Решение № 785 от 10.9.2024 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 2603/2022 г.

Производството е образувани по „жалба“ до съда с дата 20.06.2022г. от Г. Х. Г. против Акт за начет на МОЛ от 08.06.2022г. съгласно инвентаризационен опис от ••••••••г. и Протокол за липси и излишъци от 27.05.2022г. След указания на съда и назначена особен представител по реда на Закона за правната помощ е постъпила поправена искова молба от Г. Х. Г., в която са пресъздадени факти и обстоятелства по първоначалната жалба и е изложена следната фактическа обстановка: Ищецът твърди, че бил назначен със Заповед № Л-••••/••••••••• г. на Началника на Затвора - Стара Загора на длъжност „магазинер лавка корпус“, считано от 07.10.2021 г. Сочи, че със Заповед № Л-•••••/•••••••• г. на Началника на Затвора – Стара Загора, Г. Г. бил спрян от работа на длъжност „магазинер лавка корпус“, считано от •••••••• г. Същата била предмет на обжалване по административно дело № 454/2022 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. И от тази дата - •••••••• г. ищецът не изпълнявал процесната длъжност. С Акт за начет на МОЛ, издаден от Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“, връчен на ищеца на 08.06.2022 г., на В. А. В. и на ищеца била начетена сума, като солидарно материално отговорни лица, на стойност 632.16 лв., които ищецът считал, че не дължи. Заявява, че работил като магазинер-лавка от 03.02.2021 г. в Затвора - Стара Загора при първоначален „доброволен“ труд, и едва в началото на м. октомври 2021 г. бил назначен официално на длъжност на щатна работа „магазинер-лавка“. Твърди, че наближавайки Нова година /2021/2022 г./, включително до м. април 2022г., ищецът установил множество нередности, като пример за това било плащането от сметката на ищеца в Затвора - Стара Загора на стоки, които не били проверявани по времето, когато той бил на работа, а липси от работещите преди него. За тези неща били запознати както счетоводството на ДПФЗД, така и отговарящият ИСДВР. При постъпването на ищеца на щатна длъжност, в началото на м. октомври 2021 г., била направена частична инвентаризация на стоките в лавката, съгласно опис, като били проверени само около 20-30 процента от наличните по опис стоки. Преброявали се, проверявали се малък брой стоки, тъй като нямало технологично време за преброяване на всички стоки в лавката, от служителите на ДПФЗД, защото ставало дума за стоки на стойност приблизително над 40 000 лв. Работното време на лавката било от 9.00 ч. до 17.00 ч. Всяка една група от Затвора - Стара Загора пазарувала от лавката по време на престой на открито. На всяка група престоят на открито бил 1 час, като по време на този престой на открито, лишените от свобода можели да си закупят стоки от лавката. По това време, когато лишен от свобода не успеел да си напазари, поради обстоятелства, независещи от него /например поради инвентаризация, и продължителното време за проверка/, и на лишените от свобода им свършило времето за престой на открито, на тях им се нарушавало правото на закупуване на стоки от лавката, по смисъла на чл. 71, ал. 13 ППЗИНЗС. При това положение, за да не се нарушавало правото им на пазаруване, и да нямало жалби от лишените от свобода към администрацията на затвора, инвентаризацията и ревизиите не били пълни, проверяли се само някои определени стоки от Описа на артикулите, но не и всички. Въпреки това, ищецът твърди, че бил една високо морално отговорна и коректна личност към поверената му работа, поради което той заплащал многократно от собствената си сметка в затвора стоки, които липсвали, такива които били с изтекъл срок, или били имали нарушена опаковка, които стоки той не бил увреждал, или бил причинявал липси. Ищецът твърди, че на 19.04.2022 г. поискал среща с ИСДВР Г. П., за да се оплаче от нередностите, които произтичали на работното му място-лавката. На същата тази дата, в присъствието на М. Д. - работник магазинер, В. В. – работник магазинер, ИСДВР П. и ИСДВР П., споделил своите оплаквания, както и относно ревизиите, начина на проверка, липсите, които е принуден да заплаща от собствената си сметка и други проблеми. След тази среща не били взети никакви необходими мерки за справяне с нередностите, които ищецът споделил относно инвентаризациите. Твърди, че на 16.05.2022 г./понеделник/, без да енбил предупреден, без да е видял заповедта за ревизия, била извършена инвентаризация на стоки в лавката на затвора, в присъствието на проверяващи И. Г. и М. Ж.. При самата проверка на стоки, ищецът установил, че се проверявали стоки, които никога не били проверявани в негово отсъствие, откакто работил като магазинер в лавката. Това го озадачавало силно и бил направил устни възражения за проверяваните стоки. Липсите, които уж били установени съгласно опис и стоките с изтекъл срок, и такива с нарушена опаковка, били възлезли на над 500 лв. В този момент ищецът заявил на проверяващите, че този път можел да плати само половината от сумата, тъй като всеки път все той плащал цялата сума при ревизиите. Сочи, че на 18.05.2022 г. около 10 ч. сутринта заплатил своята половина от изисканата сума от ревизията извършена на 16.05.2022 г. Заявява, че когато се извършвала ревизия /инвентаризация/, по Опис на стоки, освен че се установявали липси на стоки, стоки с изтекъл срок, стоки с нарушена опаковка, се установявали и стоки, които били в повече, в наличност, съгласно опис. Т.е. ако в Описа присъствала дадена стока и тя била 10 /на брой/, описана в съответния опис, а фактически от тази стока се установявали 2 броя в повече, или общо 12 на брой, то това се отбелязвало в описа на съответната ревизия. Въпреки, че ищецът многократно заявявал, че стоката, която била в повече, тя била платена или от него или от колегите му. Много често това се отнасяло до сладки /вафли, десерти и др./, консерви, колбаси, меса и др. стоки. Твърди, че на 18.05.2022 г. след като направил преглед на стоките в Електронната система на Продажби, установил, че има стоки, които били заприходени в системата на Продажби, стоки установени като „+“ в Описа на ревизията. За заприходяването на съответните в повече наличност стоки, никой не предупреждавал ищеца от страна на И. Г.. Т.е. тя въвеждала стоки в наличност без негово знание. За тези неправомерни действия ищецът написал обяснения и сигнал до началника на затвора. В тях бил посочил с точност и дал пример със заприходена стока, за която ищецът не знаел. Това действие на И. Г. не било такова за пръв път, според ищеца. Когато една стока била заплатена, но била забравена да бъде взета, и след това, като се установило на ревизия, че тя била в повече отколкото било отбелязана по опис, същата се заприходявала допълнително и се получавало така, че допълнително заприходената стока са заплащала два пъти, което било нарушение на принципа „Non bis idem“. За една стока се плащало два пъти. Твърди, че много пъти се било получавало следното: на ревизия се установявали стоки, които били в повече от описаните в описа бройки. Счетоводството си заприходявало в системата за продажби. На следваща ревизия се получавало така, че стоката, която била заприходена на предходната ревизия, имало липси от нея, при настоящата ревизия и проверка. При тези обстоятелства същата тази стока била заплащана от ищеца. Т.