Решение № 2187 от 10.8.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 13200/2021 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 20135023 от 09.06.2021 г. по гр.д.№ 18512 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 33 с-в се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС от Й. С. Т. и И. Ц. Т., срещу Р. З. Д. – Х., че са собственици на имот, представляващ таванско помещение № 7, с площ 10.69 кв.м. при съседи И.А.Г., ул. „Софроний“, Ж.А.А. и общ тавански вестибюл, описано в скица на стр. 3-та от заключение на вещо лице по съдебно техническа експертиза от 12.06.2020 г., принадлежащо към апартамент, представляващ самостоятелен обект от жилищна сграда с идентификатор 68134.304.72.1.8, построена в ПИ с идентификатор 68134.304.72, находящ се в гр.София, район “Възраждане”, улица •••• (трети надпартерен етаж), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор 68134.304.72.1.7., под обекта – имот с идентификатор 68134.304.72.1.6, над обекта – имот с идентификатор 68134.304.72.1.10, като ОСЪЖДА Р. З. Д. – Х. да предаде на Й. С. Т. и И. Ц. Т. таванското помещение № 7, като ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на ответницата да предаде на ищците таванското помощение с площ до пълния предявен размер от 16.00 кв.м., като неоснователен и недоказан; ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС на Й. С. Т. и И. Ц. Т., срещу Р. З. Д. – Х., да възстанови процесното таванско помещение № 7, при съседи И.А.Г., ул. „Софроний“, Ж.А.А. и общ тавански вестибюл, принадлежащо към апартамент, представляващ самостоятелен обект от жилищна сграда с идентификатор 68134.304.72.1.8, построена в ПИ с идентификатор 68134.304.72, , находящ се в гр.София, район “Възраждане”, улица •••• (трети надпартерен етаж), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор 68134.304.72.1.7, под обекта – имот с идентификатор 68134.304.72.1.6., над обекта – имот с идентификатор 68134.304.72.1.10, във вида му преди преустройството му чрез присъединяване към жилището на ответника и възстанови самостоятелния вход към него. Решението е изменено в частта за разноските с определение № 20165739 от 30.07.2021 г. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците пред СРС- Й. С. Т. и И. Ц. Т.. Решението се обжалва в частта, в която претенцията им по чл.108 ЗС за осъждане на ответницата да предаде на ищците таванското помощение с площ до пълния предявен размер от 16.00 кв.м., е била отхвърлена, както и в частта в която са били отхвърлени исковете им по чл.109 ЗС. Излагат се доводи за неправилност на решението в частта относно приета площ на таванското помещение. До този погрешен извод СРС бил достигнал, тъй като не бил кредитирал геодезическото заснемане, което било извършено от правоспособен геодезист. Това било нарушение на чл.56, ал.2 ЗКИР. Съгласно последната разпоредба това удостоверение било официален документ. Неговата материална доказателствена сила не била оборена, а и съдържанието му се подкрепяло от свидетелските показания на свидетелката Б.. Считат, че нормата на чл.51 ЗКИР на която се бил позовал СРС, е приложима само за самостоятелни обекти, а не и техните обслужващи помещения – тавани и мазета, арг се чл.2 и чл.23 ЗКИР. От това геодезическо заснемане се установявало, че таванското помещение е с площ от 16 кв.м. Сочат, че по делото по безспорен начин се установило, че от страна на ответницата е извършено незаконно преустройство на апартамента й и таванските помещения от общата праводателка; липсвала техническа документация за таванския етаж. СРС не бил обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и затова бил достигнал до погрешния извод, че таванското помещение е с площ от 10, 60 кв.м., а не от 16 кв.м. СРС не бил съобразил и заключението на вещото лице Х., която била констатирала, че таванското помещение на ответницата е с по-голяма площ от тази, посочена в документа й за собственост. От показанията на свидетелите се установило, че двете помещения са били обединени и приобщени към ап.№ 9, собственост на ответницата, която произволно била поставила преградна стена не на мястото, посочено й от продавачите, изводът на СРС, че претенцията не е доказана за 16 кв.м. бил неоснователен. От заключението на вещото лице се установило, че при извършеното измерване на място таванът на ответницата е 16 кв.м., а по документ за собственост – 10, 89 кв.м. Сочат, че от документите, представени от район „Възраждане“ ставало ясно, че по отношение на площта са налице категорични данни само за таванското помещение на ответницата и тя била 10, 89 к.м. Това означавало, че ответницата е заградила повече от това, на което има право по документите си за собственост, т.е. била завладяла част от таванското помещение на ищците. Решението било неправилно и в частта в която са отхвърлени исковете по чл.109 ЗС. Неправилно СРС бил приел, че не са доказани конкретните действия на ответницата, предприети противоправно, които създават затруднения и пречки на ищците да упражняват правото си на собственост. СРС не бил взел предвид, че ответницата е поставила незаконно, без строителни книжа и по свое усмотрение преградната стена между двете тавански помещения. Не било взето предвид, че ответницата е отказала да възстанови преградната стена на мястото й преди приобщаването на двете тавански помещения, което й било посочено от общата праводателка. Игнориран бил факта, че липсва съгласие на ищците за поставянето на преградната стена по начина по който това е сторено от ответницата. Погрешен бил извода на СРС, че ответницата е възстановила преградната стена на правилното й място. СРС не бил обсъдил и установените по делото факти, че в хода на процеса към таванското помещение, собственост на ищците не е имало нормален достъп, което наложило да се изрязва положен от ответницата от вътрешната страна гипскартон. СРС не бил обсъдил, че от доказателствата се установява, че ответницата е поставила по свое усмотрение преградната стена, както и стена от гипскартон пред вратата на таван 7. Чрез тези си действия ответницата пряко била въздействала и засегнала правата на ищците като ги лишила от възможността да ползват в пълен обем собствения си имот. Следвало да се вземе предвид, че ответницата е отказала да се отзове на нот.покана. В този смисъл решението било постановено в разрез с указанията на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните му части и вместо това да бъде постановено друго с което претенциите им по чл.108 и чл.109 ЗС да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски. По въззивната жалба е постъпил отговор от ответницата пред СРС- Р. З. Д., като се излагат съображения за неоснователност на същата. Счита, че в обжалваната му част решението на СРС е правилно; не били допуснати сочените от въззивниците нарушения при обсъждане на доказателствата, както и при приложението на чл.51 и чл.56, ал.2 ЗКИР. Сочи, че геодезическото удостоверение било оспорено с отговора по исковата молба. Освен това удостоверението не било придружено със скица, както и с обяснителна записка. Неправилно въззивниците се позовавали на показанията на свидетелката Б., които били противоречиви. Освен това свидетелката била заинтересована страна, тъй като била майка на продавача Е.Д.. От значение по делото било, че двете вещи лица били посочили, че от техническа конструктивна гледна точка, преградната стена между двете тавански помещения била по контура на покривната ферма, направена била на мясттото, където е носещата покривна конструкция и където следва да бъде. По делото липсвали доказателства, че таванското помещение на ищците е с площ от 16 кв.м. По отношение на изводите на СРС за неоснователност на иска по чл.109 ЗС се сочи, че при положение, че площта на таванското помещение на ищците е установена на 10, 69 кв.м., то правилен бил извода на СРС, че не са доказани втората и третата предпоставка за уважаване на този иск. Взето било предвид, че към процесното таванско помещение е налице самостоятелен вход от общия коридор. Противно на соченото от въззивниците, поставянето на преградната стена съобразно конструкцията на сградата не представлявало неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС. Решението било постановено в съответствие с указанията на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и съдебната практика по аналогични случаи. Претендират се разноски. По допустимостта на жалбата. За обжалваното решение въззивниците са били уведомени на 09. 07.2021 г. Въззивната жалба е подадена на 16.07.2021 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК. Налице е правен интерес от обжалване. Следователно въззивната жалба е допустима. В частта в която претенциите по чл.108 ЗС са били уважени решението е влязло в сила-подадената от ответницата въззивна жалба е била върната като разпореждането не е било обжалвано. По основателността на въззивната жалба: Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата. Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес. По доводите във въззивната жалба: За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел по отношение на иска с правна квалификация чл. 108 от ЗС, че за уважаването му е необходимо безусловното и кумулативно установяване на следните предпоставки: 1. ищците да са титуляри на правото на собственост, чиято защита се търси по делото; 2. фактическата власт по отношение на процесния имот да се упражнява от ответниците по делото; 3. липсата на годно правно основание за упражняването на тази власт. В тежест на ищцовата страна било да докаже наличието на първите два елемента от фактическия състав на правната норма, а ответниците следвала да установят основанието, на което владеят вещта. По отношение на първия елемент от сложният фактически състав по чл. 108 ЗС се установявало от предоставените писмени доказателства - Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 158 от 28.12.2018 г., том v, дело № 13423, дело № 646/2018 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 210 с район на действие СРС и Нотариален акт № 4, том 3, рег. № 5562, дело № 347/2003 г., че ищците са титуляри на претендираното вещно право на собственост. От първоначалната СТЕ било видно, че площта на таванско помещение № 7, прилежащо към апартамент № 7, според скицата на вещото лице, е 10.69 кв.м., като същото било отделено от съседния таван към апартамент № 9 и било със самостоятелен вход, т.е. същото било обособено. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице като пълно и обективно, като се е позовал и на това, че в тази насока е и заключението на повторната СТЕ, като вещото лице по същата било стигнало до заключение единствено до различие в площта, която е определило като светла площ от 10.10 кв.м. Това означавало, че е налице първата предпоставка от предявените искове. По отношение на втория елемент от сложния фактически състав по чл. 108 ЗС е приел за установено въз основа на снетите свидетелски показания на свидетелите - Б., Ванчева, Ц., че към настоящия момент ответницата упражнява фактическа власт върху процесния имот. Следвало да бъда разгледана и третата предпоставка от предявения иск, а именно липсата на годно правно основание за упражняването на фактическата власт върху процесния имот от ответницата по делото. От събраните доказателства по делото ставало ясно, че същата претендира, че е собственик на процесния таван на основание договор за покупко – продажба по Нотариален акт №.113 от 13.12.2017 г., том 13, рег. № 13201, дело № 1049/2017 г. на нотариус вписан в регистъра на НК под №384. Следвало да се има предвид обаче, че в цитирания нотариален акт за собственост площта на таванското помещение била определена на 10, 89 кв.м., т.е. в тази площ не се включвала площта на таванско помещение № 7. Затова съдът е достигнал до извода, че ответницата не е установила, че владее процесното таванско помещение № 7 на годно правно основание. На следващо място съдът е посочил, че в исковата молба ищците претендират установяване на собствеността и предаване на владението на таванско помещение с площ от 16 кв.м., базирана на приложеното геодезическо заснемане. Последното, обаче, не било постъпило за одобрение в Агенцията по геодезия, картография и кадастър от което следвало невъзможност експертната дейност да послужи за целите си по арг. чл. 51 и сл. от ЗКИР. С оглед на тези си мотиви СРС е приел, че предявеният ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за осъждането на ответницата по делото да предаде на ищците таванско помещение, прилежащо към недвижим имот с идентификатор с идентификатор 68134.304.72.1.8, построена в ПИ с идентификатор 68134.304.72, находящ се в гр.София, район “Възраждане”, улица •••• (трети надпартерен етаж), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор 68134.304.72.1.7., под обекта – имот с идентификатор 68134.304.72.1.6, над обекта – имот с идентификатор 68134.304.72.1.10, е основателен за таванско помещение с площ от 10, 69 кв.м. като следвало да бъде отхвърлено искането като неоснователно за предаване на владението до пълната предявена площ от 16 кв.м. По отношение на иск с правно основание чл. 109 от ЗС е прието, че за да бъде основателен иска, трябва да са налице при условията на кумулативност следните предпоставки: 1. ищците да са собственици на процесния имот или да притежават ограничено вещно право върху него; 2. да са налице конкретни действия от страна на ответниците, които да са предприети противоправно, без законово основание и са попречили на ищците да владеят и ползват собствения им имот по предназначение (ограничаване правото на собственост), като тук няма значение дали нарушението е извършено виновно, стига да е противоправно; 3.тези действия да създават действителни пречки и затруднения на собствениците да упражняват правата си в имота. Ищците по предявения ревандикационен иск успяли при условията на пълно и главно доказване да подкрепят с годни доказателства твърденията им, че са собственици върху процесния имот. Затова и съдът е счел, че първият елемент от сложния фактически състав на негаторния иск е реализиран. По отношение на втората и третата предпоставка, съдът е достигнал до извода, че същите не са се установили. Това било така, защото от заключенията и на двете вещи лица било видно, че стената между двете тавански помещения е поставена на правилното място, съобразно обема на правото на собственост и на двете страни. Следвало да се има предвид и че по делото останал неустановена границата между таван № 7 и таван № 9 по предходните планове, а и фактическото й местоположение. Според експертите налице бил самостоятелен вход към процесното таванско помещение № 7 от общия коридор на таванските помещения. Затова съдът е достигнал до извода, че предявения иск от ищците с правно основание чл. 109 от ЗС е неоснователен и като такъв е отхвърлен. Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното: Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на претендирания имот, 2/ процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/ и 3/ ответникът да владее или държи имота без правно основание. Тежестта на доказване на първите две обстоятелства лежи върху ищеца, а на третото /основанието за владение/ – върху ответника. Искът по чл.108 ЗС съдържа в своя предметен обхват установителен иск за собственост към момента на постановяване на съдебния акт и предаване на владението на имота от владеещия несобственик на невладеещия собственик. Целта на защитата е да се възстанови фактическото владение върху вещта на титуляра на вещното право, който е оправомощен да владее вещта, т.е. ревандикацията има за предмет да установи със сила на пресъдено нещо /СПН/ правото на собственост на ищеца съгласно заявеното от него придобивно основание и да се осъди ответника да предаде фактическата власт. Защитата на субективното материално право в случая е заявена чрез осъдителен иск, а постановяването и на диспозитива за признаване на правото на собственост е резултат от наличието на съдържащите се в иска за ревандикация две части: първата, с която претендираното право се отрича или признава, и втората с която, в случай на признаване на правото на собственост, ответникът /ответниците/ бива осъден да предаде владението на имота на неговия собственик, виж приетото в т.2 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 14.03.2016 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2014 Г., ОСГК НА ВКС по иска по чл.108 ЗС. Както вече бе посочено по-горе, първоинстанционното решение в частта в която претенцията на ищците е била уважена като необжалвано е влязло в сила. Спорът се съсредоточава до това с каква действителна площ е таванското помещение № 7, собственост на ищците. Видно от отразеното в нот.акт № 158, дело 646 от 2018 г., съставен на 28.12.2018 г. /л.9 от делото пред СРС/ с който е изповядана сделката по покупко-продажбата въз основа на която ищците се легитимират за собственици на ап.№ 7 и процесното таванско помещение № 7, за последното относно площта е посочено: „с декларирана площ от 10, 80 кв.м.“. В нот.акт № 113 от 13.12.2017 г. за покупко-продажба на недвижимия имот на който се позовава ответницата, площта на таванското помещение към собствения й апартамент № 9, е посочена като 10, 89 кв.м. С тази площ таванското помещение е посочено и в нот.акт № 35, дело № 14428/95 г. за придобаването на имота от праводателката й Екатерина Х. Димитрова /л.28/. С тази площ е посочено и в договора за покупко-продажба по НДИ на праводателите на продавачката Екатерина Х. Димитрова /л.107 по делото пред СРС/, както и в оценителния протокол /л.110/. С площ от 10, 89 кв.м. таванското помещение, собственост на ответницата е посочено и в схемата от 10.02.2020 г. на Служба геодезия, картография и кадастър, гр.София /л.106 по делото пред СРС/. В схемата от 22.02.2019 г. /л.22/ относно обектите, собственост на ищците не е посочена площ на таванското помещение. Видно от удостоверението за данъчна оЦ., представено с исковата молба, таванското помещение на ищците е посочено с площ също от 10.80 кв.м./л.57/. Действително, в удостоверението от 04.10.2018 г. за определяне на застроена площ от инж.Георги Кацаров е посочено, че площта на таванското помещение е 16 кв.м. Настоящата инстанция констатира, че това удостоверение не е сред описаните приложения на нот.акт от 28.12.2018 г. на който ищците позовават правото си на собственост. От друга страна съгласно чл.56, ал.2 ЗКИР на който се позовават въззивниците, : Ал.