Решение № 4036 от 4.7.2011 г. на Софийски градски съд по дело № 3463/2003 г.

производство и търговия на селскостопанска продукция, организиране, производство и търговия с животИ.ка продукция, земеделска земя и техника, собственост на двете дружества. Ищецът е представил 18 броя актове за предаване и приемане на извършени механизирани работи от „Ц. П.” ООД за процесните посеви от рапица. Депозирали са и 10 броя фактури за закупено количество тор, в които като получател е отбелязан „Н.” АД, а като доставчик „Д. – Р.” ЕООД. Тези фактури са оспорени от насрещната страна, поради което е назначена съдебно – почеркова експертиза със задача да установи, дали подписите обект на експертизата – за „получил стоката”, са подписани от лицата, от чието име изхождат, а именно от П.С.И. във фактури № 0000000635/25.05.2000 г. и № 0000000638/05.06.2000 г. и от Ц. М. Ц.а във фактури от 30.03.2000 г. № 0000000020, № 0000000021, № 0000000022, № 0000000023, № 0000000024, № 0000000025, № 0000000026 и № 0000000027. Съгласно заключението на вещото лице, подписите, обект на експертизата в фактури № 0000000020, № 0000000021, № 0000000022, № 0000000023, № 0000000024, № 0000000025, № 0000000026 и № 0000000027, не са положени от Ц. М. Ц.а, а тези в фактура № 0000000635/25.05.2000 г. и № 0000000638/05.06.2000 г., са положени от П. С. И.. Съдът намира, че следва да бъде признато за доказано направеното оспорване на фактурите по реда на чл.154 ГПК /отм./, в които подписите не са положени от посочените в тях лица.

Ищците са представили и договор за цесия от 29.08.2000 г., сключен в гр. Ш. между „Ц. и П.” ЕООД и „Б.К.” ООД, с което на първия ищеца по делото е прехвърлено 50 % от вземането, което „Ц. и П.” ЕООД има срещу ЗД „Е.И.” АД по възникналото застрахователно правоотношение /съгласно процесната застрахователна полица № 1800001355/. Депозирал е и договор за цесия от 21.07.2003 г. между „ Б.–П. ” ЕООД и ЕТ „Р.К.” Депозирана е и покана за доброволно изпълнение до ответното дружество с вх. № 1009/27.06.2001 г., с която „Б.К.” ООД е поканило ответното дружество да заплати по сметка на „Ц. и П.” ООД сумата от 434 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените вреди вследствие настъпване на застрахователно събитие. С поканата са приложени редица документи – сертификати за качеството на семената на рапицата, договори за аренда или наем на земеделски земи, фактури за използвани торове и др. Ищецът е представил и писмо изх. № 914/13.07.2001 г. от ЗД „Е.” АД до „Б.К.” ООД и „Ц. и П.” ООД, с което застрахователното дружество отказва да изплати претенцията по възникналото застрахователно правоотношение. Като причина са посочени следните обстоятелства: не е представена в пълен обем поисканата информация, застрахователното дружество има данни, че са били неточно обявени и премълчани обстоятелства от значение, имащи значение за сключването му, както и че има образувано полицейско производство, свързано със застрахователното правоотношение между ЗД „Е.” АД и „Ц. и П.” ООД.

Ответникът е депозирал трудов договор на С. Г.Й., за която се твърди, че е сключила процесния застрахователен договор. Представен е и правилник за компетенциите на служителите в ЗД „Е.” АД, както и договор между застрахователното дружество и „А.-С.” ЕООД, представлявано от К.И.К. /вещото лице, подписало протокола към застрахователната полица/, с което вещото лице приема при настъпило застрахователно събитие да извършва оглед на земеделски култури и да изготвя опис – заключение. Представен е и договор от 22.02.2000 г. между ЗД „Е.” АД и Е.И.Б. /лицето подписало Протокола от 18.07.2000 г. като представител на застрахователя/, с който дружеството възлага и упълномощава, а Е. Б. приема в качеството си на застрахователен агент да сключва от името на дружеството застрахователни договори с трети лица. Депозирано е и писмо от Министерство на земеделието и горите до ответното дружество, в което е обяснено, че оптималния срок за прибиране на рапицата е около 10 юли, като през 2000 г., поради високите температури, прибирането е започнало около 1 юли.

Ответникът е представил и частен документ с дата 12.08.2000 г., озаглавен „констативен протокол” от Й. М. А. – научен сътрудник в Институт по интродукция и растителни ресурси, изготвен относно извършен оглед на площи от маслодайна рапица в района на гр. Р., село Р. и село Я. – обл. Р.., в който подписалото го лице отразява заключението си относно процесните посеви. Депозирал е и метеорологична справка изх. № 27/28.08.2000 г от НИМХ ф-л В. ХМО Р., съгласно която на 13.07.2000 г. в метеорологичната станция в Р. е духал вятър от запад със средна скорост •• метра в секунда с пулсации до 20 метра в секунда от 12.00 до 13.40 часа. Същият вятър от 13, 40 до 15, 20 часа е духал със средна скорост 18 м./с. с пулсации до 24 м./с. от 15, 30 до 19, 20 часа.

Депозирани са и писма от „ДЗИ – О. З.” АД, „ВИТОША” АД и „Б.” АД, адресирани до ответника, с което заявяват, че за периода 28-29 юли 2000 г. в гр. Р. и селата Р. и Я. не са постъпвали уведомления за буря и не са завеждани щети.

По делото по искане на ответника е допусната и приета съдебно – агрономическа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, за условията на България зимната рапица се засява най – често след зърнено – житно зимни култури, като не трябва да се засява след себе си. Преди засяване, площите следва да се изорат с дълбочина 20- 22 см. Експертизата установява, че необходимостта от торене се определя в зависимост от запасеността на почвата с основните хранителни елементи – N, P и K, както и че посевния материал следва да отговаря на чистотата и кълняемостта на изискванията на БДС. Вещото лице сочи в експертизата си и останалите изисквания а отглеждане на рапица – грижа при вегетация, борба с плевелите, с болестите, неприятелите, за нейното прибиране. Експертизата сочи още, че за климатичните условия на България вегетационния период на зимната рапица варира от 255 до 300 дни. При сеитба между 20 - 25 август, той е около 300 дни, а при сеитба около 10 октомври – 255 - 260 дни. Съгласно заключението на вещото лице, в зависимост от климатичните условия, зимната рапица в България узрява в края на юни – първата десетдневка на юли. Установява се, че настъпилата суша, съчетана с високи температури през 2000 г., скъсява вегетационния период на рапицата, поради което в Р.ска област около 1 юли тя би трябвало да е узряла и прибирането да е започнало. В.л. сочи, че прибирането на реколтата трябва да стане във възможно най – кратък срок, за да се намалят загубите, като продължителността му зависи от обективни фактори – валежи и обема на производство, и от субективния фактор – наличност на прибираща техника, организация на прибирането, складова база и др. Поддържа, че към 13, 18 и 29 юли 2000 г. рапицата е била в технологична зрялост и би трябвало да е прибрана. Експертизата установява още, че добивите от зимна рапица при много благоприятни климатични условия и извършване на всички агротехнически мероприятия, при оптимална гъстота на растения и брой шушулки могат да достигнат 250 – 300 кг. от декар. Относно въпроса дали всички изискуеми агротехнически изисквания при засяването и отглеждането на рапица са били спазени от праводателя на ищците, и ако част от тях не са били спазени, доколко това се е отразило върху очаквания добив за региона през 2000 г., вещото лице е отговорило, че не са представени семеконтролни документи за реколтната 1999 – 2000 г., като при сеитба със семена, непритежаващи сертификат, на които не се знае стопанската стойност, не може да се определи точно нормата на сеитба. Вещото лице сочи още, че представените семеконтролни бележки за качеството на посевния материал от ГДАС Ш. са от 17.07.2000 г. и данните от тях могат да послужат на производителя за следващата реколтна 2000 – 2001 г.., както и че не е ясно освен оран колко и какви други обработки на почвата са били извършени. Поддържа, че сеитбата е извършена в оптималния за културата срок със занижена сеитбена норма, а извършеното торене е само със САС. Експертизата установява, че при извършеното торене фосфора е бил от 6 до 8 пъти по – малко от необходимото, калиева торове изобщо не са внасяни, както и че съгласно технологията за отглеждане азотът се дава 1/3 през есента и 2/3 през пролетта, а във случая е направено точно обратното. Вещото лице сочи, че въпреки направените третирания с пестициди за борба с плевелите и неприятелите е било констатирано заплевяване на около 1/3 от площите, както и поражения от рапичен цветояд на около 4-5 % от посевите. Поддържа, че съгласно данните от Министерството на земеделието и горите, отдел „Агростатистика”, добивите за 1999 г. средно за страната са били 115 кг./дка, за 2000 г. 119 кг./дка, а за 2001 г. 110 кг./дка. Експертизата установява, че поради неблагоприятните климатични условия и направените пропуски в технологията на отглеждане (в конкретния случай – недостатъчно торене, заплевяване, нападение от рапичен цветояд), добивът от зимната рапица за 2000 г. не би могъл да надхвърли 100 – 120 кг. от декар. От експертизата се констатира, че е възможно бурята от 13.07.2000 г. с интензитет, посочен в метереологичната справка, издадена от НИМХ – филиал Варна, ХМО Р. (приложената по делото), да предизвика оронване и обрулване на реколта при отчитане на степента на узряването й към този момент, като загубите биха могли да достигнат до 80 – 90 %.

В о.с.з. от 14.06.2004 г., вещото лице пояснява, че в България рапицата се прибира преди пшеницата, която от своя страна узрява към 15.07., а 2000 г. е била много суха, поради което добивът е бил много слаб. Сочи, че в представения протокол от 18.07.2000 г. го смущава датата, тъй като до този момент рапицата е трябвало да бъде прибрана.

По делото е изготвена и приета допълнителна съдебно – агротехническа експертиза със задачи, поставени от двете страни. За част от поставените от ишците въпроси, вещото лице следваше да извърши проверка в „Ц. и П.” ЕООД. Вещото лице сочи, че при посещението си в Р. на посочения адрес на „Ц. и П.” ЕООД установил, че такава фирма няма, както и че г-н Ц. се е преместил да живее в с. Оценес. При срещата си с него, същият е заявил, че не е селскостопански специалист и всичко, което е правено, е описано в документите, представени в ОЦЦ Ш. и Търговище, както и че повече информация за производството на рапицата той няма. Относно вида и класа на семената, използвани за посева на застрахованата култура от страна на „Ц. и П.” ЕООД, вещото лице сочи, че представените семеконтролни бележки от ГДАС – Ш. са от 17.07.2000 г. и данни от тях могат да послужат за следващата реколтна 2000 – 2001 г., и може само да се предполага, че посевният материал за 1999 – 2000 г. е от същата партида. Експертизата сочи, че предвид всички обстоятелства, свързани с отглеждането на застрахованата рапица, вероятния добив е между 100 и 120 кг./дка, а пазарната стойност на рапицата за района през 2000 г. е била 275 лв./т. Вещото лице е определило размера на щетите както следва:

• при оптимален добив от 250 – 300 кг./дка, средно 275 кг/дка, щетите биха възлезли между 1768 и 1990 тона, което прави от 486 200 до 547 250 лв.

• при среден добив за страната 119 кг./дка, щетите възлизат на 532, 358 – 598, 903 т., или остойностено между 146 398 и ••4 698 лв.

