Решение № 356 от 4.7.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 61/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 254 от 21.10.2024 г. постановено по гр. д. № 1158 по описа на РС – Ботевград за 2023 г. Община Правец е осъдена да заплати солидарно на В. П. Р. и П. Р. сумата от 4 536, 00 лева, представляваща платената с лични средства цена за прекарване на водопроводно и канализационно отклонение до жилищна сграда, собственост на ищците, както и сумата от 917 лева, представляваща недължимо платена сума за учредяване на сервитут за прекарване на водопроводно и канализационно отклонение до същата жилищна сграда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.07.2023 г. до окончателното изплащане. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в производството – Община Правец, с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. На първо място жалбоподателят изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че в случая следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Позовава се на нормата на чл. 69, ал. 2 ЗУТ според която проводите и съоръженията на техническата инфраструктура могат да се изграждат за сметка на собствениците. Именно такава била и настоящата хипотеза, поради и което на ищците била издадена Заповед № 3-884/20.11.2018 г. на кмета на Община Правец. По този начин била реализирана предвидената в закона възможност трети заинтересувани лица – каквито са ищците, да изградят за своя сметка сградно канализационно и сградно водопроводно отклонение до собствената си жилищна сграда. Поради това според жалбоподателя предявеният по иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД бил неоснователен. На следващо място се оспорва и произнасянето на първоинстанциония съд по отношение на предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД. В тази връзка жалбоподателя излага подробни аргументи, досежно законосъобразността на издадения административен акт – заповед на кмета. По същество е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов въззивен акт, с който предявените срещу общината искове да бъдат отхвърлени. В законоустановения срок от ищците в първоинстанционното производство - В. и П. Р., е подаден писмен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Подаден е и писмен отговор от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД София област – ответник по евентуално предявения иск, с който се отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, приема следното. РС – Ботевград е сезиран с искова молба от В. П. Р. и П. Р. срещу Община Правец, чрез която са предявени следните осъдителни искове: по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати сумата от 4 536, 00 лева, представляваща размера на обогатяването й, следствие на изградените от ищците с лични средства канализационно и водопроводно отклонение, както и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 917 лева, представляваща недължимо платена цена за нищожни сервитутни права. В условията на евентуалност искът с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е предявен и срещу „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД София област. С отговора на исковата молба ответната община оспорва изцяло исковете с доводите, поддържани и в настоящата въззивна жалба. Отговор на исковата молба е депозиран и от ответника по евентуалните искове - „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД София област, в който претенцията се оспорва като неоснователна. С обжалваното решение РС – Ботевград е уважил предявените срещу Община Правец искове, поради и което не е разгледа предявеният в условията на евентуалност иск срещу„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД София област. Съгласно изложените в исковата молба твърдения и формулирания петитум, настоящият въззивен състав намира, че правната квалификация на главните искове е именно тази, посочена от ищците – по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата от 4 536, 00 лева и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 917, 00 лева. Районният съд се е произнесъл по исковете при грешна правна квалификация, което обаче не може да обоснове извод за недопустимост на решението, тъй като по делото са указани като подлежащи на доказване, съответно разгледани и преценени правопораждащите претенцията юридически факти, именно към конкретната хипотеза. Предвид посоченото и с оглед нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищците по иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ГПК е да установят, че извършеното с лични техни средства изграждане на процесните съоръжения е предприето уместно и е било добре управлявано както в интерес на общината, така и в собствен за ищците интерес, както и размера на обогатяването на общината. Същите факти, но по отношение на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД София област, ищците следва да докажат по предявения в условията на евентуалност иск. По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД ищците следва да докажат, че са заплатили на ответната община твърдяната сума при изначална липса на основание за това, а в тежест на ответника е да докаже наличие на правно основание за настъпилото имуществено разместване. В настоящия случай между страните не е спорно, че ищците са собственици на УПИ XII-925, 6544, кв. 175 по плана на гр. Правец, в която е изградена и собствената им жилищна сграда. Видно е от представените към исковата молба писмени доказателства, че във връзка с изграждането на водопроводно и канализационно отклонение към посочения имот, ищците многократно са се обръщали както към Община Правец, така и към „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД София област, с искания за изграждане на процесните съоръжения. С Писмо изх. № 9400-2784(1)/28.08.2018 г. отв. Община Правец е уведомил ищцата В. П. Р. във връзка с нейна молба за изграждане на улична инфраструктура, че по отношение на изграждането на сградни водопроводно и канализационно отклонение към имота й, следва да се обърне към „ВиК“ ЕООД – София, тъй като последното дружество стопанисва мрежата и е оператор към ВиК Асоциация – Софийска област. Приложени са още Молба с вх. № 368/20.03.2019 г. и Писмо с вх. № 1410/28.10.2019 г. от ищците до „В и К“ ЕООД, от които се установява, че ищците многократно са отправяли запитвания към дружеството за изграждане на водопроводно и канализационно отклонение, а след извършване на строителните работи с лични техни средства, са поискали възстановяване на разходите. С Писмо изх. № 1410/08.11.2019 г. „ВиК“ ЕООД е отговорило на искането на ищцата за възстановяване на сумата, заплатена от нея за изграждане на сградно канализационно отклонение. В заключителната част на писмото ответното дружество сочи, че не разполага с финансови средства за изграждане на дълги канализационни отклонения. Междувременно през 2018 година ищците са поискали от ответната община да им бъде учредено сервитутно право за изграждане на водо и канализационно отклонение от съществуващата мрежа до недвижимия имот, като в тази връзка е издадена Заповед № 3-884 от 20.11.2018 г. на Кмета на Община Правец, с която е учредено право на прокарване на водопроводно отклонение и канализационно отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Видно от приходни квитанции № 3670/16.11.2010 г. и № 1581/28.05.2018 г., съответно за 867, 00 лв. и 50, 00 лв., за възмездното учредяване на сервитута ищците са заплатили общо 917, 00 лв. по сметка на Община Правец. С Договор за извършване на строително – ремонтни работи от 15.07.2019г. ищцата В. П. Р. е възложила „МИРКОМ – БГ“ ООД – гр. Ботевград да извърши следните дейности в процесния недвижим имот: изкопни дейности с извозване на строителен отпадък на 6 км.; изкопни дейности на дълбочина 200 см. и ширина 80 см., с дължина 30 м.; полагане и изграждане на канализационно отклонение; присъединяване на имота към съществуваща улична шахта; полагане на пясъчна посипка и заспиване с фракция; полагане на дебелостенни тръби Ф200 и строителни материали; превоз на тръби и строителни материали, доставка и монтаж. Уговорената цена е в размер на 3780 лв. без ДДС, а с начислен ДДС възлиза на 4536 лв. За стойността на извършените СМР по договора в приложен Протокол за изграждане на сградно канализационно отклонение от 24.07.2019 г., изд. от дружеството изпълнител. От Фактура № 449/24.07.2019 г., съвкупно разгледана с Отчет по сметка № 7/01.08.2019 г., изд. от „Юробанк България“ АД, се установява, че сумата от 4536, 00 лв. за изкопаване, изграждане и засипване на канализация с дължина 30 м. е изплатена по банков път от възложителя на изпълнителя, което обстоятелство също не е спорно между страните на етапа на въззивното производство. Не се спори, а и се установява от приложените писмени доказателства, че на 19.07.2018 г. между В. П. Р. от една страна и „В и К“ ЕООД София от друга страна, е сключен Предварителен договор за присъединяване на недвижими имоти и потребители на услуги към водопроводните и канализационни мрежи, експлоатирани от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – София № ТО – 1328/2018 г., а след изграждането на процесните отклонения, на 28.10.2019 г страните са сключили и Договор № 492146/2019 г. за предоставяне на „ВиК“ услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – София. По делото пред първоинсатнционния съд е изслушано и прието и заключението по допуснатата съдебно инженерно-техническа експертиза. Според вещото лице процесните сградно канализационно отклонение (СКО) и сградно водопроводно отклонение (СВО) понастоящем са свързани с уличната ВиК система, изградени са съгласно приложимата нормативна база и действат според предназначението си. Посочено е, че съгл. чл. 11, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, водопроводното отклонение е елемент на техническата инфраструктура и представлява участък от водоснабдителната система. Също така, съгл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата, канализационното отклонение е част от уличния канал. Вещото лице по СТЕ е приело, че пазарната стойност за изграждането на СКО (без ДДС) е 3840, 00 лв., а за СВО се свежда единствено до разходите за изкопни работи и възлиза на 480 лв. Подобно на първоинстанциония съд, настоящият въззивен състав кредитира заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно и компетентно. Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани. Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. В частта му, с която първоинстанционният съд, макар при грешна правна правна квалификация, е осъдил ответната община да заплати на ищците сумата от 4 563, 00 лева, обжалваното решение е и правилно. Както бе посочено по-горе, съгласно твърденията на ищците и установеното от фактическа страна, в настоящия случай отношенията между страните следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие и по реда на чл 61, ал. 2 ЗЗД, като обогатяването на Общината е със сумата, която тя е спестила, а е следвало да заплати за изграждането на процесните съоръжения. Изградените от ищците сградно водопроводно отклонение и сградно канализационно отклонение попадат върху терен, представляващ публична общинска собственост, като това обстоятелство не се оспорва, а и се установява от издадената Заповед № 3-884/20.11.2018 г. на кмета на Община Правец, с която на основание чл. 193, ал. 4 ЗУТ на ищците е учредено право на прокарване на процесните отклонения от изградените общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Поради това и по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Закон за водите, те съставляват водностопанско съоръжение на територията на общината, като в случая не е налице изключението да са включени в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване, и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване. Следователно изградените от ищците отклонения представляват елементи на техническата инфраструктура – част от уличната разпределителна водоснабдителна мрежа в урбанизирана територия, и са публична общинска собственост. В съответствие с разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ЗУТ, която предвижда, че проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в закон не е предвидено друго, се налага изводът, че процесните съоръжения е следвало да бъдат изградени от общината, доколкото тя е техен собственик. В този смисъл - Решение № 356 от 07.10.2011 г. по гр.д. № 853/2010 г. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 ГПК); Определение № 2637 от 23.05.2025 г. по к.гр.д. № 467/2025 г. на ВКС и други. Предвид посоченото, не може да се сподели възражението, изложено във въззивната жалба, че в случая следва да се приложи хипотезата на чл. 69, ал. 2 ЗУТ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, същата се отнася за промишлени и курортни зони, индустриални паркове и селищни образувания, а както беше посочено по-горе, в настоящия случай изградените водопреносни отклонения, попадат в имот публична общинска собственост, намиращ се урбанизирана територия и приложим е чл. 64, ал. 3 ЗУТ. В конкретния случай основателността на иска се обосновава с факта, че ищците са изградили процесните съоръжения с лични средства, но и в техен интерес, предвид необходимостта от осигуряване на водоснабдяване до имота им. Също така настоящият състав намира, че работата е предприета уместно, доколкото се доказа, че Общината, както и „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД София, са отказвали многократно на ищците изграждането на процесните съоръжения, поради липса на средства, а и безспорно достъпът до комунални услуги е необходимо условие за пълноценно упражняване на правото на собственост върху жилищен обект. Работата е била и добре управлявана, като по делото не се твърди и не се доказа от страна на ответната община противопоставяне на извършените действия, напротив - изграждането е извършено със знанието на Община Правец, която е учредила правото на прокарване на процесните съоръжения. В тази връзка е и заключението на вещото лице, според което изградените сградно водопроводно отклонение и сградно канализационно отклонение са действащи, изпълняват предназначението си и са изградени в съответствие с нормативната уредба. В заключение се налага изводът, че следва да се ангажира отговорността на Община Правец до размера на обогатяването й. В конкретния случай обогатяването, представлява сумата, която ответната община е спестила във връзка с изграждането на водопроводните отклонения. Съгласно заключението на вещото лице тази сума възлиза на общо 5 184, 00 лева с ДДС и доколкото претендираната от ищците сума е по- малка, искът следва да бъде уважен в цялост. Предвид уважаването на главния иск, не следва да бъде разгледан предявеният в условията на евентуалност иск срещу „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД София област. По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, настоящият състав намира следното. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК предвижда възможност гражданският съд да се произнесе инцидентно по валидността и по законосъобразността на административните актове, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Следователно предметът на косвения съдебен контрол като правомощие на съда, в рамките на задължението му за преценка на правопораждащите факти, включва констатации за валидност и изводи за законосъобразност на административния акт. Възможността на гражданския съд, без изрично да прогласява нищожността на административния акт, съответно без да го отменя или изменя, да приеме съществуването или не на определени правоотношения, може да се отнася до такива актове, които засягат права или законни интереси на страна по делото. В настоящия случай процесната заповед на кмета, чиято нищожност се претендира, безспорно е се явява индивидуален административен акт. Като такъв заповедта е издадена по изрично искане на ищците и е благоприятстваща за тях, доколкото молбата им е удовлетворена в цялост и им е учредено сервитутно право на прокарване на водопроводно и канализационно отклонение от общите мрежи до собствения им имот. Процесната заповед не само ползва ищците и по никакъв начин не уврежда или застрашава техни права, но същата се явява и правното основание на което те в последствие са изградили процесните съоръжения (както се установи – в чужд и в свой интерес). Поради това не може да се приеме претенцията на ищците, че учреденото в тяхна полза сервитутно право не би могло да произведе действие. Нещо повече - съгласно нормите на Закона за общинската собственост имоти, представляващи публична общинска собственост, какъвто е конкретния случай, могат да се обременяват с ограничени вещни права, като учредяването им се извършва при условия и по ред определен в закон (виж чл. 7, ал. 2 и чл. 34, ал. 6 ЗОС). Редът и условията, в хипотеза като настоящата, са регламентирани в чл. 193, ал. 4 ЗУТ, която предвижда, че правото да се прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на кмета на общината. Доколкото процеснта заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и след изпълнена процедура по издаване на решения на общинския съвет, и съдържа всички необходими реквизити, то същата е законосъобразна, а предвид, че е издадена в съответствие с законовите норми и не влиза в противоречие с тях, същата е и валидна и е породила предвидените в нея правни последици. Следователно процесната заповед се явява годно правно основание, а платената от ищците, въз основа на нея, сума от 917, 00 лева не е недължимо платена (дадена без основание), тъй като основанието е валидно учредения в тяхна полза сервитут. Предвид посоченото предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Тъй като крайните изводи на въззивния съд се разминават частично с тези на първоинсатнционния, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и вместо това – предявеният иск да бъде отхвърлен. В частта, с която първоинстанционният съд е уважил предявеният главен иск срещу Община Правец за солидарно заплащане на сумата от 4 536, 00 лева, първоинстанционното решение следва да се потвърди при правилна правна квалификация на иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. При частичната основателност на подадената въззивна жалба, първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. Пред първоинстанциония съд ищците са претендирали и доказали разноски в общ размер от 2 032, 00 лева, от които – 232 лева за заплатена държавна такса, 1 500, 00 лева за заплатен адвокатски хонорар и 300, 00 лева за депозит за вещо лице. Настоящият състав намира, че всеки един от посочените разходи следва да се разгледа поотделно, предвид спецификата на производството (няколко предявени иска). По отношение на държавната такса на ищците с Разпореждане № 752 от 09.08.2023 г. е дадено указание за внасяне на сумата от общо 231, 44 лева, която представлява сбор от дължимите държавни такси, съответно по иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД в размер на 181, 44 лева, а по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД – 50, 00 лева. Предвид основателността на иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, внесената по повод този иск държавна такса се следва на ищците, но не им се дължи държавната такса по приетия за неоснователен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Заплатеният депозит за вещо лице в размер на 300, 00 лева, също се следва на ищците, доколкото експертизата е допуснатата по повод предявения главен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД. По отношение на разноските представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 500, 00 лева, настоящият състав на съда намира следното: В представения пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие дължимият на адвоката хонорар е посочен общо както за двамата ищци, така и за всички предявени от тях искове. Поради това и доколкото не е посочено изрично каква част от общия хонорар от 1 500, 00 лева е заплатен за защита по уважения иск и каква е за отхвърления, то настоящият състав намира, че дължимия хонорар следва да бъде определен съразмерно с уважените претенции и в частност – с уважения материален интерес. Предвид основателността на иска за осъждане на общината да заплати солидарно на ищците сумата от 4 536, 00 лева, сумата, която се следва на ищците за адвокатско възнаграждение е 1 247, 70 лева. От друга страна, предвид отхвърлянето на претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД на ответната община се дължат разноски, определени също по съразмерност. Съгласно представения списък и платежно нареждане към него, Община Правец е заплатила адвокатски хонорар в размер на 800, 00 лева, също за защита по двата иска, без обаче да е посочен конкретен размер за всеки иск. Поради това и предвид неоснователността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, на Община Правец се следват разноски в размер на 134, 56 лева за адвокатски хонорар. Ответникът по евентуалния иск - „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД София област, не е сторил разноски в първоинстанционното производство. Във въззивното производство предвид частичната основателност на въззивната жалба и с оглед изричните исканията на страните в тази насока, разноски се дължат както на въззивника така и на въззиваемите. Община Правец доказва извършени разноски за внесена държавна такса в общ размер на 115, 72 лева. Доколкото държавната такса дължима за приетия за неоснователен иск е в размер на 25, 00 лева, именно това е сумата, която се следва на общината. Други разноски въззивника не доказа. От друга страна въззиваемите са доказали разноски в размер на 700, 00 лева, представляващи платен по банков път адвокатски хонорар. Предвид изложеното по-горе, по отношение на разноските в първоинстанционното производство, настоящият състав намира, че на въззиваемите се следва сума в размер на 582, 26 лева за адвокатско възнаграждение, изчислена съразмерно с уважената, съответно отхвърлената претенция. От страна на въззивната община е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящия състав намира за неоснователно. Нито сумата от 700, 00 лева, нито така определената от съда като дължима сума от 582, 26 лева не се явява прекомерна, предвид, че представлява адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство по два иска (доколкото решението е обжалвано в цялост) и на две различни физически лица, всяко от които има право на заплащане на отделно адвокатско възнаграждение за един адвокат. Ответникът по евентуалния иск - „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД София област, не претендира разноски във въззивното производство. Така мотивиран, Софийски окръжен съд