Решение № 17 от 12.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7395/2025 г.

Производството е по реда на глава 21 от НПК. С присъда от 29.05.2025 год. по НОХД № 1196/2025 год. по описа на Софийския районен съд, НО, 1 състав, А. Ц. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 170, ал. 2 от НК, като на основание чл. 373, ал. 2 от НПК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален общ режим на изтърпяване, а на основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан. Срещу присъдата, в законоустановения срок за обжалване и протест е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. И. Л. от САК. С депозираната въззивна жалба се атакува постановеният първоинстанционен акт, като се сочи, че подсъдимият не е доволен от постановената присъда. След изготвяне на мотивите към присъдата е била предоставена възможност защитата и подсъдимият да допълнят въззивната си жалба, което не е сторено. Във въззивната жалба се сочи, че по време на съдебното следствие пред Софийски районен съд са били представени доказателства относно влошеното здравословно състояние на подсъдимия, както и че същия не може да пребивава в арестните помещения. Твърди се, че по делото липсва справка относно това кога е изтърпяно наказанието по НОХД № 17297/2023 год. по описа на РС – София и се иска такава да бъде приобщена, като се посочи кога подсъдимия е изтърпял наложеното му наказание, кога е бил настанен на лечение в УМБАЛ Исул и кога, на какво основание е бил освободен. Освен горното, се иска и назначаване на СМЕ с оглед установяване на здравословното състояние на подсъдимия към момента и дали то позволява да „излежава“ присъда от 8 месеца „Лишаване от свобода“ в затвор при общ режим. Към жалбата са приложени и писмени доказателства относно семейното и здравословното състояние на подсъдимия И.. Защитата е заявила, че поддържа становището си като защитник, обективирано в протокола от проведено съдебно заседание пред Софийски районен съд от 29.06.2025 год., според което подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства по обвинителния акт, но се иска налагане на наказание, което да му позволява да гледа детето си и е поискана снизходителна присъда с оглед здравословното му състояние. Атакуваното решение е от актовете, които подлежат на протестиране и обжалване по реда на гл. 21 от НПК. В хода на производството пред въззивния състав се намери, че е необходимо откриването на въззивно съдебно следствие и са налице основания за събиране на други (освен посочените) допълнителни доказателства, а именно: За изясняване на обстоятелствата по делото е била изискана справка от 05 РУ на СДВР с оглед установяване на времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, доколкото е липсвала такава информация по приложеното досъдебно производство. Такава справка е била изискана и от НСлС относно това, дали подсъдимия е бил задържан в арестите в страната с мярка за неотклонение "Задържане под стража" и по кои наказателни производства. В хода на въззивното съдебно следствие като писмени доказателства по делото са били приобщени: епикриза на А. Ц. И. от 06.04.2015 г., издадена от НСБАЛ по хематологични заболявания – гр. София, Експертно решение № 884 от 08.04.2015 г. на 02 МБАЛ ЕАД – гр. София, магнитно - резонансно изследване на А. Ц. И. от 30.03.2018 г. от Медицински център „Вита“, епикриза издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД от 01.10.2017 г. по отношение на А. Ц. И., епикриза на А. Ц. И. от 30.09.2017 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, удостоверение за раждане на дете Н.А.И., удостоверение за раждане на дете А.А.И., студентска книжка на А.А.И., удостоверение от Търговска банка „Д“ АД, издадено на Х.М.М. за получени преводи и трудови възнаграждения, трудов договор от МБАЛ „Св. Анна“ – гр. София АД, № 86/29.05.2019 г. на Х.М.М., експертно решение № 1522 от 10.06.2021 г. издадено от 02 МБАЛ СОФИЯ ЕАД, по отношение на А. Ц. И., етапна епикриза от ДКЦ „Княгиня Климентина“ ЕООД – гр. София от 18.08.2021 г. на А. И. и КТ изследване на А. Ц. И. от 05.06.2017 г. в Отделение по „Образна диагностика“ към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – гр. София, университетска болница, както и справка от НСлС, с вх. № 145315/02.12.2025 г. и справка от ГДИН, с вх. № 149066/09.12.2025 г. Събраните писмени доказателства са относими към воденото производство, касаят здравословното състояние на подсъдимия, неговото семейно и имуществено положение, както и това на членове на неговото семейств, както и такива, които съдържат и данни за времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража и изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Във въззивното производство, без уважение е оставено искането на защитата на подсъдимия И., за назначаване и допускане на СМЕ, относно това дали здравословното състояние на подсъдимия позволява изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“ ефективно, при „общ“ режим. Искането за назначаване на такава експертиза към настоящия момент е преждевременно, доколкото същата не би допринесла за разкриване на обективната истина и предвид