Решение № 1808 от 4.6.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 212/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ. Образувано е по жалба от Община Русе, представлявана от зам.-кмета Д. Н. съгласно заповед № РД-01-832/14.03.2025 г. на кмета на Община Русе, против решение от 05.03.2025 г. на ръководителя на управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014-2020 г. С решението, на основание чл.70, ал.1, т.9 и чл.73 вр. чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ, чл.7 от Наредбата за посочване на нередности и т.14 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от същата наредба, на жалбоподателя, за две нарушения по чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП, е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушенията и признати от УО за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи, представляващи средства по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕФСУ, по договор № ЗОП-50/25.07.2022 г., сключен с изпълнителя „РТ Консултинг“ ЕООД, на стойност 430 000 лева без ДДС. В жалбата и в представените писмени бележки с вх.№ 2720/23.05.2025 г. се развиват подробни оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят възразява, че не са налице твърдените от органа нарушения по чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП, поради което липсва нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент № 1303/2013, която да съставлява основание за определяне на финансова корекция. Сочи, че в обявлението за обществената поръчка и в документацията за участие в процедурата не е въвеждано обсъжданото в административния акт изискване предложените експерти да притежават пълна проектантска правоспособност по съответните части на инвестиционния проект, а единствено е поставено изискването участникът в процедурата да разполага с екип от експерти с висше техническо образование или с еквивалентна специалност, респективно призната професионална [жк], по изрично изброените в обявлението и документацията към обществената поръчка части на инвестиционния проект. Поддържа, че извършването на дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, а именно оценяване съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор конкретно по част технологична, не налага експертът да има висше техническо образование по конкретна специалност, а притежаваната такава от същия, включен в екипа на консултанта, избран за изпълнител – от инж.Ф. А. А., напълно кореспондира с тази част на инвестиционния проект като е без значение, че тя покрива и друга част от проекта. Акцентира на обстоятелството, че притежаваната от този експерт правоспособност вече е била предмет на проверка от друг административен орган – от началника на ДНСК преди издаването на удостоверението за извършване на дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, което съдържа и списък на правоспособните физически лица, чрез които консултантът ще извършва тези дейности. Поддържа, че съгласно чл.64, ал.1, т.6 от ЗОП и предвид легалната дефиниция на понятието „професионална компетентност“ по § 2, т.41 от ДР на същия закон, неговото задължение е било, преди сключване на договора, да изиска от съответния участник представянето на документи, които доказват професионалната компетентност на неговия персонал, което по отношение на част технологична от инвестиционния проект било сторено чрез представяне на документи, доказващи наличието на висше техническо образование на посочения по-горе експерт. Подчертава, че легалната дефиниция допуска и алтернативност по отношение на начините, чрез които е придобита професионалната компетентност, който извод следва от използваните съюзи „и/или“ като тя може да бъде резултат както на образование и допълнителна [жк], така и на натрупани знания и умения, усвоени в процеса на упражняване на определена професия или длъжност. Счита, че не е налице и второто нарушение, [жк], ал.1, т.2 от ЗОП, изразяващо се в сключването на договор за обществена поръчка с участник, който не е представил документи, удостоверяващи съответствието с поставените от възложителя критерии за подбор по отношение на техническите и професионални способности на участника (изпълнена дейност с предмет идентичен или сходен с този на поръчката). Счита, че представените от избрания за изпълнител участник документи отговарят на условието по чл.64, ал.1, т.2 от ЗОП, тъй като доказват извършена от последния услуга, сходна с предмет на обществената поръчка, макар и не еднолично, а като част от обединение – от ДЗЗД „Доспат 2018“ съгласно представеното споразумение за обединение от 13.12.2018 г. Заявява, че възложителят не е разследващ орган и няма задължение да „разследва“ истинността на представените документи. Сочи, че ЗОП или друг нормативен акт не вменяват на възложителите задължение да проверяват документите, представени от участниците, а напротив – при представяне на изискуемите документи и същите отговарят по съдържание и вид на заложеното в закона, то възложителят е длъжен да сключи договора. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение за определяне на финансова корекция. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по жалбата – ръководителят на УО на ОПОС 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител, е депозирал молба с вх.№ 2444/15.05.2025 г., в която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – от адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, при наличие на правен интерес и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт - чл.73, ал.1, вр.ал.4 от ЗУСЕФСУ, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Според чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта. Разпоредбата на чл.9, ал.5, изр.второ и изр. трето от ЗУСЕФСУ гласи, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице като правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. В чл.33, ал.2, т.29 от Устройствения правилник на МОСВ е предвидено, че главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" изпълнява функциите на управляващ орган на програмите за околна среда, които се финансират чрез фондовете на ЕС по съответната Многогодишна финансова рамка, и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на ЕС като в това число провежда процедури по определяне и налагане на финансови корекции и администрира нередности. Според чл.33, ал.1, изр. първо от Устройствения правилник на МОСВ главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" се ръководи от главен директор. Със заповед № РД-773/02.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите (представена по преписката като електронен образ, записан на оптичен носител) Г. С. С. – главен директор на главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда", е оправомощена да изпълнява функциите на ръководител на управляващ орган в пълен обем и вид, определен в нормативната уредба, с изключение на издаване на заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез бюджетна линия по приоритетна ос 6 „Техническа помощ“ на ОПОС 2014 – 2020 г. Делегирането на посочените правомощия е допустимо, съгласно чл. 9, ал.5, изр.трето от ЗУСЕФСУ и чл.5 от Устройствения правилник на МОСВ. Освен това, видно от сключения на основание чл.45, ал.2 от ЗУСЕФСУ административен договор № Д-34-29/10.04.2019 г., проектно предложение BG16М1OP002-2.004-0003 „Проектиране и изграждане на анаеробни инсталации за разделно събрани биоразградими отпадъци на територията на РСУО Русе“ било одобрено на 03.04.2019 г. с резолюция на ръководителя на УО на ОПОС 2014 – 2020 г. въз основа на доклад за оценка на експертната група, т.е. решението за определяне на финансова корекция е издадено именно от управляващия орган, одобрил проекта, каквото е изискването на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Тук следва да се отбележи, че в мотивите на оспореното решение е посочено, че „… административния орган е съобразил мотивите, постановени в решение № 328 от 14.01.2025 г. по адм.д. № 7280/2024 г. на Върховния административен съд относно правната квалификация на нередността “. С решение № 328/14.01.2025 г., постановено по адм.д. № 7280/2024 г. по описа на ВАС, VII о., е оставено в сила решение № 1237/12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 50/2024 г. по описа на Административен съд – Русе от настоящия съдебен състав, с което е отменено предходно решение на същия орган - решение от 14.12.2023 г., с което на Община Русе е определена финансова корекция в размер на 25% по договор № ЗОП-50/25.07.2022 г., сключен с изпълнител „РТ Консултинг“ ЕООД, на стойност 430 000 лева без ДДС, т.е. по отношение на същия договор, сключен с посочения изпълнител (възможността за определяне на финансова корекция и само по отношение на отделен договор с изпълнител е изрично предвидена в чл.71, ал.2 от ЗУСЕФСУ). С посоченото по-горе решение касационната инстанция е потвърдила решението на Административен съд – Русе, но по различни от изложените в него съображения. В това свое предходно решение настоящият съдебен състав е приел, че жалбоподателят не е извършил описаните нарушения по чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП, изразяващи се в липсата на представени доказателства при сключване на договора за обществена поръчка, от които да се установява опит на изпълнителя по изпълнение на услуги с предмет, идентичен или сходен с този на поръчката за последните 3 години от датата на подаване на офертата, както и в липсата на доказателства за притежавана от физическото лице, предложено като експерт по част технологична на инвестиционния проект, пълна проектантска правоспособност. В своето решение обаче касационната инстанция изрично е приела, че предходното решение за определяне на финансова корекция се явява незаконосъобразно и съответно е оставила в сила първоинстанционното съдебно решение, но не защото посочените нарушения не са извършени, а само защото те не попадат във възприетата от административния орган хипотеза на нередност по т.16, б. „а“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности – недостатъчна документална проследимост (одитна пътека) за възлагането на обществената поръчка. Следователно, щом в решение № 328 от 14.01.2025 г., постановено по адм.д. № 7280/2024 г. по описа на ВАС, VII о., няма формиран извод за липсата на описаните две нарушения и поради това по този въпрос няма формирана сила на пресъдено нещо (в смисъл, че такива нарушения няма извършени), то по арг. от противното на чл.177, ал.2 от АПК решението за финансова корекция, издадено по отношение на същия договор с посочения изпълнител, предмет на оспорване в настоящото производство, няма да бъде засегнато от визирания в тази норма най-тежък порок и се явява валидно. Следва да бъде споделено изложеното от административния орган виждане, според което в настоящия случай липсва нормативна пречка за извършване на повторна проверка за законосъобразност на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка и съответно определянето на нова финансова корекция. Тъй като предходната такава е отменена, с определянето на настоящата финансова корекция няма да се достигне до нарушаване на чл.71, ал.4 от ЗУСЕФСУ, която разпоредба изисква за една и съща нередност да се определя само една финансова корекция. Изискването е проява на принципа n on bis in idem и се отнася до действително наложените финансови корекции, т.