Решение № 6979 от 6.8.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 113/2025 г.

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искова молба от „Вая – 7 Холдинг“ ЕД, ЕИК: 203790441, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №50, представлявано от С. Д. - управител, чрез адв. Е. Д., против Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. В исковата молба се твърди, че в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед № ЗО-12-2/18.08.2022 г. на председателя на Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, за дружеството са настъпили имуществени вреди в размер на 825 079, 59 лв. Претендира се и мораторна лихва в размер на 255743, 96 лв. за периода от 18.08.2022 г. – датата на издаване на заповедта, с която е постановен отказа до датата на завеждане на исковата молба - 22.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В уточняваща молба с вх.№ 1763/14.02.2025 г. (л.37-38 от делото) ищецът посочва, че сумата от 825 079, 59 лв. е без ДДС и представлява разлика между покупната и продажната цена на дизеловото гориво, което е било закупено и съхранявано от дружеството за негова сметка, в изпълнение на разпореждане на Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чиято продажба в по-ранен момент била възпрепятствана от отменения незаконосъобразен акт. В становище от 31.03.2025г. посочва, че претендира мораторна лихва, считано от 18.08.2022 г. – датата на издаване на незаконосъобразната заповед, а не от момента на постановяване на съдебното решение (л. 56). В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично и с адв. И. Д. от БАК, която поддържа исковата молба. Ангажира допълнителни доказателства. Пледира исковата претенция да бъде уважена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по иска – Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, редовно призован, се представлява от гл.юрисконсулт Т., която оспорва исковете, като поддържа постъпилия по делото писмен отговор (л.45). В отговора на исковата молба се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция. Ако съдът приеме, че дружеството е претърпяло имуществени вреди от отменяния акт, се излагат съображения, че същите са неправилно определени. В тази връзка с писмения отговор са приложени три броя разпечатки на хартиен носител от електронната страница на „Бент Ойл“ АД, относно цената на горивото за дизелови двигатели (ГДД) Е5 до 0, 001 сяра за 29.06.2022 г., 18.08.2022 г. и 01.07.2023г. (л.49-51). Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че исковата претенция е недоказана по основание и размер, поради което следва да бъде отхвърлена. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното: Дружеството - ищец е задължено лице по смисъла на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН). С разпореждане № Р-12-52/27.04.2022 г. издадено от заместник-председателя на Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, на основание чл.7, ал.1, т.8, чл.8, ал.2, т.3 и ал.5, чл.12 и чл.23 от ЗЗНН, на „Вая - 7 Холдинг“ ЕД, в качеството му на представител е определено да създаде запаси за извънредни ситуации от котелни горива в размер на 1001, 729 тона до 01.07.2022г. и да ги съхранява за срок до 30.06.2023г. (л.28). С разрешение за замяна № РЗ-12-17/11.05.2022г. на председателя на Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, на основание чл.8, ал.2, т.9 и чл.21, ал.11 от ЗЗНН, на дружеството било разрешено да съхранява определеното му ниво на запас от котелни горива в размер на 1001, 729 тона под формата на гориво за дизелови двигатели в същия размер. С разпореждането срокът на съхранение от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. бил потвърден (л.28). Впоследствие „Вая - 7 Холдинг“ ЕД подало до председателя на Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ искане за промяна в разрешение за замяна № РЗ-12-17/11.05.2022 г. В искането се твърди, че в изпълнение на разрешението за замяна дружеството е закупило и добросъвестно съхранява в пълен обем определеното ниво на запаси за извънредни ситуации – гориво за дизелови двигатели в размер на 1001, 729 тона. Посочено е, че предвид настъпили изменения на международните пазари и драстичен спад в цените на горивото за дизелови двигатели от над 20%, дружеството е претърпяло загуби, а предвид текущите котировки за търгуваните нива на фючърсите за 2023г., дружеството очаквало бъдещи такива, които щели да доведат до изпадането му в несъстоятелност. Поради това „Вая - 7 Холдинг“ ЕД поискало на основание чл.21, ал.16, вр. ал.14 и 15 от ЗЗНН промяна в разрешение за замяна №РЗ-12-17/11.05.2022г., като запасът за извънредни ситуации отново бъде в котелно гориво в размер на 1001, 729 тона, с цел освобождаване на закупеното горивото за дизелови двигатели, предотвратяване на неблагоприятните последици за дружеството и продължаване добросъвестното изпълнение на разпоредбите на ЗЗНН. Във връзка с така подаденото искане, със Заповед № ЗО-12-2/18.08.2022 г. вр.и.д председател на Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, на основание чл.8, ал.2, т.9 и чл.21, ал.10 от ЗЗНН, отказал на „Вая - 7 Холдинг“ ЕД да съхранява определеното му ниво на запаси за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели в размер на 1001, 729 тона под формата на котелно гориво в същия размер (л.29). Като мотив за постановения отказ е посочено, че в ЗЗНН няма предвидена възможност запаси за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели да се съхранява под формата на котелно гориво. Указано е, че чл. 21, ал. 10 от ЗЗНН дава възможност количеството запаси за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели в размер до 50 на сто да бъде съхранявано под формата на автомобилни бензини, като количеството трябва да бъде равно на количеството запас от гориво за дизелови двигатели, чиято замяна се иска. Предвид това нивата на запаси, определени на „Вая - 7 Холдинг“ ЕД с разпореждане № Р-12-52/27.04.2022г., изменено с разрешение за замяна №РЗ-12-17/11.05.2022г., са запазени без промяна. Недоволен от поставения акт дружеството оспорило Заповед № ЗО-12-2/18.08.2022 г., като с Решение № 1346 от 18.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1586/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, същата е отменена като незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне. С решение № 11334 от 22.10.2024 г., постановено по адм. дело № 223/2023 г. по описа на ВАС, решението Административен съд – Бургас е оставено в сила (л.13). С оглед изясняване на спора от фактическа и правна страна по делото са ангажирани писмени доказателства, като с оглед доказване на исковата си претенция „Вая - 7 Холдинг“ ЕД е представило фактура от 29.06.2022г. с доставчик “ЗАРА-Е“ ООД за покупка на 885 888 л. гориво за дизелови двигатели EURO 5 до 0, 001% сяра за сумата от 1824929.280 лв. без ДДС, фактури от 30.06.2023г. и 01.07.2023г. за обратно изкупуване на дизелово гориво ЕВРО 5 с общо количество от 1 195 238 л. на обща стойност от 1 352 917, 03 лв. без ДДС, както и и счетоводна справка по сметка 3043 – Стоки на склад, в която е посочено, че за периода 01.07.2022г. – 30.06.2023г. финансовия резултат е счетоводна загуба в размер на 825 079, 59 лв. (л.17-20). В хода на съдебното производство дружеството е представило и ценови листи на „Лукойл България“ и „Зара Е“, относно цената на ГДД, с които се твърди, че посочените в тях цени са от единствения оторизиран търговец на нефтопродукт (л.59-60). В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лиже Т. Д., чиято задача е да определи размера на мораторната лихва върху сумата от 825 079, 59 лв. Според заключението на вещото лице за периода от 18.08.2022 г. до 22.01.2025 г. мораторната лихва възлиза в размер на 255 743, 96 лв., а за периода от 22.10.2025 г. до 22.01.2025 г. – 29 051, 74 лв. (л.78). Предвид установените факти, съдът формира следните правни изводи: По допустимостта: Настоящото производството е образувано по искова молба, с която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 825 079, 59 лв. без ДДС, представляващи разлика между покупната и продажната цена на дизеловото гориво, което е било закупено и съхранявано от дружеството за негова сметка, в изпълнение на Разпореждане № РЗ-12-17/11.05.2022г. на Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чиято продажба в по-ранен момент била възпрепятствана от отменения като незаконосъобразен акт - Заповед № ЗО-12-2/18.08.2022 г. на председателя на Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Предявеният иск е процесуално допустим като подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 от АПК. Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна. Съображенията за това са следните: Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице, вредата е имуществена. Тя се състои в претърпяна загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са включени следните кумулативно изискуеми предпоставки: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на тези три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди. За да бъде основателен иска за причинени имуществени вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК. По делото е безспорно установено, че е налице отменен акт на Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Съдът намира обаче, че за конкретния правен спор не са налице основанията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на ищеца от Заповед № ЗО-12-2/18.08.2022 г. на председателя на Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, отменена с решение № 1346 от 18.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1586/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, оставено в сила с решение № 11334 от 22.10.2024 г., постановено по адм. дело № 223/2023 г. по описа на ВАС. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая, макар да е налице незаконосъобразен акт, липсва причинна връзка между отменения акт и претендираните вреди. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретния акт, действие или бездействие на делинквента. Същата подлежи на отделна преценка във всяко исково производство за реализиране отговорността на държавата и не се презумира при наличие на отменен акт. При изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не е установена. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и вредата, тъй като отмяната на административния акт и връщането на преписката за ново разглеждане на административния орган не означават признаване или възникване на спорното материално право, във връзка с което се търси обезщетение като заместваща това право престация. За да възникне правото на такава заместваща престация, каквото е обезщетението, тя очевидно следва да има какво да замести, т. е. трябва да е налице нарушеното материално право, претендирано в основното административно производство. Причинна връзка не може да възникне, когато със съдебното решение преписката се връща на административния орган за разрешаване на спора. В хипотезата на отказ за издаване на облагоприятстващ административен акт, който отказ е отменен и въпросът относно възникващите от този акт права е окончателно решен от съда, съществуването на претендираното в административното производство право се установява със самото съдебното решение. Актът за отмяната влиза в сила и от този момент правните последици на административния акт отпадат с обратно действие и се заменят с правните последици на съдебното решение, с което съответното право се признава или предоставя. Ето защо в зависимост от това кога е възникнало или е следвало да възникне съответното право или благо, се преценява налице ли са липси или пропуснати ползи за съответния адресат на акта и за какъв период. Когато обаче преписката се връща на административния орган (какъвто е процесния случай), за да бъде решен въпросът относно претендираните в административното производство права, тези права не възникват от съдебното решение. Тези права или блага не се считат и за признати, независимо от мотивите на отменителния съдебен акт, защото мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито имат задължителния характер, присъщ на един влязъл в сила административен акт. Това право е различно от претендираното в исковото производство право на обезщетение. Без да е възникнало и признато първото право, не може да бъде присъдено обезщетение за него. Когато като основание на иска се сочи отменен акт и преписката е върната на административния орган, съдът в исковото производство не може да замести волеизявлението на органа и по този начин да презумира наличието на материално право, като заместител на което се претендира обезщетението. В този смисъл са Решение № 6794 от 4.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2023 г., Решение № 5576 от 8.06.2022 г. по адм. д. № 2676/2022 г., ІІІ о., ВАС, Решение № 5592 от 30.05.2023 г. по адм. д. № 7134/2022 г., ІІІ о., ВАС, Решение № 5706 от 31.05.2023 г. по адм. д. № 863/2023 г., ІІІ о., ВАС, Решение № 5686 от 31.05.2023 г. по адм. д. № 10721/2022 г., ІІІ о., ВАС и др. Отделно от това, за да докаже основателността на исковата претенция, дружеството представя документи, а именно фактура № 0000244724 от 29.06.2022 г., според която „Вая – 7 Холдинг“ ЕД е закупило гориво за дизелови двигатели в количество 885 888 л. с единична цена от 2, 0600лв. за сумата от 1 824 929, 280 лв. без ДДС или 2 189915, 140 лв. с ДДС (л.18). Представя и фактури, според които след изтичане срока на съхранение на запасите за извънредни ситуации по Разпореждане за замяна № РЗ-12-17 от 11.05.2022 г. (30.06.2023г.), дружеството е продало, чрез обратно изкупуване, дизеловото гориво както следва: на 30.06.2023 г. - 800 000 л. на стойност 901 924 лв. без ДДС (1 127, 28 лв. единична цена) и на 01.07.2023 г. - 395 238 л. на стойност 451 093, 03 лв. без ДДС ( 1 141, 32 лв. единична цена). Според ищецът именно постановената Заповед № ЗО-12-2/18.08.2022 г. на председателя на Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с която е отказано на дружеството обратна замяна на определено за съхранение гориво – от дизелово в котелно, е довела до настъпването на претендирите с исковата молба имуществени вреди. Така представените фактури по своя характер представляват частни диспозитивни документи и се ползват с формална доказателствена сила за съда и трети лица относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство само за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, но не и за верността на фактите, съдържащи се в тези изявления. За разлика от официалния документ, частният документ, независимо дали е диспозитивен или свидетелстващ, не се ползва с достоверност на датата и мястото на съставянето си. Частният документ има достоверна дата за трети лица, в т. ч. и за съда в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, само в изчерпателно изброените хипотези по чл. 181, ал. 1 от ГПК, нито една от които не е налице в конкретния случай за всеки един от представени документи. Ищецът, с оглед доказателствената тежест която носи, не успя в настоящото съдебно производство да докаже чрез пълно и главно доказване, че действително е продало чрез обратно изкупуване дизеловото гориво на посочената във фактурите от 30.06.2023г. и 01.07.2023 г. единична цена. Този факт не се променя и от представените по делото ценови листи и счетоводна справка по сметка 3043 – стоки на склад, която не съдържа име на лицето, което я е съставило и дата на изготвяне и, като тази справка не е изготвена от счетоводна програма (софтуер). Освен това, както в исковата молба, така и в отправеното до органа искане за промяна в разрешението за замяна (л.21), „Вая – 7 Холдинг“ ЕД посочва настъпилия в международните пазари драстичен спад на цените на дизеловото горивото, което обстоятелство няма как да се обвърже с поставената от органа Заповед № ЗО-12-2/18.08.2022 г. От изложеното следва, че не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда - както загуба, така и пропусната полза, в претендирания размер, която да е пряка и непосредствена последица от отменената заповед. По отношение на пропуснатите ползи е трайна практиката на ВКС и ВАС, че същите следва да са установени по безспорен начин, както и да е налице пряка причинно-следствена връзка за възникването им с отменения като незаконосъобразен административен акт. Както се посочи по-горе в изложението, съгласно изискванията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице преки и непосредствени вреди, каквито по изложените съображения не се доказват в настоящото производство. Така установената липса на елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на исковата претенция и като такава същата следва да бъде отхвърлена. Неоснователността на главния иск влече след себе си и неоснователност на акцесорните за заплащане на претендирата лихва за забава в размер на мораторната и законната лихва. При този изход на делото, на ищеца не се дължат разноски. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в полза на Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к. д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС. Мотивиран от това Административен съд Бургас, дванадесети състав