Вещото лице е направило справка в ХМО Р. за настъпило застрахователно събитие на 13.07.2000 г., като след прегледа на климатичния дневник е установило, че представената по делото справка от НИХМ, филиал Варна, ХМО Р., с изх. № 27/28.08.2000 г. за скоростта на вятъра на 13.07.2000 г., е вярна.

Изготвена е и втора допълнителна съдебна – агротехническа експертиза, която след проверка в следствените дела в Ш. и Търговище да установи размера на площите, засети с рапица. Вещото лице в своето заключение е посочило засетите със зимна рапица площи по местности, като общата засята площ в землището на гр. Р., с. Р. и с. Я. е 7835 дка.

По делото съдът е назначил и трета допълнителна съдебно – агрономическа експертиза. По първата задача, възложена ответника, вещото лице е следвало да установи каква би била пазарната стойност на рапицата, засята върху посочените в заключението реални площи - 7385 дка при добив от 120кг./дка и при предполагаемите загуби, нанесени от бурята на 13.07.2000 г.. Експертиза установява следните стойности: при 90 % загуби стойността на останалата рапица би била 12 561 лв., при 80 % - 25 122, 90, при 70 % 37 684, 35 лв., при 60 % - 50 245, 80, при 50 % - 62 807, 25 лв. След приспадане стойността на прибраната продукция, се изчислява при съответните проценти предполагаемите загуби от застрахователното събитие на 13.07.2000 г. отново при среден добив 110 кг./дка както следва - 10 530, 57 лв. при 90 % загуби, 21 061, 15 лв. при 80 %, 31 591, 72 лв. при 70 %, 42 122, 30 лв. при 60 % и 52 652, •• лв. при 50 %. Експертизата е констатирала и щетите при съответните проценти загуби при 100 лв. на декар. По искане на ищците е изчислен размера да вредите при различните проценти загуби въз основа на оптимален добив, ако се приеме, че застрахованите площи са 7385 дка, както и в случай ако са 9 108, 943 дка.

Изготвена е и четвърта допълнителна съдебно – агрономическа експертиза, която установява вредите на база оптимален добив съобразно с установените от реално засети площи от рапица. Експертизата е констатирала каква е пазарната стойност на рапицата, засята върху площите с квадратура, съобразена със съдебно – счетоводната експертиза / описана по – долу по делото/, като там където площта по застрахователната полица е по – малка от плана за земеразделяне, е отчетена предвид площта от полицата, а там, където надвишава - предвид плана за земеразделяне.

Допусната е приета е техническа експертиза, съгласно заключението на която предмет на застрахователния договор е реколтата от 2000 г. Експертизата установява, че застрахованите площи се намират в землищата на гр. Р., на с. Р. и с. Я., като са изброени съответните местности в цитираните населени места. Вещото лице сочи, че по негово искане застрахователното дружество му е предоставило опис – приложение към процесната застрахователна полица, който обаче не е приложен към делото. Установява, че е налице съвпадение на част от застрахованите от ответника площи със застрахованите от ЗД „В.” АД с застрахователна полица № 990365800 в с. Я. и от ЗПАД „А. Б.” със застрахователна полица № 0011503/30.10.1999 г. Съвпадат и част от процесните площи със описаните в акт за щети на пострадали селскостопански култури от 27.03.2000 г. по ЗП №0011504.

По искане на ответника е изготвена допълнителна техническа експертиза, в която вещото лице е описало точните площи в отделните местности, цитирани в приложения от него Опис – приложение към застрахователна полица, съставен на 18.07.2000 г. От експертизата се констатира още, че е налице съвпадение на цитираните местности в застр. полица № 990365800 и процесната полица, но не може да се твърди за пълна идентичност между цитираните в двете полици поради факта, че е налице голяма разлика в площите.

