Решение № 100 от 18.3.2025 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 1134/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството и образувано по жалба на З. Г. П. против наказателно постановление № 00000265-2024/19.07.2024 г. на началник РУ - В.Търново, с което за нарушение по чл. 52, ал. 2 от Закон за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, вр. чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з-611/11.06. 2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност на основание чл. 82 от ЗЧОД е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и за нарушение по чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8121з- 611/11.06 2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност на основание чл. 82 от ЗЧОД е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С. Л. – ВТАК. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендират разноски.

Въззиваемата страна се представлява от наказващият орган лично. Заема становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Не се претендират разноски.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало с издаването на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 00000265- 2024/21.06.2024 г., съставен от Д. П. Р. на длъжност полицейски инспектор (ЧОД) в група Териториална полиция, сектор Охранителна полиция в РУ – Велико Тръново в присъствието на свидетелите И. Т. И. и М. М. М.. АУАН е връчен на жалбоподателя, като е посочено, че има възражения, без да са конкретизирани такива.

Писмени възражения са били депозирани по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като жалбоподателят е посочил, че нарушенията са извършени поради непредпазливост, вследствие на технически пропуск и предвид обема на работа, както и че считал деянията за маловажен случай. Тези възражения не били уважени и въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.

От фактическа страна се приема, че при извършена проверка на 04.06.2024 г. около 09.25 ч. в сградата на РУ – Велико Търново, ОД МВР – Велико Търново, в гр. Велико Търново, на ул. Бачо Киро № 7, по реда на ЗЧОД от служители на РУ – Велико Търново, ОД МВР – Велико Търново, на представените лично от жалбоподателя оригинали на документи в изпълнение на разпореждане на полицейски орган с № 1739Р-15477 от 03.06.2024 г. и заверени копия от същите документи, предоставени на 22.05.2024 г. в РУ – Велико Търново, ОД МВР – Велико Търново, от представляваното и управлявано от жалбоподателя юридическо лице „ПАУАР СЕКЮРИТИ ГРУП 2“ ЕООД със съпроводително писмо с изх. № 173900 – 11111 от 22.05.2024 г. по описа на РУ – Велико Търново, ОД МВР – Велико Търново, се установило, че жалбоподателят, в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 51, ал.1 от ЗЧОД, не е създал организация и не е осъществил контрол при организиране на охранителната дейност на обект „Частен дом“ в с. Беляковец, общ. Велико Търново, на ••• с ЕГН •••••••••• за изготвянето на следните документи: протокол от извършената по чл. 52, ал.1, т.1 от ЗЧОД оценка на състоянието и степента на сигурност на охранявания обект и план за охрана на обекта в 14-дневния срок, визиран в чл. 13, ал. 2 от Наредба № 8121з-611 от 11.06.2018 г., считано от 08.04.2024 г. – датата, от която е станало фактическото поемане на обекта за охрана от представляваното от жалбоподателя юридическо лице, съгласно сключен на същата дата договор между „ПАУАР СЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД с ЕИК 201109244 като възложител и „ПАУАР СЕКЮРИТИ ГРУП 2“ ЕООД с ЕИК 206184203 като изпълнител (договорът е представен в РУ – Велико Търново с уведомително писмо с изх. № 41 от 11.04.2024 г. по описа на „ПАУАР СЕКЮРИТИ ГРУП 2“ ЕООД и вх. № 173900-8266 от 11.04.2024 г. по описа на РУ – Велико Търново). Четиринадесетдневният срок, визиран в чл. 13, ал. 2 от Наредба № 8121з-611 от 11.06.2018 г., в който е трябвало да бъдат изготвени посочените документи, е изтекъл на 22.04.2024 г. За извършената проверка на 04.06.2024 г. в сградата на РУ – Велико Търново, ОД МВР – Велико Търново, по реда на ЗЧОД е изготвена докладна записка с № 1739Р-16084 от 08.06.2024 г. по описа на РУ – Велико Търново, ОД МВР – Велико Търново. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя – управител на юридическото лице „ПАУАР СЕКЮРИТИ ГРУП 2“ ЕООД с ЕИК 206184203 и Веселин Йорданов Балъков, на длъжност „охранител“ юридическото лице „ПАУАР СЕКЮРИТИ ГРУП 2“ ЕООД с ЕИК 206184203.