е. до тези, които съществуват в правния мир, а не до отменените такива. Поради това нормата не може да бъде тълкувана като налагаща еднократност на производството, т.е. като забраняваща повторно провеждане на административно производство по ЗУСЕФСУ и налагане на нова финансова корекция за същата нередност, дори предходната финансова корекция да е била отменена. По тези съображения съдът приема, че оспореният акт е валиден - издаден е от материално компетентен орган, на когото надлежно са делегирани съответните правомощия, при предвидена в закона възможност за това и в съответствие с горепосоченото решение № 328/14.01.2025 г., постановено по адм.д. № 7280/2024 г. по описа на ВАС, VII о. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма като неговото съдържание отговаря на изискванията по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта. Посочени са законовите разпоредби, съставляващи правното основание за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие, както и разпоредбите от ЗОП, под които са субсумирани приетите за осъществени две нарушения – чл.70, ал.1, т.9 и чл.73 вр. чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ, чл.7 от Наредбата за посочване на нередности и т.14 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от същата наредба и чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП. В мотивите на оспореното решение са подробно изложени фактическите основания, въз основа на които то е издадено като е изпълнено изискването по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ за обсъждане на представените от бенефициера възражения с рег. № 04-04-6#2/11.02.2025 г. (л.57-л.58 от преписката). Съдът намира, че са спазени регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила при провеждането на процедурата по определяне на финансовата корекция. Според чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, УО е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. В случая на бенефициера е осигурен 14-дневен срок за възражение след получаване на писмо изх. № 2-004-0003-2-3/28.01.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014 – 2020 г. (л.51 – л.54 от преписката), което съдържа подробни данни за констатираните нарушения и предлаганата финансова корекция. Писмото било изпратено на жалбоподателя чрез ИСУН 2020 като било получено (отворено) от него на 29.01.2025 г. Решението за налагане на финансова корекция е издадено в инструктивния едномесечен срок по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ след получаване на възражението на жалбоподателя. Административният акт е издаден при спазване на материалния закон. В началото следва да се отбележи, че съгласно § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ (обн., ДВ, бр. 51 от 1.07.2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. По отношение на процентните показатели на финансовите корекции, налагани на основание чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ законодателят е предвидил сходно разрешение. Така в § 13 от ПР на ПМС № 248/05.07.2024 г. за изменение и допълнение на Наредбата за посочване на нередности е предвидено, че до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014 – 2020, Обща програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", фонд "Убежище, миграция и интеграция", фонд "Вътрешна сигурност" и Резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, разпоредбите на наредбата, отменени или изменени с това постановление, запазват своето действие по отношение на изпълнението, управлението и контрола на тези програми, с изключение на § 8 и 11, които се прилагат за производствата по определяне на финансови корекции по тези програми, започнали след влизането в сила на това постановление. От доказателствата по делото се установява, че в раздел III.1.3 „Технически и професионални възможности“ т.2.3.2, подт.5 и като продължение в раздел VI.3 „Допълнителна информация“ от обявлението за обществената поръчка, като критерий за подбор, к е формулирано следното изискване към персонала на участниците в процедурата: „ Участникът в процедурата следва да разполага с персонал и/или ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, както следва: Експерти с висше техническо образование или еквивалентна специалност, респективно призната професионална квалификация съгласно Закона за признаване на професионални квалификации по следните части на инвестиционния проект: Ч. Т.; Ч. Е.; Ч. П. безопасност; Част ВиК. Ч. Г.; Ч. К.; Ч. А.; Част ОВК“. Като уточнение е отбелязано, че посочените от участника експерти могат да съчетават повече от една експертна позиция в екипа, ако отговарят на минималните изисквания за съответната позиция. В обявлението изрично е записано, че към датата на сключване на договора лицата от екипа, предложен от участника, следва да фигурират в Списъка на правоспособните физически лица, чрез които се упражнява дейността, който е неразделна част от удостоверението за извършването на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Посочено е, че в съответствие с чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № РД-02-20-25/03.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, за да бъдат вписани съответните правоспособни физически лица в списъка към удостоверението, те следва да докажат наличие на петгодишен професионален опит по специалността. В тази връзка не е поставено изискване за доказване на професионален опит. Посоченото изискване се съдържа и в документацията за обществената поръчка разд. IV. „Критерии за подбор“, т.3 „Минимални изисквания за технически и професионални способности“, подт.3.2.5. Първоначално в ЕЕДОП като експерт по част Технологична е посочена инж. Ю. И. - машинен инженер, диплома серия АМ, № 007486/1975 г. на ВМЕИ Л. – София, удостоверение за ППП № 05656 за 2021 г. по част ОВК. Впоследствие, преди сключване на договора за възлагане на обществената поръчка, участникът, избран за изпълнител, е представил Списък на ръководния инженерно-технически състав, който ще отговаря за изпълнението на поръчката, в който за позицията експерт по част Технологична е посочен инж. Ф. А. А., притежаващ удостоверение за пълна проектантска правоспособност № 09795/2022 г. В част IV „Критерии за подбор“, А) „Годност“ от подадения ЕЕДОП участникът, обявен за изпълнител на поръчката - „РТ Консултинг“ ЕООД, е посочил номера и срока на валидност на издаденото му от ДНСК удостоверение за извършване на дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, обозначено в ЕЕДОП като „ лиценз No: РК0591 валиден до 05.04.2026г.“. Посочен е и URL (Uniform Resource Locator), на който това удостоверение е достъпно безплатно в интернет 1. При извършена от съда служебна проверка чрез търсене в интернет по посочения URL беше установено, че чрез него се локализира именно удостоверение № РК-0591/05.04.2021 г. издадено от началника на ДНСК на „РТ Консултинг“ ЕООД за извършване на дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ – оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. Същото е със срок на валидност до 05.04.2026 г. И..Ф. А., посочен от обявения за изпълнител участник като експерт по част Технологична, е вписан в т.19 от списъка на правоспособните физически лица, чрез които се упражняват дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, който списък, съгласно чл.13, ал.1, т.5 от Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012 г., е неразделна част от посоченото по-горе удостоверение. Съдът намира неоснователно възражението на жалбоподателя, че за извършването на дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, а именно оценяване съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор конкретно по част Технологична, е достатъчно експертът да има висше техническо образование като не е необходимо то да е по конкретна специалност, а притежаваната такава от съответния експерт (професионална квалификация „Машинен инженер“, ОКС „Магистър“) кореспондирала на тази част на инвестиционния проект. Обосновано органът е приел за неоснователен доводът на възложителя, че щом инж.Ф. А. е включен в списъка на екипа от правоспособни физически лица към удостоверение № РК-0591/05.04.2021 г., издадено от началника на ДНСК на обявения за изпълнител участник, то това е достатъчно, за да може да се приеме, че това лице притежава необходимата правоспособност. Сравнението между понятието "професионална компетентност" по смисъла на § 2, т.41 от ДР на ЗОП и понятието "проектантска правоспособност" при анализ на разпоредбите на ЗКАИИП, обосновава извода, че знанията, придобити чрез образование и умения чрез упражняване на определена длъжност, са предпоставка за придобиване на проектантска правоспособност. Единствено проектантската правоспособност обаче дава право и гарантира способност на проектантите да предоставят проектантски услуги, като възможността за предоставяне на проектантски услуги е различна в зависимост от вида проектантска правоспособност – пълна или ограничена (решение № 7307 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4122/2021 г., VII о.). Включването на определено физическо лице в списъка по чл.167, ал.1, т.4 от ЗУТ, респ. чл.13, ал.1, т.5 от Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012 г., представляващ неразделна част от издаденото на консултанта удостоверение за извършване на дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, няма правопораждащо (конститутивно) действие по отношение на неговата правоспособност, нито освобождава възложителя да изиска от участника да представи удостоверение за нейното притежание от съответното физическо лице, респ. от задължението да извърши служебна справка в публичния регистър по чл.6, т.1 от ЗКАИИП за това дали експертът действително притежава пълна проектантска правоспособност по съответната част от инвестиционния проект, каквато в случая безусловно е необходима. Касае се до проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „ Упражняване на строителен надзор, в т. ч. инвеститорски контрол и изготвяне на оценка за съответствие на техническия инвестиционен проект на обект „Проектиране и изграждане на анаеробна инсталация за разделно събрани биоразградими отпадъци на територията на РСУО Русе “. Според легалната дефиниция по § 1, т.3 от ДР на ЗУО "биоразградими отпадъци" са всички отпадъци, които имат способността да се разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и растителни отпадъци, хартия, картон и други. Следователно дейностите по чл.166, т.1, т.1 от ЗУТ в случая касаят инсталация за третиране на отпадъци (чл.97 и чл.98 от ЗУТ), която, съгласно чл.137, ал.1, т.2, б.“г“ от ЗУТ и чл.4, ал.4 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, представлява строеж от втора категория (от първа категория са само инсталациите за третиране на опасни отпадъци – чл.137, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗУТ и чл.2, ал.4, т.5 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г.). Щом консултантът – юридическо лице ще оценява съответствието на инвестиционния проект съгласно чл.142, ал.5 от ЗУТ и ще упражнява строителен надзор по отношение на строеж от втора категория, то той следва да разполага със съответния екип от правоспособни физически лица. Условията и редът за признаване на пълна проектантска правоспособност се определят със закон - чл.230, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ. В случая това е Законът за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). Според чл.7, ал.3, т.2, б.“в“ от ЗКАИИП проектантите с ограничена проектантска правоспособност, вписани в регистъра на съответната камара, в съответствие с придобитата професионална квалификация могат да предоставят следните проектантски услуги в в инвестиционното проектиране: от инженерите - изработване на проекти за строежите от пета и шеста категория. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.3, ал.5 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, която гласи, че проектантите с ОПП имат право до изработват самостоятелно проекти за обекти от V и VI категория и за обекти от III и IV категория (без част "Конструктивна"). Категориите на обектите са в съответствие с чл. 137 от ЗУТ. Следователно оценяване съответствието на инвестиционния проект и упражняването на строителен надзор по отношение на строеж от втора категория, от която категория е и посочената по-горе анаеробна инсталация за разделно събрани биоразградими отпадъци, следва да се извършва от екип от физически лица на консултанта, които притежават пълна проектантска правоспособност, а не само висше техническо образование, каквото е поставеното от жалбоподателя изискване. Видно от представеното по преписката удостоверение за пълна проектантска правоспособност № 09795/2022 г., инж.Ф. А. А. има пълна проектантска правоспособност, но по част Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло – и газоснабдяване, а не по част Технологична, по която той е посочен като експерт от обявения за изпълнител участник в обществената поръчка. Частите на инвестиционния проект са самостоятелни и макар според чл.4, изр. първо от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти възложителят да определя фазите на проектиране и частите на проекта в зависимост от вида и спецификата на обекта, изр. второ от същата разпоредба поставя императивното условие при възлагане на частите на проекта да се спазват изискванията за задължителен минимален обхват и съдържание съгласно изискванията на посочената наредба. Макар в обявлението и документацията за обществената поръчка да е предвидено, че експертите, посочени от участника, могат да съчетават повече от една експертна позиция в екипа, ако отговарят на минималните изисквания за съответната позиция, то по липсват доказателства, че освен по част „Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло – и газоснабдяване“ инж.Ф. А. притежава пълна проектантска правоспособност по част Технологична. Както и е сторил и административният орган, и съдът извърши служебна справка в публичния регистър на КИИП 2, актуален към 07.04.2025 г., при което се потвърди посоченото в оспорения административен акт обстоятелство – инж. Ф. А. А. е вписан в регистъра на инженерите с пълна проектантска правоспособност, секция ОВКХТТГ (Отоплителна, вентилационна, климатична и хладилна техника, топло и газоснабдяване), посочена в чл.5.3., ал.1, т.7 от Устава на КИИП, а не в секция Технологии (ТЕХ), посочена в чл.5.3., ал.1, т.8 от същия устав, с посочен рег. № 09795 на удостоверението (същото представено по преписката на л.13). Вярно е, че вписването на инж.А. в секция ОВКХТТГ само по себе си не изключва възможността той да притежава повече от една правоспособност (арг. от чл.5.3., ал.4 на Устава на КИИП вр. чл.4, ал.2 от ЗКАИИП 3, но в посочения списък посоченият експерт е посочен само веднъж - с номера на представеното по преписката удостоверение рег.№ 09795 за разлика от вписаните проектанти, които разполагат с повече от една пълна проектантска правоспособност, които са вписани в списъка с номерата на всички притежавани удостоверения. Съдът намира, че дори и някой друг от експертите на обявения за изпълнител участник, включени в списъка към удостоверение № РК-0591/05.04.2021 г., издадено от ДНСК, да притежава пълна проектантска правоспособност по част Технологична (за това обстоятелство по делото липсват твърдения), то това би било ирелевантно щом самият изпълнител не го е посочил като експерт, чрез които ще бъдат извършвани дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ по тази част. Освен това, макар чл.167, ал.1, т.4 от ЗУТ, респ. чл.6, ал.2 от Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012 г. да съдържат изискване консултантът да разполага с екип от физически лица, правоспособни да оценяват съответствието на всички части на инвестиционните проекти за видовете строежи по отделни категории съгласно чл. 137, ал. 1, в чл.6, ал.2, т.1 – 13 от Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012 г. се съдържа изброяване на един минимум от специалисти, чиито специалности не са пряко свързани с част Технологична. Видно от описанието в чл.116 – чл.119 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти на съдържанието на част Технологична от техническия инвестиционен проект, никоя от специалностите по чл.6, ал.2, т.1 – т.13 от Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012 г. не може да бъде пряко отнесена към дейностите на проектанта, уредени в тази част (така например т.2 касае специалността „технология на строителството“ и не включва такива ключови дейности като преценка за съответствие на избраното за инсталацията за третиране на отпадъци технологично оборудване с обосновка за избора, а т.8 - специалности, въз основа на които се придобива квалификация „технолог в областта на производствените процеси“ като съдът намира, че третирането на отпадъци по смисъла на ЗУО не може да бъде счетено за производствен процес). Необходимостта от извършване на преценка дали придобитата специалност дава знанията и квалификацията за придобиване на правоспособност по съответната част от инвестиционния проект следва и от нормативната уредба. Така в чл.1, ал.1 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, е посочено, че всички лица с професионална квалификация "инженер" с придобита специалност от направленията, утвърдени в "Класификатора на областите с висше образование и професионалните направления" (ДВ, бр. 64/2002 г.) в областта "Технически науки" могат да упражняват професията "инженер-проектант" след вписването им в съответния регистър на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), като според ал.3 вписаните в регистрите за правоспособност лица, предоставят проектантски услуги за отделни части от проекта в съответствие със специалността, придобита във висшето училище, а ал.4 предвижда, че съответствието (взаимовръзката) между придобитата специалност и частите на проекта са посочени в информационно приложение 1, което периодично се актуализира от ръководствата на отделните национални професионални секции. Следователно, при положение, че чл.6, ал.2, т.1 – 13 от Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012 г. включва само минимум от специалисти, относимостта на чиито специалности към съответната част от проекта подлежи на периодична преценка и актуализиране от различен орган – от ръководствата на отделните национални професионални секции на КИИП 4, то самото включване на съответното физическо лице в списъка към удостоверението на консултанта в най-добрия случай би съставлявало само индиция, но не и пряко доказателство, че това лице притежава пълна проектантска правоспособност по съответната част от инвестиционния проект, и както беше посочено, не освобождава възложителя от задължението да извърши проверка на това обстоятелство, включително дали експертът е правоспособен именно по съответната част от проекта. Поради това неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че той не е допуснал нарушение на чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП, тъй като никъде в обявлението и документацията за обществената поръчка не е поставял като критерий за подбор изискването експертите, чрез които участниците ще изпълняват предмета на поръчката, да притежават пълна проектантска правоспособност по частта, която ще изпълняват. Както беше посочено по-горе, оценката на съответствието на инвестиционен проект и строителния надзор по отношение на строеж от втора категория може да се изпълнява само от проектант с пълна проектантска правоспособност за съответната част. Това изискване е императивно, а съдебната практика на ВАС се придържа към разбирането, че ако възложителят постави изискване участникът да разполага с проектанти с проектантска правоспособност още към датата на подаване на офертата, това изискване няма да е ограничително. Поради това съдът счита, че жалбоподателят е следвало в обявлението и документацията за поръчката да изиска, с оглед категорията на строежа, физическите лица от екипа на участниците да разполагат с пълна проектантска правоспособност за съответните посочени в обявлението части на инвестиционния проект още към датата на подаване на офертата. Абсолютна (законова) предпоставка за възможността да се оцени съответствието на инвестиционен проект за строеж от посочената втора категория и да се упражнява строителен надзор спрямо него е екипът от физически лица да притежават именно такава правоспособност и в тази връзка поставеното от жалбоподателя изискване експертите да притежават само висше техническо образование не е достатъчно. Обстоятелството, че жалбоподателят не е поставил изискване за притежаване на пълна проектантска правоспособност от страна на екипа от физически лица на консултанта още към датата на подаване на офертата като по този начин е допуснал и нарушение по чл.59, ал.5 от ЗОП, което органът не е констатирал, а в обявлението и документацията за обществената поръчка е записал, че е необходимо те да притежават само висше техническо образование, не означава, че като е сключил договор с изпълнителя „РТ Консултинг“ ЕООД без същият да разполага с правоспособно лице по част Технологична, жалбоподателят не е извършил и нарушение по чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП. Да се приеме обратното, т.е. че нарушение по последния текст няма, защото формално липсва такъв критерий за подбор, би означавало да се отвори широко вратата за нарушения по ЗОП чрез формулиране на незаконосъобразни критерии за подбор, в отклонение от предвидените в самия закон минимални изисквания за допустимост, които да служат като основание за отпадане на задължението за представяне на документи, доказващи съответствието с изискуемите от закона императивни положения. Съдът намира, че е налице и другото нарушение, което също е правилно [жк], ал.1, т.2 от ЗОП. В раздел III.1.3 „Технически и професионални възможности“ от обявлението за обществената поръчка, респ. в раздел IV „Критерии за подбор“, т.3 „Минимални изисквания за технически и професионални способности“ от документацията за обществената поръчка, е поставено следното изискване: „ Участникът трябва да е изпълнил най-малко една дейност, независимо от обема на дейността, с предмет идентичен или сходен с този на поръчката за последните 3 (три) години от датата на подаване на офертата. Под „дейност, с предмет идентичен или сходен с този на поръчката“ следва да се разбира „услуга по упражняване на строителен надзор на строеж минимум II-ра /втора/ категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.2 и т. 1 ЗУТ или еквивалент, ако услугата е изпълнявана в чужбина “. В част IV “Критерии за подбор“, разд.В „Технически и професионални способности“ от ЕЕДОП избраният за изпълнител участник „РТ Консултинг“ ЕООД е декларирал участие в изпълнение на договор с предмет „ Изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието на работните инвестиционни проекти за компостираща инсталация за разделно събрани зелени отпадъци, инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци и довеждаща инфраструктура, обслужваща нуждите на общините от РСУО Доспат иосъществяване на независим строителен надзор при реализация на проект „Проектиране и изграждане на компостираща инсталация и на инсталация за предварително третиране на битови отпадъци за нуждите на общините от РСУО Доспат ” с начална дата 21.03.2019 г. и крайна дата 11.03.2021 г. В т.4 от протокол № 1/19.05.2021 г. комисията по чл.103 от ЗОП на възложителя е констатирала, че по отношение на опита, деклариран от участника „РТ Консултинг“ ЕООД, не е видно дали обектът е свързан с изграждане и/или основен ремонт и/или реконструкция на съоръжение за третиране на отпадъци, съгласно изискванията на възложителя. На основание чл.54, ал.8 от ППЗОП протоколът е изпратен на всички участници като констатираната непълнота е отстранена като допълнително е представено и разрешение за ползване № ДК-07-СМ-18/11.03.2021 г., издадено от началника на РДНСК – Смолян, за въвеждане в експлоатация на изградения по посочения проект строеж „Компостираща инсталация и инсталация за предварително третиране на отпадъци“. Преди сключване на договора за обществена поръчка определеният за изпълнител участник „РТ Консултинг“ ЕООД е представил като доказателство за сходен опит и списък по чл.64, ал.1, т.2 от ЗОП на услугите, идентични или сходни с предмета на поръчката, заедно с копие на декларирания в ЕЕДОП договор № 29/21.02.2019 г., възложител по който е Община Доспат, а изпълнител ДЗЗД „Доспат 2018“, в което обединение „РТ Консултинг“ ЕООД било партньор. Както обосновано е констатирал и административният орган, видно от сключеното споразумение за обединение от 13.12.2018 г., с което е създадено посоченото неперсонифицирано дружество, макар според чл.5 от същото „РТ Консултинг“ ЕООД да е определено за водещ партньор, то според уговореното разпределение на участието в изпълнение на дейностите, предмет на обществената поръчка, това дружество отговаря за извършването само на логистични и спомагателни дейности и подпомага изготвянето на документацията, докато партньорът „Ерма Консултинг“ ООД отговаря за изготвяне на комплексния доклад за оценка на съответствието на работните инвестиционни проекти и осъществяването на строителния надзор. Обстоятелството, че тези дейности са осъществени именно от „Ерма Консултинг“ ООД, а не от „РТ Консултинг“ ЕООД, се установява и от това, че всички експерти, посочени в списъка на експертите, които ще отговарят за изпълнение на поръчката, всъщност са включени в списъка на правоспособните лица към удостоверението, издадено на „Ерма Консултинг“ ООД, а не в този на „РТ Консултинг“ ЕООД. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нито ЗОП, нито друг нормативен акт вменяват на възложителя да проверява документите, представени от участниците преди сключването на договора за обществена поръчка. Текстът на чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП изисква възложителят да сключи договор с определения изпълнител, но при условие, че при подписване на договора последният представи документи „…. за съответствието с поставените критерии за подбор “. Следователно именно посочената като нарушена разпоредба поставя изискването възложителят преди сключването на договора да провери съответствието на представените документи с поставените критерии, т.е. обстоятелството дали декларираните в ЕЕДОП обстоятелства от участника се установяват от така предоставените документи. Тази проверка няма за предмет истинността на представените документи, както неправилно поддържа жалбоподателят, поради което не го превръща в „разследващ орган“, в какъвто смисъл са неговите оплаквания. В конкретния случай в обявлението и в документацията за обществената поръчка е дадена дефиниция на понятието „ дейност, с предмет идентичен или сходен с този на поръчката “, а именно „ услуга по упражняване на строителен надзор на строеж минимум II-ра /втора/ категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.2 и т. 1 ЗУТ или еквивалент, ако услугата е изпълнявана в чужбина “. Отговорностите на лицето, упражняващо строителен надзор, са разписани в чл.168 от ЗУТ. От представените от участника „РТ Консултинг“ ЕООД документи не е видно, че той пряко е извършвал дейности, които попадат под въведената от самия възложител дефиниция на горното понятие по чл.64, ал.1, т.2 от ЗОП (напр. окончателен доклад по чл.168, ал.8 от ЗУТ или комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект по чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ). Напротив, от сключеното споразумение за обединение от 13.12.2018 г. е видно, че изготвянето на комплексния доклад за оценка на съответствието и на строителния надзор е в пряка отговорност на партньора „Ерма Консултинг“ ООД. Следователно и на основание чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП жалбоподателят е следвало да прецени дали представените от „РТ Консултинг“ ЕООД документи преди сключването на договора за обществена поръчка удостоверяват, че той е участвал в упражняването на строителен надзор по отношение на строеж от минимум втора категория, каквото е поставеното от възложителя условие. Съдът счита, че спомагателната и логистичната дейност и подпомагането по изготвяне на документация, в които дейности се е ограничило участието на „РТ Консултинг“ ЕООД в дейностите по сключения от