Допусната и приета е втора допълнителна техническа експертиза, която да установи каква част от площите в местностите по опис – приложението към полицата безспорно съответства на местностите, включени в плановете за земеразделяне. Вещото лице е изброило цитираните в процесната застрахователна полица местности в гр. Р., с. Я. и с.Р., които безспорно съответстват на плановете за земеразделяне, както и тяхната площ.

Изготвена е и приета трета съдебно – техническа експертиза, съгласно заключението на която м. „К.” в с. Р. цитираната в описа – приложение към процесната застрахователна полица. Вещото лице сочи, че по полица площта на засятата рапица в тази местност е записана – 521, 4 дка, а по план за земеразделяне на с. Р., местността „К.” представлява 1042, 9 дка. Съгласно констатациите на експертизата, местността „К.” не е оградена на скицата на землището на с. Р., която е приложена към полицата.

По искане на ищците е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза, съгласно заключението на която мораторната лихва върху претендираната от „Б.К.” ООД сума в размер на 183 ••3, 80 лв., за периода от 13.07.2001 г. до 28.07.2003 г. за 736 дни забава, възлиза на 51 590, 42 лв., а лихвата на претендираната от ЕТ „Р.К.” за претенцията от 45 790, 95 лв. за периода от 21.07.2003 г. до 28.07.2003 г. – 127, 40 лв.

По делото е прието заверено копие на застрахователна полица № 0011503/30.10.1999 г. на ЗПАД „А. Б.”, както и документите свързани с преписката, вкл. за възникнала щета. Ответникът е депозирал издадени удостоверения от Агенция по вписванията – Служба по вписванията – гр. Р., от които се установява, че за периода 1999 – 2000 г. на името на „Ц. И П.” ООД, „Н.” ООД, „Ц. Ц.А” ЕТ, земеделска кооперация „Е.”, кооперация „П.”, ЗПК „Н.” няма вписани договори за аренда. Представил е и удостоверение от областна дирекция „Земеделие и гори”, от което е видно, че при общинската служба по земеделие и гори не са регистрирани договори за аренда и наем от изброените по – горе дружества. Други удостоверение от същата дирекция сочи, че през 2000 г. жътвата на рапица в Р.ска област е приключила на 03.07.2000 г. Ищците са депозирали и писмо от БАН, Национален институт по метеорология и хидрология, от което е видно, че 29.07.2000 г. в Северна България между 00 и 07 ч. е регистриран силен вятър от следните станции: В. – 14- 20 м./сек. с пулсации до 20 м./с., В. Т. – 17- 20 м./сек., Русе - 17- 20 м./сек и Б. 17 – 20 м./сек.

По делото е разпитан свидетеля Б.– лицето, подписало от името на ответника Протокола за оглед на земеделски култури от 18.07.2000 г. към процесната застрахователна полица. Свидетелят сочи, че е работил като застрахователен агент в ЗД „Е.”, като е сключвал застраховки за гражданска отговорност в периода 1997 – 1998 г. Твърди, че си спомня за сключването на застраховки на селскостопански култури през пролетта на 2000 г., когато била застрахована рапица в района на Р.. Свидетелят сочи, че през 2000 г. в офиса на дружеството се появил един клиент. Твърди, че имало изрична заповед да се сключват застраховки на земеделски култури до първи юни. Поддържа, че е сключвал застраховки с разрешението на Централното управление. Свидетелят заявява, че е правил оглед на земеделските култури, като според вещото лице от комисията, културата била добре. Сочи, че е знаел за настъпило застрахователно събитие, но не помни кога и какво се е случило след него. Свидетелят сочи, че не разбира от земеделски култури, като огледали блоковете от рапица от пътя, след което спрели, а самия оглед продължил 10 минути.

Разпитан е и свидетелят Й. М. А. /лицето изготвило документа, озаглавен констативен „протокол” от 12.08.2000 г./. Свидетелят заявява, че е вещо – лице агроном и че е бил официално поканен от ответното дружество да огледа площи със рапица, като при самия оглед присъствали представители и двете страни. Сочи, че огледали рапичните площи по местности, като част от тях били ожънати. Поддържа, че е имало събитие /буря/, но не може да се каже точно кога. Свидетелят настоява, че в около 1/3 от площите се е наблюдавало заплевяване – върху тази част е имало 10-12 % само с плевели. Сочи, че огледът е станал на 3 август.

Показания са снети и от друг свидетел по делото – К.И.К. /вещото лице, участвало в протокола към изготвения Протокол за оглед на земеделски култури от 18.07.2000 г. към процесната застрахователна полица/. Свидетелят твърди, че бил помолен от застрахователното дружество да направи оглед в Р.ска област на засадена рапица. Сочи, че била съставена комисия, в която участвал и самият той, като посетили на място два – три блока, засадени с рапица. Свидетелят поддържа, че били извършени три огледа, като бил направен и снимков материал. Сочи, че на втория оглед била констатирана щета, но тъй като рапицата била по – особена култура, помолил да се извика второ вещо лице, за да се обсъди състоянието на културата. Заявява, че не може да каже кои точно землища и с каква площ са били огледани. Свидетелят сочи, че обикаляли блоковете с кола, на 5- 6 произволни места, като огледът приключил за 2 – 3 часа. Свидетелят твърди, че бил направен и втори оглед след твърдяното застрахователно събитие, на който се констатирало, че има щета, като явно преди това имало буря. Поддържа, че имало много изпопадали шушулки, които били между 15 и 20 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 399 ТЗ /отм./:

За установяване основателността на исковете с правно основание чл. 399 ТЗ /отм./следва да се установят кумулативно по безспорен начин следните предпоставки 1. да е сключен валиден застрахователен договор; 2. щетата да е настъпила по време на действието договора за застраховка; 3. застрахованият да е изпълнил задълженията си по уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания и Общите условия към договора и 4. да е осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования.

С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума. Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните.

Съдът намира, че с оглед установяването основателността, респ. неоснователността на предявения иск, следва да се изследват всички изискуеми от закона предпоставки в тяхната последователност, т.е. на първо място искът е обуславен от положителното установяване, че между праводателя на ищците и ответника, е възникнало валидно застрахователно правоотношение.

Съдът намира твърденията на ответника, че договорът не произвежда действие за него, тъй като е бил сключен от лице без представителна власт, за несъстоятелни. Наличието на представителна власт е от категорията на положителните факти и доказателствената тежест е за лицето, което е домогва да докаже това обстоятелство. В хода на процеса ищците не ангажираха доказателства за учредена представителна власт в полза на лицето, подписало процесната застрахователна полица, поради което съдът намира това твърдение за недоказано. Същевременно обаче чл. 301 ТЗ постановява, че к огато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Събрани са редица доказателства, че ответното дружество е узнало за сключения застрахователен договор – застрахователната полица е сключена в офис на ответника, положен е печат на дружеството, изготвен е протокол във връзка с сключената полица, образувана е преписка във връзка с твърдяното застрахователно събитие, в резултат на което на ищците е изпратено писмо изх. № 914/13.07.2001 г., с което е отказано изплащане на претендираната сума, но като основание не е посочено твърдението, че договорът е подписан от лице без представителна власт. Всички тази факти по безспорен начин доказват, че ответникът е узнал за сключената сделка, но не се е противопоставил веднага / каквото изискване въвежда търговския закон/. В материята на търговското право при действия без представителна власт мълчанието е приравнено на потвърждаване, поради което, макар сключена без представителна власт, сделката е произвежда действие за ответника.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че договорът е сключен за застраховане на следващата реколта от сезон 2000/2001 г. При тълкуването на договорите съдът е длъжен да търси действителната обща воля на страните, с оглед целта на страните, обичаите в практиката и добросъвестността. Нормално и резонно е застрахованата реколта да е за сезон 1999/2000 г. като се има предвид факта, че е направен оглед на вече засетите посеви. Противоречащо на логиката е твърдението, че се прави оглед на засетите вече площи, а се застраховат посевите за следващата реколта. Същото е заключението на вещото лице по изготвената техническа експертиза. Поради изложеното съдът намира, че с процесната застрахователна полица е застрахована реколтата за селскостопанската 1999/2000 г. Относно твърдението на ответниците, че договорът е нищожен, тъй като за начална дата на застрахователното покритие е посочена 19.07.2000 г., а като крайна 18.07.2000 г., съдът намира следното: отново следва да се приложи правилото на чл. 20 от ЗЗД относно тълкуването на договорите и да се открие действителната обща воля на страните. Видно от договора, и безспорно между страните началната дата на действието на застрахователната полица е 19.07.2000 г. В договорът изрично е отбелязано, че се сключва за срок от 1 година, т.е. крайна дата би следвало да бъде 18.07.2001 г. Действително в застрахователната полица като краен момент е посочена датата 18.07.2000 г., но систематичното тълкуване на другите разпоредби на договора, косвените доказателства /подписани протоколи, образувани преписки/, обичаите в практиката и относимата законова разпоредба, налага изводът, че договорът е осигурявал застрахователно покритие за периода от 19.07.2000 г. до 18.07.2001 г., като нанасянето на датата 18.07.2000 г. като краен срок на действие на договора е резултат на техническа грешка.

На следващо място следва да се обсъди релевираното от ответната страна възражение за липса на застрахователен интерес у праводателя на ищците - „Ц. и П.” ЕООД при сключването на застрахователния договор, което го прави нищожен. Разгледано по същество, това възражение се явява основателно.

Застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1) правото на собственост или ограничено вещно право; 2) облигационно право, произтичащо от договор, 3) потенциалната отговорност към трети лица за вреди, причинени на тях самите или на техни вещи. При наличието на една от посочените правни възможности може да се приеме, че е налице застрахователен интерес в имущественото застраховане. Когато обаче законът допуска едно лице да застрахова имуществени или неимуществени блага на трети лица, застрахователен интерес трябва да имат както лицата, чиито блага са застраховани, така и тези, които сключват договора. Законът предвижда задължителност на застрахователния интерес и когато се застрахова чуждо благо.

Застрахователният интерес е условие за валидността на застрахователния договор и негова задължителна предпоставка. Ако интересът не е налице, договорът е нищожен и не поражда правни последици ­- чл. 391, ал. 1 ТЗ/отм./. Наличието на застрахователен интерес, като условие за валидността на договора, се преценява в момента на неговото сключване. Кръгът на застрахованите лица при имущественото застраховане се определя от наличието на застрахователен интерес, т.е. на правно релевантно отношение между застрахования и вещта, вземането или др.имуществено благо, което е предмет на конкретната застраховка.

В случая ищците не успяха да ангажират доказателства за наличието на застрахователен интерес от страна „Ц. и П.” ЕООД за сключването на процесната застрахователна полица. Твърдението, че техният праводател е имал интерес от сключването на договора в качеството си на арендатор на процесните площи, не бе доказано по безспорен начин. Представените 118 договори за аренда на земеделска земя бяха оспорени от насрещната страна по реда на чл. 154 ГПК /отм./. Назначената съдебно – почеркова експертиза установи единствено истинността на 2 от договорите за аренда и то сключени от ЕТ „Ц. Ц.а” с ЗПК „Н.” и ЗПК „П.”. Представеният договор за съвместна дейност между „Ц. и П.” ЕООД и ЕТ „Ц. Ц.а” не обосновава сам по себе си всъпването в правата по сключените договори за аренда, респ. прехвърлянето на застрахователния интерес в „Ц. и П.”. Въпреки многократно предоставяната възможност на ищците, за останалите 1•• договора не бе извършена съдебно – почеркова експертиза, поради което, и с оглед на разпределението на доказателствената тежест съгласо чл. 154, ал.2 ГПК /отм./, съдът намира направеното оспорване на тези документи за доказано. Липсата на облигационно или вещно отношение на застрахования към предмета на застраховане, го прави сключен при липса на застрахователен интерес, и следователно нищожен – чл. 391, ал. 1 ТЗ /отм./. Действително в имущественото застраховане ТЗ допуска възможността застрахователният договор да се сключи върху чуждо имущество ­- чл. 395 ТЗ. Едно лице от свое име може да застрахова чужда вещ (чужд интерес). Затова обаче по всяко време, включително и след настъпване на застрахователното събитие, лицето, което има застрахователен интерес, т.е. собственикът или ползувателят на имуществото, биха могли да се ползуват от договора, като изрично го одобрят и получавайки правното положение на застраховани лица, те могат да претендират за плащане на застрахователното обезщетение. В случая не са налице предпоставките за прилагането на чл. 395 ТЗ/отм./, доколкото липсва такова потвърждаване от третите лица, а и претенцията не е заведена от тяхно име.

С оглед изложеното съдът намира, че застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица № 1800001355, следва да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 391 ТЗ /отм./ във вр. с чл. 26 ЗЗД.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи още едно основание, което влече недействителност на сключения застрахователен договор. В чл. 381 ТЗ /отм./ са изброени 8 реквизита, които следва кумулативно да са налице, за да може застрахователният договор да произведе своето действие. Една от задължителните предпоставки е страните да определили предмета на застраховка - чл. 381, ал. 2, т.2. ТЗ/отм./. В настоящата хипотеза ищците са представили застрахователна полица, в която е посочена общата площ на застрахованите площи, както и че се намират в гр. Р. и селата Р. и Я.. Ищецът е приложил 2 броя на скици, върху които не е положен подпис на нито една от страните по застрахователния договор, а единствено печат на Общинска поземлена комисия Р.. По никакъв начин не се доказва тези скици да са издадени като приложение към процесната застрахователна полица. Действително приетите съдебно – технически експертизи, установяват в известна степен застрахованите площи, но същите са твърде противоречиви и неясни, и не достигат до единен и безспорен извод за местонахождението и големината на застрахованите местности. В своето заключение вещото лице се позовава на документи, които не се съдържат в кориците по делото, а и като цяло не е ясно как стига до посочените изводи, поради което съдът не кредитира експертизите в тази им част. За валидността на всеки един договор е необходимо да има безспорно индивидуализиран и конкретизиран предмет, за да може да произведе действие и да избегне последиците на недействителността съгласно чл. 26, ал. 2 предл. 1 ЗЗД. Нещо повече, търговският закон в отменената си редакция въвежда наличието на определен предмет в договора за застраховка като задължителен реквизит, респ. като форма на действителност на сделката. В тежест на ищците бе да докаже какъв е предмета на застраховката, т.е. да обоснове валидността на договора, от който произтича исковата претенция. Доколкото в хода на производството не бе установен по безспорен начин предмета на договора, и с оглед императивното изискване на чл. 381, ал. 2, т. 2, съдът намира процесният застрахователен договор за нищожен и на основание липса на форма.

С оглед установяването по безспорен начин нищожността на сключения застрахователен договор, исковете с правно основание чл. 399 ТЗ /отм./ следва да бъдат оставени без уважение, доколкото нищожните правни сделки по правило не произвеждат правно действие, и исковете за реално изпълнение по тях се явяват неоснователни.

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:

Предвид отхвърлянето на главните искове, с оглед връзката на съединяване, акцесорните искове с правно основание чл. 86 ЗЗД също следва да бъдат оставени без уважение.

Ответникът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени в размер общо на 1700 лв.

Водим от горното, съдът