това, че исканата СМЕ касае действия на прокурора във връзка с изпълнение на ефективно наказание „лишаване от свобода“, в какъвто етап не се намира производството. Производството пред въззивната инстанция не е приключило и респективно не е ясно какъв би бил изходът на същото. Искането би било от компетентността на прокурора, в различна процедура от настоящата, а именно такава по чл.415 от НПК и то единствено в случай на потвърждаване на присъдата. За настоящето производство, СМЕ би била необходимо ако се твърдят обстоятелства с оглед приложението на чл. 25, ал.1, т. 1 от НПК, каквото искане не се поддържа нито от подсъдимия, нито от защитата, а и съдът служебно не намира основания в тази насока, доколкото не се установява състояние – разстройство на съзнанието на подсъдимия, в което той да е изпаднал след извършването на деянието, изключващо вмняемостта или друго тежко заболяване, което да пречи на провеждането на производството. Въззивният съд има за задължение да провери законосъобразността и обосноваността на постановения първоинстанционен съдебен акт, и посоченият въпрос чието изясняване се иска, не е предмет на производството. В хода на съдебните прения, адв. И. Л. – защитник на подс. И. посочва, че диагнозата на подсъдимия сама по себе си е изключително смекчаващо обстоятелство, което е от съществено значение за определяне на вида и размера на наказанието. Според защитата именно това му състояние, степента на лечение, най-вече лекарствата, които приема и няма кой да му осигурява, докато излежава присъдата и не може да се разчита на някакво лечение в рамките на тези 8 месеца, променя цялата картината при индивидуализация на наказанието и само по себе си няма нищо общо с изпълнение на наказанието. Отново изтъква, че се касае за много тежко здравословно състояние, което изисква специални грижи и лечение. В заключение моли жалбата да бъде уважена. В правото на лична защита подс. И. поддържа казаното от адвоката си. Обяснява поведението си с приема на хапчета и заявява, че не иска да го прави, но просто се случва и не може да го обясни. Изразява притесненията си, че този път няма да излезе от затвора. Прокурорът намира жалбата за неоснователна, а обвинението спрямо подс. И. за доказано. По отношение на определеното наказание приема, че същото е справедливо, а изложените от съда мотиви относно индивидуализацията на наказанието са обективни и изчерпателни. По посочените съображения, представителят на С. Г. П. моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. В предоставена му последна дума подс. И. заявява, че няма какво да добави. Депозираната жалба е постъпила в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият състав на Софийски градски съд я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА. Софийският градски съд, след като обсъди доводите и възраженията в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното: Производството пред Софийския районен съд е проведено по реда на чл.371, т. 2 от НПК. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда. Въззивната съдебна инстанция споделя изцяло извода на СРС, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока е и изложеният макар доказателствения анализ. Изводите относно правнорелевантните факти са основани на достатъчен анализ на събраната доказателствена маса. Контролираният съд е обсъдил доказателствената съвкупност, като относимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК. Свидетелските показания, не са изолирани или превратно тълкувани и на същите правилно им е дадена вяра, като достоверни. Освен това, същите кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Събраният доказателствен материал обхваща събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, а именно: направеното признание от страна на подсъдимия на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и останалия доказателствен материал – показанията на свидетелите Р., Й., Щ., Щ.а, З., В., П., П., протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него, приобщени по реда на НПК. Доказателственият анализ, направен от районният съд е правилен и обоснован, а в мотивите към присъдата са посочени както установените обстоятелства и доказателствения материал, въз основа на който се извеждат съответните факти, така и правните съображения за взетото крайно решение. Доказателствента съвкупност е еднопосочна и от нея се установяват времето, мястото и авторството на извършеното инкриминирано престъпление. Производството е проведено по реда на чл.371, т. 2 от НПК и събраните доказателствени материали доказват по несъмнен начин фактическите изводи на прокурора, отразени в обвинителния акт, както и е установил, че приобщените доказателства са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимата (т.4 от диспозитива на ТР №1/2009 год.). Именно поради тези съображения, за съда е налице и задължение в мотивите си да ги приеме за установени. Софийският районен съд правилно е кредитирал направеното от подсъдимия признание на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на ОА, тъй като е установено по делото, че кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на глава 27 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират нови доказателства. За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която се установява от направенто от подсъдимия самопризнание на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и се подкрепя от останалия доказателствен материал – показанията на свидетелите Р., Й., Щ., Щ.