Решение № 194 от 4.2.2019 г. на Районен съд - Плевен по дело № 7397/2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр.Плевен 04. 0 2. 201 9 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девет надесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 7397 / 2018 г. за да се произнесе, взе предвид: Иск с правно основание основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, чл. 86 от ЗЗД. Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от •••, седалище и адрес на управление •••, представлявано от •••, чрез адвокат С.Н. •••, съдебен адрес •••, против •••, седалище и адрес на управление •••, представлявано от •••, с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр.с чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска 1123 лв, от която сума 1025 лв. главница и 98 лв. мораторна лихва. В исковата молба се посочва следното: Между ищеца и ответното дружество е имало облигационни правоотношения по търговска продажба на стоки и услуги, която се обективира във фактура № 2000050368 от 02. 11. 2017г. Стоките и услугите са приети от ответното дружество, като е оформена фактура и приемно - предавателен протокол № 0000025339 от 02.11. 2017 г. Общата стойност на търговската продажба е в размер на 1025 лева, която сума е неизплатена и купувачът дължи плащане в съответствие с чл.327, ал.1 ТЗ, тъй като стоката му е предадена. Задължението е ликвидно и изискуемо, като е безспорно по основание и размер. То не е погасено и дължимо на основание чл. 327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Акцесорно на искането за главница е правото на обезщетение за забавено изпълнение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед издадената фактура, падежът е настъпил на 02.11.2017г. Следователно, от тази дата ответникът е изпаднал в забава и за ищеца се поражда правото да получи мораторна лихва. Предвид гореизложеното и с оглед изчерпване на всички способи за доброволно уреждане на спорните отношения, е възниквал правен интерес за ищца да потърси реализация на правата си по съдебен ред. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати сумата в размер на 1123 лева, от която сума: 1025 лева, представляваща стойността на плащане по фактура № 2000050368 от 02.11.2017г, ведно с мораторна лихва от 98 лева за периода 02.11.2017 - 11.10.2018г, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар. Приложени са следните писмени доказателства: Фактура № 2000050368 от 02.11.2017г, Приемно предавателен протокол № 0000025339 от 02. 11. 2017 г. Актуално състояние - 2 бр, Банкова сметка •••.127, ал.4 от ГПК и др. В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. ИЩЕЦЪТ •••, редовно призовани, представлява се от адв. С. Н. •••, с пълномощно по делото. ОТВЕТНИКЪТ •••, редовно призован, представлява се от адв. П. •••– АК - Плевен, с пълномощно. Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за безспорно установено от фактическа и правна страна следното: Предявените искове са с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, чл. 86 от ЗЗД. Фактическите твърдения на ищеца са, че сумата 1123 лв, от която 1025 лв. главница и 98 лв. мораторна лихва, се дължи от ••• ЕИК •••, седалище и адрес на управление •••, представлявано от •••, на •••, седалище и адрес на управление •••, представлявано от •••. От представените с исковата молба писмени доказателства, безспорно се установява, че между страните е имало облигационни правоотношения по търговска продажба на стоки и услуги. По делото е безспорно установено с приложеното платежно нареждане от 31. 10. 2018 г, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1025 лв. за главница, като мораторната лихва в размер на 98 лв. не е заплатена. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът е доказал плащане на задължението за главница по чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД след завеждане на делото, поради което този иск следва да бъде отхвърлен, тъй като сумата не е дължима към момента на произнасянето на съда с решение. Предявеният иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД и е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за мораторната лихва в размер на 98 лв. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 46, 35 лв. за държавна такса, 500 лв. за възнаграждение за адвокат, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. По изложените съображения, Плевенският районен съд