Решение № 1457 от 20.11.2024 г. на Административен съд - Габрово по дело № 374/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСФУ. Образувано е по жалба на Община Севлиево срещу Решение № РД-02-14-1672/16.09.2024г. на Заместник- министър на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на УО на ОПРР 2014- 2020 за отказ за верификация и плащане по направено искане за окончателно плащане на разходи в размер на 177 240, 00 лева по административен договор за безвъзмездна финансова помощ №BG16RFOР001-8.006-0006-0004-С01 на Община Севлиево. Жалбоподателят чрез законния си представител обосновава, че оспореният акт е постановен в съществено нарушение на административно производствените правила и и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че е налице превратно прилагане на закона /чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ/, несъответстващо на целта му. Според жалбоподателя редът за отказ от верификация по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ бил неприложим в конкретния случай. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, в случай че е започната процедура по администриране на нередност, съответния разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Съгласно разпоредбата ако е образувано производство по администриране на нередност, т.е. процедурата вече е започнала, то подадено искане за верифициране може да не бъде уважено, докато трае тази процедура. Според жалбоподателя от тълкуването на тази разпоредба било видно, че първо следвало да е образувано производство по администриране на нередност и едва след този момент следва да е подадено искането. Такъв бил и настоящия случай- искането било подадено на 08.12.2023г. и месец по- късно, на 18.01.2024г. било образувано производството по администриране на нередност по сигнал №2375, като редът по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ бил неприложим. В обжалваното Решение УО се позовавал на писмо №BG16RFОР001-8.006-0004-С01-М015 в ИСУН2020 от 16.01.2024г. за корекции на бенефициента, постъпили във връзка с писмо №BG16RFОР001-8.006-0004-С01-М012 от 28.12.2023г. Видно от разпечатка от ИСУН, тези две писма касаели вътрешна кореспонденция между УО и Община Севлиево по повод направеното искане за окончателно плащане, като нито в едно от тях не се споменавало за наличие на сигнал/съмнение за нередност. Община Севлиево била уведомена с писмо №BG16RFОР001-8.006-0004-С01-М016 от 18.01.2024г. за откриване на процедура по администриране на нередност. Според жалбоподателя в случая УО не следвало да верифицира разходите по договора, надлежно доказани с изискуемите документи и обсъдени в кореспонденцията с Община Севлиево в периода от повече от един месец след подаване на искането за окончателно плащане. Редът по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ бил приложим спрямо искания за междинни плащания, но не и спрямо искане за окончателно плащане, тъй като такова искане за окончателно плащане се правело еднократно в посочените в договора за БФП срокове. В жалбата се твърди също, че е налице превратно прилагане на реда по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ в грубо противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ решението за определяне на финансова корекция, с което завършвала процедурата по администриране на нередност, се издавало в едномесечен срок от представяне на възраженията по ал. 2 като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. В случая Община Севлиево била подала възражения, които не били взети предвид и не били обсъдени. В продължение на 8 месеца не била приключила процедурата по администриране на нередност. Въз основа на обжалваното решение за отказ за верификация било издадено решение за установяване на публично вземане за авансово получената сума от АДБФП в размер на 62 282, 50лв. Сумата била квалифицирана като „публично вземане“ без това вземане да е ликвидно, тъй като не било надлежно определено по размер и основание с влязъл в сила акт, тъй като процедурата по администриране на нередност не била приключила. Във възражението си Община Севлиево била посочила, че в регистъра на КЗК липсвало установено нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК с акт на компетентен орган, поради което не бил налице изпълнен състав на т. 22 от Раздел II от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата за посочване на нередности, посочена като единствено основание за налагане на финансова корекция. Нито към момента на откриване на производството по администриране на нередност, нито към момента на депозиране на жалбата до съда не бил налице влязъл в сила акт на КЗК, който да установява наличие на споразумение по чл. 15 от ЗЗК между участници в процесната процедура ЗОП, финансирана със средства на ЕФСУ. Според жалбоподателя налице било недопустимо смесване на две отделни процедури- отказ за верифициране на осн. чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и отказ зда верифициране на осн. чл. 57 от ЗУСЕФСУ в рамките на един и същи акт, въпреки че двете процедури се прилагали при различни основания, водели до напълно различни последици и