обединението договор за обществена поръчка с Община Доспат, не представляват „услуга по упражняване на строителен надзор“, тъй като не изпълват съдържанието на тази услуга, така, както то е дефинирано в ЗУТ. По тази причина съдът намира, че жалбоподателят не е следвало да сключва договор за обществена поръчка с „РТ Консултинг“ ЕООД, а сключването на такъв без документи, които да доказват съответствието с разглеждания критерий за подбор безспорно съставлява нарушение по чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП. В случая са налице всички елементи, за да се приеме, че извършените две нарушения по чл.112, ал.1, т.1 от ЗОП съставляват и нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент № 1303/2013. Налице са всички условия от фактическия състав на посочената дефиниция. На първо място, по изложените по-горе съображения, са налице посочените две нарушения на разпоредби на националното право. На второ място, няма спор, че Община Русе има качеството на „икономически оператор“ съгласно чл.2, т.37 от същия регламент. Съдът приема, че в случая е налице и третото условие, а именно посочените нарушения да „… има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза “. Така от самия текст на чл.2, т.36 от Регламент № 1303/2013 е видно, че за да е налице нередоност не се изисква да бъде доказано наличието на точно финансово отражение върху бюджета на Съюза. В тази връзка съдът намира, че самото естество на нарушението по чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП, а именно сключването на договор за обществена поръчка с обявения за изпълнител участник, който не отговаря на поставените от възложителя/респ. произтичащи от императивни норми на закона критерии за подбор, е такова, че то безспорно би имало за последица нанасянето на вреди на бюджета на Съюза. Както правилно е приел и административният орган, така установените нередности съставляват основание по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция. Тъй като естеството на нарушенията в случая действително не позволява да се даде количествено изражение на негативните финансови последици за бюджета на Съюза, на основание чл.72, ал.3 и ал.5 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция е определена по пропорционалния метод чрез прилагане на процентния показател, предвиден в Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Спазен е и принципа за некумулиране на така определените процентни показатели на финансовите корекции, предвиден в чл.72, ал.4 от ЗУСЕФСУ, респ. чл.7 от Наредбата за посочване на нередности. При субсумиране на установените нарушения по чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП под конкретна точка от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности органът е съобразил приетото в мотивите на решение № 328/14.01.2025 г., постановено по адм.д. № 7280/2024 г. по описа на ВАС, VII о. като нарушенията са квалифицирани по т.14 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Видно от колона втора „Описание на нередността и примери“ към т.14 от Приложение № 1, нередност по тази точка е налице и „… при нарушение на чл. 112, ал. 1 от ЗОП/чл. 11, ал. 1, т. 2 и 3 от ПМС № 160 от 2016 г./чл. 11, ал. 1, т. 2 и 3 от ПМС № 4 от 2024 г., в резултат на което е сключен договор/рамково споразумение с кандидат/участник, който не отговаря на критериите за подбор или други условия на обявената поръчка/процедура за избор с публична покана “. Предвиденият в тази точка от приложението процентен показател на нередностите е 25 на сто. В случая, доколкото се касае до две нарушения, довели до сключване на договор с изпълнител, който не отговаря на поставените от възложителя и следващите се от закона (по отношение на необходимостта от притежаване на пълна проектантска правоспособност по част Технологична от определения за тази част експерт) критерии за подбор, съдът намира, че процентният показател на финансовата корекция от 25 на сто напълно съответства, по арг. и от чл.72, ал.1 от ЗУСЕФСУ, респ. чл.3, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, на естеството и сериозността на допуснатите нарушения на чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП. На практика оценката на съответствието на инвестиционния проект и строителния надзор по сключения договор за обществена поръчка ще се осъществява от участник, който не е доказал сходен опит, а освен това не разполага с експерт по една от най-важните за подобни инсталации за третиране на отпадъци части от инвестиционния проект – по част Технологична. Поради това съдът намира, че липсват основания така посоченият в т.14 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности размер на финансовата корекция от 25 % да бъде намаляван по съображения за неговата непропорционалност спрямо естеството и тежестта на нередността (в тази връзка вж. решение на Съда на ЕС от 04.10.2024 г. по дело C-175/23). Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът, на основание чл.24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя в размер на 300 лева. Нормата е специална и се отнася именно до административните дела с материален интерес, поради което няма основание за приложение на чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както претендира ответника по жалбата в представения списък на разноските. Освен това в последната разпоредба е предвидена само възможност за увеличаване на възнаграждението от съда, но не и задължение за това. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Министерството на околната среда и водите, което има качеството на юридическо лице съгласно чл.42, ал.2 от ЗА и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, от АПК, съдът