Решение № 2467 от 24.7.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 418/2025 г.

Производството е по реда на чл. 144 и чл. 106 във вр. чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „СИЛА 1417“ ЕООД, представлявано от Д. Н. Н., подадена чрез адв. О. Б. от АК - Плевен срещу Акт за установяване на задължения № П-04001525011975-135-001/06.02.2025 г., потвърден с Решение № 29/14.04.2025 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново. В жалбата се излагат подробни съображения досежно незаконосъобразността на оспорения акт за установяване на задължения, вкл. и по отношение на размера на определеното задължение по ЗДДС и начислените лихви. Оспорват се съображенията на адм. орган, че „Сила 1917“ ЕООД и „Сила 1417“ ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Отправя се искане за цялостна отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен поради неспазване на процесуалноправните правила и материалните разпоредби. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат О. Б., която поддържа жалбата. В съдебно заседание и в представени писмени бележки излага съображения за нищожност на оспорения административен акт, респективно прави искане за обявяването на същия за такъв, а алтернативно за отмяната му като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски съобразно приложен списък. За ответната страна директора на ТД на НАП – В. Търново се явява главен юрисконсулт Н. М., която изразява становище за неоснователност на подадената жалба и твърди, че оспореният административен акт не страда от пороците, посочени от жалбоподателя. Сочи, че същият не е нищожен, защото е постановен от компетентен административен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при съобразяване на съответните материални предпоставки на закона. Излага подробни съображения, свързани със законосъобразността на обжалвания акт и в заключение прави искане за отхвърляне на подадената жалба. Претендира разноски на основание чл.143 АПК във вр. чл.37 от ЗПП. По делото са събрани писмени доказателства, приложена е административната преписка по издаване на оспорения акт. Съдът, като прецени доказателствата по делото, възраженията на страните и относимата към казуса нормативна уредба, приема за установено от фактическа страна следното: Дружеството жалбоподател „Сила 1417“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Н. Н., е подало на 05.07.2024 г. Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 153912403129445. В тази връзка е извършена проверка за наличие на основание за регистрация по ЗДДС, възложена с Резолюция № П-04-001524118607-0РП-001 от 01.07.2024 г. /променяна четири пъти в частта, с която е определено длъжностното лице, което следва да извърши проверката – л.26-31 от делото/. За проверката е изготвен Протокол № П-04001524118607-073-001/09.01.2025 г. /л.59-61/, в който са обективирани констатации, че облагаемият оборот на „Сила 1417" ЕООД с ЕИК 207683747 е формиран по реда на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС от последователно извършване на дейност в един и същи търговски обект-магазин в гр. Плевен, ул. В. Левски" № 189 В, от две свързани юридически лица: „Сила 1917" ЕООД с ЕИК 207576869 - заместено лице и „Сила 1417" ЕООД с ЕИК 207683747 - заместващо лице. Дружеството „Сила 1917" ЕООД с ЕИК 207576869 работи в обекта-магазин за облекло до 04.03.2024 г. включително, а дружество „Сила 1417" ЕООД с ЕИК 207683747 започва да работи на 05.03.2024 г. Посочено е, че е налице идентичност по отношение на предлаганите стоки, персонал, фискално устройство, доставчици, във връзка с което е прието, че когато при условията на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС едно лице замества предшестващо лице в търговски обект, като извършва еднородна с него дейност, оборотът на заместеното лице, реализиран в обекта за последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, се счита за оборот, реализиран от заместващото лице, през първия ден на започване на дейността от това лице. Направена е констатация, че облагаемият оборот на „Сила 1917" ЕООД за периода 01.04.2023 г. до 04.03.2024 г. е 90 376.10 лв., който се счита за оборот на „Сила 1417" ЕООД в първият ден от дейността. Последващият оборот на „Сила 1417" ЕООД за периода 05.03.2024 г. до 12.03.2024 г. е 9 965.00лв. Във връзка с горното на дата 12.03.2024 г. „Сила 1417" ЕООД достига облагаем оборот 100 341.10 лв. За „Сила 1417" ЕООД е налице хипотезата на чл. 96. ал.1, изр. второ от ЗДДС - достигане на прага за задължителна регистрация по ЗДДС за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, в който случай заявлението за регистрация по ЗДДС е следвало да се подаде в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, а именно до 19.03.2024 г. включително. Заявлението за регистрация по ЗДДС с вх. № 153912403129445 е подадено на 05.07.2024 г. На задълженото лице е издаден Акт за регистрация по ЗДДС №150422403312712/ 19.07.2024г., връчен на 19.07.2024 г. Органът по приходите е приел, че данъчните задължения на заместилото лице „Сила 1417" ЕООД подлежат на определяне съгласно нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС - в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот, от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък - в случая оборотът на „Сила 1417" ЕООД от 12.03.2024 г. до 18.07.2024 г. е 125 978 лв., в т.ч. ДО 104 981.67 лв. и ДДС в размер на 20 996.33 лв. На 13.12.2024 г. е издадена Покана по чл. 103 от ДОПК № П-04001524118607-177-001, изпратена на електронен адрес на управителя на дружеството, като същата е получена на 16.12.2024 г. С поканата жалбоподателят е уведомен, че са установени несъответствия в подадената от дружеството справка-декларация по ЗДДС за м. 07/2024 г. Посочено е, че за периода 12.03.2024 г. - 18.07.2024 г. задълженото лице е извършило облагаеми доставки, за които не е начислявало данък. На основание чл. 102, ал. 4 във връзка с чл. 67, ал. 2 и чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗДДС е определен дължим от „Сила 1417" ЕООД данък в размер на 20 996.33 лв. за извършените облагаеми доставки за периода 12.03.2024 г. - 18.07.2024 г. върху данъчна основа в размер на 104 981.67 лв. Посочено е, че съгласно чл. 102, ал. 9 от ЗДДС, регистрираното по ал. 1 лице начислява дължимия по ал. 3 или 4 данък за всяка получена облагаема доставка на стоки или услуги, за която данъкът е изискуем от получателя, с протокол по чл. 117 в първия или в следващия данъчен период. Протоколът се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден. В поканата е указано, че следва да бъде извършена корекция на СД по ЗДДС и дневник продажби за м.07.2024 г., като задълженото лице следва да състави и включи протокол по чл. 117 от ЗДДС с данък върху добавената стойност в размер на 20 996.33 лв. Жалбоподателят е поканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да отстрани несъответствията, като подаде коригираща декларация и да внесе дължимите задължения. Лицето не е отстранило несъответствията и не е подало коригираща справка-декларация в определения му срок. Ето защо на основание чл. 106 от ДОПК е издаден оспорваният в настоящето производство АУЗ, с който са установени задължения за ДДС за довнасяне в размер на 20 996.33 лв. и лихви за просрочие към тях по отношение на „Сила 1417“ ЕООД, във връзка с визираните в поканата облагаеми доставки за периода 12.03.2024 г. -18.07.2024 г. Актът за установяване на задължение по декларация е надлежно връчен, в него се съдържат указания за начина и срока на обжалването му. Същият е обжалван по реда на чл. 106, ал. 2 от ДОПК пред директора на ТД на НАП - В. Търново и е потвърден от него с Решение № 29 от 14.04.2025 г. За да постанови горния резултат, решаващият орган е възприел от фактическа страна изцяло изложеното в Протокол № П-04001524118607-073-001/09.01.2025 г., както и извършения анализ на относимата правна уредба от органа по приходите. Посочил е, че съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК, при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението, което става с подаването на новата декларация. Тази нова декларация, според чл. 103. ал. 2 от ДОПК, ползва подателя. На следващо място, съобщението по чл. 103 от ДОПК е такова в рамките на производството по самото деклариране по глава XIII от ДОПК. По реда на чл. 103, 104 и 106 от ДОПК се отстраняват пропуски, непълноти и грешки в подадена декларация във връзка със задължения за данъци и осигурителни вноски. Според ответника тълкуването на разпоредбите на чл. 105 – 106 вр. чл. 103 от ДОПК налага извод, че органът по приходите издава акт, с който коригира подадената декларация при установени несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на размера на задължението, и то само тези несъответствия, които не са отстранени по реда на чл. 103 от ДОПК. В конкретния случай е спазено изискването за изпращане на съобщение по чл. 103 от ДОПК. С оглед горното ответникът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предписаната от закона форма. Същият не страда от пороци обуславящи неговата отмяна. Отбелязал е за пълнота, че наличието на обстоятелствата за прилагането на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, съответно наличието на основание за регистрация по този закон, са предмет на друго производство, приключило с издаването на Акта за регистрация по ЗДДС. Решението на горестоящия орган е получено от представител на дружеството на 16.04.2025 г., видно от известие за доставяне на л.7, а жалбата против АУЗД е подадена на 30.04.2025 г. чрез адм. орган, което е видно от поставения върху нея входящ номер. При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок, след изчерпване на предвидения в закона ред за административно оспорване пред решаващия орган – директор на ТД на НАП - гр. В. Търново. Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна по следните съображения: Предмет на оспорване е Акт за установяване на задължения № П-04001525011975-135-001/06.02.2025 г., потвърден с Решение № 29/14.04.2025 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново. При преценка досежно законосъобразността и обосноваността на акта, в изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 2, вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да извърши проверка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му и правилно ли е приложен материалният закон. С акта, съобразно направените констатации, послужили и като фактически основания за издаването му, на оспорващото дружеството са определени задължения за ДДС за довнасяне в размер на 20 996.33 лв. и лихви за просрочие към тях, във връзка с облагаеми доставки за периода 12.03.2024 г. -18.07.2024 г., в размер на 519.08 лв. Оспореният в настоящото производство акт за установяване на задължение, потвърден с решение на директора на ТД на НАП – В. Търново, е постановен от компетентен орган, определен надлежно с резолюция за извършване на проверка. Актът за установяване на задължение по декларация е издаден в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити на индивидуален административен акт. Ето защо съдът намира, че не е нищожен, както твърди жалбоподателят. Същият обаче е незаконосъобразен по следните съображения: Като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ДОПК, озаглавена "Служебни корекции", разписваща условията, при които законът допуска тяхното извършване, а именно: когато в декларация по чл. 105 от ДОПК се установят несъответствия, засягащи основата на данъчното облагане или изчисляването на задължителните осигурителни вноски, или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 от същия закон. Несъответствията, които законодателят има предвид, са посочените в чл. 103 от ДОПК, а именно: несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК. От анализа на посочената нормативна уредба се налага извод, че несъответствията, които могат да се коригират по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, са само такива, установени по и в самата декларация, без да се търси друга допълнителна информация. Тълкуването на посочените разпоредби във връзка една с друга, както и при сравнителното им тълкуване с нормите на чл. 106, ал. 3 и чл. 108, ал. 1 от ДОПК, налага извод за ограничения предмет на акта, на който законът признава само корекционни, но не и установителни функции, за разлика от ревизионнния акт. Целта на производството по чл. 106, вр. чл. 103 от ДОПК е отстраняване на грешки, непълноти и несъответствия по отношение на основата и размера на задълженията, но не и установяване на предвидени в закона предпоставки за тези задължения. Наличието на уредени в закона условия за възникване на данъчни задължения съгласно чл. 110 от ДОПК се установява чрез контролната дейност на органите по приходите в производствата по ревизии и проверки. Предвид различната цел и предмет, производството по чл. 106 от ДОПК и ревизионното производство по чл. 108 от ДОПК съществено се различават и по процесуалните правила, при които следва да бъдат проведени. В случая фактите, послужили като основание за издаване на оспорения акт, не могат да бъдат определени като несъответствие по смисъла на чл. 103 от ДОПК, което засяга данъчната основа или размера на задължението - не се касае за несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването или между данните в декларацията и данни, които да са получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК. Извършената с акта корекция по реда на чл. 106 от ДОПК по своето същество представлява установяване на допълнителни задължения за ДДС и лихви. По реда на чл. 106, ал. 1 ДОПК могат да се извършат служебно корекции с АУЗ само върху декларираните от лицето обстоятелства при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, и то само от фактически характер, по отношение на фактите, на които самото лице се позовава във връзка с определяне на задълженията си. Не могат да се установяват задължения на данъчния субект въз основа на допълнително събрана от приходния орган информация, тъй като очевидно не се касае за служебна корекция на грешка /несъответствие/ по смисъла на чл.106, ал.1 ДОПК при попълването или подаването на декларацията, с която задълженото лице само е изчислило основата и дължимия данък. В случая органите по приходите са направили констатации, касаещи момента на установяване на датата за регистрация по ЗДДС на дружеството жалбоподател, различна от датата, за която дружеството си е подало заявление за регистрация по ЗДДС. С издадения Акт за установяване на задължение на основание чл.106 от ДОПK е определен и размера на ДДС, който следва да се начисли върху получените от продажби суми, за периода от датата, на която според органа по приходите и съобразно негови констатации е следвало да се регистрира дружеството по ЗДДС, до датата на връчването на акта за регистрация по ЗДДС. Това обаче представляват спорни факти, които органите по приходите следва да установят с конкретни доказателства, включително чрез извършване на проверка в счетоводството на дружеството, установяване на приходите за конкретен период, извършване анализ на приходите с оглед вида на сделките - облагаеми ли са с ДДС, респ. наличието на предпоставките на чл.96, ал.10 от ЗДДС. Установяването на тези факти, събирането на доказателства за тях и приемането им следва да се извърши в рамките на ревизионно производство, в което да бъдат установени спорните нови задължения на лицето, а не в това по чл. 103 - чл.106 от ДОПК. Аргумент за горното се извежда и от разпоредбата на чл.106, ал.3 от ДОПК. Тъй като административните производства за издаване на АУЗ и за издаване на ревизионен акт са различни, се налага извод, че в конкретния случай е налице допусната незаконосъобразност при провеждане на административното производство, което е довело до такава и при постановяване на оспорения адм. акт поради нарушение на материалния закон. Ето защо жалбата е основателна и оспореният АУЗД следва да бъде отменен. При този изход на спора на оспорващия се следват сторените в производството разноски за внесена държавна такса от 50 лева и заплатен адвокатски хонорар от 600 лева, възлизащи в общ размер на 650 лева. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, втори състав,