По време на проверката е снето обяснение от управителя на юридическото лице „ПАУАР СЕКЮРИТИ ГРУП 2“ ЕООД с ЕИК 206184203, в което същият заявява, че за въпросния обект – „Частен дом“ в с. Беляковец, общ. Велико Търново, на ••• с ЕГН ••••••••••, не може да представи други документи, включително и оценка на състоянието и степента на сигурност в охранявания обект и план за неговата охрана, тъй като такива не са изготвени към 04.06.2024 г. Нарушението е установено при извършване на проверка от служители от РУ – Велико Търново и ОД МВР – Велико Търново в изпълнение на функции по контрол върху частната охранителна дейност на основание чл. 71, ал. 1 от ЗЧОД и във връзка със заповед № 366з-1723 от 02.05.2024 г. на директор на ОД МВР – Велико Търново за извършване на проверка в офиса и поетите обекти за охрана от юридическо лице „ПАУАР СЕКЮРИТИ ГРУП 2“ ЕООД с ЕИК 206184203, гр. Велико Търново, осъществяващо частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД и проверка от РУ – Велико Търново за спазване на уведомителните режими по чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧОД и чл. 52, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗЧОД от страна на юридическото лице „ПАУАР СЕКЮРИТИ ГРУП 2“ ЕООД с ЕИК 206184203, както и заповеди с УРИ № 366з-183 от 12.01.2024 г. и УРИ № 366з-1418 от 11.04.2024 г. на директор на ОД МВР – Велико Търново за осъществяване на контрол по ЗЧОД.

При така установената фактическа обстановка наказващият орган е приел, че са налице нарушения по чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з-611 от 11.06.2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, за които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЧОД, поради което и на основание чл. 82 от ЗЧОД е наложена глоба в размер на 200 лева, и нарушение по чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД, във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8121з-611 от 11.06.2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, за които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЧОД и на основание чл. 82 от ЗЧОД е наложена глоба в размер на 200 лв.

Съдът приема, че АУАН и НП са издадени при спазване на административно – наказателната процедура от активно легитимирани лица в рамките на законоустановените срокове и съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

Няма и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.

Фактическата обстановка е правилно установена, тъй като се потвърждава от всички събрани в рамките на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателят З. Г. П. е управител на „ПАУЪР СЕКЮРИТИ ГРУП 2“ ЕООД, с адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. “Димитър Буйнозов“ № 30, притежаващо лицензи за частна охранителна дейност. Частна охранителна дейност упражнява и „ПАУЪР СЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД, представлявано от лицето Марияна Костадинова Несторова.

Между „ПАУЪР СЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД като изпълнител и лицето ••• като възложител бил сключен договор за охрана № ПСГ2-226 от 18.07.2023 г. по отношение на обект „частен дом“, находящ се в с. Беляковец, общ. Велико Търново.

На 08.04.2024 г. между „ПАУЪР СЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД като възложител и „ПАУЪР СЕКЮРИТИ ГРУП 2“ ЕООД като изпълнител бил сключен договор за денонощна охрана на различни обекти, включително и на горепосочения обект „частен дом“ в с. Беляковец на •••.

Договорът влязъл в сила на 08.04.2024 г. и бил сключен за срок от 24 месеца. В него не била посочена и друга дата, указваща начало на фактическото поемане на охраната на обектите.

По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на две нарушения:

1. По чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД, вр. чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з- 611/11.06 2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност, и 2. По чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2 от същата Наредба.

Жалбоподателят в качеството му на управител на проверяваното дружество се явява субект на нарушението съгласно чл. 51, ал. 1, пр. 3 от ЗЧОД.

Съгласно бланкетната разпоредба на чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД: „За всеки обект лицето по чл. 51, ал. 1 организира и контролира изготвянето и съхранението на документацията, определена с наредбата по чл. 5, ал. 4. Нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от цитираната наредба съдържат следните фактически състави: „За всеки обект, поет за охрана, лицето по ал. 1 /лицето по чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД/ организира и контролира изготвянето в 14-дневен срок от сключването на договора за охрана или от датата на поемането за охрана на обекта, когато тя е изрично указана в договора за охрана, на: 1. протокол от извършената по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗЧОД оценка на състоянието и степента на сигурност на охранявания обект; 2. план за охрана, който отразява спецификата на конкретния обект съгласно чл. 6, ал. 1 и включва: а) особеностите на охранявания обект; б) организация на охраната (постове, маршрути, смени, въоръжение, комуникации и указания за тактиката на действие при различни случаи на посегателство над охраняваното имущество); в) данни за оръжието, ако такова се използва за охрана на обекта; г) данни за моторните превозни средства, ако такива се използват при осъществяване на охраната; д) ако се осъществява видеонаблюдение – данни за монтиране на видеокамери, както и на аналогични технически средства или системи, позволяващи да се правят видеозаписи; е) данни за технически средства или системи за осъществяване на мониторен контрол, ако такъв се извършва.“ Жалбоподателят не е създал организация и не осъществил контрол при организиране на охранителната дейност за обект „частен дом“ в с. Беляковец на •••, като не е изготвил два документа: писмен протокол за извършена оценка на състоянието и степента на сигурност на охранявания обект, съобразно изискванията на чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗЧОД и чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з- 611/11.06.2018 г. и план за охрана на обекта съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8121з- 611/11.06.2018 г. Съставомерното бездействие в законоустановения срок – в периода 08.04.2024 г. – 22.04.2024 г., тоест в 14-дневен срок от сключването на договора за охрана на горепосочения обект, ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за двете отделни нарушения.

Началната дата на инкриминирания период е 08.04.2024 г., тъй като в договора не е изрично указана друга дата, различна от първата, и свързана с фактическото поемане за охрана на обекта.

Наказващият орган правилно е приложил материалния закон, при пълно съответствие между фактическо и юридическо формулиране на двете отделни нарушения и е наложил две отделни наказания глоба в минималния законово установен от нормата на чл. 82 от ЗЧОД размер.

Доводите на защитата на жалбоподателя за допуснати формални нарушения по чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН не могат да бъдат споделени.

АУАН и НП имат всички изискуеми реквизити. Същите съдържат подробно, пълно и ясно описание на нарушението и на неговите фактически обстоятелства, посочени са инкриминираният период и мястото на извършване на деянието, като обективираното съставомерно поведение правилно е подведено под приложимото материално право.

Не почива и на каквито и да е било доказателства твърдението, че процесните два документа са съществували, но не били представени при извършваните проверки.

Цитираната от защитата разпоредба на чл. 13, ал. 5 от Наредбата е неотносима към разглеждания казус, тъй като тя касае несъхраняване от задълженото лице на посочените по – горе документи, докато в настоящия казус безспорно е установено, че документите изобщо не са били съставени.

Не могат да бъдат споделени правните доводи на защитата за липса на субективно отношение към извършеното и неправилно индивидуализиране на субекта на нарушението в лицето на жалбоподателя.

Жалбоподателят правилно е индивидуализиран съгласно нормата на чл. 51, ал. 1, пр. 3 от ЗЧОД и се явява административнонаказателноотговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЧОД.

Обемът на предмета на дейност и множеството охранявани обекти не са обстоятелства, изключващи вината на жалбоподателя.

Не се възприема и изразеното становище, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, вр. §1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

Двете деяния са типични за вида си и не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Действително се касае за формални нарушения, а не за резултатни такова. Засегнати са обществени отношения, свързани с условията и реда за извършване на частна охранителна дейност, нейното административно регулиране и осъществяване на контрол, поради което носят значителна обществена опасност.

Поради изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото искането на жалбоподателя чрез процесуалния му представител за присъждане на 400 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 1, т. 6 от ДР на АПК е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН съдът