Решение № 24014 от 11.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3040/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл. 40 от ЗДОИ. Образувано е по жалба вх.№ 6134/12.03.25г на Сдружение „Земята и хората“ –София с представляващи М.А. и И.П. и с проц.представител адв. В.М. против Мълчалив отказ на ИД на „БЕХ„ ЕАД-София по т.2, 4, 5 и 7 от Заявление по ЗДОИ с вх.№ Е-ЗДОИ-13/10.12.24г/вх.№ на МЕ/. В жалбата се сочи, че Отказът е проц. и мат.незаконосъобразен, противоречи на изискванията за форма и на целта на закона, както и на ЗООС и Орхуската конвенция, като се моли за отмяната му и задължаване на ответника да предостави достъп до заявената общ.информация. Сочи се, че ответникът е задължен субеккт по ЗДОИ, като са нарушени чл.59 от АПК и чл.38 от ЗДОИ относно изискуемата задължителната форма- Мотивиран изричен отказ.В съд.заседание адв. М. поддържа жалбата, претендира разноски- платената дър.такса. Ответникът ИД на „БЕХ„ ЕАД-София не се явява или представлява в съд.заседание. В Становище от 31.03.25г се сочи, че Заявлението /препратено му от МЕ в обж. части/, е постъпило в „БЕХ“ ЕАД-София на 29.01.25г, като до 31.03.25г няма изрично произнасяне на зад.субект. Съдът намира жалбата за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, от лице с активна проц.легитимация, пред надлежния съд, срещу инд.адм. акт по см. на чл.21 от АПК, поради което следва да се разгледа по същество. Заявлението в обж. части е постъпило в БЕХ на 29.01.25г, като срокът за произнасяне по него е изтекъл на 12.02.25г вкл, като на 13.02.25г е налице формиран Мълчалив отказ. Жалбата срещу Мълчаливия отказ е депозирана на 12.03.25г- в 1месечния срок по чл. 149 ал.2 от АПК. Съдът установи от фактическа и правна страна следното: Със Заявление вх.№ Е-ЗДОИ-13/10.12.24г. Сдружението е поискало от МЕ достъп до обществена информация, формулирана в 8 точки. С Решение № Е-ЗДОИ-13/29.01.25г Министърът на енергетиката предоставя достъп по т.1, 3, 6 и 8 от Заявлението, като в останалата му част/по т.2, 4, 5 и 7/- препраща Заявлението по компетентност на „БЕХ“ ЕАД-София/с копие до заявителя/. В „БЕХ“ ЕАД-София Заявлението е постъпило с рег.№ 01-0176/29.01.25г, като до края на устните състезания няма постановен изричен акт по него. Всички точки от Заявлението касаят допълнителна информация, която Сдружението иска да получи във връзка с вече предоставен му достъп до общ.информация съгл. предходно Решение № Е-РД-16-2522/27.11.24г на МЕ по негово Заявление вх.№ Е-92-00-1016/04.10.24г. Цялото процесно Заявление е направено на осн. чл. 19 т.2 от ЗООС, като е посочено, че отказ може да се направи само на осн. чл.20 ал.1 т.1-6 от ЗООС. Заявена е форма за получаване на информацията- по ел.път, а при невъзможност- на техн.носител/диск/. Точките от процесното Заявление, които са препратени от МЕ на „БЕХ“ ЕАД-София по компетентност са следните: 2/ Копие от експертизата, изготвена от МГУ „Св.Ив.Рилски“ - при наличие на актуализация, да се представи най-актуалната версия; 4/ Какъв е крайният срок за изготвяне на правен, технически, финансово-икономически и данъчен анализ, поставен на комисията/тази по т.3 от Заявлението, която е назначена от Министъра на енергетиката и следва да направи анализ с цел евентуално придобиване от „БЕХ“ ЕАД-София на 20% от проект „Блок 1-21-Хан Аспарух“, бел. на Съда/; 5/ Представители на „БЕХ“ ЕАД-София или на Правителството водили ли са разговори с представители на настоящия титуляр на проекта- „ОМВ Офшор България“ ГМБХ, за евентуално включване на България към проекта- колко на брой разговори са водени и на кои дати; 7/ Има ли „БЕХ „ЕАД-София краен срок да вземе решение за придобиване на 20% от проекта- какъв е срока. Съдът намира от правна страна следното: Няма спор между страните, че „БЕХ“ ЕАД-София е задължен субект по чл.3 ал.2 т.1 вр. § 1 т.4 от ЗДОИ. Съдът само ще посочи, че това ЮЛ фигурира в Списъка на търговските дружества с повече от 50% дър.участие в капитала /посочено е като т.ХІІІ.1/, представляващ Приложение 1 към ЗПСК.Което означава, че ЮЛ е такова по §1 т.4 б.“г“ от ДР на ЗДОИ. Ответникът ИД на „БЕХ“ ЕАД представлява ЮЛ-задължен субект по ЗДОИ, като при липса на данни ИД да е делегирал правомощията си по ЗДОИ на друг- именно той се явява издател на обж. адм.акт/Мълчалив отказ/. Съгл. чл. 38 от ЗДОИ, Отказът следва да е винаги писмен и мотивиран. Според съдебната практика- Мълчаливият отказ по ЗДОИ е винаги незаконосъобразен съгл. изискванията чл.38 от ЗДОИ, като подлежи на отмяна и само поради липсата на форма/респ. поради липсата на посочени фактически и правни основания за отказ/. Жалбоподателят моли Съдът да се произнесе по същество след отмяната на Мълчаливият отказ и да задължи ответника да предостави заявената информация. Съдът намира, че точките от Заявлението, с които е сезиран ответника, представляват обществена информация по см. на чл.2 ал.1 от ЗДОИ. Ответникът следва да се произнесе в 14дневен срок по 4те точки от Заявлението - с изричен мотивиран акт, като основания за изричен отказ могат да са само такива по чл. 37 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДОИ. Но ответникът следва да има предвид, че е налице надделяващ общ.интерес по §1 т.6 от ДР на ЗДОИ и това следва да се съобрази от него- във вр. §1 т.5 вр. чл. 37 ал.1 т.1 предл.първо от ЗДОИ, както и във вр. чл.13 ал.4 вр. ал.2 вр. чл. 37 ал.1 т.1 предл. второ от ЗДОИ, както и във връзка с чл.37 ал.1 т.2 от ЗДОИ. А тъй като процесните точки от Заявлението касаят теми по чл.19 т. 2 от ЗООС- отказ може да се постанови само при наличие на специфичните основания по 20 ал.1 т.1-6 от ЗООС. При този изход на спора/основателна жалба/, на жалбоподателя следва да се присъдят разноските-10лв дър.такса. Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2, чл.173 ал.2 и чл.174 от АПК, Съдът