Решение № 39857 от 30.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8464/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. с чл.10а, ал.1 от ЗЧРБ. Образувано е по жалба на З. К. - гражданин на Република [държава], чрез адв. З. срещу Отказ за издаване на виза тип „Д“ от 14.07.2025г., на Завеждащ консулската служба на Република България в Н., РСърбия по заявление от 10.06.2025г. С жалбата се иска отмяна на отказа като неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Твърди се, че липсват мотиви на административния акт, а представените официални документи - договор за наем са валидни. Заявява се нарушаване на правото на личен и семеен живот, защитимо от ЕКЗПЧОС. Чрез издаване на отказа МВнР и посолството в [населено място] са ограничили правото на жалбоподателя да популяризира фирмата, чийто търговски представител е и да запознае български потенциални клиенти за дейностите й. Счита, че не е спазена установената форма, като на жалбоподателя не са представени доказателства, които да подкрепят мотивите за отказ. Липсват данни за становището и процедурата по съгласуване. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. З., който поддържа жалбата и претендира разноски. Ответникът завеждащ консулската служба на РБългария в Н., Република [държава] не изпраща представител. СГП – редовно уведомена, не изпраща представител. Административен съд София - град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С оспорения административен акт, издаден на 14.07.2025г. в Стандартен формуляр, на З. К. - гражданин на Република [държава] е отказано издаването на виза тип „Д“. Във формуляра, който е на английски език са попълнени „допълнителни забележки“ на български: Чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ. За посочения адрес в искането за виза е установено, че собственикът от началото на 2025г. го е предоставял на още 10 граждани на Република [държава], които са получили отказ за визи „Д“ по причина, че не са установени да живеят там. Също така е установено, че има още двама граждани на Република [държава], също търговски представители от МОС – АВ ООД кандидати за виза тип „Д“ със същия домакин и същия адрес, установен като фиктивен адрес. В текста на английски език е отбелязана т.10 от изброените единадесет причини за отказ „предоставената информация относно обосновката за целта и условията на планирания престой не е надеждна“. Към заявлението за виза, подадено на 10.06.2025г. са приложени: договор за наем от 01.06.2025г., сключен от А. М. като наемодател и З. К. като наемател на стая от къща, находяща се в [населено място], [жк], [улица] в сграда с обща [жк], многофамилна къща; попълнена е Декларация от А. М. на основание чл.92, ал.3 от Закона за гражданската регистрация, в която същият адрес е посочен като настоящ адрес на З. К.; приложен е сертификат от 09.06.2025г. от българска търговско – промишлена палата, с който се удостоверява, че търговското представителство с наименование Мос – АВ ООД Белград – Н. Б. със седалище в Чачак, [държава] е вписано в Единния търговски регистър на БТПП под № 218947 с решение от 17.03.2025г. - З. К. е вписан като търговски представител. По делото е изискано от съда и представено писмо от 17.09.2025г., подписано от Зам. председателя на ДА“Национална сигурност“, според което съгласувателната процедура по издаденото от апликанта заявление е осъществена от СДМ – ДАНС, като становището на ДАНС е отрицателно, поради установен фиктивен адрес, посочен от кандидата. Потвърдено е, че собственикът на адреса е предоставил същия на още 10 граждани на Република [държава], които не живеят на този адрес, а го използват с цел получаване на виза „Д“. Становището е изразено само по електронен път, няма изготвени документи. Становището на СДВР - отдел „Миграция“ от 27.06.2025г. също е отрицателно, на основание чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ. За посочения от апликанта адрес в [населено място], ул. Несебър, №2Б е установено, че собственикът А. М. от началото на 2025г. е предоставял декларация за осигуряване на адрес на пребиваване на още 10 граждани на [държава], които са получили отказ на заявленията си за разрешаване на право на пребиваване, по причина, че нито един от тях не е бил установен да живее на адреса. Освен апликанта, има още двама търговски представители от Мос – АВ ООД Београд, сръбски граждани, кандидати за виза „Д“ на същия адрес. За „допълнителна информация, относно целта на престоя“ в подаденото заявление за виза е посочено „търговски представител чл.24, ал.1 от ЗНЧ“, канещо лице е А. М., който е подписал заявлението. При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок. Отказът е по чл.9а, ал.2, т.4 от ЗЧРБ, но на основание чл.10а, ал.4 от ЗЧРБ подлежи на обжалване, тъй като лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека – правото му на личен и семеен живот. Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Оспореният отказ за виза е издаден от компетентен орган, представени са заповеди за компетентност на подписалия стандартния формуляр орган. Не се констатират съществени нарушения на административно-производствените правила, правилно е приложен материалният закон. Съгласно посоченото в акта правно основание за отказ на чл. 10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ: отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Като фактически мотиви за отказа в „допълнителни забележки“, консулското длъжностно лице е възпроизвело информацията, получена в хода на съгласувателната процедура, както от ДА „НС“, така и от миграционните власти и същата е непротиворечива – заявеният адрес на пребиваване в [населено място] е предоставен от собственика на още 10 сръбски граждани, кандидати за виза тип „Д“. В случая административният орган се е позовал на предл. второ на цитираната правна норма, а именно деклариране на неверни данни относно адреса на пребиваване на чуждия гражданин. Противно на изложеното в жалбата, съдът намира отказът за мотивиран от фактическа и правна страна по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсват данни за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения – такива, които съществено да са ограничили правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би постановил решение в противен смисъл. Спазена е съгласувателната процедура, предвидена в чл.30 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, като предвидените компетентни органи – Държавна агенция “Национална сигурност“ и службите за административен контрол на чужденците ( отдел „Миграция“ – СДВР, МВР) са представили отрицателни становища, които са съобразени при издаване на отказа. С оглед фактите по делото, основанието за отказ, посочено от административния орган е обосновано, тъй като са налице данни, че жалбоподателят не пребивава на декларирания от него адрес в страната и няма намерение да пребивава там, независимо от представения договор, тъй като същият адрес е предоставен от собственика А. М., чрез попълнени декларации и подписани договори за наем на още 10 други граждани на Република [държава]. Заявлението за кандидатстване за виза „Д“ също е подписано от наемодателя Мицич, а решението за вписване в БТТП от 17.03.2025г. на сръбско дружество, на което З. К. е вписан като търговски представител не представлява доказателство за реално извършвана дейност като такъв. Поради това, не може да се приеме за доказана достоверно целта и условията на заявеното пребиваване – допълнително основание за отказ по чл.10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ, което макар да не е изписано изрично в текста на формуляра, се покрива по смисъл с отбелязването на „10. предоставената информация относно обосновката за целта и условията на планирания престой не е надеждна“. ЗЧРБ урежда условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България, като по силата на чл. 4 от ЗЧРБ чужденците, които пребивават в Република България, са длъжни да спазват законите и установения правов ред, да са лоялни към българската държава и да не уронват престижа и достойнството на българския народ. Декларирането на неверни данни относно възможността за реално пребиваване в Република България не съответства на правовия ред и възпрепятства упражняването на правомощията на службите за административен контрол на чужденците в РБ. Използваното от решаващия орган правно основание за отказ за правото на постоянно пребиваване е в съответствие с целта на специалния закон (ЗЧРБ). Липсват данни за засягане на права и законни интереси на чуждия гражданин в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на законовата цел при невъзможност за налагане на друга, по-лека мярка съобразно обществения интерес да не се допуска нарушаване на режима за пребиваване на чужденците в Република България. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд София-град, І - во отделение, 11-ти състав: