Решение № 9940 от 21.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6473/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на юрк. М. В. - Н., като пълномощник на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР на Националната агенция за приходите (НАП), срещу РЕШЕНИЕ №2073/30.04.2024г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 15 -ти състав, по н.а.х. дело №17779/2023г. Касаторът претендира за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с приложимите материалноправни норми. Твърди, че изпълнителният директор на НАП притежава материална компетентност да налага санкции по чл.118 от Закона за хазарта (ЗХ). Представя писмени доказателства, с които да обори извода на първостепенния съд, че не е била спазена процедурата по чл.40, ал.2 ЗАНН. Смята, че е несъмнено обстоятелството за кое нарушение е наложено административното наказание, а именно – чл.10, ал.6, изр. 3 -то ЗХ. Сочи, че с оглед цялостното им съдържание и отправените с тях послания към аудиторията излъчените рекламни клипове противоречат на разпоредби от Етичния кодекс, както и на посочените разпоредби от Етичните правила за реклама и търговска комуникация на хазартни игри – явяващи се неразделна част от Кодекса. Поддържа, че както в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН), така и в издаденото въз основа на него НП изрично е посочена нарушената правна норма, поради което и намира за неправилен извода на решаващия състав на СРС, че е било ограничено правото на защита на наказаното лице. Прави искане да бъде отменено обжалваното Решение на първостепенния съд и вместо него, по същество на спора, да бъде потвърдено НП №734832-[рег. номер]/02.11.2023г., издадено от изпълнителния директор на НАП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД, ЕИК 130081393, оспорва жалбата. Чрез процесуалния си представител юрк. Г. Р. поддържа, че изпълнителният директор на НАП е издал НП при липса на компетентност. Смята за правилни изводите на първостепенния съд за липса на яснота по отношение на правната квалификация на извършеното нарушение и смесване на фактически състави. Допълва, че видно от съдържанието на НП, същото е съставено в отсъствие на нарушителя, но без последният да е бил надлежно уведомен. Сочи, че от представената с касационната жалба покана не става ясно дали се отнася за процесния случай или за друг, тъй като към преписката по делото липсва такава покана. Освен това изтъква, че към поканата не са били представени доказателства за нейното получаване от представител на дружеството. Подробни доводи за неоснователност на касационната жалба излага и в представена по делото писмена защита по същество на спора. Претендира присъждане на разноски. Прокуратурата на РБългария, представлявана от прокурор В. от Софийска градска прокуратура (СГП), дава заключение за основателност на касационната жалба. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София - град, като взе предвид наведените касационни доводи, извърши проверка на обжалваното съдебно Решение, съобразно чл.218, ал.2 АПК и след като прецени събраните доказателства, приема от правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 АПК и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С НП №734832-[рег. номер]/02.11.2023г., на основание чл.118 ЗХ, на ответника по касация „БТВ Медиа Груп“ ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за това, че излъчените в телевизионните програми на дружеството (BTV, BTV Action, BTV Cinema, BTV Comedy, RING и Soul&PapperTV), в периода 02.11.2022г. – 31.12.2022г., рекламни клипове на „Efbet“ с участието на певеца К. Т. (Криско) са с развит сюжет, в който се промотира насърчаването на участие в хазартни игри. От тях се установява, че главна роля играе К. Т. (Криско). Клиповете са с времетраене от 17 до 30 секунди. Първоначалното действие се развива на препълнен футболен стадион, като в трибуните се забелязва Криско, придружен от Teodora Dzehverovic/TEODORA (популярна изпълнителка в [държава] и на Балканския полуостров). Нападател, изигран от И. Ч. (популярен футболист), от единия отбор е спънат и е отсъдена дузпа. В същия момент телефонът на TEODORA сигнализира за получено известие - 200 лв. бонус спорт; вход; efbet (снимка №2), публиката избухва. Следващото действие се развива в самолет, на борда са Криско с придружителката му, стюардеса и пилоти, следва турбуленция, по време на суматохата телефонът на Криско звъни и започва да звучи песента „Тръпката“ в ритъм с „турбуленцията“. Следващото действие се развива в ретро бална зала под продължаващата песен на Криско, който е на подиум в сценичен костюм, чува се звук от телефон - Т. вади телефона си и в близък план се вижда екранът - 1500 лв. бонус казино; вход; efbet (Екранна снимка № 3), като тя натиска вход. На сцената се появяват бенд и кан-кан танцьорки, като фонът е надпис „efbet“ изписан със светлини. Глас зад кадър казва: „Ефбет, Тръпката е навсякъде, бонусите са важни - 200 лв. за спорт [рег. номер]. за казино“. В долния десен ъгъл на екрана е изписан надпис „100% бонус до 200 лв. за нови потребители на [интернет адрес]; 100% бонус [рег. номер]. за нови потребители на [интернет адрес]“. Последното действие е пред вратите на асансьор, чува се звук подобен на звук от телефон, Криско и Т. вадят телефоните си, но установяват, че това е звукът от асансьора. Видно от съдържанието на излъчените рекламни клипове се предоставя информация за хазартни игри с предоставени бонуси, които се предлагат на сайта [интернет адрес], на който се организират хазартни игри от BROBET LIMITED - собственик на търговската марка efbet. Чрез излъчването на индивидуализираните в АУАН и НП по ден и час рекламни клипове по своите телевизионни програми, дружеството „БТВ Медиа Груп“ ЕАД е извършило нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.6, изр.3 -то ЗХ (ДВ, бр.69 от 4 Август 2020г.), която вменява в задължение на юридическите лица и едноличните търговци, които излъчват реклама на хазарт, да спазват Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, част от които са и Етичните правила за реклама и търговска комуникация на хазартни игри. Установено е, че с оглед на цялостното съдържание на излъчените рекламни клипове и на отправените с тях послания към аудиторията, същите противоречат на разпоредбите на чл.3 (т.3.1), чл.17 (т.17.5 и т.17.12) от Етичния кодекс, съответно и на разпоредбите от Етичните правила за реклама и търговска комуникация на хазартни игри, явяващи се неразделна част от Кодекса – (т.1.1 от раздел „Почтеност“; т.2.3 от раздел „Социална отговорност“; т.3.1 от раздел „Деца“). Прието е, че с излъчването на тази реклама и избирането на Криско за рекламно лице, изискванията на Кодекса и на Етичните правила за реклама на хазарт не са спазени — Криско е харесван от младото поколение, което се опитва да му подражава. В случая Криско директно и открито призовава да се играят хазартни игри, а децата и младежите лесно се доверяват на идола си, което е и търсеният ефект на рекламата — да насърчи колкото се може повече млади хора да проявят интерес към онлайн залаганията. Съгласно Националните етични правила за реклама и търговска комуникация на хазартни игри (точка 17.12), публикувани от Националния съвет за саморегулация, „никаква търговска комуникация, свързана с хазарта, няма да бъде предназначена или насочвана към деца и подрастващи". В допълнение, Националният съвет за саморегулация посочва още, че рекламите на хазартни игри не трябва да подбуждат непълнолетни да участват в хазартни игри или да използва образи, които са привлекателни за тях. Рекламата на Efbet обаче прави точно това - използва популярна сред децата и младежите личност, която рекламира хазартни игри, като по тази начин привлича вниманието на подрастващите и ги приканва към залагания. Обоснован е извод, че Етичните правила са нарушени поради това, че в рекламния клип основно място е отредено на рапъра Криско, особено популярен с репертоара си, стила си на пеене и с цялостното си излъчване сред аудиторията на подрастващите, от която аудитория той е възприеман като идол и модел за подражание. Използването на Криско за рекламно лице на хазартни игри в клиповете, прави децата и подрастващите директна прицелна група на рекламата на хазарт като може да се направи заключение, че този ефект е бил търсен целенасочено при изграждането на екранния образ на героя в клипа. В случая се касае за използване на липсата на опит и доверчивостта на подрастващите, които интуитивно се доверяват и подражават на своите идоли, като целта на клипа е именно да се провокира и насочи вниманието им към хазартните игри организирани „онлайн“ посредством любимото занимание на подрастващото поколение да се забавлява, служейки си с мобилните си телефони. Екранният герой, изигран от Криско (обект на подражание за децата и подрастващите) и партньорката му Т. Д. демонстрират как през мобилен телефон с едно натискане на бутона „вход“ в онлайн игра на сайта [интернет адрес] може да се играе за бонусите в хазартните игри. Това от своя страна насочва вниманието на аудиторията на подрастващите и в тийнейджърска възраст към онлайн залаганията, провеждани на сайта [интернет адрес] и показва на лицата от тази целева група - притежаващи мобилни телефони, колко лесно и достъпно е да участват за бонусите в конкретните онлайн организирани хазартни игри, с което се нарушават Етичния кодекс и Етичните правила за реклама и търговска комуникация на хазартни игри. Търсеният с рекламния клип ефект е изграден изцяло върху злоупотребата с наивността и липсата на житейски опит у подрастващите, типични за тази възрастова група. От съдържанието на клиповете е видно, че участието в онлайн организираните хазартни игри на сайта [интернет адрес] чрез използване на предоставените от организатора „бонуси“ е промотирано като важна част от живота на човека, съпътстваща перманентно индивида в различните негови емоционални състояния и се явява заместител на истинските социални контакти на индивида. Непрекъснатата референция към „тръпката“, която е навсякъде имплементира в съзнанието на подрастващите почитатели на Криско погрешната картина, че е нормално тръпката от участието в хазартни игри и потапянето във виртуалния свят на онлайн залаганията да се явят като пълноценни заместители на нормалното общуване и социалните контакти между индивидите. Също така подбужда към участие в онлайн организираните хазартни игри, за да се изпита тръпка, удоволствие, адреналин, състояния особено привлекателни за тази целева група. С обжалвания съдебен акт е ОТМЕНЕНО НП №734832-[рег. номер]/02.11.2023г. За да постанови този правен резултат първостепенният съд е събрал относими писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е приел следното: НП е издадено от административнонаказващ орган, който не притежава нужната компетентност по чл.47 ЗАНН, за да се произнася в производства по чл.10, ал.6, изр.3 -то ЗХ. Въз основа на събраните доказателства първостепенният съд е приел също, че административно -наказаното лице не е било надлежно поканено за изпращане на представител с цел съставяне на АУАН срещу него, т.е. не е била налице хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН. Допълнил е, че актосъставителят е следвало не просто да изпрати покана до нарушителя за съставяне на АУАН, но преди да пристъпи към съставянето му, е следвало да се убеди, че нарушителят е получил тази покана, което очевидно не е сторено, поради което е приел, че е допуснато и съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на актуваното НП. На следващо място, съдът е посочил, че описаното нарушение е подведено под текста на чл.10, ал.6 ЗХ, но забранителната разпоредба относно пряка реклама на хазартни игри, се съдържа в чл.10, ал.1 от закона. Така първостепенният съд е извел извода, че са описани две нарушения, а е ангажирана отговорност само по едно от тях. Изводите на съда са правилни като краен резултат. В касационното производство са приети писмени доказателства, на основание чл.219, ал.1 АПК: Покана с изх. №26-Б-5136/03.05.2023г., Удостоверение за извършено връчване по електронен път; Протокол №1994878/10.05.2023г.; Протокол №1994877/09.05.2023г., които решаващият състав ще обсъди при формиране на правните си изводи. С нормата на чл.10, ал.1 ЗХ (приложимата редакция ДВ, бр.69/2020г.) е въведена изрична забрана за пряка реклама на хазартни игри, включително реклама на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени електронни съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за хазартна игра. Като част от Националните етични правила за реклама и търговска комуникация се разработват специални правила относно рекламата на хазартни игри. Юридическите лица и едноличните търговци, които публикуват, излъчват или разпространяват рекламата, са длъжни да публикуват на сайта си Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, включително за рекламата на хазартни игри. Юридическите лица и едноличните търговци, които публикуват, излъчват или разпространяват рекламата, са длъжни да спазват правилата по предходното изречение. (чл.10, ал.6 ЗХ). Националните етични правила за реклама и търговска комуникация (или „Етичен кодекс“) са създадени от Националния съвет за саморегулация (НСС), който е независим орган за саморегулация, учреден от трите основни страни на българската рекламна индустрия, а именно: Българската асоциация на рекламодателите, Българската асоциация на комуникационните агенции и Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. Членове на НСС могат да бъдат асоциации и отделни юридически и физически лица от рекламната индустрия рекламодатели, рекламни агенции, медии, видни специалисти и прочее. Решенията на НСС са задължителни за членовете му. Те доброволно се задължават да не извършват или да не приемат никакви дейности в нарушение на Етичния кодекс и да променят или да преустановят всяка комуникация, която НСС е преценил, че е в нарушение на Етичния кодекс. За лицата, които не са приели Кодекса, решенията на органите на НСС не са задължителни, а препоръчителни. Сам по себе си Етичният кодекс няма силата на закон и не се отнася до въпроси, регулирани от закона. Това не означава, че не съществуват области на припокриване (например в областта на рекламата на хазартни игри) на целите на регулацията и на саморегулацията, съответно на обхвата на законите и на Етичния кодекс. Етичният кодекс не би могъл да измести законите, регулиращи рекламата и търговската комуникация в [държава], но представлява тяхно „етично допълнение“. В Етичния кодекс е въведено като стандарт за добра бизнес практика в рекламната индустрия - спазването и на законите, като чрез правилата на Кодекса не е възможно да се наложи спазването и контрола за спазването на който и да било закон. Съгласно чл.3, т.3.1 от Етичния кодекс търговската комуникация трябва да бъде изработена по такъв начин, че да не злоупотребява с доверието на потребителите или тяхната липса на опит или познания. В чл.17, т.17.5 и 17.12 е регламентирано, че търговската комуникация не трябва да съдържа никакви твърдения или визуално представяне, които създават опасност от увреждане на физическото, писхическото, нравственото и/или социалното развитие на децата и подрастващите, както и че никаква търговска комуникация, свързана с хазарт, алкохол и тютюневи изделия няма да бъде предназначена или насочвана към деца и подрастващи. В частта от Кодекса, озаглавена „Етични правила за реклама и търговска комуникация на хазартни игри“ също се съдържат правила, чрез които е детайлизирана приложимостта на общите принципи на рекламата, развити в Кодекса, през призмата на спецификата им в сферата на хазартните игри. Така например, т.1.1. от раздела „Почтеност“ гласи, че: „Търговската комуникация на хазартни игри трябва да бъде изработена по такъв начин, че да не се злоупотребява с доверието на потребителите и тяхната липса на опит и познания. По-специално, няма да се експлоатират умствени или физически слабости, възраст, липса на бизнес умения, наивност или финансови или социални затруднения“. В раздел „Социална отговорност“, в т.2.3. е въведено изискването, че търговската комуникация няма да представя участието в хазартни игри, като важна част от начина на живот на отделния индивид, като заместител на социалните контакти или като решение на социалните проблеми. В раздел „Деца“, т. 3.1. от горепосочените Етични правила е регламентирано, че търговската комуникация на хазартни игри няма да подбужда непълнолетните да участват в хазартни игри, както и че в търговската комуникация на такива игри няма да се използват образи или твърдения, които са привлекателни за децата. На първо място, настоящият съдебен състав не споделя доводите на СРС за некомпетентност на издателя на НП. В ЗХ ясно е посочено в чл.89, че органите на НАП извършват проверки на място и по документи за спазването на този закон по реда на ДОПК. При осъществяване на контрол по този закон, освен правомощията по кодекса, органите могат да: изискват устни обяснения; изискват и събират оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на нарушения на законодателството, уреждащо хазартната дейност и другите дейности по този закон; извършват запечатване на каси, офиси, игрални зали, игрални казина, работилници, помещения, в които се организират или провеждат хазартни игри или се държи игрално оборудване, и други подлежащи на контрол обекти. На свой ред разпоредбите на чл.90, ал.2 и ал.3 ЗХ сочат, че за установяване на нарушенията по този закон се съставят актове от органите на НАП, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Цитираните норми се намират в Глава пета на закона, озаглавена Контрол и административнонаказателни разпоредби, и по-специално в Раздел I – Контрол. Нормите са ясни, точни и недвусмислено сочат както контролните правомощия на органите на НАП, така и санкционните правомощия на Изпълнителния директор на НАП. Вместо да приложи закона, районният съд по един недопустим начин е дерогирал приложението на същия, позовавайки се на писмен отговор на министъра на финансите по въпрос на народни представители, който освен че не е нормативен акт, не представлява и официално тълкуване на нормативен акт. По силата на чл.51, ал.1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. След като законът е приет от законодателния орган – Народното събрание, не МФ, а НС може да дава автентично тълкуване на законовите норми. Следва да бъде споделена и тезата на касатора, че не може на частен субект, какъвто е Националният съвет за саморегулация, да се възлага осъществяването на контролни функции вместо държавните органи. Налага се изводът, че АУАН е съставен от надлежно оправомощен по закона орган по приходите, а НП е издадено от компетентен административно-наказващ орган. На следващо място, следва да бъде отбелязано, че в НП не са описани две нарушения, а само. Подробно е описано едно нарушение, извършено чрез многократно излъчена реклама на хазартни игри и само за него е наложена имуществената санкция. Повторяемостта на броя на изпълнителните деяния на твърдяното административно нарушение не означава, че нарушенията са две или повече. Безспорно по делото се установява, че АУАН е съставен в отсъствието на представител на нарушителя, при липсата на отправена покана за явяването му. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, при липсата на изключващите предпоставки по чл.40, ал.2 ЗАНН, винаги съставлява съществено процесуално нарушение. Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изключение от това правило се допуска само в хипотезата на ал.2 - когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Това означава, че актосъставителят, след като констатира наличието на данни за извършено административно нарушение от страна на конкретен субект, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН. От представената едва пред касационната инстанция покана, изх.№26-Б-5136/03.05.2023г. (изпратена по електронен път), с която дружеството ответник по касация е поканено да се яви на конкретна дата за съставяне на АУАН, става ясно че такава най-вероятно е била изготвена преди съставяне на акта, но не и дали същата е получена от него. В този смисъл цитираната покана не може да се кредитира като доказателство за надлежно уведомяване за съставяне на АУАН и съответно, при неявяване – да се прилагат разпоредбите на чл.40, ал.2 ЗАНН. Прави впечатление, че доказателства за спазване процедурата по чл.40, ал.2 ЗАНН са представени едва пред настоящата инстанция, въпреки изисканата от районния съд административнонаказателна преписка в цялост. Приложените с касационната жалба два броя протоколи №1994878/10.05.2023г. и №1994877/09.05.2023г., съдът намира за изрично съставени за настоящото производство, с оглед факта, че същите не са споменати при съставяне на АУАН (за разлика от поканата), както и са представени след направен анализ на районния съдия, че липсват доказателства за твърдените от актосъставителя проведени разговори за това, че представител на дружеството няма да се яви и да се съставя акт в отсъствие на нарушителя. Нарушителят е бил известен, но не и надлежно поканен. Изискването актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя има за цел едновременност и непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на акта с участието на посочените в чл.40, ал.1 ЗАНН лица, както при неговото съставяне, така и при подписването му, с което се обезпечава правото на нарушителя за защита. Последният винаги следва непосредствено да възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при съставянето на акта, както и да се провери верността на посочените в акта обстоятелства. Освен това, нарушителят е лишен от правото да направи възражения още при съставяне на акта и да организира защитата си още при образуването на административнонаказателното производство. Обстоятелството, че препис от АУАН е връчен на нарушителя след съставянето му, не може да санира допуснатото нарушение. Смисълът на изпращането на покана до нарушителя за явяване за съставяне на АУАН е да се извести лицето за започването на административнонаказателното производство срещу него и да му се предостави и гарантира възможност да участва в него и да упражни правото си на защита още в този най-ранен етап от производството. Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките по чл.40, ал.2 ЗАНН, е довело до ограничаване на правото му на защита, което винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на НП, без да е необходимо да се изследва въпросът дали е извършено административно нарушение. За пълнота на мотивите на съдебното решение, следва да бъде посочено, че според настоящият съдебен състав в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са очертани фактическите предпоставки за ангажиране отговорността на лице, което разпространява и излъчва реклама на организирани онлайн хазартни игри. Като цифрово изражение деянието е квалифицирано като нарушение на чл.10, ал.6, изр.3 -то ЗХ. Установявайки излъчена реклама на организирани онлайн хазартни игри, актосъставителят е следвало да квалифицира нарушението по чл.10, ал.4 ЗХ, защото именно в този законов текст (ред. - ДВ, бр.69 от 2020г.) е въведена забраната за юридически лица и еднолични търговци да публикуват, излъчват или разпространяват информация по отношение на хазартни игри извън посочената в ал.2 (1. наименования и условия на игрите, включително награди, отстъпки, бонуси, коефициенти и безплатни залози, без участник/участници в хазартни игри, спечелили награди; 2. регистрирана търговска марка на организатора, а при провеждане на мероприятие, подпомагащи спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело - и/или фирмата (наименованието) на организатора; 3. резултати от игрите и спечелените печалби; 4. тегления на тиражите; 5. цел на организатора на играта). Неправилната квалификация е повлякла след себе си и неправилно приложение на санкционната правна норма. В случая е приложена разпоредбата на чл.118 ЗХ, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция за лице, което извърши или допусне извършването на друго нарушение на разпоредбите на този закон, извън случаите по чл.96-117, ако не подлежи на по-тежко наказание. Тази санкционна норма е обща и може да намери приложение само при липсата на специална за констатираното нарушение. Настоящият случай не е такъв. Следва да се има предвид, че в чл.105, ал.1 ЗХ (ДВ, бр.69 от 2020 г.) е предвидено да се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. на юридически лица и еднолични търговци, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на чл.10, ал.4 или ал.5. Наказващият орган е следвало да наложи на дружеството-нарушител имуществена санкция на основание чл.105, ал.1 ЗХ, защото тази норма е специална спрямо общата на чл.118 от закона. При липса на редовна процедура по връчване на АУАН, то производството се явява опорочено, понеже правото на защита на нарушителя е сериозно увредено, предвид неосигуряване на възможност за подаване на възражения, представяне на доказателства и въобще – пълноценно участие в производството по издаване на правораздавателния акт. Налице е и несъответствие между описаното нарушение и посочената правна квалификация, както и на кореспондиращата санкционна норма. По изложените доводи настоящият касационен състав приема, че като краен резултат първостепенният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, като същото следва да бъде определено в размер на 80 (осемдесет) лева, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София - град, ІІІ -ти Касационен състав