е. се заплащала два пъти. При почти всяко зареждане на стоки в лавката, новодошлата стока била по-скъпа от тази при предишното зареждане на стоки от един и същи вид. Новодошлата стока била на по-висока цена, от наличната такава. При това положение, при заскладяване на новата стока от даден вид, системата автоматично преправяла цената на дадената стока, която била налична, на новата цена, на която била дошла новата стока от същият вид. Ищецът дава в тази насока следният пример: Има налична стока /олио/ 10 бройки на цена от 5 лева. Общата стойност на олиото била 50 лева. Лавката с нови стоки /олио/, например ново количество олио от 10 бройки, на цена от 7 лева, това означавало, че новодошлото олио било на обща стойност 70 лева. Така общото количество на олиото било 20 бройки. Като би трябвало общата стойност на тези 20 броя да е 120 лв. Но в случая не било така. Електронната система на продажби вместо да усредни всички цени на олиото и единичната бройка да бъде на стойност 6 лева, ставало съвсем различно и несправедливо. Олиото, което било налично и на цена от 5 лева, ставало също на цена от 7 лева, като новото. По този начин общата стойност на 20-те бройки олио, била 140 лева. На всяка стока, която се получавала от доставчика, се начислявал определен коефициент от 1.07 %. Стоката се заприходявала в системата за продажби с този коефициент. Това не важало за цигарените продукти и фонокартите и пощенските марки. Ищецът бил отправял въпрос, защо се начислявал този коефициент, при положение, че стоките се доставяли по обществени поръчки, и би трябвало печалбата да била включена предварително в доставната цена на стоката. Но не получил никакъв отговор. Всички липси, установени при ревизия се заплащали с този коефициент от 1.07%. При извършени инвентаризации и ревизии, липсите се заплащали след приключване на проверките по опис- инвентаризационен, без да бил издаван акт или заповед за заплащане на установените липси. Заповедта за ревизия винаги била подписвана няколко дни след самата проверка. Ищецът твърди, че никога не бил уведомяван предварително за предстояща ревизия за стоки за месеца. Т.е. той никога не знаел кога предстои ревизия на стоките за дадения месец. Актът за начет, с който ищецът се запознал на 08.06.2022 г., в него липсвало описание за увредено имущество и начина на увреждане. В този случай не можело да се говори за увредено имущество и начина му на увреждане, тъй като нищо повредено или увредено не се изисквало да се заплаща със самия акт за начет. В акта за начет не били посочени доказателства за увредени стоки или други подобни. Липсвало изрично посочено разпореждане каква сума дължал лично ищецът и на кого следвало да се заплати. Не било посочено пред кого ищецът можел да оспори акта за начет. Преди издаване на акта за начет, ищецът не бил изслушан от Началника на затвора, нито му били искани обяснения за това. На ищеца не била дадена възможност да се защити, да представи своя защита, доказателства. Ищецът се водил на работа към ДПФЗД, и счита, че ДПФЗД носил отговорност за констатираните липси др. подобни по време на ревизията. Твърди, че на •••••••• г., когато била извършена цялостна инвентаризация на стоки в лавката, съгласно инвентаризационен опис от •••••••• г., инвентаризацията била извършена от комисия в състав М. Ж., И. Г., Ж. П., председател-П. П., В. В.-магазинер, М. Д.-магазинер, В. С.-последващ магазинер, и от ищеца. Инвентаризацията започнала в 13.00 ч., на •••••••• г. За стоките, които ищецът лично проверил, били около 20% от всички налични стоки в лавката, съгласно представения опис от комисията, т.е. ищецът не е имал лично наблюдение и не бил осъществил лична проверка на останалите 80% от стоките в лавката. В проверката, в преброяването на стоките в лавката, ищецът бил изразил своите възражения на председателя П. П., като след това написал обяснения към Началника на Затвора, така и множество възражения от •••••••• г., 01.06.2022 г. и жалби. Едно от възраженията на ищеца било свързано с това, че В. А. В. бил лице с много ниска грамотност и др. подобни. В описа за инвентаризация от •••••••• г. били отбелязани стоки, като липси. Всъщност тези стоки били налични в лавката, но не били преброени и намерени от проверяващите. Имало подадена жалба-сигнал до Началника на затвора за съответното на 14.06.2022 г. Ищецът твърди, че бил заявил пред съответния председател и ИСДВР, че през м. Май не бил продавал на касата в лавката, а само изпълнявал останалата част от задълженията си. Това било целенасочен акт от страна на ищеца, тъй като не били взети никакви мерки за неговия сигнал и жалване до ИСДВР на 19.04.2022 г. Ищецът отбелязва изрично, че не бил уведомяван писмено или по друг начин за започване на инвентаризация на лавката на •••••••• г. Не му била предоставена възможност да изложи своите доводи, възражения и да представи доказателства и т.н. пред Началника на Затвора - Стара Загора. Ищецът счита, че следвало да бъде изслушан преди да бъде издаден акт за начет, нещо което обаче не се било случило. Ищецът счита отразеното в съдържанието на акта за начет, инвентаризационен опис от •••••••• г. и протокол от 27.05.2022 г. за невярно и го оспорва като такова. Счита акта за начет издаден в нарушение на чл. 109, чл. 112 ППЗИНЗС, чл. 123, чл. 124, чл. 126 и чл. 127 ЗИНЗС, чл. 6, т. 3 ЕКПЧОС, и др. Ищецът счита, че отговорността не можела да бъде солидарна, за процесната сума, посочена в акта за начет, между него и В. В., тъй като нито такава била уговорена в длъжностната характеристика на ищеца, нито другаде, а съгласно чл. 121 ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниквала само когато била уговорена. Ищецът оспорва и съдържанието, както на акта за начет, така и на документите, въз основа на които бил издаден процесният акт за начет. Счита, че не била негова вината за така твърдените от ответниците липси. Счита, че не носил отговорност за заплащане на процесната сума. Счита, че не дължи на ответниците сумата от 632.16 лв. Ищецът Г. Г. подал и последваща искова молба /коригирана/ до съда, с дата 05.08.2022 г., в която с оглед неговите твърдения излага следната фактическа обстановка: Ищецът бил назначен на длъжността магазинер-лафка, за периода ••••••••• г. – •••••••• г. Назначаването му на тази длъжност било при направена частична инвентаризация на обект лавка - 03 Стара Загора /на основни стоки в лавка/, като ищецът подписал съответните документи за назначаване като работник магазинер лавка, в комунално битовата дейност, подписал и протокол - опис на проверените стоки и тяхната наличност в момента на проверката, както и документ, в който ищецът бил отразен като материално-отговорно лице. Ежемесечно от страна на счетоводството за периода, през който ищецът бил на работа на процесната длъжност били правени само частични ревизии на стоките в лавката, съгласно протоколи - опис на стоки и налични стоки, което било посочено в исковата молба от 20.06 в т. 1 от същата. Установените липси от ревизии от февруари 2021 г. до май 2022 г., както и установените наличности в повече били описани в протокол-опис за дадения месец на ревизията, и липсите били заплащани всеки път от ищеца, дори когато не бил МОЛ, а именно в периода от февруари 2021 г. до септември 2021 г. включително. Документите за назначаването на ищеца на длъжност магазинер работник лавка, както и документите за МОЛ, протокол - опис, заповеди за ревизии, в периода, в който ищецът бил на работа, или изобщо не били предоставяни на ищеца, или му били предоставяни само за подпис, без да му бил даден екземпляр от тях. Същото се отнасяло и за заплатените от ищеца липси - по протокол-опис и касов бон, като същите се били съхранявали в архивите на счетоводството, за което отговаряло ДПФЗД. Като магазинер на лавката, едно от задълженията на ищеца било да приема, брои, проверява, заприходява и продава новодошлата стока. Самото заприходяване се било правело с помощта на Електронната система за продажби, като всичко това било описано в исковата молба от 20.06, в т. 1 от нея. Всяка едно новодошла стока се приемала съгласно търговски документ - фактури, складови описи, протокол-опис, издадено от фирмите доставчици. В съответният документ било описано вид на стока, количество-брой, или килограми, единична цена с ДДС, идентична цена без ДДС, стойност на стоката от един вид, цялата сума за плащане в лева. Почти всяка една новодошла стока, била по-скъпа от наличната от същия вид, като примери за това били дадени в исковата молба от 20.06. Това обстоятелство касаело на-вече доставчик „••••••••••.“ ЕООД, с ЕИК ••••••••••. При тях увеличаването на заявените стоки и тяхната доставка било седмично един път и всеки път имало увеличение на цената на дадени стоки. Ищецът сочи, че цените в търговските документи, били с включено ДДС, но без начисление от 1.07 %. Това начисление се правело автоматично от системата за продажби при заскладяване на стоки и промяна на цените на новодошлите стоки, релевантна и наличните стоки в електронната система за продажби. В периодът, в който ищецът работил на лавката - февруари 2021 г. май 2022 г. вкл., при ежемесечните ревизии, установените липси, които били направени от лишените от свобода, работели в лавката, преди ищеца да започне работа там, ищецът ги заплатил, при цени, по-високи от тези, на които били доставени. Тези обстоятелства били описани в исковата молба от 20.06. Също така липсващите стоки били заплащани с начислението на кофецинет от 1.07%. При проверката-ревизия на стоки в обект лавка, при констатиране на налични в повече стоки, те се отбелязвали в протокол-опис, без знанието на ищеца, като се заскладявали в системата за продажби от страна на счетоводството, въпреки, че билиплатени - което било изложено в исковата молба от 20.06. На лавката в затвора работели трима лишени от свобода, като единият бил на доброволен труд, но и той участвал активно в приемането и продажбата на стоки. При това обстоятелство лишеният от свобода на доброволен труд, участвал и продавал стоки на лишените от свобода, като било възможно той да има принос за липсващи стоки, съгласно протокол-опис от инвентаризация. Но според администрацията, това лице не носело никаква отговорност. Отговорността не била споделена. На •••••••• г. била направена цялостна ревизия на всички стоки съгласно протокол- опис на стоките в лавката, което подробно било описано в исковата молба от 20.06. Назначаването на ищеца на длъжност работник магазинер лавка в обект лавка на Стара Загора било от ••••••••• г. Направена била инвентаризация на стоките съгласно протокол- опис на стоки и по този начин ищецът приел в качеството си на МОЛ така проверената стока. С документа, удостоверяващ назначаването му на работа /на щат/, и протокол-опис от извършена инвентаризация на стоки в обект-лавка, щял да се докаже факта, че ищецът бил работил като магазинер в лавката, че бил назначен в качеството му на МОЛ, че била направена инвентаризация при назначаването му на тази длъжност и обстоятелството, че ревизията на стоки при постъпването му била направена на около 30 % от наличните стоки в лавката тогава, съгласно протокол-опис, което означавало, че ищецът поел стоки в качеството си на МОЛ, които не са проверявани, дали са налични, в какво състояние били те, годни ли са и т.н. Това обстоятелство пряко се отразявало на направената инвентаризация на •••••••• г., на които факти бил издаден акт за начет от 08.06.2022 г., което било и спорно по делото. При така изложените факти и обстоятелства, по делото щяло се докаже, че акта за начет бил изначало опорочен, и визираните в него дължими суми не били дължими от ищеца в качеството му на МОЛ, поради това, че били налице действия, които не били в точно изпълнение на закона. Според ищеца, с различните документи - заповед за извършване на ревизия, протокол-опис, платени /касови бонове/, липси за месеците 10, 11, 12-2021 г., 01, 02, 03, 04, 05-2022 г., ще се докаже факта, че са направени ревизии за съответните месеци, и че ревизиите били направени частично, че липсите били заплащани от ищеца на продажна цена, без предварително да била приспадната пропуснатата полза. Ще се докаже, че ищецът бил заплатил липси на стоки, които не били проверявани при неговото назначаване, на щатна длъжност, като платените липси за тези месеци били отчетени със съответните касови бонове. При тези обстоятелства щяло да се докаже порочната методика на проверка на стоки в лавката в затвора, които стоки не били проверявани при назначаването на ищеца на длъжност като МОЛ, заплащането на липсващи стоки, които липси били причинени от независещи от ищеца обстоятелства. С документите - търговски документ на доставчик „••••••“ ЕООД, приемо[1]предавателен протокол, издаден от „••••••“ ООД, с ЕИК •••••••, стоков разписка, издадена от „•••••••••••••••“ ЕООД, щяло да се докаже факта, че новодошлите стоки при всяка заявка, били с различна цена, по-висока от предишното доставяне на стоки, съгласно документ. При това обстоятелство, промяна на цени, щяло да се докаже, че стоката, която била налична, автоматично се приравнявала на цената на новодоставената стока, от един и същи вид, както било описано в първоначалната искова молба от 20.06.С тези документи се доказвало, че липсата на стоки била заплащана на завишена цена, като сумата в акта за начет била завишена по този начин, като в него били включени пропуснатите ползи. Доставчиците, предвид фактите, които предоставяли определени документи, за стоки, правили и отстъпки на ДПФЗД, и при това положение, и в акта за начет тези отстъпки не били отчетени. Липсващите стоки били отчетени в пълния си размер - цена на продажба като при краен потребител. С протокол опис от •••••••• г. щяло да се докаже, че за пръв път била направена инвентаризация на всички стоки в лавката, съгласно протокол-опис. С този документ според ищеца, щяло да се докаже, че той лично проверявал една трета от стоките в лавката, съгласно опис, от позиция № 1 до № 93. При това обстоятелство ищецът нямал наблюдение над останалите стоки, не ги броил и проверявал. Щяло да се докаже, че всички стоки, тяхната единична цена, била с крайна цена на продажби - с включени ДДС, коефициент от 1.07, и други надбавки. На базата на инвентаризационния опис бил издаден и процесният акт за начет от 08.06., което било в разрез със законовите разпоредби. С този акт за начет, утвърден от Началника на Затвора - Стара Загора, бил издаден при опорочени обстоятелства, изложени по-горе. От съдържанието на този акт не ставало ясно от какво били породени тези липси, при какви обстоятелства, посочване на доказателства, с които се доказвали конкретни обстоятелства. Липсвали доводи от страна на администрацията на затвора за това. Щяло да се докаже, че се изисква обезщетение, много над максималния размер, който надминавал полагащата му се част от месечната заплата на ищеца - месечно възнаграждение и в т.нар. липси били вложени и пропуснати ползи. В акта за начет не ставало ясно каква била сумата за плащане, имайки предвид, че продажби били правени на стоки към клиенти от трима магазинери. Щяло да се докаже, че в акта за начет липсвало описание и оценка на увреденото имущество, както и начина на увреждане, като и обстоятелствата довели до това положение. Липсвали доказателства за увредена стока и имущество. Не се сочел размера на основното месечно възнаграждение на ищеца, и каква част му се полагало. Не била посочена конкретна сума, точната сума, която да се удържала от ищеца, липсвало разпореждане в тази насока, и съответното за това уведомление и т.н. Ищецът счита, че издаденият акт за начет, както и инвентаризационен опис от 25.05.22 г., били опорочени, издадени при множество нередовности и недостатъци. Ищецът счита, тъй като при назначаването му на длъжност по щат, не била направена пълна инвентаризация на стоките в лавката, довело до това, че неустановените липси, направени от предходните работещи в лавката се установявали на 25.05.22 г., като акта за начет, инвентаризационния опис от 25.05.22 г. били с порочно начисление на стоките спрямо единична цена и количество, съответно и стойности. Тъй като продажбите в лавката били извършвани от трима магазинери, ищецът, М. Т. Д. и В. А. В., всеки един от съответните лица следвало да понесе своя дял от отговорността за липси. А в акта за начет били посочени само две лица. По време на самите продажби имало извършени „грешни“ продажби, като за това имало подадено обяснение към началника на затвора от 19.05.22 г. Ищецът счита, че за евентуални липси отговорността била на ДПФЗД, и бил нарушен чл. 126, ал. 1 ЗИНЗС, чл. 123 ЗИНЗС, тъй като не можело да се начисли за заплащане липса, по-голяма като сума от полагащата се част от месечното възнаграждение на ищеца. Съгласно чл. 110 ЗИНЗС, в размера на щетата не трябвало да се включват пропуснати ползи. В инвентаризационния опис от 25.05.22 г., съответно и от сумата по акта за начет, не били извадени пропуснатите ползи /начислени по коефициент 1.07%/, както и всички отстъпки към доставчици към ДПФЗД. Нарушен бил и чл. 111 ППЗИНЗС, тъй като в акта за начет липсвало описание и оценка на увредено имущество, начин на увреждане, посочване на доказателства, размер на основното месечно възнаграждение на лицето и полагащата му се част, разпореждане за сумата, която трябва да се удържи, и т.н. Ищецът счита, че коефициентът 1.07%, който се начислявал на всеки вид и брой стока, която се получавала, заприходявала, и после се продавала, било коефициент, който покривал липса на стоки, с изтекъл срок на годност, стоки с нарушена опаковка и др. подобни. Поради това според ищеца, липсващите стоки можело да се установяват, но те се покривали от този коефициент, и затова не трябвало да се издава акт за начет. Счита, че ако били установени евентуални стоки с нарушена цялост, и с изтекъл срок на годност, въпреки че това като задължение за заплащане било посочено в длъжностната характеристики на ищеца, и тези стоки били описани като липси и вменени за заплащане от ищеца, това било в противоречие с действащото в страната законодателство, и такива стоки следвало да бъдат бракувани по съответният ред. На 04.07.2022 г. ищецът подал молба до началника на затвора и до ИСДВР П. П. да му бъдат предоставени следните документи: акт за начет от 08.06.22 г., инвентаризационен опис от 25.05.22 г., протокол опис за всички месеци от февруари 2021 г. до май 2022 г. вкл., търговски документи, с които били приемани новодошли стоки, документи, подписани от ищеца при постъпването му на работа, инвентаризационен опис при постъпването му на работа, от октомври 2021 г., сигнали, срещу счетоводството за направени от тях нарушения, обяснения на ищеца по повод обстоятелства в обект лавка, и др. относими документи, които не му били предоставени. Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ищеца Г. Х. Г., ЕГН ••••••••••, че същият не дължи сумата от 632.16 лв. /шестстотин тридесет и два лева и шестнадесет стотинки/ на ответниците Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ Булстат № 129010029 и Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“, Булстат № 129009070. В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София. Производството по делото спрямо този ответник е прекратено с Определнието за насрочване от 17.01.2023г. и е влязло в сила като необжалвано. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от държавно предприятие „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ – София, в който заявяват, че оспорват изцяло така предявеният установителен иск, като неоснователен. Изложените в исковата молба твърдения били неверни. Сочат, че със Заповед № Л- ••••/••••••••• г. на началника на Затвора Стара Загора, на основание чл. 172 от ЗИНЗС, чл. 165, ал. 1 от ППЗИНЗС ищецът, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора, бил назначен на работа като „магазинер лавка - корпус“ към ДПФЗД – териториално поделение в Затвора Стара Загора, считано от 07.10.2021 г. Съгласно връчената му длъжностна характеристика, на лицето било възложено да съхранява стоково- материални ценности и да носи отчетническа имуществена отговорност за повереното му имущество – Раздел 1, т. 5, Раздел II, т. 1 от длъжностната характеристика. Ищецът заемал отчетническата длъжност до •••••••• г., когато бил спрян от работа със Заповед № Л- ••••/•••••••• г. на началника на Затвора Стара Загора. Работата на „магазинер лавка - корпус“ към ДПФЗД - териториално поделение в Затвора Стара Загора през исковия период била изпълнявана едновременно от две лишени от свобода лица, които в качеството на материално отговорни лица на смени били приемали стоката, извършвали били продажбите в търговския обект и били отговаряли съвместно за поверените им стоково-материални ценности. Лишените от свобода лица приемали доставените стоки, като извършвали контрол по отношение на тяхното количество, срок на годност, целостта на опаковките и външния вид на продуктите. При приемането на стоките МОЛ издало складова разписка за приетата стока, въз основа на която същата се заприходявала в електронната складова система, която автоматично начислявала надценка в размер на 7% върху доставната цена и по този начин формирала продажната цена на отделните артикули. Плащанията при самите продажби се извършвали чрез електронни карти на купувачите - лишени от свобода лица и съответен софтуер за извършване на плащанията. В лавките за лишени от свобода не се извършвали плащания в брой. Твърдят, че за периода от 07.10.2021 г. до ••••••••• г. материално-отговорни лица на търговския обект са били л.св. В. Б. В. (МОЛ 1) и ищеца л.св. Г. Х. Г. (МОЛ 2). Със Заповед № Л-••••/•••••••••г. л.св. В. В. бил спрян от работа поради процедура за предсрочно освобождаване и на негово място, със Заповед № Л[1]•••••/••••••••• г. и Заповед № Л- ••••/•••••• г. на началника на Затвора Стара Загора, за магазинер и МОЛ бил назначен л.св. В. А. В.. На ••••••••• г., след извършена пълна инвентаризация на търговския обект, бил съставен Протокол № 15/••••••••• г. за предаване на стоки между МОЛ, с който стоково- материалните ценности на обекта били приети от В. А. В. (МОЛ 1) и Г. Х. Г. (МОЛ 2). Лицата заемали отчетническата длъжност до •••••••• г., когато със Заповед № Л- •••/••••••••г. и Заповед № Л-••••/•••••••• г. същите били спрени от работа, извършена била пълна инвентаризация и предаване на наличните стоки на други материално-отговорни лица. За периода ••••••••• г. – •••••••• г. в търговския обект били извършвани неколкократно частични инвентаризации, при които били установявани липси на стоки, като материално отговорните лица били заплащали доброволно тяхната парична равностойност. За периода 29.11.2021 г. – 28.03.2022 г. били установявани и възстановявани липси на стойност между 167, 80 лв. и 271, 20 лв. месечно. За месеците април и май 2022 г. били установени месечни липси са били в размер над 500 лв. Заявяват, че със Заповед № Л-••••/•••••••• г. на началника на затвора била назначена комисия и била разпоредена пълна проверка на търговския обект и фактите и обстоятелствата, довели до установените липси. Извършена била пълна инвентаризация в присъствието на материално отговорните лица и бил изготвен инвентаризационен опис. Установена била поредна липса на стоки на стойност 724, 29 лв., както и излишък от 92, 13 лв. След компенсация на липсата с излишъка, на материално отговорните лица бил съставен и връчен Акт за начет на МОЛ за сумата от 632, 16 лв. Половината от дължимата от дължимата сума, в размер на 316, 08 лв. била изплатена доброволно от л.св. В. А. В., по негова молба от 08.06.2022 г. и приходен касов ордер от 10.06.2022 г. Дължимият от солидарно отговорните лица остатък от задължението било в размер на 316, 08 лв. В хода на проверката бил извършен преглед на записите от видеокамерите в търговския обект. Твърдят, че в държавно предприятие „Фонд затворно дело“ било образувано по чл. 64а от Закона за изпълнение на наказанията (отм.) като юридическо лице със седалище в гр. София, териториални поделения в затворите и със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от ТЗ. Устройството и дейността на ДПФЗД били нормативно уредени в гл. VII от ЗИНЗС и в Правилник за устройството и дейността на ДПФЗД, приет с ПМС № 225/05.10.2010 г. Дейността на лавките и бюфетите в местата за лишаване от свобода, се организирала от ДПФЗД, като предприятието осигурявало доставките на стоки по предвидения в Закона за обществени поръчки ред. В тези обекти лишените от свобода имали възможност свободно и доброволно да закупуват с лични средства хранителни и нехранителни стоки. Тази възможност за свободна покупко-продажба на стоки била предоставена отделно и независимо от осигурената от държавния бюджет издръжка за лишените от свобода лица, в това число – изхранване и предоставяне на вещево доволствие. ДПФЗД сключило търговски договори с доставчици - предложили по-изгодни условия в проведената публична процедура за възлагане на обществена поръчка. Храните, напитките, както и всички останали стоки, обект на предлагане и продажба в лавките на затворите и затворническите общежития по съответните договори, се формирали съгласно сключените договори за изпълнение на обществени поръчки. Към определената от доставчика цена се начислявали 7 % надценка за покрИ.е на разходите на предприятието по дейността на търговските обекти (заплати, консумативи и др.), с изключение на стоките със законово фиксирани цени. Размерът на тази надценка бил определен от с решение на Управителния съвет на ДПФЗД по т. 4 от Протокол № 182/30.03.2016г. Сочат, че отношенията, свързани с полагането на труд в местата за лишаване от свобода били предмет на специална нормативна уредба - чл. 174 и 175 от ЗИНЗС, глава V от ППЗИНЗС и при тях не било налице трудово правоотношение. Съгласно чл. 127 от ЗИНЗС, за неуредените в този закон въпроси относно пълната имуществена отговорност и намалената имуществена отговорност на лишените от свобода се прилагали разпоредбите на Кодекса на труда. На материално отговорните лишени от свобода лица, работещи като „магазинер лавка - корпус“ било възложено и са приели съвместно да събират, съхраняват, разходва и отчита или материални ценности и съгласно разпоредбите на чл. 207, ал. 1, т.2, чл. 208, т. 2, от Кодекса на труда, във връзка с чл. 127 от ЗИНЗС, носят солидарно пълна имуществена отговорност за установените липси. Молят съда да отхвърли така предявения установителен иск, като неоснователен и недоказан. Ищецът, в качеството му на солидарно задължено материално отговорно лице, дължи на предприятието сума в размер на 316, 08 лв. - неразплатен остатък за липси по акт за начет на МОЛ, връчен на 08.06.2022г., ведно със законната лихва за периода от установяване на липсата - ••••••••г. до окончателното изплащане на задължението, за което прилагат насрещна искова молба. За разликата между неразплатената сума 316, 08 лв. до пълния размер на иска и на липсата по акта за начет, за ищеца не бил налице правен интерес от предявяването на иск, предвид обстоятелството, че сумата е платена и ответникът не я претендира. Претендират за разноските по делото. На 07.11.2022 г. е настъпила насрещна искова молба от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ – София, в която заявяват, че със Заповед № Л-••••/••••••••• г. на началника на Затвора Стара Загора, на основание чл. 172 от ЗИНЗС, чл. 165, ал. 1 от ППЗИНЗС ответникът, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора, бил назначен на работа като „магазинер лавка – корпус“ към ДПФЗД - териториално поделение в Затвора Стара Загора, считано от 07.10.2021 г. Съгласно връчената му длъжностна характеристика, на лицето било възложено да съхранява стоково-материални ценности и да носи отчетническа имуществена отговорност за повереното му имущество - Раздел I, т. 5, Раздел II, т. 1 от длъжностната характеристика. Ищецът е заемал отчетническата длъжност до ••••••••г., когато бил спрян от работа със Заповед № Л[1]••••/••••••••г. на началника на Затвора Стара Загора. Твърдят, че работата на „магазинер лавка-корпус“ към ДПФЗД - териториално поделение в Затвора Стара Загора през исковия период била изпълнявана едновременно от две лишени от свобода лица, които в качеството на материално отговорни лица на смени приемали стоката, извършвали били продажбите в търговския обект и са отговаряли съвместно за поверените им стоково- материални ценности. Лишените от свобода лица приемали доставените стоки, като извършвали контрол по отношение на тяхното количество, срок на годност, целостта на опаковките и външния вид на продуктите. При приемането на стоките МОЛ издавало складова разписка за приетата стока, въз основа на която същата се заприходявала в електронната складова система, която автоматично начислявала надценка в размер на 7% върху доставната цена и по този начин формирала продажната цена на отделните артикули. Плащанията при самите продажби се извършвали чрез електронни карти на купувачите- лишени от свобода лица и съответен софтуер за извършване на плащанията. В лавките за лишени от свобода не се извършвали плащания в брой. Заявяват, че за периода от 07.10.2021 г. до ••••••••• г. материално-отговорни лица на търговския обект са били л.св. В. Б. В. (МОЛ 1) и ответника л.св. Г. Х. Г. (МОЛ 2). Със Заповед № Л-••••/••••••••• г. л.св. В. В. бил спрян от работа поради процедура за предсрочно освобождаване и на негово място, със Заповед № Л-•••••/••••••••• г. и Заповед № Л-••••/•••••• г. на началника на Затвора Стара Загора, за магазинер и МОЛ бил назначен л.св. В. А. В.. На ••••••••• г., след извършена пълна инвентаризация на търговския обект бил съставен Протокол № 15/••••••••• г. за предаване на стоки между МОЛ, с който стоково[1]материалните ценности на обекта били приети от В. А. В. (МОЛ 1) и Г. Х. Г. (МОЛ 2). Лицата са заемали отчетническата длъжност до •••••••• г., когато със Заповед № Л-•••/•••••••• г. и Заповед № Л-••••/•••••••• г. същите са спрени от работа, извършена била пълна инвентаризация и предаване на наличните стоки на други материално-отговорни лица. За периода ••••••••• г. – •••••••• г. в търговския обект били извършвани неколкократно частични инвентаризации, при които били установявани липси на стоки, като материално отговорните лица били заплащали доброволно тяхната парична равностойност. За периода 29.11.2021 г. – 28.03.2022 г. били установявани и възстановявани липси на стойност между 167, 80 лв. и 271, 20 лв. месечно. За месеците април и май 2022 г. били установени месечни липси и са били в размер над 500 лв. Със Заповед № Л-••••/•••••••• г. на началника на затвора била назначена комисия и била разпоредена пълна проверка на търговския обект и фактите и обстоятелствата, довели до установените липси. Извършена била пълна инвентаризация в присъствието на материално отговорните лица и бил изготвен инвентаризационен опис. Установена била поредна липса на стоки на стойност 724, 29 лв., както и излишък от 92, 13 лв. След компенсация на липсата с излишъка, на материално отговорните лица бил съставен и връчен Акт за начет на МОЛ за сумата от 632, 16 лв. Половината от дължимата от дължимата сума, в размер на 316, 08 лв. била изплатена доброволно от л.св. В. А. В., по негова молба от 08.06.2022 г. и приходен касов ордер от 10.06.2022 г. Дължимият от солидарно отговорните лица остатък от задължението било в размер на 316, 08 лв. Твърдят, че Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ е образувано по чл. 64а от Закона за изпълнение на наказанията (отм.), като юридическо лице със седалище в гр. София, териториални поделения в затворите и със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от ТЗ. Устройството и дейността на ДПФЗД били нормативно уредени в гл. VII от ЗИНЗС и в Правилник за устройството и дейността на ДПФЗД, приет с ПМС № 225/05.10.2010 г. Дейността на лавките и бюфетите в местата за лишаване от свобода, се организирала от ДПФЗД, като предприятието осигурявало доставките на стоки по предвидения в Закона за обществени поръчки ред. В тези обекти лишените от свобода имали възможност свободно и доброволно да закупуват с лични средства хранителни и нехранителни стоки. Тази възможност за свободна покупко-продажба на стоки била предоставена отделно и независимо от осигурената от държавния бюджет издръжка за лишените от свобода лица, в това число - изхранване и предоставяне на вещево доволствие. ДПФЗД сключвало търговски договори с доставчици – предложили по-изгодни условия в проведената публична процедура за възлагане на обществена поръчка. Твърдят, че храните, напитките, както и всички останали стоки, обект на предлагане и продажба в лавките на затворите и затворническите общежития по съответните договори, се формирали съгласно сключените договори за изпълнение на обществени поръчки. Към определената от доставчика цена се начислявала 7 % надценка за покрИ.е на разходите на предприятието по дейността на търговските обекти (заплати, консумативи и др.), с изключение на стоките със законово фиксирани цени. Размерът на тази надценка бил определен от с решение на Управителния съвет на ДПФЗД по т. 4 от Протокол № 182/30.03.2016 г. Отношенията, свързани с полагането на труд в местата за лишаване от свобода били предмет на специална нормативна уредба - чл. 174 и 175 от ЗИНЗС, глава V от ППЗИНЗС и при тях не било налице трудово правоотношение. Съгласно чл. 127 от ЗИНЗС, за неуредените в този закон въпроси относно пълната имуществена отговорност и намалената имуществена отговорност на лишените от свобода се прилагали разпоредбите на Кодекса на труда. На материално отговорните лишени от свобода лица, работещи като „магазинер лавка - корпус“ било възложено и са приели съвместно да събират, съхраняват, разходват и отчитат материални ценности и съгласно разпоредбите на чл. 207, ал. 1, т.2, чл. 208, т. 2, от Кодекса на труда, във връзка с чл. 127 от ЗИНЗС, носили солидарно пълна имуществена отговорност за установените липси. Сочат, че с искова молба до Районен съд Стара Загора ответникът по този насрещен иск предявил отрицателен установителен иск, с който искал да бъде установено, че същият не дължал сумите по Акт за начет на МОЛ, връчен му на 08.06.2022 г., за установени липси на стоки в затворническата лавка в Затвора Стара Загора. Ищецът, в качеството му на солидарно задължено материално отговорно лице, дължал на предприятието сума в размер на 316, 08 лв. - неразплатен остатък за липси по акт за начет на МОЛ, връчен на 08.06.2022г., ведно със законната лихва за периода от установяване на липсата - •••••••• г. до окончателното изплащане на задължението, за което прилагам насрещна искова молба. Молят съда да постанови решение, с което да осъди Г. Х. Г., ЕГН ••••••••••, в качеството му на отчетник - материално отговорно лице, да заплати на Държавно предприятие „Фонд затворно дело” сумата от 316, 08 лв., ведно със законната лихва за периода от •••••••• г. до окончателното изплащане на задължението - неразплатен остатък от обезщетение за липси на стоково-материални ценности, установени при извършена на •••••••• г. инвентаризация на търговски обект за лишени от свобода лица към ДП „Фонд затворно дело” – териториално поделение в Затвора Стара Загора, съгласно Акт за начет на МОЛ, връчен на 08.06.2022 г. Претендират за разноските по делото. На 07.11.2022 г., е постъпило писмено становище от Г. Х. Г., в който заявява, че подаденият писмен отговор е допустим, но неоснователен. Изразява становище и по насрещната искова молба, а именно че е недопустима. Отправя доказателствени искания. Производството по делото е прекратено частично по искане на ищеца в частта над сумата от 316, 08 лева до сумата от 632, 16 лева. Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск за сумата от 316, 08 лева е чл. 124 ал. 1 от ГПК. Ищецът доказва фактите, от които произтича правния интерес от предявяване на иска, а в тежест на ответника е доказването на фактите, от които твърди да произтича „отричаното“ право т.е. че са налице липси (вреди с неустановен произход). Предявеният насрещен иск с правна квалификация чл. 211 вр. с чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ е допустим, тъй като с отхвърляне на отрицателния установителен искм ищецът няма да получи защита на своето право и от друга страна имуществената отговорност на работника се реализира само по съдебен ред с осъдителен иск при наличие на възражение от страна на работника каквото в случая е налице с предявения отрицателен установителен иск. В тежест на ищеца по насрещния иск по чл.207, ал.1, т.2 от КТ е да докаже качеството на работника като материално – отговорно лице, че фактически е изпълнявал тези функции към датата на ревизията, като законът е въвел оборима презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук и за неговата вина. Съгласно Кодекса на труда работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции /функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности/ при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа. Предявените главен и насрещен иск са редовни и допустими. Страните не спорят, че ищецът Г. Х. Г. е бил назначен на работа като „магазинер лавка – корпус“ към ДПФЗД - териториално поделение в Затвора Стара Загора, считано от 07.10.2021 г. Съгласно връчената му длъжностна характеристика, на лицето е било възложено да съхранява стоково-материални ценности и да носи отчетническа имуществена отговорност за повереното му имущество. Не е спорно и че В. А. В. (МОЛ 1) и Г. Х. Г. (МОЛ 2) са заемали отчетническата длъжност до •••••••• г., когато със Заповед № Л-•••/•••••••• г. и Заповед № Л- ••••/•••••••• г. същите са спрени от работа. Съгласно Акт за начет на л. 27 от делото при извършена инвентаризация в търговски обект Лавка в Затвора в гр. Стара Загора по времето, когато материално отговорни лица са В. А. В. и Г. Х. Г. и съгласно инвентаризационен опис от ••••••••г. и Протокол за липси/излишъци № 2 от 27.05.2022г. са констатирани липси на стоки в размер на 632, 16 лева. Ищецът оспорва по същество констатациите за липси в описа и протокола. Страните не спорят, че преди инвентаризацията от ••••••••г. са извършвани частични такива, по които ищецът е заплатил стойността на всички липсващи стоки. По делото е налице Протокол за излишъци от 27.05.2022г. (л. 35), подписан от комисия в състав П. Илиев П., М. П. Ж., И. М. Г. и Ж. Р. П. на стойност 92, 13 лева. По делото е налице и Протокол за установени липси на стойност 724, 29 лева с ДДС (л. 36 – 38), който е подписан от комисията по инвентаризация и от двете материално-отговорни лица вкл. ищеца Г. Х. Г.. Подписването е Протокола без възражения от страна на ищеца и представлява извънсъдебно признание на неизгодни за него факти, а извънсъдебното признания на факти представлява един от най-сигурните и достоверни източници на гражданския процес. Доказаното в процеса извънсъдебно признание на факт има същата стойност както и направеното пред съда признание на факт – Решение № 122 от 09.11.2015г. по т.д. № 1946/2014г. II ро ТО на ВКС. Предмет на съдебно-почерковите експертизи са Протоколи за извършени резивизии от други периоди, а именно от 26.12.2021г. и 28.02.2022г. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 12 от Инструкция за реда на съхранение, отчитане и контрол при работа със стоково-материални ценности в търговските обекти на ДПФЗД ревизии се извършеат регулярно, а именно веднъж месечно и винаги при смяна на МОЛ. По предходните ревизии, по които са издадени протоколите, предмет на ревизиите са извършени на основание чл. 12 от посочената инструкция и липсите по тях са заплатени по ищеца и след тях са извършени редица други периодични месечни ревизии. Това прави неоснователен довода на ищеца за приспадане на артикули, респективно суми по тези два протокола спрямо процесния акт за начет, тъй като от една страна ищецът е заплатил доброволно липсите по тези два протокола, а в хода на настоящото производство не е въвел такова възражение за прихващане и от друга страна след тези ревизии са извършени множество други, по които ищецът е плащал също добороволно – последната е от 16.05.2022г., която е преди процесната. За изясняване на фактическата обстановка беше назначена съдебно-икономическа експертиза (л. 1033- 1038 по делото), която е компетентно изготвена и следва да се кредитира от съда и която установява следното: от проверените документи по делото вещото лице е установило, че към датата на извършената инвентаризация ••••••••г. е налице липса на стоково -материални ценности в общ размер на 632, 16 лева. По делото беше установено, че половината сума – 316, 08 лева е платена от другото материално – отговорно лице – В. А. В.. ДПФЗД спори само за 316, 08 лева, които иска да се платят от ищеца. В отговор на въпроси, поставени от ищеца изяснява, че когато се установи стока в повече от наличната такава винаги се отнася като компенсация с установените липси на същата. Освен това при извършване на ревизия, не се вземат предвид липси, настъпили от т.нар обективен брак. Останалите въпроси – от кога работи ищецът в лавката в Затвора, кой има достъп до компютъра в лавката, как става назначаване на МОЛ на лице, лишено от свобода както и други са неотносими към предмета на спора. Освен това във връзка с възражението за различна цена при заприходяване на нови стоки от същия вид с нова по- висока продажна цена от старите, то е установено от вещото лице, че програмата уеднаквява автоматично цените на стоките с новата по-висока продажна цена, като лицето което поставя или изменя цените на стоките е самият МОЛ т.е. ищеца (въпроси 9 и 10 на ищеца). По делото са налице свидителски показания на свидетелката М. Ж. (л. 994 по делото) – счетоводител в ДПФЗД, която описва общо как протича всяка една ежемесечна ревизия, а относно процесната инвентаризация от ••••••••г. сочи, че имало големи липси, стоки с изтекъл срок на годност, с нарушена опаковка и дефекти. Стоките с нарушена опаковка и дефекти са били бракувани за сметка на ДПФЗД. С акта за начет са били остойностени единствено липсите, като свидетелката също изяснява, че ако е налице излишък на стоки, то той се компенсира с липсите. Стоките с изтекъл срок на годност се бракували и не се начислявали като липси за сметка на МОЛ. Тези показания следва да се кредитират, тъй като се подкрепят от писмените такива – на л. 44 – 46 са представени протоколи за брак (стоки с нарушена опаковка и изтекъл срок на годност). В същия смисъл са и показанията на свидетелката И. Г. (л. 1044 по делото). Свидетелят К. К. в своите показания не изнася факти, относими към процесната инвентаризация, а дава общи показания. Свидетелят М. Д. също потвърждава, че през месец май 2022г. имало ревизия и установени липси. Свидетелят е бил добороволец в лавката на Затвора и не е възразил срещу ревизията, тъй като не носел отговорност. На въпрос на ищеца свидетелят отговаря, че не помни дали след процесната ревизия са намерени стоки, които първоначално са били липсващи. С оглед гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че са налице всички предпоставки да се отхвърли отрицателния установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК и да се уважи иска по чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ. Ищецът е лице, на което са били възложени отчетнически функции по смисъла на чл. 207 от КТ и то в рамките на трудовото му правоотношение, съгласно приложената длъжностната характеристика (л. 212 от делото). В нея е предвидено, че ищецът като заемаща длъжността работник в лавка в Затвора в гр. Стара Загора носи материална отговорност във връзка опазването на поверените му стоки, отговорност за установена липса на стоки, заприходени на обекта. По делото са установени и доказани липси на материални ценности в размер на 632, 16 лв. в търговския обект в Затвора в гр. Стара Загора с МОЛ В. В. и Г. Г., за които те носят солидарна имуществена отговорност (вж. Декларация на л. 209 по делото), тъй като стоките са им били поверени в качеството на отчетници. Половината е сума е заплатена от отчетника В. В., а искът е само за 316, 08 лева. Оспорванията на всички факти, удостоверени в представените по делото документи, бяха проверени чрез различни доказателствени средства (признания на ищеца, обективирани чрез неговия подпис, свидетелски показания, съдебно-икономическа експертиза, която не е открила несъответствия), които наличието на липси в размера, сочен от ДПФЗД. Принципно липсата е типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане, тъй като представлява едно състояние на неотчетност. Характерното за този недостиг е неустановения му произход, невъзможността да се установят причините за това състояние на неотчетност. Ако се установи причината за тази неотчетност, тогава състава на увреждането не е липса, а присвояване или пък изцяло отпадане отговорността, ако отчетникът установи, че щетата се дължи на фири, непреодолима причина и др. При наличието на презумпция за причиняване на щетата от отчетника по небрежност се предполага и неговата вина. Следователно с констатацията на една липса както е в настоящия казус и заведен иск на основание чл. 207, ал. 1, т.2 КТ доказателствената тежест вече е възложена на отчетника, както по отношение на обстоятелството, че не е причинил щетата, така и че не я е причинил виновно, тъй като констатацията на една липса, каквато в случая е установена от ревизията, обръща тежестта на доказване /в този смисъл са решение № 389 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2010. По делото ищецът по главния иск и ответник по насрещния иск не успя да обори презумпцията за виновност. Предвид горното, насрещния иск се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен. По отношение на воденото досъдебно производство ДП 349 зм 314.2022 по № 8746/2022г., то същто се води за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК и към 21.03.2024г. и няма привлечен обвиняем т.е. делото е в досъдебна фаза и няма яснота дали ще се стигне до обвинителен акт и срещу кого точно т.е. не са налице предпоставките за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК. Не се разкриха и престъпни обстоятелства по настоящото дело, поради които производството по делото да се спре на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК. Не е предявен и иск по чл. 203 ал. 2 от КТ. В настоящия случай вината е мислима като груба небрежност, доколкото не се доказа умисъл от страна на ищеца. Липсата не означава кражба във всички случаи. Липсата е вреда с неустановен произход и поради това не води до извода, че липсата е следствие на кражба или присвояване, за чието установяване следва да се докаже извършено конкретни деяние. По разноските. Държавен фонд Затворно дело е сторил разноски в размер на 50 лева държавна такса за насрещния иск, 200 лева за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение и транспортни разходи в размер на 433 лева. Претенциите за транспортните разходи са неоснователни, тъй като не са разноски за производството съгласно трайната практика на ВКС обективирана в Решение № 189/20.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5193/2013 г., IV г.о. В посочения съдебен акт на ВКС е прието, че отговорността за разноски е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и възнаграждението за един адвокат/юрисконсулт. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото /напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда/ и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото. Така и напр. определение № 379/16.10.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3121/2018 г., III г.о. /и сочената в него съдебна практика/, решение № 192/25.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5663/2013 г., IV г. о., определение № 697/29.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3880/2015 г., IV г. о. Следва да се осъди ответникът по насрещния иск да заплати 50 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 200 лева за вещо лице. Воден от горното, съдът