актовете се обжалвали по различен начин. Съгласно практиката на ВАС неверифицирането на конкретна парична сума по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ не било отказ, основан на констатация, че разходът е недопустим на някое от основанията по чл. 57, чл. 58 и чл. 59 от ЗУСЕСИФ, а в първата хипотеза, тъй като не било доказано, че съответства на изискванията за допустим разход. По тези подробно аргументирани съображения жалбоподателя прави искане съдът да отмени оспореното решение. В съдебно заседание жалбата и изложените в нея доводи се поддържат от процесуален представител на Община Севлиево. Претендират се разноски по делото. Представена е Писмена защита, в която подробно се доразвиват доводите за отмяна на оспореното решение. Ответникът – заместник- министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР чрез процесуален представител оспорва жалбата по подробно изложени съображения в Писмена защита. Претендират се разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт. Заявява се възражение за прекомерност на размера на претендираното от жалбоподателя възнаграждание за адвокат като разноски. След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на страните, Административен съд Габрово приема за установено следното: Според данните по делото, оспореното решение е съобщено на неговия адресат на 16.09.2024г. Жалбата е постъпила в деловодството на административния орган на 30.09.2024г. Следва да се приеме, че тя е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА. На основание чл. 45, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, ред. ДВ, бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) във връзка с постъпил финансов план за бюджетна линия ИСУН № BG16RFOP001-8.006-0004 „Подкрепа за подобряване на административния капацитет на община Севлиево в контекста на управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г.“ и одобрен от Ръководителя на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г. с Решение № РД-02-36-685/19.06.2023 г. (чл. 45, ал. 1, т.1 от ЗУСЕФСУ), между Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, като Управляващ орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 и Община Севлиево, представлявана от Кмет, като бенефициент е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG16RFОР001-8.006-0004-С-01, по силата на който, ръководителя на Управляващия орган, се е задължил за предостави на бенефициента, безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020. Договорът е на стойност на стойност 177 950, 00 лв., с основни дейности съгласно раздел 6 „План за изпълнение/ Дейности по проекта“ на Формуляра за проектно предложение (Приложение А) и с индикатори за изпълнение съгласно раздел 7 „Индикатори“ на Формуляра за проектно предложение (Приложение А). По силата на Договора, бенефициентът се е задължил да изпълни проекта съгласно одобреното проектно предложение, в обема и вида, посочени в него, условията за изпълнение, утвърдени с Условията за кандидатстване, Ръководство за бенефициенти по изпълнение на договори по ОП РР по процедурата, клаузите на договора и приложенията към него. Съгласно чл. 4 от договора срокът за изпълнение на финансовия план за бюджетна линия е 5 (пет) месеца, включително за изготвяне на окончателен отчет и представяне на искане за окончателно плащане, и започва да тече от датата на подписване на настоящия договор. Срокът по ал. 1 обхваща продължителността на всички дейности, свързани с изпълнението на финансов план за бюджетна линия, включително окончателно разплащане от БЕНЕФИЦИЕНТА към изпълнителите. Съобразно чл. 14 от Договора, управляващият орган прави междинни и окончателни плащания на базата на действително изпълнени дейности, извършени и верифицирани разходи и след представяне на първични разходооправдателни документи при условията на чл. 60 - 64 от ЗУСЕСИФ. Авансово плащане е в размер до 62 282, 50 лева, представляващи до 35 % (тридесет и пет на сто) от стойността на предоставената от УПРАВЛЯВАЩИЯ ОРГАН безвъзмездна финансова помощ (100%) по ОПРР към БЕНЕФИЦИЕНТА. В Договора е установено, че без да противоречи на чл. 7 и чл. 8, недопустим е всеки разход, определен като такъв, съгласно чл. 65–чл. 71 от Регламент (EС) №1303/2013 г. на Европейския парламент и Съвета и Постановление № 119 на Министерския съвет на Република България от 20.05.2014 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и от Европейския фонд за морско дело и рибарство, за финансовата рамка 2014 – 2020 г. или съгласно Насоките за кандидатстване по съответната схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и/или отговорите на въпроси към тях. В чл. 10 е предвидено, че разходите за ДДС са допустими, ако са обвързани с допустими разходи и при спазване на Указание № ДНФ №3/23.12.2016 г. за третиране на ДДС като допустим разход при изпълнение на проекти по оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на ЕС и от Европейския фонд за морско дело и рибарство, за финансова рамка 2014-2020 г., което се предоставя на БЕНЕФИЦИЕНТА (ПРИЛОЖЕНИЕ И). Според чл.11 разходите, финансирани по настоящия Договор, се извършват в съответствие с предвиденото в бюджета на финансовия план за бюджетна линия, съгласно ПРИЛОЖЕНИЕ А и Б. Окончателната сума на БФП по чл. 2, т.2.1, се определя съобразно напредъка и изпълнението на финансовия план за бюджетната линия, представените разходи за възстановяване от БЕНЕФИЦИЕНТА пред УПРАВЛЯВАЩИЯ ОРГАН и след проверка от УПРАВЛЯВАЩИЯ ОРГАН за спазване на разпоредбите на настоящия Договор, Общите условия за изпълнение към настоящия Договор, представляващи ПРИЛОЖЕНИЕ Е2, и действащото законодателство. Всички разходи във финансовия план за бюджетна линия, които са извършени от БЕНЕФИЦИЕНТА след 31.12.2023 г., се считат за недопустими и не подлежат на верификация. Съгласно чл. 65, параграф 4 на Регламент (EС) №1303/2013 в случай на разходи, възстановявани съгласно чл. 67, параграф 1, първа алинея, букви б) и в), действията, съставляващи основание за възстановяването на разходите, трябва да са извършени между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г. Съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-8.006 „Подкрепа за бенефициентите по ОПРР за ефективно и ефикасно изпълнение на ПРР” разходите за изпълнение на бюджетната линия са допустими за финансиране, ако са действително направени и платени в периода от 27.01.2023 г. до датата на нейното приключване, но не по-късно от 31 декември 2023 г. От жалбоподателя е било заявено Искане за окончателно плащане регистрирано в ИСУН на 08.12.2023г. по АДБФП № BG16RFOP001-8.006-0004-C01 на Община Севлиево. Искането е придружено от окончателен технически и финансов отчет. По така заявеното искане за окончателно плащане административния орган е постановил отказ, като е изложил мотиви за това си решение. Мотивите за отказ от верификация на разходите са: При преглед на представената документация според административния орган в искането за плащане са поискани за възстановяване разходи по договори с изпълнители, по които е стартирала процедура по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ). По сигнал за нередност № 2375 процедурата е стартирана с писмо с изх. № 99-00-6-23 от 18.01.2024г. При първоначалния анализ на посочените в сигнала нарушения, УО на ОПРР 2014-2020 е отчел естеството и сериозността на нарушенията и е определил евентуален размер на финансова корекция в размер на 100% от съотносимите разходи. В тази връзка, на основание чл. 62, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), са отказани за верификация и плащане разходи, представляващи остойностено евентуалното финансово влияние на съмнението за нередност. Неверифицираните разходи поради съмнение за нередност са в размер на 177 240, 00 лв., представляващи 100% от отчетените в искането за плащане и подлежащи на верификация разходи (177 240, 00 лв.) по договори № ОП - 34 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД, № ОП - 35 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД и № ОП - 36 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД, и са разпределени по бюджетни редове, както следва: -7 800, 00 лв. по б.р I.1.1 „Участие в специализирани обучения, програми за обмен на опит и добри практики, семинари, работни групи и др. за повишаване капацитета на бенефициентите в контекста на управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г., включително на принципа peer to peer в страната и в чужбина с други общини за подготовката на инвестиции за градско развитие и функционални зони (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим)“. Сумата не се верифицира по фактура № 0000000925 от 01.11.2023 г., по договор № ОП - 36 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД. -44 640, 00 лв. по б.р I.1.1 „Участие в специализирани обучения, програми за обмен на опит и добри практики, семинари, работни групи и др. за повишаване капацитета на бенефициентите в контекста на управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г., включително на принципа peer to peer в страната и в чужбина с други общини за подготовката на инвестиции за градско развитие и функционални зони (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим)”. Сумата не се верифицира по фактура № 0000000941 от 28.11.2023 г., по договор № ОП - 34 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД. -124 800, 00 лв. по б.р I.1.1 „Участие в специализирани обучения, програми за обмен на опит и добри практики, семинари, работни групи и др. за повишаване капацитета на бенефициентите в контекста на управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г., включително на принципа peer to peer в страната и в чужбина с други общини за подготовката на инвестиции за градско развитие и функционални зони (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим)”. Сумата не се верифицира по фактура № 0000000948 от 07.12.2023 г., по договор № ОП - 35 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД. Според чл. 59, ал. 1 от АПК, административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение, а съобразно ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: фактически и правни основания за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. В цитираната разпоредба са очертани формата и начина по който следва да бъде обективирано властническото волеизявление в писмен документ, за да е възможно той да бъде квалифициран като административен акт. Разграничени са двете основни части на акта и тяхното съдържание. Първата е необходимо да съдържа системно и логично изложение на юридическите факти, които административния орган е приел, че са били проявени или пък не са настъпили, обстоятелствата при които тези факти са проявени и доказателствата въз основа на които са направени тези констатации. Така приетите за установени или ненастъпили факти, следва да бъдат подведени от административния орган спрямо съответната правна (материална или процесуална) правна норма, в хипотезата на която те са възведени. Във втората, диспозитивна част на индивидуалния административен акт, е необходимо да се съдържа властническото разпореждане на органа с което се създават конкретни права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Процесното Решение № РД-02-14-1672/16.09.2024г. за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG16RFОР001-8.006-0004-С01 от 08.12.2023г. на Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020г.", не отговаря на изискванията относно формата в която следва да бъде обективирано властническото волеизявление на органа на изпълнителната власт. В обстоятелствената част на същото не се съдържа системно изложение на фактите които са приети за установени или за ненастъпили от административния орган, а разсъждения на органа относно направено искане от страна на бенефициера, като е цитиран сигнал за нередност №2375 и стартирала процедура по реда на чл. 73 от ЗУСЕСФУ /ред.ДВ бр. 39 от 27.05.2022г. приложима на осн. съгл. §70 от ЗИД на ЗЕСЕСИФ/. Втората половина от съобразителната част на процесното решение, съставлява съображения на органа, без да е обсъдено становището на бенефициера изразено в писмо, регистрирано в ИСУН с кореспонденция № № BG16RFОР001-8.006-0004-С01. Тези съображения на административния орган, не съдържат ясно и конкретно направени изводи относно всички факти и обстоятелства, които се счита че са установени в хода на административната процедура. В диспозитивната част на решението, конкретно е заявен факт и е посочено, относимото към него правно основание. Този факт е започнало производство по администриране на нередност в резултат на посочените в писмо изх. № BG16RFОР001-8.006-00904-С- М016 от 18.01.2024г. обстоятелства, за което е регистриран в ИСУН2020 сигнал № 2375 за възможни нередности. Посоченото правно основание в случая е основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Наред с това, като правно основание за издаване на решението са посочени още и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, без да са заявени конкретни юридически факти, които да са предвидени в хипотезите на въпросните правни норми. Според чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФ СУ в случай, че бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Съответно според чл. 57, ал 1 от ЗЕСЕФСУ разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: разходите са за дейности, съответстващи на предвидените в одобрения проект и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2. Относно така посочените от административния орган правни основания за отказа за верификация на сумите от 7800 лева, 44640 лева и 124800 лева, цитирани в процесното решение следва да се отбележи следното: Според чл. 6 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета ( Регламент № 1303/2013 ) операциите, получили подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове трябва да съответстват на приложимото прано на Съюза и на националното право, свързано с прилагането му. Изискването за допустимост на разходите е гаранция, че предоставените безвъзмездно средства ще бъдат разходвани по начин и за цели, които са предмет на одобрения от органа проект – чл. 56, ал. 1 ЗУСЕФ СУ. Националният законодател, в изпълнение на делегираното му с член 56, параграф 1 от Регламент № 1303/2013 правомощие и при отчитане на установените в регламента изисквания в чл. 57, 58 и 59 ЗУСЕФ СУ е регламентирал изискванията по отношение на разходите, за да могат да бъдат третирани като допустими. Изискванията са кумулативни, т. е. липсата на което и да е от тях прави разхода недопустим. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ предоставя възможност на УО временно да не верифицира разходи, до установяване с негов акт на наличието/липсата на нередност в рамките на процедура по администриране на нередност. Тази процедура следва да приключи в сроковете, предвидени в ЗУСЕФСУ и подзаконовата нормативна уредба. В чл. 10, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по ЕСФУ срокът за произнасяне по сигнал за нередност е до 3 месеца от получаването на сигнала, а съгласно ал. 2 от цитирания текст този срок може да бъде удължен до 45 дни при фактическа и правна сложност на случая. В настоящия случай УО, в разрез с цитираната по- горе разпоредба не се е произнесъл с решение по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ повече от 4 месеца от откриване на процедурата по администратине на нередност. След постановяване на решението за отказа за верификация на 100% от допустимите разходи по договора, УО е одобрил докладна записка №ПРР-4981/17.09.2024г., като по този начин е спрял процедурата по администриране на нередност до издаването от КЗК на решение за образуване или съответно отказ да се образува производство по чл. 15 от ЗЗК. Липсва постановен акт на УО за спиране на процедурата по администриране на нередност. Освен тези основания за недопустим разход, т. е. за отказ от верификация, в чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФ СУ националният законодател е установил още две предпоставки за отказ да се верифицира даден разход: първата е когато бенефициерът (по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013 ) не представи в срок документи или разяснения по чл. 63 ЗУСЕФ СУ и втората - когато е започнала процедура по администриране на нередност. Неверифицирането на конкретна парична сума по реда на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФ СУ не е отказ, основан на констатация, че разходът е недопустим на някое от основанията по чл. 57, 58 и 59 ЗУСЕФ СУ, а в първата хипотеза, защото не е доказано, че съответства на изискванията за допустим разход, т. е. не са налични изискуемите доказателства, въз основа на които органът може да направи обоснован извод за допустимостта или за недопустимостта му, и във втория случай, въз основа на съждение, че това е разход, при осъществяването на който вероятно е допуснато нарушение на приложимото право, поради което до установяването по надлежния начин на това обстоятелство той не трябва да бъде възстановяван. Правомощието на органа по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФ СУ във втората хипотеза е функция и едно от най-ярките проявления на установения в член 30 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, задължителен за управляващия орган с оглед на принципа на споделеното управление, въз основа на който се управляват средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – член 4, параграф 7 от Регламент № 1303/2013. Тогава, когато органът е започнал процедура по администриране на нередност, се предполага, че той има достатъчно основания да счита, че даден разход е направен в нарушение на приложимото право, поради което е налице нередност и следователно трябва да се определи финансова корекция. С оглед на това би било пряко нарушение на принципите на добро финансово управление изплащането на средства, за които органът знае (има достатъчно данни), че са разходени незаконосъобразно. Правомощието на органа да откаже верификация на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФ СУ обаче, не е свързано с правомощието му да откаже верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФ СУ. Това са две самостоятелни, обосновани от различен фактически състав, основания. За законосъобразността на отказа от верификация на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФ СУ е достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране на нередност, за която органът предвижда определяне на финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания разход. Въз основа на така изложеното се налага извода, че отказа да бъде верифицирана конкретно заявена от бенефициер парична сума е недопустимо да бъде правно основан едновременно на материално правните норми на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФ СУ и на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФ СУ. Това е така, тъй като те са две напълно самостоятелни основания, които се черпят от различни фактически състави. Те имат и различни правни последици. Влизането в сила на акта с който конкретна, искана от бенефициера парична сума не е верифицирана на основанията посочени чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФ СУ има за последица окончателно и непререшимо квалифициране на този разход като недопустим за безвъзмездно подпомагане. Обратно, влизането в сила на акта с който определен разход не е верифициран за изплащане на някое от основанията по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФ СУ, няма за последица окончателното му квалифициране като недопустим. Съобразно посочената норма от закона, този разход може да бъде включен в следващо искане за плащане. При положение, че е налице хипотезата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФ СУ, съдът не може да отмени акта на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУСЕФ СУ ако са налице основания за отмяната му, следователно актът е издаден при съществено процесуално нарушение, както правилно е приел административния съд. Няма как да се напише диспозитив на съдебно решение, че се отменя акта на основание чл. 57 ЗУСЕФ СУ, а оставя в сила акта на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФ СУ. При положение, че е било налице основание и се издаде акт по чл. 64, ал. 1, предложение второ, ЗУСЕФ СУ, съгласно която в случай, че е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане, УО е следвало да спре производството по отказ за верификация по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФ СУ, до приключване на процедурата за налагане на финансова корекция поради нередност, с влязъл в сила акт. Не подлежат на верификация разходите за които с влязъл в сила акт е наложена финансова корекция, до размера на финансовата корекция, което основание се конкурира с основанието по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, посочено като алтернативно от УО, което е за пълен размер на разходите. Двете основания са кумулативно несъвместими поради факта, че чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФ СУ изброява изчерпателно и при условията на кумулативност основанията за допустимост на разходите. Ако един разход не отговаря на което и да е основание по чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФ СУ, той е недопустим и не се верифицира. Върху недопустимия, съответно неверифициран разход не може да се наложи финансова корекция, тъй като последната се определя върху допустимите средства от ЕСИФ. В случая дори да се приеме, че е налице започнало производство по администриране на нередност в резултат на посоченото в писмо изх. № BG16RFOP001-8.006-0004-С01-М016 от 18.01.2024г. обстоятелства, за което е регистриран в ИСУН2020 сигнал № 2375, стартирала с писмо изх.№99-00-6-23/18.01.2024г. за възможни нередности, не е възможно постановения от административния орган резултат да бъде оставен в сила, именно защото той е основан и на разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, при което положение би се преклудирала възможността, бенефициента отново да включи тези два разхода в следващото искане за плащане. Освен така изложените по- горе мотиви за недопустимост на описаните подробно административни производства, каквито доводи се излагат и от жалбоподателя, настоящия съдебен състав споделя изложените от бенефициента мотиви относно това, че посочената от УО нередност е за твърдяно нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК. В този случай както се изтъква в жалбата следва да е налице акт на компетентен орган, признаващ осъщественото нарушение, какъвто в случая е КЗК. Такъв акт не е налице, видно от приложена разпечатка на регистъра на КЗК за всички постановени решения по чл. 15 от ЗЗК. Липсва такова твърдение, както и представени доказателства в тази насока от ответния АО, поради което следва да се приеме, че в случая не е налице изпълнен състав на нередност по т. 2 2 от Раздел I от Приложение №1 от Наредбата за посочване на нередности, цитирана като основание за налагане на финансова корекция. Съгласно т. 22 от Приложението към Наредбата за посочване на нередности, представлява нередност участието в процедура за обществена поръчка при условията на споразумение с други лица с цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. В цитираната т. 22 се уточнява, че този вид нередност е налице, когато група от лица се споразумяват да повишат цените или да понижат качеството на стоките, строителството или услугите, предлагани при възлагането на конкретна обществена поръчка. Този вид споразумение е изрично регламентиран в чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК. Именно поради това законодателят е предвидил, че нередност по т. 22 от Приложението може да се установи само когато нарушението е установено с акт от компетентен орган. Компетентен орган за установяване на нарушение по чл. 15 от ЗЗК е Комисията за защита на конкуренцията, като това се посочва и в писмо от УО от 18.01.2024г. Условие да се открие процедура по администриране на нередност следва да е сигнал, че с влязъл в сила акт на КЗК е установено нарушение на чл. 15 от ЗЗК, а не сигнал за съмнение за наличие на такова нарушение, доколкото т. 22 от Приложение №1 към чл. 2 от Наредбата за администриране на нередности изисква да е налице влязъл в сила акт на КЗК, с който да се установява нарушение по чл. 15 от ЗЗК, а не да е налице съмнение за такова нарушение. Незаконосъобразно е, УО да обвързва спирането на процедурата по администриране на нередност с решение на КЗК да образува или да откаже да образува производство, тъй като дори ако КЗК образува производство по чл. 15 от ЗЗК, то това не означава че тя ще се произнесе с решение за установяване на нарушение по този състав, а и не е сигурно дали такъв неин акт ще влезе в сила. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на оспорения административен акт, претенцията на пр. представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски по производството, е основателна в размер общо на 12997, 92 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и приложените по делото писмени документи за извършени плащания. Размерът съставлява платена ДТ в размер на 1417, 92 лева и заплатен адвокатски хонорар в размер на 11580 лева. Размерът на присъденото възнаграждение за адвокат не следва да бъде редуциран въпреки своевременното възражение за прекомерност от пр. представител на ответника по делото. Възнаграждението за адвокат е договорено и заплатено изцяло, като е съобразено с фактическата и правна същност на делото и съответства на разписаните условия в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за подобен вид дела. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, съдът