Решение № 302 от 7.11.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1068/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Д. М. от град Р., ул. "И.” № 34, действащ чрез адв. Т. К., в качеството му на подсъдим по наказателното производство, като е насочена срещу Присъда № 14 от 24.04.2024 г., постановена по НОХД № 391/2024 г. на РС - Р., с която подсъдимият е признат за виновен по двете престъпления, въздигнати като обвинения, а именно такива с правна квалификация по чл. 131 ал.1 т.5а вр. с чл. 130 ал.1 от НК и чл.122 ал.1 от НК, като му е наложено едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода в размер на 1 (една) година и 6 (шест) месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В жалбата се посочва, че така постановена присъдата е необоснована и не почива на събраните по делото доказателства, поради което се релевира искане за нейната отмяна и постановяване на друг съдебен акт, с който подсъдимият М. да бъде оправдан изцяло. Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен наказателен състав, след като съобрази иницииращата настоящото производство въззивна жалба, както и приобщените доказателства, установява следното: С атакуваната в настоящото производство присъда състав към РС - Р. признал подсъдимия Д. Д. М., роден на •••• г., с адрес в гр. Р., ул. „И.“ № 34, за виновен в това, че при условията на чл. 23 НК, извършил следните престъпления: на 26.12.2020г. около 17.30 часа в гр. Р. в дом, находящ се на ул. „И.“ № 34, чрез нанасяне на удар с твърд тъп предмет в тилната част на главата в ляво /чрез замерване със стъклена чаша/ причинил на Б.Т.Г. от гр. Р. лека телесна повреда, изразяваща се в дълбоко кръвонасядане на меки тъкани в областта под и зад ляво ухо, довели до временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като е извършено при условията на домашно насилие- предшествано е от системно упражняване на физическо и психическо насилие, принудително ограничаване на личния живот и личните права и е осъществено спрямо лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство - престъпление по чл.131 ал.1 т. 5а вр. с чл.130 ал.1 от НК, като е оправдаван да е извършил деянието при условията на чл.131, ал. 1, т. 6 от НК във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, както и да е извършено с особена жестокост; на 26.12.2020 г. около 17.30 часа в гр. Р. в дом, находящ се на ул. „И.“ № 34 чрез извършване на домашно насилие - счупване на чаша в стената и крещене: “ела тук ма!“, подготвяне за нанасяне на удари с ръце, нанасяне на удар с твърд тъп предмет - стъклена чаша в тилната част на главата в ляво, с което причинил дълбоко кръвонасядане на меки тъкани в областта под и зад ляво ухо на Б.Т.Г. от гр. Р., довели до временно разстройство на здравето й, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и до значително емоционално, психическо и физическо натоварване, причинило спукване /руптура/ на болестно увреден от аневризма кръвоносен съд в мозъка, обусловило субарахноидален кръвоизлив /кръвоизлив на меките мозъчни обвивки/, разположен по мозъчната основа и това довело до смъртта на Б.Т.Г. от гр. Р., като деянието е извършено по непредпазливост - престъпление по чл. 122 ал.1 от НК. На подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание, а именно “лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца. В срока за обжалване на присъдата на 07.05.2024 г. е постъпила жалба от страна на подсъдимия Д. М., действащ чрез адв. К.. След подаване на жалбата по делото е постъпил препис - извлечение от акт за смърт на Д. Д. М., ЕГН: ••••••••••, починал на •••• г. В тази връзка от страна на въззивната инстанция е и извършена допълнителна справка в БД “Население”, потвърждаваща констатираното обстоятелство, което не се и оспорва в хода на проведеното съдебно заседание в настоящата инстанция от страна на останалите страни в процеса. Предвид на този факт въззивната инстанция намира, че на основание чл. 334, т. 4 НПК наказателното производство следва да бъде прекратено, поради настъпила смърт на подсъдимото лице след датата на подаване на неговата въззивна жалба срещу процесната присъда, като в случая не е предявен и граждански иск в производството от наследниците на пострадалата, поради което приложение не намират разясненията на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. по т. д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС. Актът, с който следва да се произнесе съдът е тъкмо решение (така и Решение № 127 от 27.06.2017 г. по н. д. № 582 по описа за 2017 г. на ВКС), което налага провеждането и на открито съдебно заседание в този случай, особено в аспект на необходимост от доказателствена обезпеченост на констатираното обстоятелство за настъпила смърт на подсъдимия и необходимостта от изразяване на становище във връзка с него от страна на другите страни в процеса. Предвид изложеното и на основание чл.334, т. 4 вр.чл.24, ал.1, т. 4 от НПК, Окръжен съд - Благоевград