Решение № 2108 от 28.12.2012 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4173/2012 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба от П.П.П. ЕГН •••••••••• ••• срещу Наказателно постановление № 476 от 25.09.2012 г., издадено от И. А. В. – началник на Пето РУП при ОДМВР – Б., с което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл. 6 от ЗБЛД, на основание чл.80 ал.1 т.5 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева. В съдебно заседание, редовно призован на посочения в жалбата съдебен адрес жалбоподателят се явява лично За него като процесуален представител се явява адв. Н. БАК - надлежно упълномощен. От жалбата е видно, че се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, като се изтъкват доводи. В хода на съдебното следствие се представят нови гласни доказателства. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения 7-мо дневен срок по чл.59 ал.2 ЗАНН, видно от дата на връчване на НП - 24.10.2012 г. и датата на входиране на жалбата в V-то РУП ОДМВР Б. на 31.10.2012 г. от легитимирано и заинтересовано пълнолетно лице. Същата съдържа формално изискуемите от закона реквизити и съдът я намира за процесуално допустима. Ответникът по жалбата – Началника на V-то РУП при ОДМВР-гр.Б., редовно призован не се явява в съдебно заседание редовно призован. Не се сочат нови доказателства. Не се взема отношение по жалбата. В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят П. Й. Т. Бургаският районен съд, като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 25.08.2012г., около 01, 30 часа, в гр.Б., в ж.к.”Л.” пред блок №..., на осветен паркинг е била извършена полицейска проверка на три лица, между които жалбоподателя и свидетелят К. При проверката извършена от актосъставителя Т. се оказало, че жалбоподателят не носи със себе си документ за самоличност. Жалбоподателят многократно заявявал на проверяващия Т., че живее в бл. 9 и е пожелал да се качи в дома си и да си вземе личната карта. От проверените три лица само единият от тях е имал документи за самоличност с малкото име Ж. За констатираното нарушение актосъставителят Т. на длъжност инспектор в V-то РУП при ОДМВР Б. е съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя. За данните, които вписал в акта свидетелят Т. взел информация от жалбоподателя и от справката направена чрез дежурния в V-то РУП. Правната квалификация на нарушението е по чл.6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). АУАН е били съставен в присъствието на жалбоподателя и е бил подписан от него без възражения. Актът е бил подписан от актосъставителя и от свидетеля по акта. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е направил писмени възражения на лист № 11 от делото. В писмените възражения жалбоподателят описва, че е бил събуден от негов приятел, който му се обадил по домофона и му казал, че задният ляв прозорец на автомобила му бил с отворено стъкло. Жалбоподателят слязъл облечен с шорти по фланелка. След това жалбоподателят се заприказвал с приятеля си К. Я. К. и тогава при тях спряла полицейска кола и полицаите им направили проверка на документите за самоличност. Като е взел предвид съставения АУАН с бланков №952066 от 25.08.2012 г. и писмените възражения на жалбоподателя административнонаказващият орган Началникът на V-то РУП при ОДМВР Б. – В. издал атакуваното наказателно постановление № 476/25.09.2012 г. В НП е описана същата фактическа обстановка и е направена същата правна квалификация на деянието. На основание чл. 80, т. 5 от Закона за МВР на П. е наложено административно наказание глоба в размер от 50.00 лева. В хода на съдебното следствие свидетелят Т. дава показания, с които потвърждава описаната в акта фактическа обстановка. Видно от докладната записка от същия адресирана до Началника на V-то РУП при ОДМВР Б. за времето от 19, 00 часа на 24.08 до 07, 00 часа на 25.08.2012 г. свидетелят Т. бил на работа в наряд „Бреза 20” на територията на ОД МВР Б. Служебните си задължения изпълнявал съвместно с полицай В. И. КО в сектор „ООР”. Около 00, 30 часа на 25.08.2012 г. в ефир е чул ОДЧ-30 да подава сигнал на авто-патрула обслужващ ж.к. „Л.”, за това, че на паркинг пред бл.... в същия комплекс три неизвестни лица се опитват да отворят лек автомобил паркиран на ул. „К.”. Приблизително 10 минути по-късно дежурният подал втори сигнал този път за паркинга пред бл.31 на ж.к. ”Л.”, поради което актосъставителят и колегата му се насочили в този район. На място установили, че има два отключени автомобила и вътре в тях разхвърляни предмети, което полицаите възприели като същите тези автомобили да са станали обекти на престъпление. Предприели заградителни мероприятия, включващи обход на района. Около 01, 00 часа забелязали в градинката пред бл.... в ж.к. „Л.” три лица, които седели на пейка. При проверката установили, че това са П.П., Ж. С. и К. К. От тези три лица само свидетелят К. не е бил криминално проявен, което предизвикало проверка на лицата за забранени предмети от закона. При проверката жалбоподателят не носел със себе си документ за самоличност. П. заявил, че има познания по нормативната база и че не могат да му съставят АУАН, като споменал, че ще се свърже с адвоката си. Последното актосъставителят приел като намек, за да бъде стреснат. По искане на жалбоподателя в хода на съдебното следствие беше разпитан в качеството на свидетел К. Я. К. присъствал по време на извършване на проверката от полицаите. Неговите показания изцяло пресъздават версията на жалбоподателя описана във възражението по акта по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН. Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че жалбоподателят безспорно е осъществил обективните и субективните признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗБЛД – при поискване от орган на МВР, не е удостоверил самоличността си по предвидения в чл. 3, ал.1 от ЗБЛД начин – чрез представяне на документ за самоличност-лична карта или друг заместващ документ. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Компетентността на полицейските служители произтича от чл.61 ал.1 т.1 от ЗМВР. НП е издадено от Началника на V-то РУП при ОДМВР Б. съгласно чл.84 ал.2 от ЗБЛД. От формална страна при съставянето на акта и издаването на НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И двата акта са издадени в предвидените от закона срокове. НП е законосъобразно. По несъмнен начин се доказа извършеното нарушение и участието на нарушителя в него, като и неговата вина. НП е правилно. Съдът не приема описаното за „маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на чл. 28 б.”а” от ЗАНН. Деянието е формално, нарушителят е дал на проверяващия орган пълни данни за самоличността и адреса си. Съгласно чл. 61, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да извършат проверки за установяване на самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред. Както стана ясно от изложеното в докладната записка на актосъставитял Т. наложително е било да бъде извършена полицейската проверка на жалбоподателя и другите две лица с него. Наложената глоба в размер на минималния предвиден в чл.80 ал.1 т.5 от ЗБЛД, съдът намира за справедлива съответстваща на обществената опасност на деянието и на дееца и с нея биха се постигнали целите по чл. 12 ЗАНН – да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения ред. По изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Ето защо и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, Бургаският районен съд