а, З., В., П., П., протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него: Подс. А. Ц. И. е роден на ••••г. в гр. София, българин, български гражданин, осъждан, с ЕГН ••••••••••. Св. Р. Щ.а била собственик на апартамент, находящ се на адрес: гр. София, ул. ••••. През месец май 2024г. св. Щ.а се намирала в САЩ и оставила на св. П. Р. ключ от горепосочения апартамент. При необходимост св. Р. ходел до апартамента и го наглеждал. На 27.05.2024г., около 03: 15ч., подс. И. се намирал в района на ул. „Черковна“ № 93 в гр. София. Той решил да влезе в апартамента, собственост на св. Щ.а. Използвайки метална кука, подс. И. започнал да се катери по перилата на терасите на жилищния блок. Св. Д. Й. е съсед на св. Щ.а и който живеел на ет.4 в същата сграда, чул шум и той излязъл на терасата. Видял, подс. И. на терасата на ап.13, като същият държал дълъг прът с метална кука на края. Докато св. Й. се обаждал на тел. 112 и на св. Р., подс. И. подбил рамката на балконската врата, отворил я и влязъл в апартамента на Щ.а. В резултат на подадения сигнал от св. Й., на място бил изпратен полицейски екип в състав – свидетелите З., П., В. и П., на които св. Й. отключил врата на входа на блока и ги насочил към ап.13. Св. З. и св. П. установили, че входната врата на ап.13 е заключена. След като пристигнал на мястото, св. Р. не успял да отключи врата и предположил, че е заключена с резе от вътре. На мястото пристигнал и екип на пожарна служба. Св. З. и служител на пожарната влезли в жилището посредством стълба през терасата на апартамента. Те счупили стъклото на вратата на терасата. В една от спалните заварили подс. И., който лежал на леглото, установили самоличността му и го задържали. Приетата фактическа обстановка е напълно безпротиворечива и кореспондира, както с обясненията на подс. И., така и с доказателствения материал от досъдебното производство. От показанията на св. Й., който е и пряк очевидец на голяма част от действията на подсъдимия, се установява хронологията на събитията на инкриминираната дата, механизма на извършване на деянието и последователността на всяко от действията. Сочените от него факти намират потвърждение изцяло в показанията на свидетелите – Р., З., В., П. и П.. Приложените протоколи, отразяващи извършените процесуалноследствени действия в хода на разследването, са съставени при спазване изискванията на НПК, поради което са и годни източници на доказателства в настоящото производство, които съответстват на установената фактическа обстановка и допълват същата. Пред настоящата инстанция бе проведено въззивно съдебно следствие, като към доказателствената съвкупност са приобщени писмени доказателства, които касаят здравословното състояние на подсъдимия, неговото семейно и имуществено положение, както и това на членове на неговото семейство, включително и такива, в които се съдържат и данни за времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража и изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“. От наличните доказателствата по същество се установяват авторството, времето, мястото и механизмът на извършване на престъплението, т.е. присъдата е постановена при наличие на достатъчни по характер и обем доказателства. Престъплението по чл. 170 от НК представлява нарушаване неприкосновеността на жилището. В конкретния случай правилно е отчетено осъществяването на квалифицирания състав по чл.170, ал.2 от НК, доколкото изпълнителното деяние е извършено нощем. Въз основа на установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е направил правния извод, че подс. А. И. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.170, ал.2 вр. ал.1 от НК, като на 27.05.2024г., около 03: 15ч. в гр. София, район „Оборище“, ул. „Черковна“ № 93, влязъл в чуждо жилище – ап. № 13, собственост на Р. С.Щ., като е употребил за това сила и ловкост. Установено е по несъмнен начин, че е приложена ловкост при извършване на деянието, доколкото подсъдимият се е покатерил по перилата на жилищния блок, използвайки метална кука, в резултат на което се е озовал в жилището, както и че не е имал правно основание да пребивава в него, тъй като е чужда собственост. Няма спор и относно наличието на квалифициращия признак – деянието да е извършено нощем, тъй като същото е извършено в тъмната част на денонощието, около 03: 15ч. Настоящата инстанция приема за правилно и становището на първоинстанционния съд, че подс. И. от субективна страна е съзнавал, че извършва противозаконно влизане в чуждо жилище, както и че това се случва през нощта. Основните аргументи в депозираната въззивна жалба са свързани с наложеното от първоинстанционният съд наказание, като се иска налагане на такова наказание, което да позволява на подс. И. да гледа детето си, поискана снизходителна присъда с оглед здравословното му състояние. При индивидуализацията на наказанието съдът е длъжен да се съобрази с конкретните особености на всеки отделен случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са не само тези свързани с личността на дееца, но и тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление. Те обуславят степента на обществена опасност на деянието, както и необходимостта от по-голямо или по-малко по интензитет наказателно правно въздействие върху извършителя, с оглед постигане целите на генералната и лична превенции. Индивидуализацията на наказанието се основава на фактическите констатации, които следва да бъдат съотнесени към степента на обществена опасност на деянието и дееца. Преценката на вида и размера на наказанието не е формален математически сбор между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Това е сложна съдебна дейност, при която се съобразяват и оценяват всички обстоятелства, имащи значение за постигане на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание. При постановяването на първоинстанционната присъда наказанието на подсъдимия е било правилно индивидуализирано от първоинстанционния съд с приложението на разпоредбата на чл.58а вр. чл.54 от НК. Производството пред първата инстанция е било проведено по реда на глава XXVII НПК, при което И. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт - по реда на чл. 371, т. 2 НПК. С оглед посочената процедура, за съдът съществува задължение да определи наказанието за извършеното от него престъпление съгласно правилата на Общата част на НК, след което да намали определеното наказание лишаване от свобода с една трета. Софийският районен съд е дал отговор на направените възражения и е посочил, че не са налице основанията на чл.55 от НК за определяне на наказание при изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като е взел предвид и здравословното състояние на дееца. Първостепенният съд е счел, че и най-лекото, предвидено в закона наказание не би се оказвало несъразмерно тежко и е наложил на подсъдимия наказание в минималния предвиден в закона размер от една година „Лишаване от свобода“, като предвид реда, по който е протекло производството, същото е намалено с една трета. При преценка на така определеното от първоинстанционния съд наказание, настоящата инстанция не намери основание за изменение на същото, приемайки го за правилно индивидуализирано по вид и размер в контекста на преследваната по чл. 36 НК генерална и индивидуална превенция. СГС намира, че видът и размерът на наложеното на подсъдимия наказание от 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, не следва да бъдат променяни или редуцирани. Направена е балансирана преценка между обществената опасност на деянието и на дееца, като коректно е съобразил наличието на отегчаващи вината обстоятелства - множество предходни осъждания на подс. И. за тежки умишлени престъпления. Здравословното състояние на подсъдимия не следва да бъде разглеждано изолирано от утежненото съдебно минало, с оглед на което и въззивният съд споделя напълно изводите на Софийски районен съд. Посоченото здравословно състояние, не е възпряло подсъдимия в извършването на престъплението. Правилно, първоинстанционният съд не е отчел като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство направеното в съдебната процедура по съкратено съдебно следствие, самопризнанието на подсъдимия, доколкото същото е предпоставка за протичане на производството по реда на чл. 371 т. 2 НПК и за приложението на чл. 58а НК. Липсват предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият вече е бил осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Съдът намира така определеното наказание е и справедливо. Чрез него в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието и поправянето на дееца, като същият се мотивира към преосмисляне на поведението си, така че за в бъдеще да се въздържа от подобни прояви. Както беше посочено по-горе, начинът на изтърпяване също е правилно определен, предвид невъзможността за приложение на условното осъждане, в т.ч. и режимът при който следва да бъде изтърпяно наказанието. Правилно от наложеното наказание е приспаднато на основание чл. 59 от НК, времето през което подсъдимият е бил задържан под стража по воденото наказателно производство. За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за реално участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза. Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд. В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира основания за изменение или отмяна на обжалваната присъда, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение и намира, че постановеният първоинстанционен съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Няма пречка в процедура пред СГП, подсъдимият да инициира производство във връзка с изпълнението на наказанието по реда на чл. 448 вр. чл.447, т. 3 от НПК, в случай че се прецени, че здравословното му състояние е несъвместимо с местата за лишаване от свобода. Воден от годното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийският градски съд, НО, 4 – ти въззивен състав