Решение № 1329 от 15.2.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 470/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Образувано е по жалба на С. Б. С., [ЕГН], подадена чрез адвокат Пушева, срещу заповед № РД-126/20.02.2023 г., заповед № ЛС-02/22.02.2023 г. и заповед № ЛС-03/27.02.2023 г. издадени от командира на военно формирование 26720 – Черноморец. Със заповед № РД-126/20.02.2023 г. на осн. чл. 245, ал. 2, във вр. с чл. 242, т. 9 и чл. 200, ал. 2 от ЗОВСРБ, във вр. с т. 5.8.2. от Етичния кодекс, чл. 137, ал. 7 от ППЗОВСРБ, т. 9.2 от заповед на министъра на отбраната № ОХ- 669/05.08.2021 г., т. 5 от заповед на министъра на отбраната № ОХ-743/12.08.2022 г. на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, затова че е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, което е констатирано от компетентните за това органи. Със заповед № ЛС-02/22.02.2023 г. на жалбоподателя е прекратен договора за военна служба и същият е освободен от длъжност и от военна служба, като му е определен 3-дневен срок за сдаване на длъжността. Със заповед № ЛС-03/27.02.2023 г. жалбоподателят е отчислен от списъчния състав считано от 27.02.2023 г. В жалбата се твърди, че оспорената заповед № РД-126/20.02.2023 г. на командира на военно формирование 26720 – Черноморец е незаконосъобразна като постановена при особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че заповед № РД-126/20.02.2023 г. не съдържа посочените в нормата на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ задължителни реквизити, като липсва конкретизация досежно обстоятелствата при които е извършено нарушението, начина на извършване на нарушението, както и доказателствата въз основа на които е установено нарушението. Липсват мотиви за каквито и да било настъпили вредни последици от нарушението, които обстоятелства представляват основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Излагат се съображения, че не е проведена беседа с жалбоподателя, на която да бъде запознат със събраните доказателства и да му се осигури възможност да бъде изслушан и/или да даде писмените си обяснения, в сроковете и съгласно изискванията на чл. 144 от ППЗОВСРБ. Твърди се, че в период от 12.12.2022 г. до 15.03.2023 г. жалбоподателят е бил в болничен съгласно приложени по делото болнични листи, като съгласно чл. 249, ал. 4 от ЗОВСРБ сроковете за налагане на дисциплинарни наказания спират да текат докато военнослужещият е в отпуск, както и до приключване на образуваното производство за осъществяване на наказателна или административнонаказателна отговорност, като в случая са били налице предпоставките за спиране на сроковете на дисциплинарното производство. Излагат се съображения, че втората и третата оспорени заповеди са акцесорни и последващи първата, поради което незаконосъобразността на първата води до незаконосъобразност и на другите оспорени заповеди. По подробно изложени в жалбата доводи се иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото. Ответникът – командир на военно формирование 26720 – Черноморец, чрез представител по пълномощие оспорва жалбата. Представя административната преписка и изразява становище по същество с искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Депозира писмена защита. По делото е установено следното от фактическа страна: На 07.12.2023 г. от Десна 900 е изготвено предварително донесение за инцидент с рег. № 3-2598/07.12.2022 г. (л.52), съгласно което на 07.12.2023 г. около 07: 50 часа, сержант С. Б. С., управлявайки личното си МПС в района на [населено място], е спрян за проверка от смесен патрул на пътна и военна полиция. При взетата проба за употреба на алкохол уреда е отчел стойност 0.7 на хиляда. Посочено е, че до настоящия момент поради изчакване на резултатите от кръвната проба и урина, деянието не може да бъде класифицирано като инцидент по смисъла на чл. 5, т. 1, буква „д“ от Инструкция № И-4/26.09.2007 г. за дейността на командирите (началниците, ръководителите) от Министерство на отбраната, Българска армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Видно от представената административна преписка, на сержант С. е съставен акт за управление на МПС след употреба на алкохол серия GA № 744228 (л.32) в който като нарушена норма е посочен чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В съставения акт е изложено, че на 07.12.2023 г. в 07: 45 в [населено място], по ул. Оборище, до дом. 24 в посока към центъра на града, сержант С. управлява лек автомобил Ф. Т. с рег. № [рег. номер], лична собственост, под въздействие на алкохол с концентрация 0, 83 промила на хиляда измерени с техн. С. Д. 7510 с фабричен номер APRL -0245. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 138415 (л.26). На 07.12.2022 г. на жалбоподателя е издадена ЗППАМ № 22-0346-000242, издадена на осн. чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДВП, с която е прекратена регистрацията на ППС собственост на жалбоподателя за срок от 6 месеца считано от 07.12.2023 г. (л.28) На същата дата е издадена и ЗППАМ № 22-0346-000241, с която на осн. чл. 171, т.1, б. „б“ на жалбоподателя е временно отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността. (л.30). На 08.12.2022 г. е съставен протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, в заключението на който е посочено, че в изследваната проба от кръвта на С. С. се доказва съдържание на етилов алкохол в количество 0, 57 промила. С рег. № 3-2626/12.12.2022 г. е дадено писмено обяснение от сержант С.. (л.50) Със заповед № РД-01-483/13.12.2022 г. издадена от командира на Военно формирование 26720 – Черноморец е назначена комисия за извършване на служебна проверка в състав председател –майор И. С. С., и членове – майор А. С. Б., капитан Ж. С. Д. и цивилен служител А. С. Б.. С рег. № 3-НК-88/12.01.2023 г. е съставен протокол от извършената служебна проверка (л.54), в който са обективирани установените обстоятелства във връзка с извършеното нарушение и е направено предложение на осн. чл. 245, ал. 2, във вр с чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ, във връзка с т. 5.8.2. от Етичния кодекс и министерска заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на сержант С. Б. С. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. От протокола се установява, че комисията подробно се е запознала със следните документи: АУАН № 744228/07.12.2022 г., предварително донесение с рег. № 3-1339/13.12.2023 г., писмени обяснения на сержант С. с рег. № 3-2626/12.12.2022 г., талон за изследване № 138414, издаден от РУ [населено място], ЗППАМ и протокол № 547/08.12.2022 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта. В протоколи рег. № 3НК-108/16.01.2023 г., рег. № ЗНК-113/18.01.2023 г., рег. № ЗНК150/19.01.2023 г., рег. № ЗНК-158/20.01.2023 г. и рег. № ЗНК-161/23.01.2023 г. (л.34-47) е отразено, че нарочно съставени комисии от трима членове са посещавали домашния адрес на жалбоподателя с цел да му бъде връчен и да бъде запознат с протокол от извършена служебна проверка рег. № 3-НК-88/12.01.2023 г., но същият не е открит. С рег. № 3НК-165/24.01.2023 г. на сержант С. С. е изпратено писмо (л.48) за запознаване съгласно чл. 144, ал. 1, т. 1 от ППЗОВРС заверено копие на протокол от служебна проверка с рег. № 3-НК-88/12.01.2023 г., ведно със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, като изрично е посочено, че същият е призован да се яви за провеждане на беседа на осн. чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ до 03.02.2023 г. В писмото е указано, че неявяването му ще се счита за отказ да даде писмени обяснения или да подпише протокола от беседата, което ще бъде удостоверено с подписите на двама свидетели. С протокол рег. № 3НК-381/20.02.2023 г. (л.64) от извършена проверка на фактите и обстоятелствата по запознаване на сержант С. с протокол рег. № 3-НК-88/12.01.2023 г. е установено, че жалбоподателя ползва отпуск за временна нетрудоспособност от 12.12.2022 г. до 15.03.2023 г. на основание издадени болнични листи с № 20223676516, № 20230174585, № 202301174507 и № 202301174678. Отразено е, че по време на този отпуск са правени многократни опити за контакт със С., с които да бъде поканен да се запознае с предложението на комисията за налагане на дисциплинарно наказание. На 24.01.2023 г. командването на военно формирование 26720- Черноморец е изпратило писмо с обратна разписка по пощата на сержант С. с приложени документи по опис, като видно от отбелязванията на плика, са били отправени две известия за получаване на 25.01.2023 г. и 06.02.2023 г., но писмото не е било получено от жалбоподателя и е върнато на подателя. На 20.02.2023 г. в 10: 27 сержант С. бил отново потърсен по телефона, но същият не отговорил на обаждането. На 20.02.2023 г. била издадена оспорената заповед № РД-126/20.02.2023 г., с която на С. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. На същата дата е съставен и протокол рег. № 3НК-382/20.02.2023 г. (л.63) относно констатирано обстоятелство по отсъствие на серж. С. С. и невъзможност да му бъде връчена лично заповед за дисциплинарно уволнение. В съставения протокол е направено предложение от комисията, на осн. чл. 250, ал. 1 от ЗОВСРБ, издадената заповед да му бъде връчена по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. На 22.02.2023 г. е издадена и оспорената заповед № ЛС-2/22.02.2023 г. на командира на военно формирование 26720 – Черноморец, с която е прекратен договора за военна служба на сержант С.. На 27.02.2023 г. е издадена и заповед № ЛС-3/27.02.2023 г. на командира на военно формирование 26720 – Черноморец, с която сержанта С. е отчислен от списъчния състав. По делото е приета като доказателство заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната, като в т. 6 от същата е забранено управлението на ППС от военнослужещи в служебно и извън служебно време след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта на 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. При установяване на подобно нарушение от компетентните за това органи, на военнослужещия нарушител да му се наложи дисциплинарно наказание „Уволнение“ по чл. 245, ал. 2, във вр. с чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ, във връзка с т. 5.8.2 от Етичния кодекс. По делото е приет и протокол рег. № 3-1855/31.08.2022 г. на командира на военно формирование – 26720- Черноморец, видно от който сержант С. е запознат с заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната. Приети са и протокол № 3-1848/31.08.2022 г. за запознаване на военнослужещите от военно формирование Черноморец със заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната и протокол № 3-1851/31.08.2022 г. за запознаване на военнослужещите със съдържанието на Етичния кодекс. (л.191-192). По делото е разпитани като свидетели съпругата на серж. С. – С. Н. С., И. С. С. и Н. К. Д.. От показанията на свидетеля С. се установява, че същият е бил член на назначената дисциплинарна комисия за извършване на проверка на фактите и обстоятелствата по извършеното дисциплинарно нарушение. С. е участвал и в назначена от командира на военното поделение комисия, която да посети серж. С. на постоянния му адрес, с цел връчване на изготвения протокол от извършената служебна проверка. Същият заявява, че е посещавал адреса на жалбоподателя няколко пъти, заедно с другите членове на комисията, но същият не е бил открит. Свидетелят Д. заявява, че е бил член на комисията назначена за посещение на адреса на С., с цел запознаването му с протокол от извършена проверка относно налагане на дисциплинарно наказание. Посетил адреса три пъти, като С. не бил открит. Свидетелят С. заявява, че съпругът й бил в болничен като от 16.01.2023 г. до 27.01.2023 г. ходел на рехабилитация в четвърта поликлиника в [населено място]. В този период и свидетелката била в болничен като двамата са били при майка й, която живее в бл. 26, [жк], [населено място]. През м. февруари С. заминал за Павел баня, където продължил рехабилитацията. Не била запозната и нямала информация от съседи, членове на комисия да са идвали на посещение на домашния им адрес. Съдът кредитира дадените свидетелски показания като достоверни и съответстващи на събрания доказателствен материал по делото. С определение № 1456/13.06.2023 г. съдът е открил производство по оспорване на автентичността на положения от серж. С. подпис в протокол № 3-1855/31.08.2022 г.. В тази връзка е назначена съдебно-почеркова експертиза, съгласно заключението на която, положеният подпис срещу № 48, на сержант С. С. в протокол № 3-1855/31.08.2022 г. не е положен от него. Във връзка с представените протокол № 3-1848/31.08.2022 г. и протокол № 3-1851/31.08.2022 г. отново е открито производство по оспорване на положените подписи на серж. С.. Видно от заключението на вещото лице по извършената втора съдебно-почеркова експертиза, се установява, че подписите и в двата протокола са положени от серж. С.. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалваните административни актове, поради което е допустима за разглеждане. Настоящият съдебен състав на АС – Бургас, приема, че трите оспорени заповеди са взаимно свързани, като незаконосъобразността на заповед № РД-126/20.02.2023 г. на командира на военно формирование 26720 – Черноморец, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, води и до незаконосъобразност на издадените № ЛС-02/22.02.2023 г., с която е е прекратен договора за военна служба и същият е освободен от длъжност и от военна служба, както и на № ЛС-03/27.02.2023 г., с която жалбоподателят е отчислен от списъчния състав считано от 27.02.2023 г.. В тази връзка на първо място следва да се разгледа законосъобразността на заповед № РД-126/20.02.2023 г. на командира на военно формирование 26720 – Черноморец. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 248 вр. с чл. 55, ал.3 от ЗОВСРБ вр. с чл.137, ал.4 и чл.92, ал.2 от ППЗОВСРБ. Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа изложение на фактическата обстановка, въз основа на която административния орган е приел наличието на извършено нарушение на военната дисциплина. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ изисква дисциплинарното наказание да се наложи с мотивирана писмена заповед, в която да се посочи извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които същото е установено, правното основание на наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Заповедта съдържа изложение на разпоредбите и задълженията, които органа е счел за нарушени, както и правното основание на което е наложено конкретното наказание "уволнение". При това положение формално следва да се приеме, че са спазени законовите изисквания за нейното съдържание. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че в заповедта липсва конкретизация досежно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на извършване на нарушението, както и доказателства въз основа на които е установено нарушението. Предвид направеното от жалбоподателя оспорване на подписа положен от него в протокол № 1855/31.08.2022 г. (л.95), съдът откри на основание чл.193, ал.1 от ГПК производство по оспорване автентичността на подписа на серж. С. под оспорения документ. От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът под оспорения документ не е положен от жалбоподателя. В последствие обаче, от ответника са представени протокол рег. № З-1851/31.08.2022 г. за запознаване на военнослужещите от военно формирование 26720- Черноморец със съдръжанието на Етичния кодек за поведение на военнослужещите, и протокол рег. № З-1848/31.08.2022 г. за запознаване на военнослужещите със съдържанието на заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната, по отношение на които отново е открито производство по оспорване на автентичността на подписа на серж. С. положен под цитираните документи. Съгласно заключението на извършената втора съдебно-почеркова експертиза, се установява, че подписите в така представените документи са положени от С. Б. С.. В тази връзка и предвид проведените производства по реда на чл. 193 от ГПК, безспорно се установява, че жалбоподателят е бил запознат със заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната. В т. 6 от същата е забранено управлението на ППС от военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол с концентрация в кръвта на 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При установяване на подобно нарушение от компетентните органи на военнослужещия нарушител да му се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 245, ал. 2 във вр с чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ, във вр. с т. 5.8.2. от Етичния кодекс. В конкретния случай обаче, оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. В ал. 4 на същия член е посочено, че сроковете по ал. 1 спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск, по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест или е отстранен от длъжност, както и до приключването на образувано производство за осъществяване на наказателна или административнонаказателна отговорност. От представените по делото болнични листи с № 20223676516, № 20230174585, № 202301174507 и № 202301174678 и медицински протоколи от ЛКК (л.17-23), се установява, че военнослужещият е бил в непрекъснат отпуск за временна нетрудоспособност за периода от 12.12.2022 г. до 15.03.2023 г., поради което и на основание горепосочената разпоредба, за този период сроковете за налагане на дисциплинарно наказание са спрели да текат. Видно от приложената адм. преписка и по конкретно протоколи с № 3НК-108/16.01.2023 г., рег. № ЗНК-113/18.01.2023 г., рег. № ЗНК150/19.01.2023 г., рег. № ЗНК-158/20.01.2023 г. и рег. № ЗНК-161/23.01.2023 г., в периода, в който жалбоподателят е ползвал болничен, са били назначени комисии от командира на военно формирование 26720 – Черноморец, които са посещавали жалбоподателя с цел да му връчат протокол от извършена служебна проверка с рег. № 3-НК-88/12.01.2023 г., но същият не е бил открит на домашния му адрес. Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото свидетелски показания. Така извършените административно-процесуални действия са в противиречие с разпоредбата на чл. 249, ал. 4 от ЗОВСРБ. Изпратеното до сержант С. с писмо рег. № 3НК-165/24.01.2023 г., с обратна разписка на (л.108) на 25.01.2023 г., върнато като непотърсено, също е изпратено в периода, в който С. е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност и отново в противоречие с цитираната по-горе разпоредба. Предвид на така установените факти, не може да се приеме, че серж. С. е бил запознат със съставения протокол от извършена служебна проверка с рег. № 3-НК-88/12.01.2023 г., преди издаване на оспорената заповед № РД-126/20.02.2023 г. на командира на Военно формирование 26720. В случая, допуснатото нарушение на разпоредбата на чл. 249, ал. 4 от ЗОВСРБ е довело и до друго съществено нарушение на производствените правила на чл. 144, ал. 1 от ППЗОВРС, а именно – непровеждането на задължителна беседа със серж. С., на която същият да е бил запознат със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание, като бъде изслушан или да бъдат приети писмените му обяснения. Целта на изслушването и на приемането на обясненията от дисциплинарно наказващия орган по чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ е да даде възможност на военнослужещия да изрази своето окончателно отношение към установените в хода на дисциплинарното производството обстоятелства и направените изводи за съставомерност на нарушенията. Посочените разпоредби са императивни и неспазването им лишава дисциплинарно наказаното лице от възможността адекватно да реализира защитата си, респ. съставлява съществено нарушаване на процесуалните правила. С оглед изложените съображения, безспорно установената липса на изслушване на санкционираното лице или снемане на писмени обяснения по смисъла на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ и чл. 144, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ППЗОВСРБ, обосновава извода за сериозно нарушаване правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, респ. за издаване на атакуваната заповед при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на същата като незаконосъобразна. Предвид на така установените факти, съдът не споделя изложените от ответника твърдения, че независимо, че дисциплинарно наказващия орган не е изчакал приключването на болничните на жалбоподателя, в случая е налице хипотезата на виновно неподаване на писмени обяснения от жалбоподателя. С оглед изчерпателност на изложението, настоящият състав намира, че административният орган принципно правилно е издирил приложимия материален закон, доколкото санкционираното деяние– управление на МПС след употреба на алкохол в извънслужебно време е тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2, във вр. с чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ, във връзка с т. 5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, във вр. с чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ, т. 6 от Заповед № 0Х-743/12.08.2022 г. на Министъра на отбраната, и чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, с които жалбоподателят е бил запознат, респективно при наличие на законосъобразно проведена дисциплинарна процедура би се явявало основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Правилното издирване на приложимия материален закон обаче не променя безспорния факт, че хода на проведеното дисциплинарно производство съществено е накърнено правото на защита на дисциплинарно уволненото лице, доколкото военнослужещият е бил лишен от възможността да изложи своята позиция по случая, респективно да реализира защитата си в пълен обем. На следващо място съдът намира, че атакуваната заповед е издадена и в противоречие с целта на закона, доколкото целта на регламентираните в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ разпоредби, касаещи дисциплинарната отговорност на военнослужещите, е реализиране на същата само при наличие на допуснато дисциплинарно нарушение, установено при стриктно съблюдаване на административно-производствените правила за провеждане на дисциплинарното производство, гарантиращи правото на защита на нарушителя. По отношение на другите две оспорени заповеди № ЛС-02/22.02.2023 г. и № ЛС-03/27.02.2023 г. на командира на военно формирование 26720, съдът приема, че същите са акцесорни и са постановени въз основа на издадената заповед № РД-126/20.02.2023 г. на командира на военно формирование 26720, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповед № ЛС-02/22.02.2023 г. и заповед № ЛС-03/27.02.2023 г. на командира на военно формирование 26720 са издадени от компетентен орган съгласно приложената заповед № ОХ-669/05.08.2021 г. на министъра на отбраната. Същите са издадени в законоустановената форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В конкретния случай обаче, предвид установената незаконосъобразност на заповед № РД-126/20.02.2023 г. на командира на военно формирование 26720, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ следва да се приеме, че и заповед № ЛС-02/22.02.2023 г., с която на жалбоподателя е прекратен договора за военна служба и същият е освободен от длъжност и от военна служба и заповед № ЛС-03/27.02.2023 г., с която жалбоподателят е отчислен от списъчния състав считано от 27.02.2023 г. се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, които съгласно приложен списък на разноските са в размер на 2 400 лв., от които 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение и 400 лв. депозит за извършена съдебно-почеркова експертиза. По изложените съображения, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът