Решение № 118 от 20.3.2024 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 1104/2023 г.

Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение. Постъпила е искова молба от М. А. Р. от •••, против А. И. Е. от същото село, за заплащане на суми, които ищецът, в качеството си на поръчител, е заплатил в изпълнение на задължението на ответника по изп.дело № 1912/2022 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров. Ищецът твърди, че е бил поръчител на ответника, който е получил потребителски кредит от „Банка ДСК“, но не издължавал редовно отпуснатата му сума по кредита и поради това кредиторът „Банка ДСК“ се снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.дело № 629/2022 г. по описа на РС-Тетевен, въз основа на който било образувано изп.дело № 1912/2022 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров. Поради обстоятелството, че не се постигнало изплащане на задълженията от длъжника, принудителното изпълнение било насочено към ищеца, като поръчител, и на същия бил наложен запор за сумата от 3529.00 лева, преведени на 10.01.2023 г. и разпределени по изпълнителното дело, като му била възстановена надвзета сума в размер на 717.00 лева, при което за остатъка от изплатеното в изпълнение на задълженията на ответника, ищецът предявява настоящия иск. Моли, да бъде осъден ответника, на основание чл. 144 от ЗЗД, да му заплати сумата в общ размер 2861.40 лева, от която сумата 2811.40 лева, формирана от следните суми, посочени в приложеното удостоверение на ЧСИ Велислав Петров по изп.дело № 1912/2022 г., а именно: 2412.00 лева, разпределена на взискателя „Банка ДСК“, от която: 1546.34 лева, представляваща главница и 865.66 лева – лихви и разноски, 149.40 лева – удържана за такси и разноски по ТТРЗЧСИ, 250.00 лева – удържана за пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, като ищецът претендира и законна лихва в размер на 50.00 лева върху главницата от 1546.34 лева, считано от 10.01.2023 г. /датата, на която е изплатил задължението/ до завеждане на исковата молба /28.07.2023 г./, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Ищецът моли, да му бъдат присъдени и разноските по настоящото производство – адвокатски хонорар и държавна такса. В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Х. С.. Поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Поддържа и искането за присъждане на разноските по делото. Ответникът А. И. Е. не е представил в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение. Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства /удостоверение изх.№ 18709/07.07.2023 г. по изп.дело № 1912/2022 г. на ЧСИ Велислав Петров, съобщение изх.№ 04646/05.02.2024 г. на ЧСИ Велислав Петров по същото изп.дело, както и приложеното копие от изисканото изпълнително дело/, съдът счита, че предявеният иск е вероятно основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция. По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника, като предявения суброгаторен иск с правно основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /28.07.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението. Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки. При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по делото, на основание разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, според която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на посочената разпоредба, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните направени разноски по делото, а именно: 115.00 лева – държавна такса и 700.00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 18.05.2023 г., или общо разноски 815.00 лева, като искането в частта на разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 лева за още един адвокат, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. Водим от горното, съдът