Решение № 10532 от 2.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1722/2024 г.

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на В. Б. К., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6, чрез пълномощник адв. С. Д., против Решение № 2153-15-195/16.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-15-268/09.07.2024г. на Комитова против Разпореждане № Д-15-999-00-0002519343/17.06.2024 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив и същото е потвърдено. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се и сторените разноски, съгласно представен списък. Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. В. – М. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирано по делото становище. Административен съд – Пловдив, II отд., ХII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения. Производството е започнало по повод подадено в ТП на НОИ - Пловдив Удостоверение, Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) от осигурител „ВП Брандс Интернешънъл“ АД с вх. № Р14-15-000-00-0014398200/13.06.2024 г. за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на В. Б. К. по болничен лист № Е20241655878, издаден на 04.06.2024 г. от ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД Пловдив с период от 29.05.2024 г. до 04.06.2024 г. вкл. С жалба изх. № 1029-15-21400/17.06.2024 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оспорил болничния лист с № Е20241655878 чрез РЗИ пред ТЕЛК на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) и във връзка с чл. 63, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Жалбата на Директора на ТП на НОИ – Пловдив (изходирана на 17.06.2024 г.) е входирана в РЗИ на същата дата с вх. № 97-00-765/17.06.2024 г., видно от писмо № 97-00-765-1/20.06.2024 г. на Директора на РЗИ, адресирано до П. на на ТЕЛК при УМБАЛ „Свети Пантелеймон“ ЕООД. При тази фактическа обстановка е издадено Разпореждане № Д-15-999-00-0002519343/17.06.2024 г., с което Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО е спрял производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20241655878 за периода от 29.05.2024 г. до 04.06.2024 г. на В. Б. К.. Мотивирано е, че с жалба изх. № 1029-15-21400/17.06.2024 г. по реда на чл. 112, ал. 1 от ЗЗ и във връзка с чл. 63, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, е обжалван болничен лист № Е20241655878 относно продължителността на временната неработоспособност и медицинската обосновка на издаването му по същество. Поради гореизложеното и във връзка с разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО административното производство по изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е202416559878 се сочи, че е спряно до приключване на производството със стабилен административен акт. При осъщественото задължително административно обжалване от ответния Директор на ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган, обсъдени са всички наведени от жалбоподателя възражения, ведно с представените доказателства и допълнително е посочено, че липсват данни за произнасяне от ТЕЛК, съответно липсват основания и за възобновяване на спряното производство. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Оспореният пред съда административен акт е издаден от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Освен това, същият е издаден при спазване изискванията за писмена форма и формално съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. По приложението на материалния закон: Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Между страните не е спорно, че жалбоподателката е осигурявана за временна неработоспособност поради общо заболяване за последните 6 месеца и осигуряването ѝ не е прекратено към момента на настъпване на неработоспособността 29.05.2024 съгласно издадения болничен лист. Редът за упражняване на правото на обезщетение е регламентиран в Наредба за парични обезщетения и помощи от ДОО /НПОПДОО/. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата е уредено, че паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане до 135 календарни дни или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или при трудоустрояване въз основа на болничен лист. Следователно временната неработоспособност като осигурен социален риск и основание за придобиване на право на парично обезщетение се удостоверява с болничен лист, издаван от органите на медицинската експертиза. В настоящия случай жалбоподателката е ползвала отпуск поради временна неработоспособност в размер на 7 календарни дни. При спазване на тази разпоредба процесният болничен лист е издаден от ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД Пловдив. Същият е оспорен с жалба на директора на ТП на НОИ Пловдив от 17.06.2024 г. по реда на чл. 112 от Закона за здравето /ЗЗ/. Предвид установеното и съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 КСО, Ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите е издал Разпореждане № Д-15-999-00-0002519343/17.06.2024 г. за спиране на производството за изплащане на паричното обезщетение до произнасяне на ТЕЛК, относно правомерността на представения болничен лист. Съгласно чл. 6, ал. 1 Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ временна нетрудоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване, злополука, професионална болест и др. Отпускът поради временна нетрудоспособност се оформя като болничен лист по образец, утвърден от управителя на НОИ и от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 6, ал. 4 от НМЕ при временна нетрудоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпването на временната нетрудоспособност до нейното възстановяване или до възстановяване на трайно намалената работоспособност от ТЕЛК. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от НМЕ предвижда споровете между осигурения, лекуващите лекари/лекари по дентална медицина и други заинтересовани лица и органи ( в т. ч и ТП на НОИ) да се разрешават по реда на чл. 112 и чл. 113 от ЗЗ, като до произнасяне на компетентните органи на медицинската експертиза (ТЕЛК) относно правомерното издаване на болничния лист, не може да бъде извършена преценка на правото на обезщетение за временна нетрудоспособност и съответно да бъде определен размера на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност. В случая компетентни по въпросите на работоспособността са органите на медицинската експертиза, посочени в НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ. Актовете, издавани от тях, в които се произнасят по наличието на временна или трайна неработоспособност, имат характера на индивидуални административни актове и са задължителни за осигурителните органи при преценка на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност/пенсия за инвалидност. До изтичане на срока за обжалването им съгласно правилата на административния процес те не са стабилни административни актове. Тъй като производството по издаването им е преюдициално спрямо производството по отпускане и изплащане на парично обезщетение то представлява основание за спирането му съгласно чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО. Последната разпоредба постановява, че длъжностното лице по, ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза. Видно е, че в тази хипотеза органът действа при условията на обвързана компетентност и е задължен да спре производството до окончателното решаване на въпроса относно наличието на неработоспособност от органите на медицинската експертиза. В случая е налице основание по чл. 40, ал. 4 от КСО за спиране на производството по изплащане на обезщетението по болничния лист, тъй като същият е обжалван от ТП-НОИ Пловдив по реда на чл. 112 от ЗЗ с жалба постъпила в РЗИ на 17.06.2024 г. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към датата на издаване на разпореждането и на потвърждаващото го решение е било налице висящо производство по оспорване на болничния лист по реда на Закона за здравето, тъй като към тази дата няма данни да е налице влязло в сила решение на ТЕЛК, поради което е правилен изводът на административния орган, че в разглеждания случай е налице основание по чл. 40, ал. 4 от КСО за спиране на изплащането на обезщетението, което не е отпаднало. По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с действащите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което следва жалбата срещу него да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора основателна се явява своевременно направената от пълномощника на ответника претенция по чл. 78, ал. 8 от ГПК, като съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати възнаграждение по чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за правната помощ в размер на 100 лева. Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., Х състав,