Решение № 2951 от 17.3.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2994/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е след обезсилване на Решение № 3388/02.04.2024г. по адм. д. № 2798/2023г. по описа на Административен съд - Варна с решение № 12947/29.11.2024г. по адм. д. № 7745/2024г. на ВАС, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Решение № 3388/02.04.2024г. по адм. д. № 2798/2023г. по описа на Административен съд – Варна, от своя страна, е постановено след обезсилване на решението по адм. дело № 411/2022г. на Адм. съд – Варна с Решение № 12440/13.12.2023г. по адм. дело № 7428/2023г. на ВАС. Производството по делото е образувано по жалба на Областна администрация - Варна срещу Заповед № 18-2604/05.03.2021 г. на началника на СГКК – Варна, с която на основание чл. 54, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР по подадено от С. В. Д. заявление вх. № 01-20818/18.01.2021 г. и въз основа на Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-14123/22.01.2021 г. на СГКК – Варна е одобрено изменение в КККР на гр. Варна. Жалбоподателят релевира доводи за нищожност на атакуваната заповед поради издаването й при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Конкретно сочи, че със заповедта се одобрява изменение на КККР, засягащо границите, площта и собствеността на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], собственост на държавата. Твърди, че държавата като заинтересовано лице по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКИР, не е била надлежно уведомена нито за започналото административно производство по заявление на С. Д., нито впоследствие за издадената заповед № 18-2604/05.03.2021 г. на началника на СГКК – Варна. По този начин тя е била лишена от възможността да упражни правото си на защита и да оспори заповедта пред съда по отношение на нейната законосъобразност. Жалбоподателят счита, че е бил нарушен и чл.35 от АПК, като не са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Намира, че оспореният акт не е бил издаден в изискуемата от чл.59, ал.2 от АПК форма, като не са ясни правните и фактически съображенията на административния орган за издаване на акта. Твърди и нарушение на материалния закон, тъй като наличието на непълноти и грешки, послужило като основание за издаване на заповедта, не се установява, съгласно легалната дефиниция на понятието по §1, т.16 от ДР на ЗКИР. Конкретно сочи, че с издадената заповед органът е трансформирал правото на собственост върху самостоятелен обект на държавата в съсобственост с физическо лице, в противоречие с документите за собственост по делото. Навежда доводи за наличие на спор за материално право, до чието разрешаване е недопустимо производство за отстраняване на грешки в КК. По изложените съображения жалбоподателят иска обявяването на заповедта за нищожна. Претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на Областна администрация – Варна поддържа жалбата. В условията на евентуалност моли за отмяната на заповедта като незаконосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова. Заинтересованата страна лице С. Д., чрез процесуалния си представител адв. Й. – САК, оспорва жалбата и моли за произнасяне съобразно дадените задължителни указания на Върховния административен съд. Счита, че актът не е нищожен, както е прието и в решение № 3388/02.04.2024г. по адм. дело № 2798/2023г. по описа на Административен съд – Варна. Ответникът по делото - Началникът на СГКК – Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебните заседания. В приложено към съпроводително писмо вх. док. № 2998/23.02.2022 г. писмено становище оспорва жалбата като моли да бъде отхвърлена от съда. В подкрепа на това искане сочи, че с оспорената по делото заповед е одобрено изменение в контура на сграда с [идентификатор], което е в резултат на извършени геодезически измервания и в съответствие с одобрени инвестиционни проекти и с представените по преписката документи за собственост. Счита, че в случая не е налице спор за материално право. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че държавата не е била уведомена за началото на административното производство като се позовава на изпратеното до Областна администрация Варна писмо изх. № 24-2075/22.01.2021 г. Същевременно твърди, че на 30.03.2021 г. на електронна поща mnd@vn.government.bg на областния управител е предоставено и копие от издадената заповед № 18-2604/05.03.2021 г. Предявява възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, в случай че то надхвърля минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Заинтересованата страна – Е. С., не се явява, не изразява становище по съществото на спора. За да се произнесе по процесуалната допустимост на оспорването, съдът съобрази дадените задължителни указания от касационната инстанция, съобразно които настоящият състав дължи произнасяне единствено по първоначалната жалба на Областна администрация – Варна, с чийто петитум и обстоятелствена част се обосновава и иска прогласяване на нищожност на заповед № 18-2604/05.03.2021 г. на началника на СГКК- Варна. В този смисъл, разглежданата жалба за нищожност не е ограничена със срок във времето, съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК. Същата е подадена от надлежна страна - собственик на поземлен имот, засегнат от оспореното изменение, пред родово и местно компетентния да се произнесе съд, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Що се касае до възможността на жалбоподателя да оспорва законосъобразността на акта – доводи в тази насока не са били наведени с депозираната жалба, вероятно поради явното им преклудиране като просрочени, с оглед съобщаването на акта на жалбоподателя на 29-30.03.2021г. /л.44-45 от а. д. 411/2022г./ и депозиране на жалбата на 20.01.2022г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оглед събраните в хода на производството доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С подадено до СГКК – Варна заявление вх. № 01-20818/18.01.2021 г. С. В. Д. е поискал да се издаде Удостоверение за приемането на проект за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри в частта за сгради 10135.1508.233.1 и 10135.1508.233.2 и за приемането на проект за изменение на схемата на самостоятелните обекти в сгради в [ПИ] /л. 8 от адм. преписка/. Заявлението е подадено чрез пълномощник Ж. Н. К., за когото на л. 9 от преписката е приложено нотариално заверено пълномощно рег. № 36/06.01.2021 г. Към заявлението е приложен изработеният от правоспособното лице по ЗКИР инж. Ж. Н. К. проект за изменение на КККР на гр. Варна за сгради и самостоятелни обекти в [ПИ] с възложител С. В. Д. /л. 13 – 35 от адм. преписка/. Съгласно обяснителната записка към проекта /л. 15 и 16 от преписката/, проектираното изменение е за отстраняване на непълноти или грешки в КККР, като касае сгради и самостоятелни обекти в сгради в [ПИ] и вписването на данни за собственост в [ПИ] по КККР на гр. Варна. Документът, с който се легитимира възложителят на проекта, за да сезира началника на СГКК – Варна с искането, е [НА]/30.12.2019 г. на СВ – Варна /л. 36 – 38 от преписката/, от съдържанието на който се установява, че с него е изповядана нотариално продажбата на съсобствения на продавачите Е. И. К. и И. Г. К., при квоти в съсобствеността 90% за Е. И. К. и 10% за И. Г. К., самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] с площ 75 кв. м., заемащ целия сутеренен етаж от сградата, с предназначение на самостоятелния обект като жилище-апартамент, находящо се на административен адрес гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 3, ведно с 45 кв. м. ид. ч. от правото на собственост върху [ПИ], в който е изградена сградата с [идентификатор]. Купувач по сделката е заявителят на кадастралното изменение С. В. Д.. От обяснителната записка на внесения в СГКК – Варна проект за изменение на КККР на гр. Варна се установява още, че засегнатите от изменението сгради са заснети по кадастралната карта с идентификатори •••••.••••.•••.• и •••••.••••.•••.•, като според проектанта те са неправилно отразени като отделни сгради, тъй като сградата е само една, за заснемането на която през м. януари 2021 г. е изготвена геодезическа снимка по полярен метод в координатна система БГС 2005, Балтийска височинна система. Предложението по проекта е да се заличи сграда с [идентификатор] като се заличат съответно и заснетите в нея самостоятелни обекти с идентификатори 10135.1508.233.1.1 и 10135.1508.233.1.2, и да се коригира двуетажната жилищна сграда с [идентификатор], така както е показано на скицата проект за изменение с кафяв цвят. Според приложената на л. 30 от адм. преписка скица-проект за изменение в мащаб 1: 250, вследствие на предложената корекция заснетите по кадастралната карта сгради с идентификатори •••••.••••.•••.• и •••••.••••.•••.• с площта и очертанията, които са имали по кадастралната карта, се заличават като в очертанията и площта им се нанася една цяла сграда с проектен [идентификатор]. Съгласно приложените на л. 17 и 18 от адм. преписка схеми-справки от 05.01.2021 г., по действащата към момента на изготвяне на проекта за изменение кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, в заснетата по картата сграда с [идентификатор] са отразени два самостоятелни обекта: 1/ СОС с [идентификатор] с площ 75 кв.м.; с предназначение жилище-апартамент, находящо се на сутеренен етаж от сградата на административен адрес гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 3; при съседи над обекта: СОС 10135.1508.233.1.2; без съседи под обекта и на същия етаж; обектът е записан в кадастъра като собствен на продавачите по [нот. акт]/30.12.2019 г. на СВ – Варна Е. И. К. и И. Г. К. /л. 17 от адм. преписка/; 2/ СОС с [идентификатор] /без посочена площ/; с предназначение жилище-апартамент, находящо се на първи етаж от сградата на административен адрес гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 3; с неразделна част от обекта: складови помещения в тавана; при съседи под обекта: СОС 10135.1508.233.1.1; без съседи над обекта и на същия етаж; обектът е записан в кадастъра като собствен на Е. Ф. С. /л. 18 от адм. преписка/. Съгласно приложените на л. 19 и 20 от адм. преписка схеми-справки от 05.01.2021 г. и 18.01.2021 г., по действащата към момента на изготвянето на проекта за изменение кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, в заснетата по картата сграда с [идентификатор] са отразени също два самостоятелни обекта: 1/ СОС с [идентификатор] с площ 33, 180 кв. м.; с предназначение жилище-апартамент, находящо се на първи етаж от сградата на административен адрес гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 3; с неразделна част от обекта: таванско помещение от 26, 16 кв.м., изба от 14, 7 кв.м., помещение от 8, 4 кв.м. и от общите части на сградата; при съседи на обекта на същия етаж: СОС 10135.1508.233.2.2, без съседи под и над обекта; като обектът е записан в кадастъра като собствен на Областна администрация – Варна на основание Акт за държавна собственост № 26/20.12.2012 г. на СВ-Варна, т. 75, рег. 27772, дело № 15691 /л. 19 от адм. преписка/; 2/ СОС с [идентификатор] /без посочена площ/; с предназначение жилище-апартамент, находящо се също на първи етаж от сградата на административен адрес гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 3; с неразделна част от обекта: маза, тавански етаж; при съседи на обекта на същия етаж: СОС 10135.1508.233.2.1, без съседи под и над обекта; като обектът е записан в кадастъра като собствен на В. В. П., Д. В. П. и Е. Г. Г. /л. 20 от адм. преписка/. На приложените на л. 22 – 26 от административната преписка пет схеми-проекти от 18.01.2021 г. е очертано графично предложеното с проекта кадастрално изменение със съпътстващото всяка от схемите словесно пояснение. Според тези документи в обема на предложената за заснемане сграда с проектен [идентификатор] и проектна площ 161 кв. м., нанесена в очертанията и площта на съществуващите преди това по картата сгради с идентификатори •••••.••••.•••.• и •••••.••••.•••.•, се предвижда отразяването на общо четири самостоятелни обекта в сграда: 1/ СОС с [идентификатор] /без посочена площ/; с предназначение жилище-апартамент, находящо се на първи етаж от сградата на административен адрес гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 3; с неразделна част от обекта: тавански етаж от 26, 16 кв.м., изба от 14, 7 кв.м., помещение от 8, 4 кв. м. и ид. ч. от общите части на сградата; при съседи на обекта: на същия етаж - СОС 10135.1508.233.2.2, без съседи под и над обекта; обектът се записва в кадастъра като собствен на Областна администрация – Варна на основание Акт за държавна собственост № 26/20.12.2012 г. на СВ-Варна, т. 75, рег. 27772, дело № 15691 /л. 22 от адм. преписка/; 2/ СОС с [идентификатор] /без посочена площ/; с предназначение жилище-апартамент, находящо се също на първи етаж от сградата на административен адрес гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 3; при съседи на обекта: на същия етаж - СОС 10135.1508.233.2.1, под обекта – няма, над обекта – няма; обектът се записва в кадастъра като собствен на В. В. П., Д. В. П. и Е. Г. Г. /л. 23 от адм. преписка/; 3/ СОС с [идентификатор] с площ 75 кв. м.; с предназначение жилище-апартамент, находящо се на сутеренен етаж от сградата на административен адрес гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 3; без съседи на същия етаж, под и над обекта; обектът се записва в кадастъра като собствен на заявителя С. В. Д. на основание документ за собственост [нот. акт]/30.12.2019 г. на СВ – Варна, т. С, рег. 35672, дело № 22091 /л. 24 от адм. преписка/; 4/ СОС с [идентификатор] /без посочена площ/; с предназначение жилище-апартамент, находящо се на първи етаж от сградата на административен адрес гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 3; при съседи на обекта: на същия етаж - няма, над обекта – няма, под обекта – СОС 10135.1508.233.2.3; обектът се записва в кадастъра като собствен на Е. Ф. С. /л. 25 от адм. преписка/. Наред с горните изменения, от обяснителната записка към проекта за изменение на КККР на гр. Варна се установява още, че целта на изменението е и вписването в КРНИ на придобитото по силата на [нот. акт]/30.12.2019 г. на СВ – Варна право на собственост на заявителя С. В. Д. върху [ПИ] като за целта е изработена скица-проект от 18.01.2021 г. на [ПИ], в която освен правата на останалите съсобственици на дворното място в гр. Варна на ул. „Братя Миладинови“ № 3, е отразено и правото на собственост на С. В. Д. върху 45 кв. м. ид. ч. /л. 31 и 32 от адм. преписка/. Внесеният в СГКК-Варна проект за изменение в КККР вх. № 01-20818/18.01.2021 г. е приет с Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-14123/22.01.2021 г. за ПИ с [идентификатор] и сгради с идентификатори 10135.1508.233.1 и 10135.1508.233.2, като е прието, че отговаря на изискванията на чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ и на чл. 14 и 16 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. на МРРБ и може да послужи за процедирането на изменение в КККР по реда на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. /л. 41 – 43 от преписката/. До останалите съсобственици в [ПИ] и собственици на самостоятелни обекти в двете сгради В. В. П., Д. В. П., Е. Г. Г., Е. Ф. С. и Областна администрация – Варна е изготвено уведомително писмо изх. № 24-2075/22.01.2021 г. относно приетия проект за изменение с Удостоверение № 25-14123/22.01.2021 г. и откритата във връзка с него процедура за изменение в КККР, състояща се в обединяване на сградите в [ПИ] в една и в попълването на самостоятелните обекти в нея като им е указана възможността след запознаване с проекта да направят писмени искания и възражения по него /л. 44 и 45 от адм. преписка/. Възражения срещу проекта са подадени от Е. Ф. С., В. В. П., Д. В. П. и Е. Г. Г.. Във Възражение вх. № 02-137/05.02.2021 г. /л. 49 от преписката/ Е. Ф. С. е посочила, че е невъзможно обединяването на всички сгради в имота, тъй като отделните обекти в тях са на различни собственици, а във Възражение вх. № 02-146/08.02.2021 г. /л. 50 от адм. преписка/ В. В. П., Д. В. П. и Е. Г. Г. са посочили, че проектът съдържа неточности като с него се прави опит за обединяването на съществуващи самостоятелни обекти в две отделни сгради в една сграда, въпреки че за всеки от тези обекти собствениците разполагат с нотариален акт за покупко-продажба или с акт за собственост. От страна на Областна администрация - Варна не е подавано възражение срещу проекта, въпреки че същата е надлежно уведомена на 02.02.2021г. с горепосоченото писмо изх. № 24-2075/22.01.2021 г. по комуникатор „Акстър офис“ – система за сигурно електронно уведомяване за започване на производството. Нещо повече, съобщаването на акта на жалбоподателя се потвърждава категорично от съдържанието на постъпилото на 29.03.2021г. в СГКК – Варна писмено искане от Областна администрация - Варна /mnd@vn.government.bg/ за изпращане на заверено копие на оспорената заповед /цитирана по номер и дата/ във връзка с образувана преписка по актуване на СОС с [идентификатор] с посочена площ 108, 18 кв.м. /площ на обекта след изменението по заповедта/, последвано от изпращането й на 30.03.2021г. по ел. поща /л.45/. С писмо изх. № 24-5536/24.02.2021 г. /л. 67 и 68 от адм. преписка/ началникът на СГКК – Варна е уведомил „Геолекс“ ЕООД /фирмата, изготвила проекта/ за подадените възражения от Е. Ф. С., В. В. П., Д. В. П. и Е. Г. Г. като е дал 14-дневен срок за отговор във връзка с тях, респективно за представянето на коригиран проект за изменение в КККР, съобразен с документите за собственост на страните. На 05.03.2021 г. в СГКК – Варна под вх. № 05-3076/05.03.2021 г. е входирано изпратеното предната вечер на електронна поща на СГКК – Варна Становище на инж. Ж. К. относно постъпилите възражения срещу проекта, в което проектантът е посочил, че след обединяването на двете сгради в една съгласно направените геодезически измервания самостоятелните обекти, собственост на Е. Ф. С., В. В. П., Д. В. П. и Е. Г. Г., ще запазят своето местоположение, размери, предназначение и собственост, като ще се промени единствено идентификаторът на обекта на Е. Ф. С. като старият [идентификатор] ще бъде заменен с нов 10135.1508.233.2.4 /л. 69 – 71 от адм. преписка/. Приемайки изложеното от инж. Ж. К. в становище вх. № 05-3076/05.03.2021 г., началникът на СГКК – Варна е издал процесната по делото заповед № 18-2604/05.03.2021 г. / л. 74 – 76 от адм. преписка/. С нея, на основание чл. 54 ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР, въз основа на подаденото от С. В. Д. заявление вх. № 01-20818/18.01.2021 г. и Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-14123/22.01.2021г., е одобрил изменение в действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, състоящо се в следното: І. Заличаване на нанесени кадастрални обекти в КККР и в схемата на СОС: сграда с [идентификатор] с площ 94 кв.м., с предназначение „жилищна – многофамилна сграда“, записана като собствена на държавата на основание АЧДС № 3294/19.01.2001 г., издаден от Областна администрация - Варна; самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] с площ 75 кв. м., записан като собствен на Е. И. К., на основание [нот. акт], т. 63, рег. 22075, дело 13351/05.10.2011 г. на СВ – Варна и на И. Г. К., на основание [нот. акт], т. 60, рег. 21335, дело 12894/27.09.2011 г. на СВ – Варна; самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] с неотразена в кадастъра площ по документ за собственост, записан като собствен на Е. Ф. С. на основание [нот. акт], т. ІІ, рег. 1100/22.03.1983 г. на СВ – Варна; ІІ. Промяна в данните на съществуващи обекти в кадастралната карта и кадастралните регистри и в схемата на СОС: Сграда с [идентификатор] с данни преди промяната: площ 67 кв. м., с предназначение „жилищна сграда – еднофамилна“, без записани в КРНИ данни за собствеността и с данни след промяната: площ 161 кв. м., предназначение „жилищна сграда – многофамилна“, със записана в КРНИ собственост на Държавата на основание АЧДС № 3294/19.01.2001 г., издаден от Областна администрация - Варна; Самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] с данни преди промяната: площ 33, 18 кв. м., със записан собственик Държавата, на основание АЧДС № 26, т. 75, рег. № 27772, дело 15691/20.12.2012 г. на СВ - Варна /това е издаденият от Областна администрация – Варна АЧДС № 3294/19.01.2001 г./ и данни след промяната: площ 108, 18 кв. м. на ниво 0 и 0 кв.м. на ниво 1, със записани собственици Областна администрация – Варна, на основание АЧДС № 26, т. 75, рег. № 27772, дело 15691/20.12.2012 г. на СВ - Варна и С. В. Д., на основание [нот. акт], т. С, рег. 35672, дело 22091/30.12.2019 г. на СВ – Варна. ІІІ. Нанасяне на нов кадастрален обект в схемата на СОС: Самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] без отразена площ, със записан собственик Е. Ф. С. на основание [нот. акт], т. ІІ, рег. 1100/22.03.1983 г. на СВ – Варна. От изискана справка от НБД „Население“ се установява, че на 28.02.2021 г., още преди издаването на процесната по делото заповед № 18-2604/05.03.2021 г., съсобственичката в самостоятелния обект в сграда с [идентификатор] Е. Г. Г. е починала като е оставила за законни наследници дъщерите си Д. В. П. и В. В. П. /л. 66 и л. 68 от дело 411/2022г./. В хода на първоначалното разглеждане на делото, от страна на пълномощника на заинтересованото лице С. В. Д. са представени нотариални актове, с които собствениците на СОС в сграда с [идентификатор] Д. В. П. и В. В. П. са прехвърлили на С. В. Д. на 28.02.2022 г. чрез дарение и чрез продажба правата си върху този обект, а именно: [нот. акт], т. ХІV, дело № 2988/2022 г., вх. рег. № 5573/28.02.2022 г. на СВ – Варна и [нот. акт], т. ХІІІ, дело № 2939/2022 г., вх. рег. № 5574/28.02.2022 г. на СВ – Варна /л. 108; 109 и л. 113 от дело 411/2022г./. Съгласно приложения по адм. преписка [НА]/30.12.2019 г. на СВ – Варна, още през 2019 г. С. В. Д. е придобил от Е. И. К. и И. Г. К. на възмездно правно основание /покупко-продажба/ правото на собственост върху самостоятелния им обект в сграда с [идентификатор]. С оглед гореизложеното и предвид разпоредбата на §1, т.13 от ДР на ЗКИР, по делото като заинтересовани лица са конституирани единствено С. В. Д. и Е. Ф. С.. Така събраните по делото доказателства и изградените въз основа на тях фактически констатации обуславят следните правни изводи. В настоящия казус съдът, съобразно предмета на жалбата и задължителните указания на касационната инстанция, следва да извърши единствено проверка за нищожност на оспорения административен акт – служебно дължима, съобразно чл.168, ал.2 АПК, и във връзка с конкретно релевираните от жалбоподателя възражения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Критериите за нищожност, предвид основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, са установени от теорията и съдебната практика. За да бъде нищожен един административен акт, трябва да са налице особено съществени нарушения на законността, които да са нетърпими от съществуващия правен ред, каквито не се установяват в настоящия случай. Основен критерий за нищожност на акта е липсата на компетентност на неговия автор. В случая обжалваната заповед № 18-2604/05.03.2021 г. на началника на СГКК - Варна, с която в хипотезата на чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР /непълноти или грешки/ е одобрено изменение в КККР и в схемите на СОС, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган., като се има предвид, че съгласно чл. 54 ал. 4 ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта е издадена в писмена форма и е с достатъчно разбираемо съдържание, така че принципно да е в състояние да постигне правните последици, към които е насочена. В тази връзка са несподеляеми общите и декларативни възражения на жалбоподателя за липса на форма и за неизложени правни и фактически основания. Дори хипотетично такъв порок да би бил налице, то същият е основание за нищожност на акта само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на акт (волеизявление). В случая не само не липсва акт, но заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма, подписана е, съдържа фактически и правни мотиви, от които може да се изведе волята на автора. Първата част от развитите възражение в жалбата за нищожност на акта се свеждат до наличие на допуснати съществени процесуални нарушения поради неуведомяването на жалбоподателя като собственик на един от засегнатите от изменението имоти за започването на административното производство и за издаването на заповедта, както и поради неспазване на изискването на чл.35 от АПК. Неспазването на административнопроизводствените правила може само по изключение да доведе до нищожност - тогава, когато е довело до липса на волеизявление, каквото в случая не е налице спрямо процесния акт. Наведените доводи за нищожност, поради нарушения на императивните изисквания на чл. 26, ал. 1, чл.61 и чл. 35 от АПК, при все, че по същество са неоснователни, са свързани с проверка на акта за законосъобразност, каквато съдът не дължи в настоящия случай по изложените по – горе съображения. Липсата на уведомяване на заинтересована страна за започналото административно производство, както и за издаване на крайния акт, не е пречка за валидното възникване на правомощието на органа да издаде заповед по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР за изменение на КККР, а само за неговото законосъобразно упражняване. С такъв характер е и евентуално нарушение на чл.35 от АПК. Евентуално неизпълнение на част от нормативно установените процедури не е толкова тежък и съществен порок, приравняващ се на липса на акт. Следва да се посочи, че наведените в тази насока възражения са неоснователни и по същество предвид гореизложените мотиви за ненадлежно съобщаване на акта на жалбоподателя, както и извършеното пълно изясняване от страна на органа на всички релевантни обстоятелства преди издаване на акта, съгласно императива на чл.35 АПК. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед и поради нарушение на материалния закон. За да е налице нищожност на заповедта по това отменително основание следва актът да е лишен изцяло от законово основание, да е налице пълна липса на условията, визирани в хипотезата на правната норма и акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В случая такива нарушения не са налице. Заповедта е издадена на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, въз основа на подадено заявление и приложен към него проект за изменение на кадастралната карта. Цитираната разпоредба разписва задължението за поддържане на кадастралната карта в актуално състояние, като посочва и основанията, при които това е допустимо – едно от които е установена „непълнота и грешка“ в КК – чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР. Оспорената заповед е издадена на основание именно чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР, въз основа на фактическо такова, обосновано в рамките на производството с неправилно нанасяне в [ПИ] на две отделни сгради наместо една, установено със съответно геодезическо заснемане по полярен метод в координатна система БГС 2005, Балтийска височинна система. Т.е. оспорената заповед е издадена на правно основание, предвидено в закона. Дали са налице фактическите основания за изменение на КК и съответстват ли те на посочените правни основание, е въпрос касаещ законосъобразността на административния акт, а не неговата валидност. В случая не са налице горепосочените предпоставки за материалноправна нищожност на акта, тъй като за заявеното изменение е налице законово основание. Такова е предвиденото в закона изменение при непълнота и грешка, като не е налице пълна липса на условията, визирани в хипотезата на правната норма, доколкото с представения проект е направено геодезическо заснемане, с което се обосновава наличието на фактически основания за изменение. Наличието или не на тези фактически основания, включително преценката за това дали геодезическото заснемане е извършено коректно, биха се отразили на евентуалната незаконосъобразност на оспорения акт и са относими към неговата евентуална унищожаемост, но не и по отношение на неговата нищожност. Същото се отнася и до евентуалното наличие на спор за материално право, който е основание за отказ за допускане на изменение. Неправилното допускане на такова при наличието на спор за материално право, както и формираната нова етажна собственост след изменението, също биха могли да обосноват унищожаемост, но не и нищожност на оспорената заповед. Т.е., наведените от жалбоподателя съвкупни аргументи за допуснати нарушения на материалния закон при издаване на заповедта, било то и правдиви, обосновават унищожаемост на акта /в каквато насока са били подробно анализирани и възприети от съда по дело № 411/2022г./, но не и неговата нищожност /в този смисъл Решение № 1603 от 21.02.2022г. на ВАС по адм. д. № 8482/2021г./. Следва да се посочи, че с изменението на КК не се извършва разместване на собствеността, и страните не се лишават от съответни права, които притежават съобразно титулите си за собственост, респективно - за всяка от тях е налице възможност и за последващо изменение на КК. Не на последно място, настоящият състав намира, че административният акт не би могъл да се определи като нищожен поради несъответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК - правомощието за издаване на акта да не е насочено към постигане на друга цел, различна от законоустановената. Несъответствието с целта на закона (превратното упражняване на власт) обуславя нищожност само, ако преследваната с административния акт цел, различна от законоустановената, не би могла да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и да е друг орган. Преследваната с издаването на оспорения в настоящото производство акт цел не само, че не покрива условията за нищожност на това основание, но и напълно съответства на законоустановената. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед не е нищожен административен акт, т. е. не е засегната от особено тежък порок, който да е пречка тя да породи целеното от издателя й действие /в този смисъл Решение № 2094/30.09.2020г. по адм. дело № 8499/2019г. на ВАС; Решение № 14295 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15337/2018г.; Решение № 12094/30.09.2020г. по адм. дело № 8499/2019г. на ВАС и Решение № 1603 от 21.02.2022г. на ВАС по адм. д. № 8482/2021г./, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед на изхода от спора жалбоподателят няма право на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал. 3 и чл. 226, ал. 3 от АПК в негова тежест следва да бъдат възложени своевременно поисканите и доказани като извършени разноски на заинтересованата страна С. В. Д., в размер на 3700 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 1200 лева и заплатено адвокатско възнаграждение по адм. дело № 411/2022г. на Адм. съд - Варна в размер на 2500 лева. Претенцията на заинтересованата страна на присъждане на заплатените ДТ за касационно обжалване на решенията по адм. дело № 411/2022г. /70 лева/ и адм. дело № 2798/2023г. /70 лева/, и за присъждане на адв. хонорар в размер на 750 лева във връзка с обжалване на решението по адм. дело № 2798/2023г., е неоснователна, тъй като съответните разноски не са били своевременно поискани пред касационната инстанция в рамките на двете касационни производства, а едва пред настоящия състав. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението за адвокат на заинтересованата страна, тъй като платеното такова за представителство по настоящото производство е под минимално предвидения размер в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а платеното такова за представителство по адм. дело № 411/2022г. е съобразено и адекватно на правната и фактическа сложност на делото, броя проведени заседания и процесуалната активност на упълномощения представител. Воден от изложеното, Административен съд – Варна, IX състав,