Решение № 14197 от 17.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2751/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН. Образувано е по подадена касационна жалба с вх. № 16859/13.11.2024г. от Председателя на ДА „ДРВВЗ“, чрез гл. юриск. Д. М., срещу Решение № 123/18.04.2024 г., постановено по АНД № 155/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, ІV състав, с което е отменено НП № 1263/05.05.2023 г., издадено от В.И.Д. Председател на ДА „ДРВВЗ“, с което на С. Н., белгийски гражданин с постоянно пребиваване в Република България, ЛН 1000889233, за нарушение по чл. 69, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 56, ал. 1, т. 9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 9000 (девет хиляди) лева. Заявените касационни основания за обжалване са допуснато нарушение на закона. Според касатора, въззивният съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди, че ДРС неправилно е отменил НП. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение, с което да се потвърди издаденото НП. Ответната страна – С. Н., чрез процесуален представител оспорва жалбата. Заявява, че в случая липсва вина в изпълнителния директор на дружеството, защото краткият едномесечен срок за изпълнение на предписанието е практически невъзможен. Заявява, че към датата на издаване на АУАН и НП предварителното изпълнение на предписанието е било оспорено, респ. не е влязло в сила. Твърди, че наложената глоба означава и невъзможност на ответника да бъде управител на „Солвей Соди“АД, съгласно чл.234, ал.2 от ТЗ. Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е НП № 1263/05.05.2023 г., издадено от В.И.Д. Председател на ДА „ДРВВЗ“, с което на С. Н., белгийски гражданин с постоянно пребиваване в Република България, ЛН •••••••, за нарушение по чл. 69, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 56, ал. 1, т. 9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 9000 (девет хиляди) лева. От фактическа страна ВРС приема за установено, че: „Солвей Соди“АД е вписано под № 196 в Регистъра на задължените лица по ЗЗНН за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. публикуван на интернет страницата на ДА „ДРВВЗ“ въз основа на Заповед № РЗЛ-11/21.04.2022 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“. С Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-196/28.04.2022г., издадено от заместник - председателя на ДА „ДРВВЗ“ е определено „Солвей Соди“АД да създаде до 01.07.2022 г. запаси за извънредни ситуации в размер на 53 422, 256 тона котелни горива и да ги съхранява в срок до 30.06.2023г. Разпореждането е получено от представител на дружеството на 05.05.2022 г. На 04.08.2022г. служители на Териториална дирекция „Държавен резерв“ - Варна /ТД“ДР“ - Варна/ извършват проверка за изпълнение на задължението на „Солвей Соди“АД, вменено му с горецитираното разпореждане. Тъй като при проверката е констатирано, че същото не е изпълнено на дружеството е дадено задължително предписание да създаде определените с разпореждането запаси за извънредни ситуации в срок до 05.09.2022г. За отговорник за изпълнение на предписанието е определен С. Н. в качеството му на изп. член на Съвета на директорите, представляващ задълженото лице „Солвей Соди“АД. Последвали редица от проверки от служители на ТД“ДР“ - Варна за предварителното изпълнение на Разпореждането за създаване на ЗИС и след констатации, че същото не е изпълнено от задълженото лице - поредица от задължителни предписания за неговото изпълнение с отговорник Н. Съставени са и редица АУАН, а въз основа на тях и издавани наказателни постановления срещу въззивника за нарушения по чл. 69 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 56 ал. 1 т. 9 от ЗЗНН - за неизпълнение на така дадените предписания. С констативен протокол №ГМ-1/09.01.2023г. е дадено поредно - шесто по ред предписание, а именно: „Солвей Соди" АД гр. Девня да изпълни Разпореждане № Р-12-196/28.04.2022 г. на Заместник - председателя на ДА „ДРВВЗ“ - София и създаде определените запаси за извънредни ситуации от 53 422, 256 т. котелни горива, съгласно изискванията на ЗЗНН.