнични и почивни дни е компенсиран на работещите с предоставен почивен делничен ден. В цитираните писмени документи: отчетни форми за м. май и м. декември 2024 г. тези промени не са нанесени поради техническа грешка. Положеният труд през празничните дни не надвишава месечната норма от 152 часа или 19 работни дни, еднаква за м. май и м. декември и задължителната междуседмична почивка. Същият е начислен и заплатен, съобразно трудовото законодателство, внесени са необходимите осигуровки и на лицата са подадени в НАП изискуемите образци 1 и 6, а сумите са изплатени по банковите сметки на служителите още в края на съответния месец, съответно на 31.05.2024 г. и на 30.12.2024 г. Начисленият и заплатен труд на Петя Г. за 8 ч за м. май е 150, 91лв. (основна заплата: 1400—2.4%ТСПО= 1433, 60/19= 75, 45 лв./ ден•100%= 150, 90 лв.) и за 8 ч. през м. декември е 150, 91 лв. (основна заплата: 1400+2.4%ТСПО= 1433, 60/19= 75, 45 лв./ ден•100%= 150, 90 лв.) Въз основа на съставения АУАН на 07.03.2025 г. Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Монтана издал атакуваното наказателно постановление № 12-2500016/ 07.03.2025 г., с което за нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ, на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 1 КТ наложил на въззивника ЕТ „•••“ имуществена санкция в размер на 2000, 00 лева. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите З. Б. А., П. С. А. и М. К. П., писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК: НП, АУАН, Правилник за вътрешния ред и трудовата дисциплина, Списък на запознатите лица, Заповед от 26.04.2024 г., Заповед от 03.12.2024 г., Разчетно – платежна ведомост- 2 броя, Отчетна форма- 2 броя, Фиш за заплати- 2 броя, Ведомост – 2 броя, Възражение, Фиш за заплата, Извлечение за период- 2 броя, Призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, Правилник за вътрешния ред и трудовата дисциплина, Фиш за заплати- 2 броя, Отчетна форма- 2 броя, Заповед от 26.04.2024 г., Заповед от 03.12.2024 г., Договор за правна помощ и съдействие, Пълномощно, Пощенски плик, както и допълнително представените в съдебно заседание доказателства- Пълномощно, Протокол за извършена проверка, Възражение, Решение, Списък с разноски, Писмена защита. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи: жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество съдът счете жалбата за неоснователна по следните съображения: събраните по делото доказателства сочат по безспорен и категоричен начин на осъществено от страна на въззивния търговец нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ или с други думи административно наказателното обвинение се явява доказано. Съдът се довери на показанията на свидетеля З. Б. А., които прецени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви, съответни на показанията на свидетелите П. С. А. и М. К. П., както и на писмените доказателства. От показанията на свидетеля А. се установяват обстоятелствата по извършване проверка на мястото на контрол, както и последващото връчване на представител на ЕТ на призовка с искане за представяне на документи. Съдът кредитира и показанията на свидетелите А. и П., които оцени като последователни, еднопосочни и кореспондиращи на писмените доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които прецени също като еднопосочни и последователни. От същите се установяват и компетентността на актосъставителя и на наказващия орган. Съдът прие, че наличния по административната преписка Правилник за вътрешния трудов ред е привиден и е бил представен за целите на проверката по документи, доколкото ст. юрисконсулт на Д ИТ Монтана заявява в ход по същество, че правилникът не е този, който е представен на контролните органи по време на проверката на място, за което е запозната и ГДТ. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от административни органи, които разполагат с материална и териториална компетентност. Административнонаказателното производство е образувано и срещу въззивника е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 12-2500016/31.01.2025 г., който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и нейните подразделения, включително Дирекция "Инспекция по труда"- Монтана, чийто служител е главен инспектор З. Б. А., съставила акта. Териториалната компетентност на актосъставителя произтича от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", където в чл. 21 ал. 4 е предвидено, че служителите в териториалните дирекции "Инспекция по труда" имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция, а служителите на дирекция "Инспекция по труда"- Монтана имат компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на Област Монтана. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган. Съгласно заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ директорите на съответните териториални инспекции по труда са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушенията, установени от инспектори при съответната дирекция. АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове. Съдът намери, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила и при съставяне и връчване на АУАН, който е съставен в присъствието на свидетелите П. С. А. и М. К. П., участвали при извършване на проверката, респективно - при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Актът е съставен в присъствието на •••- физическо лице, търговец ЕТ „•••“, предявен й е за запознаване и й е връчен срещу препис. Видно от писмените доказателства, при проверката на място на 15.01.2025 г. на •••- физическо лице, търговец е връчена покана по чл. 45 ал.1 АПК, с която са изискани доказателства, част от които удостоверяващи действително положен извънреден труд при подневно отчитане на работното време. Нарушението е установено след извършената проверка по документи, когато ЕТ е представил Правилник за вътрешния трудов ред, отчетна форма за месец май 2024 г. и месец декември 2024 г. във връзка с пет дневна работна седмица и подневно отчитане на работното време и Заповед № 18/26.04.2024 г. и Заповед № 29/03.12.2024 г. за полагане на извънреден труд и ведомостта за начислени и изплатени трудови възнаграждения за месец май 2024 г. и месец декември 2024 г. В този смисъл, нарушението е установено на 15.01.2025 г. на място в обекта и на 30.01.2025 г. при извършена проверка по документи. В АУАН и НП и то при пълна идентичност се съдържа описание на нарушението с посочване на всички съставомерни признаци от състава му, на обстоятелствата по извършването му, както и правилно е определена нарушената материалноправна разпоредба. Чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ реглементира положеният извънреден труд да се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто за работа през дните на официалните празници. Базата за изчисление е посочена в чл. 262, ал. 2 КТ, която регламентира, когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея да се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В трудовия договор се определят основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Техният сбор определя размера на трудовото възнаграждение, което за целите на заплащане на извънредния труд следва да се раздели на броя на работните дни на месеца. Така полученото трудово възнаграждение се добавя към това за съответния работен ден за работа на официален празник. Съдът намери, че от събраните в съдебното следствие доказателства с категоричност се доказа, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ. С предписание, дадено на 30.01.2025 г. в Протокол за извършена проверка- т. 5 (л. 62 по делото), контролните органи са задължили работодателя ЕТ „••• - Н. Г." да начисли и изплати действително положения извънреден труд при подневно отчитане на работното време, както следва: на 01.05.2024 г. от Райна ••• - 8 часа; на 03.05.2024 г. от Петя Г. - 8 часа; на 06.05.2024 г. от Иглика ••• - 8 часа; на 24.05.2024 г. от Фани ••• - 8 часа; на 24.12.2024 г. от Петя Г. - 8 часа и на 26.12.2024 г. от Иглика ••• - 8 часа, които дни са и официални празници по смисъла на чл. 154, ал. 1 от КТ, с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто - за работа през дните на официалните празници, на основание чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ. Както е посочено по- горе, според чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по- малко от 100 на сто - за работа през дните на официалните празници. Жалбоподателят твърди, че дължимите на работничките суми са им били начислени и изплатени с увеличение 100 на сто. От прегледа на съдържанието на представените при проверката Правилник за вътрешния трудов ред, отчетни форми за м. май 2024 г. и м. декември 2024 г., Заповед № 18/26.04.2024 г. и Заповед № 29/03.12.2024 г. за полагане на извънреден труд и ведомостите за начислени и изплатени трудови възнаграждения за м. май 2024 г. и м. декември 2024 г. е констатирано, че работодателят не е начислил и изплатил действително положения извънреден труд при подневно отчитане на работното време, както следва: на 01.05.2024 г. от Райна ••• - 8 часа; на 03.05.2024 г. от Петя Г. - 8 часа; на 06.05.2024 г. от Иглика ••• - 8 часа; на 24.05.2024 г. от Фани ••• - 8 часа; на 24.12.2024 г. от Петя Г. - 8 часа и на 26.12.2024 г. от Иглика ••• - 8 часа, които дни са и официални празници по смисъла на чл. 154, ал. 1 от КТ. Видно от приложените фишове за работна заплата за м. май 2024 г. и м. декември 2024 г. на работничките е начислено възнаграждение, определено като „възнаграждение за работа на официален празник". Следва да се отбележи, че от прегледа на съдържанието на представените в настоящото производство документи не се установява въведено от работодателя сумирано изчисляване на работното време, от което да се направи извод за липса на положен извънреден труд в дните на официални празници. Със Заповед № 18/26.04.2024 г. и Заповед № 29/03.12.2024 г. работодателят е разпоредил именно полагане на извънреден труд от поименно посочените работници и служители. Положеният извънреден труд през дните на официални празници се заплаща по реда на чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ в размер на 100 на сто. Относно начисляването и изплащането на извънреден труд, положен в празнични дни, единствено като „възнаграждение за работа на официален празник" следва да се отбележи, че съгласно чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по- малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. При подневно отчитане на работното време и работа на ненормиран работен ден, положеният труд в празнични дни винаги е извънреден и също се заплаща със 100% увеличение. Така работникът или служителят трябва да получи увеличение на дневната си надница в четворен размер - удвоен размер на трудовото възнаграждение за работа на официален празник и удвоен размер за положения извънреден труд. Възнагражденията по чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ и това по чл. 264 от КТ не са в конкуренция, колизия или в условие на поглъщане. Същите са дължими независимо едно от друго, а както и в настоящия случай, при наличие на законовите предпоставки се дължат едновременно. Винаги трудът, положен в дните на официални празници, за който е установено, че е извънреден, се заплаща в размера на 262, ал. 1, т. 3 от КТ и винаги се заплаща и възнаграждение по чл. 264 от КТ, независимо дали трудът е извънреден или не. Не съществува правна възможност извънреден труд за работа в дните на официални празници, за който е заплатено възнаграждение по чл. 264 от КТ, да не се дължи и да не се заплати възнаграждение по чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ. Едното възнаграждение не изключва другото. Двукратно удвоеното трудово възнаграждение се изплаща, когато положеният труд е едновременно извънреден, защото е положен извън установеното работно време по чл. 143, ал. 1 от КТ и втори път - пак удвоено (100% увеличение), защото трудът е положен в ден на официален празник по чл. 154 от КТ, съгласно чл. 264 от КТ. В разглеждания случай се установява заплащане на възнаграждение по чл. 264 от КТ, но не и възнаграждение за извънреден труд. Както беше посочено двете възнаграждения не са дължими на едно и също правно основание. В този смисъл начисленото във фишовете е определено като „възнаграждение за работа на официален празник" и същото е изплатено, като това по чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ остава дължимо. Жалбоподателят не обори установения от административния орган факт, свързан с полагане на извънреден труд в дните на официални празници и липсата на заплащане на трудово възнаграждение в размерите по чл. 262 от КТ, поради което издаденото наказателно постановление е в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че работодателят ЕТ „••• - Н. Г." е нарушил разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Доколкото отговорността на юридическите лица и едноличните търговци е обективна /безвиновна/, то субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана. В настоящия случай приложение не може да намери разпоредбата на чл. 415в КТ. Предвид задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административнонарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. За приложението на чл. 415в КТ е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В настоящия случай и в производството пред съда не бяха представени доказателства за саниране на нарушението, поради което не са налице кумулативно изискуемите предпоставки, за да се приложи разпоредбата на чл. 415в КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 414 ал. 1 КТ на работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, се налага имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. В случая на жалбоподателя е наложена имуществена санкция към границата на минималния размер – 2000 лева. С оглед всичко изложено депозираната жалба е неоснователна и оспореното наказателно постановление следва да се потвърди. Предвид изхода на производство, право на разноски на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквото искане е направено в съдебното заседание. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че пред районния съд е проведено едно съдебно заседание, в което е бил даден ход на делото, че са разпитани общо трима свидетели, както и че процесуалният представител на наказващия орган активно е участвал при събирането на доказателства и е взел мотивирано становище по доказателствените искания на жалбоподателя, съдът намери, че въззивникът следва да заплати на наказващия орган юрисконсултско възнаграждение в максималния размер, определен на основание чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно – 150, 00 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът