Решение № 4073 от 8.7.2020 г. на Софийски градски съд по дело № 14421/2018 г.

Производство е образувано по иск с правно основание чл.238 ал.1 от КЗ, предявен от А.Д.Н., ЕГН ••••••••••, срещу ЗАД „А.Б.Ж.“••• за заплащане на сумата от 55 128.15 евро /с левова равностойност - 107 821.28 лв./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по индивидуална застраховка „Живот“ със спестовен характер и иск с основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2820.95 лева – лихва за забава, считано от 02.12.2017 г. до датата на предявяване на иска. Ищецът твърди, че е бил застрахован при ЗАД „А.Б.Живот” по застрахователна полица № 1022015172/3 - Тарифа № 20 - Индивидуална застраховка „Живот” със спестовен характер, за срок от 24 години считано от 00.00 часа на 26.10.2005 год. През м.септември 2016 год. е претърпял злополука, ухапване от куче, за което ответното дружество било уведомено. С експертно решение на ТЕЛК № 1905 от заседание № 122 от 06.07.2018 на му е била определена 43 % трайно намалена работоспособност. Твърди, че на основание клаузите на посочения по-горе договор за индивидуална застраховка ”Живот” ответното дружество е задължено да му изплати застрахователна сума съответстваща на процента на намалената трудоспособност отнесен към общия размер на дължимото обезщетение от 128 205 евро. ЗАД „А.Б.Ж.“••• не е сторило това след надлежна покана от страна на ищеца, напротив с писмо от 27.07.2018 г. е отказало плащане на застрахователно обезщетение, което поражда поражда правото да претендира в настоящото производство исковата сума, ведно със следващата се мораторна лихва върху нея. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите суми, ведно със законна лихва за забава върху главницата считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и разноските по делото, като му присъди и направените по делото разноски. Ответникът ЗАД „А.Б.Ж.“••• оспорва предявения иск по основание и размер, като оспорва, че е налице покрит риск, съгласно специални и общи условия на застрахователя за сключване на смесена застраховка „Живот“, полица № 1022015172/3 и съответно оспорва наличието на отговорност на ответното дружество. Твърди, че не е налице злополука, съгласно специални и общи условия на смесената застраховка „Живот.“ Оспорва и наличието на причинно – следствена връзка между здравословните проблеми на ищеца вследствие на общо заболяване със сочения инцидент – ухапване от куче, а също така твърди, че настъпилият инцидент е при проява на небрежност от страна на ищеца, както и съпричиняване. На следващо място се твърди, че е налице изключен риск съгласно уговорените покрития по застрахователна полица № 1022015172/3, а именно, че - застрахователят не изплаща трайна загуба на трудоспособност вследствие на общо заболяване. Излага се, че е налице изключен риск и съгласно т. 10.11. на Раздел 10 от Общите условия на смесено застраховане „Живот“ на ответното дружество, неразделна част от полица № 1022015172/3, а именно „При заболяване или злополука, когато не е потърсена или е отказана квалифицирана медицинска помощ, при самолечение и прилагане на неутвърдени в медицинската наука и практика методи“. Твърди, че не е налице злополука и съгласно т. 9.10. на Раздел 9 от Общите условия на смесено застраховане „Живот“, а също така се излага, че в сключения между страните застрахователен договор не е постигната изрична договореност за промяна на тези условия във връзка със застрахователното покритие и изплащането на съответни застрахователни суми и/или обезщетения. На следващо място се излага, че е проявена небрежност и съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредоносния резултат, тъй като лицето не е потърсило своевременно квалифицирана медицинска помощ, съответно сам се е поставил в риск, още повече, че лицето е собственик и/или стопанин на това куче и е предизвикал ухапването. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност и поотделно намира за установено от фактическа страна следното: От представените по делото Застрахователна полица № 1022015172/3 - Тарифа № 20 - Индивидуална застраховка „Живот” със спестовен характер и приложимите към нея общи условия на смесено застраховане „Живот“се установява, че на ищецът е сключил с ответното дружество Индивидуална застраховка „Живот” със спестовен характер валидна за период от 01.11.2004 год. до 31.10.2028 год. Няма спор, че ищецът е извършвал своевременно и в точния размер необходимите плащания на застрахователната премия. От доказателствата към исковата молба се установява, че на 05.10.2016 ищецът е приет в Клиника по инфекциозни болести към МБАЛ „Военномедицинска академия” с диагноза „Неуточнена вирусна чревна инфекция”, откъдето е изписан на 08.10.2016, като е насочен за хоспитализация в отделение по гастроентерология, където е приет същия ден. Изписан е на 17.10.2016 след с подобрение. На 31, 10.2016 ищецът е приет за лечение в УНГ отделение на НМТБ „Цар Борис III”, където му е поставена диагноза - Двустранна невросензорна загуба на слуха. Изписан е на 04.11.2016 с частично подобрение на слуха. Впоследствие ищецът е подложен на допълнителни диагностични изследвания с оглед на продължаващите оплаквания за определяне на текущото му здравословно състояние, включително по повод освидетелстването на степента на трайна загуба на работоспособност. С експертно решение на ТЕЛК № 1905 от заседание № 122 от 06.07.2018 на доверителя ни е определена 43 % трайно намалена работоспособност. Като водеща диагноза за намалената работоспособност е посочено увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, а в графата общо заболяване са посочени деф.спондилоза, лявоконвексна сколиоза в лумбален отдел, остреохондроза-шийна и лумбална, коренчева лезия С6 С7-двустранно Ес1 в дясно /ЕМГ/.АХ-ІІ, лекостепенна ЛК хипертрофия, световъртеж от централен произход.МСБ, двустранен неврит на слуховите нерви. Ответното дружество ЗАД „А.Б.Ж.” е било поканено от ищеца със заявление от 07.11.2016 год. да му заплати обезщетение, като ответникът е образувал ликвидационна преписка по щета № 307/16/0082, а след изготвяне решението на ТЕЛК е отправена нарочна покана с дата 23.07.2018 год./л.219 от делото/ за заплащане на обезщетение в размер на 43% от застрахователната сума, на която покана е последвал отказ за плащане, поради това, че намалената работоспособност на ищеца не е във връзка с покрит от полицата риск. По делото е допусната и изслушана разширена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно. От същото се установява, че въз основа на приложената медицинска документация и личния преглед на ищеца може да се приеме, че настъпилия при пострадалия инфекциозен процес, довел до възпалителни инфилтрати със зачервена повърхност на двете ръце, може да е причина за последвало двустранно възпаление на слуховите нерви, довело до двустранна невросензорна загуба на слуха с увреждане на сензорни системи, касаещи слухов и вестибуларен анализатор с проява на двустранна невросензорна загуба на слуха и вестибуларна дисфункция - засягаща централните отдели. Според експертите причинител на възпалението е установената при ищеца бактерия Стафилококус ауреус /причината за появата й може да е ухапване от куче/, която често причинява усложнения на близки и далечно разположени органи и системи чрез дисеминация на микроорганизма по кръвен път т.нар. сепсис. Така може да е предизвикан възпалителен процес в двете уши, което да доведе до неврит на слуховия нерв и да се намали слуха. Експертите са категорични, че своевременното поставяне на съответна ваксина е в състояние да предотврати инфектирането на рана от кучешко ухапване. От правна страна: При разглеждането на настоящите искове следва да се приложи нормата на чл.238 ал.1 от КЗ /отм./ предвид разпоредбата на § 22 от преходните и заключителните разпоредби на действащия Кодекс за застраховането. Съгласно чл.230 ал.1 от КЗ договорите за застраховки "Живот" и "Злополука" се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице. Видно от посочените по-горе писмени доказателства, съдът приема за доказано обстоятелството, че между ищеца и ответното дружество е бил сключен договор застраховка „Живот”, който е бил валиден към твърдяната от ищеца дата-28.09.2016 год., на настъпване на застрахователното събитие-злополука от кучешко ухапване, довело до инфекция и трайна частична загуба на слуха.По този въпрос страните не спорят. Спорно между тях е дали е установена въпросната злополука и дали, тя и нейните последици са покрити от застраховката рискове и дали е налице евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, което да обослуви намаляване на обезщетението. Съгл. раздел ІІІ, т.4 от застрахователния договор трайната загуба на трудоспособност настъпила в срока на застраховката в следствие на застрахователна злополука е покрит от полицата риск. Съгласно чл.9.10. буква „в“ от Общите условия към застрахователния договор /л.81-л.85 от делото/ неразделна част от полица № 1022015172/3. не се счита за злополука инфекциозно заболяване. Съгласно разпоредбата на т. 10.11. на Раздел 10. „Застрахователната сума и допълнителните обезщетения не се изплашат" от Обши условия на смесено застраховане „Живот" на ответното дружество, неразделна част от полица № 1022015172/3. Застрахователната сума и допълнителни обезщетения не се изплащат при заболяване или злополука, когато не е потърсена или е отказана квалифицирана медицинска помощ, при самолечение и прилагане на неутвърдени в медицинската наука и практика методи." Видно от представеното ЕР на ТЕЛК ищецът е придобил 43% трайно намалена работоспособност, смятано от 06.07.2018 год. поради водещо заболяване увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, което заболяване според експертизата, категорично няма връзка с твърдяната злополука.Такава връзка според експертите е възможна само при описаното допълнително заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви“, което заболяване е отчетено от комисията с най-малка тежест при оценката на работоспособността на ищеца. Според съда претенцията на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение в следствие трайно намалена работоспособност в следствие за злополука-ухапване от куче, инфекция и намаляване на слуха е неоснователна. В тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване, т.е. без съмнение, че въпросната загуба на слуха /която е факт/ се дължи на инфекция, която от своя страна е провокирана от кучешко ухапване на твърдяната дата. Според съда такова доказване не е проведено и неблагоприятните последици за това са за ищеца. Експертите говорят за ухапването като една възможна причина за настъпване на инфекцията, но това не доказва, че причината е именно тази, предвид и факта, че информацията за твърдяното ухапване е дадена от ищеца за пръв път около поне 10 дни след инцидента. При това положение наличието на инфекциозно заболяване /което също е факт/без да е доказана категорично причината за появата му, довело до засягането на слуха на ищеца, не се счита за злополука, съгласно т.9.10, буква В от ОУ. Според съда отговорността на ответника се изключва и от факта, че от една страна пострадалият не е потърсил своевременна медицинска помощ, а от друга е установено, че при своевременно ваксинирани и въобще предприето лечение неблагоприятните последици не биха настъпили. Предвид изложеното съдът намира, че предявения главен иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен. Предвид отхвърлянето на главния, акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва от 2820, 95 лева – за времето от 02.12.2017 г. до датата на предявяване на иска 30.10.2018 год. също е неоснователен, поради следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника сторените деловодни разноски в размер на 600 лв. за експертизата и 300 лв. юристокнсултско възнаграждение. Водим от горното съдът