“ За изпълнение на предписанието е определен срок до 10.02.2023 г. и отговорник въззивника С. Н.. Констативният протокол е съставен в присъствието на Р. Г. - пълномощник на задълженото лице „Солвей Соди“АД, упълномощен лично от въззивника в качеството му на представител на дружеството с пълномощно рег. № 3455/20.07.2022г. Така даденото предписание е обжалвано от „Солвей Соди“АД. На 13.02.2023г. е извършена поредната проверка за изпълнение на така даденото на 09.01.2023г. предписание, при която било констатирано, че и това предписание не е изпълнено до този момент. Така е достигнат извод за извършено на 11.02.2023г. от въззивника нарушение по чл. 69 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 56 ал. 1 т. 9 от ЗЗНН и с покана изх. № ГМ-592/13.02.2023 г. по описа на ТД“ДР - Варна“ той е поканен да се яви на 20.02.2023 г. за съставяне на АУАН. Процесният АУАН е съставен на 20.02.2023г. в отсъствие на нарушителя, който не се явил за неговото съставяне. АУАН е връчен лично на Н. на 16.03.2023г. Въз основа на него е издадено обжалваното НП № 1263/05.05.2023г., с което Н. е санкциониран с глоба от 9 000 лева за неизпълнение на задължително предписание, дадено с КП №ГМ- 1/09.01.2023 г. - нарушение по чл. 69 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 56 ал. 1 т. 9 от ЗЗНН, извършено на 11.02.2023г. За да отмени НП, въззивната инстанция приема, че административно - наказателното производство е протекло при допускане на едно от най - съществените процесуални нарушения, което е основание за неговата отмяна, доколкото е накърнило правото на защита на нарушителя. За да бъдат спазени изискванията на административно - наказателната процедура, регламентирана както в ЗАНН, така и в Наредба№ 1 от 28.07.2014г. за проверките, извършвани от ДА „ДРВВЗ“, е необходимо актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите присъствали при извършване или при установяване на нарушението /чл. 40 ал. 1 от ЗАНН и чл. 48 ал. 1 от Наредбата/. В ал. 2 на двете разпоредби е предвидено изключение от това правило в следните хипотези - когато нарушителят е известен, но не може да бъде открит или след покана не се яви за съставяне на АУАН. В настоящия случай актът е съставен в нарушение на тази процедура - в отсъствието на нарушителя, без да са налице основанията за това, регламентирани в императивните разпоредби на закона и подзаконовия нормативен акт. От показанията на актосъставителя и свидетелите, а и от приложените по административно - наказателната преписка документи се установява, че с изх. № ГМ- 592/13.02.2023г. на нарушителя - С. Н. е изпратена покана да се яви на определена дата при актосъставителя - главен експерт Г. Ж. за съставянето на АУАН за нарушение по чл. 69 ал. 1 от ЗЗНН. По делото пред районен съд не са представени доказателства, че това уведомление е било получено от адресата преди посочената в него дата 20.02.2023г., т.е. че неговото съдържание е станало известно лично на въззивника преди тази дата. Макар приложената към АНП покана да носи печат и вх. номер на „Солвей Соди“АД с дата 13.02.2023г., липсват доказателства, че поканата е достигнала до знанието на нейния адресат С. Н.. Поканата не носи негов подпис, не са ангажирани и доказателства, че въззивникът е запознат с нейното съдържание. Имайки предвид обстоятелството, че същият е чужд гражданин напълно възможна е и хипотезата той да не е бил в страната по време на получаването й, респ. към датата на съставяне на АУАН. По този начин, според ДРС, въззивникът е лишен от възможността да присъства лично при съставяне на АУАН или да упълномощи свой представител за това. Въз основа на изложеното, ДРС приема, че по този начин е накърнено правото му на защита в административно - наказателния процес, едно от основните проявления на което е правото на нарушителя да присъства при съставянето на акта, с който му се възвежда административното обвинение. Законосъобразното издаване на АУАН в отсъствие на нарушителя винаги изисква актосъставителят да се убеди в редовното връчване на покана до нарушителя да се яви за съставяне на акта и неявяването му в разумно указан му срок, което в случая не е налице. Според ДРС е нарушено правото на депозиране на възражения в 7 - дневен срок от подписване на акта, тъй като, ЗАНН в чл. 44 ал. 1 предвижда отделна възможност нарушителят да направи възражение при самото съставяне на АУАН. Въззивната инстанция приема, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е толкова съществено, че съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Решението на ДРС е правилно. Въззивният съд правилно е приел, че атакуваното наказателно постановление и АУАН са съставени при неспазване на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение не е спазена процедурата на чл. 42, 43 и 44 от ЗАНН. Според чл. 43, ал. 2 ЗАНН, актът се предявява на нарушителя, който може да даде възражения. Това предполага реално разбиране на съдържанието на акта. Видно от чл. 56 от Конституцията на РБългария, право на защита има всеки, включително и чуждите граждани. Според Европейска конвенция за правата на човека – чл. 6, §3, б. „е“, всяко лице има право на безплатна помощ от преводач, когато не разбира езика на производството. Преводач не се назначава, ако е установено по безспорен начин, че чуждият гражданин владее български език. Ако АУАН е подписан без възражения и нарушителят е заявил, че разбира съдържанието, преводач не се назначава. В случая в самия АУАН не е изрично отбелязано, че: „Нарушителят владее български език и отказва/не желае преводач“. Търговският закон също не поставя изискване за гражданство или езикови умения за изпълнителен директор (член на Съвета на директорите) на АД, поради което е възможно и допустимо изпълнителния директор- Н. да не владее български език. Съдебната практика е последователна, че липсата на преводач води до отмяна на НП, когато: Лицето не е български гражданин; не владее български език; Няма доказателства, че му е разяснено съдържанието на АУАН. В случая, в акта не е отбелязано дали лицето разбира езика; АУАН е съставен формално, без присъствие на нарушителя и реална възможност за защита. Ненадлежното връчване на АУАН, без отбелязване дали наказаното лице владее български език, респ. в отсъствие на преводач, ако не владее, съдът квалифицира като съществено процесуално нарушение. На следващо място съдът приема, че НП е незаконосъобразно, защото изпълнителното деяние по обжалваното НП касае неизпълнение на предписанието по КП № ГМ-1/09.01.23г., а не неизпълнение на ползващото се с предварително изпълнение Разпореждане № Р-12-196/28.04.2022г. След като изпълнението на предписанието се обжалва / имало е образувано адм.д.№ 576/23г. на АС Варна/ вмененото с него задължение на наказаното лице не е годно за изпълнение. С оглед изложеното, неизпълнението на невлязло в сила задължение не осъществява от обективна страна състава на визираното в процесното НП адм. нарушение по чл.69, ал.1, пр.3 от ЗЗНН – този състав на адм. нарушение е обективно възможен само при наличието на неизпълнение на влязло в законна сила предписание, какъвто по гореизложените съображения процесният случай не е. В посочения смисъл са и относимите разпоредби в ЗЗНН: Според чл.69, ал.1 от ЗЗНН „Който не окаже съдействие при извършване на проверка, възпрепятства нейното извършване, не изпълни задължителни предписания на служителите по чл.55, ал.4 и 5, писмени указания на председателя на агенцията или допусне такива действия, се наказва с глоба от 500 до 15 000 лв.“ Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.4 от ЗЗНН „При осъществяване на контролните си функции председателят на агенцията се подпомага от служители на агенцията, определени с негова заповед.“ Съгласно чл.55, ал.5 от ЗЗНН в приложимата към периода на издаване на предписанието редакция: „Контрол върху задължените лица, Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и съхранителите на нефт и нефтопродукти, притежаващи регистрирани складове по чл. 38, по отношение поддържане в съответното количество на запасите по този закон в данъчни складове по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове се осъществява и от митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция "Митници". При констатации, съдържащи данни за извършено нарушение по този закон, директорът на Агенция "Митници" незабавно уведомява председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Съгласно чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН „При изпълнението на контролните си функции на територията на страната служителите по чл.55, ал.4 имат право да издават задължителни предписания и да следят за изпълнението им.“ Цялостният анализ на цитираните разпоредби налага извод, че в чл.55 от ЗЗНН е регламентирана компетентността на органа- издател на НП да извършва контрол по ЗЗНН, както и компетентността на служителите на Агенцията да го подпомагат в дейността му по извършване на контролните функции. В чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН е предвидена възможност на служителите на агенцията да издават предписания в изпълнение на възложените им правомощия. В чл.56, ал.1 от ЗЗНН са разписани различни по характер правомощия, като конкретно регламентираното в чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН, предполага издаването на индивидуален административен акт, в който се възлагат на лицето, негов адресат, определени задължения, неизпълнението, на които влече негативни за адресата последици. Едва след придобиването на стабилитет на предписанието, за неизпълнение на вмененото с него задължение, може да се ангажира административнонаказателната отговорност на неговия адресат. В случая това е станало с определение № 6299/ 13.06.23г., адм. д. № 5256./23г. на ВАС. Въз основа на изложеното, съдът приема, че НП е издадено при липсата на осъществен от обективна страна състав на административно нарушение, поради което наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, налагащо отмяна на постановеният от него акт. По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът