Решение № 357 от 26.8.2025 г. на Районен съд - Русе по дело № 920/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. А. Ш., депозирана против наказателно постановление № 38-0010846/12.05.2025г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 95, ал. 2, т. 2 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 95, ал. 2, т. 2 ЗАП. С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, съставено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че НП не кореспондира с разпоредбата на чл. 52 и следващите от ЗАП. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя защитник поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност. Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 334598/21.04.2025г., за това, че на 21.04.2025г., около 11: 50 ч. в град Русе, ул. „Ангел Кънчев“ № 1, престоява на таксиметрова стоянка, с цел изчакване на клиенти, с лек автомобил марка Дачия, модел Сандеро, категория М 1, с рег. № ••••, собственост на ••••, оборудван съгласно изискванията на чл. 21 от Наредба № 34/1999г. на МТС, с открита табела „Такси“, с включен зелен сигнал на електронен таксиметров апарат с фискална памет ЕТАФП без табела „Не работи“, като е извършил следното нарушение: Не е представил пътна книжка № 165/07.12.2024г. на превозвача за ежемесечна проверка, като последната проверка е за месец февруари. Въз основа на така установеното, актосъставителят е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 95, ал. 2, т. 2 ЗАП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така установеното нарушение по чл. 95, ал. 2, т. 2 ЗАП, на основание чл. 95, ал. 2, т. 2 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи: Актът и наказателното постановление са съставени в нарушение разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП при описание на нарушението не е посочено, както превозвача, пред когото се твърди, че наказаното лице е следвало да представи посочената пътна книжка, а така също липсва и датата на нарушението, а е посочено единствено кога е установено същото. Недопустимо е административнонаказателната отговорност да се извлича по тълкувателен път. Посочването, че “последната заверка е месец февруари“, без да е конкретизирана годината, а проверката е извършена месец април 2025 г. по тълкувателен път обосновава извод, че се касае за месец март 2025г., но според настоящия съдебен състав, така описано нарушението, не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, която разпоредба изисква наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено. В конкретния случай липсва, както датата на която наказващия орган е приел, че наказаното лице не е изпълнило задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 95, ал. 2, т. 2 ЗАП, така и не е посочено кой е конкретния превозвач, на когото е следвало да бъде представена книжката за заверка, а е посочено само лицето собственик на автомобила. Изложеното е довело е довело до нарушение на правото на защита на санкционираното лице, като същото бъде запознато с всички приети от страна на административнонаказващия орган, за осъществили се факти, които субсумирани под хипотезиса на правната норма, да сочат на осъществен състава на административното нарушение, за което е ангажирана и отговорността на нарушителя. Според настоящия съдебен състав, изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН не могат да бъдат изпълнени, само и единствено с посочване на нарушената правна норма, без да се съдържат конкретните факти, включени в нейната хипотеза. По изложените мотиви, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление, без да бъде разглеждан спорът по същество. С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН‚ съдът