Решение № 63 от 18.5.2023 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 43/2023 г.

Производството е по реда на чл.25 и сл. от ЗТР. Постъпила е жалба от Областен Пчеларски съюз – Плевен, ЕИК •••, представляван от председателя Ю. С. С., против постановения отказ № 20230419112720/20.04.2023г. на длъжностното лице по регистрация при АВ към МП София, с който е отказано вписване на промени в регистрацията на ЮЛНЦ – избор на нови членове на УС и КС и промени в устава. В жалбата се излагат доводи, че извършеният отказ е незаконосъобразен. Сочи се, че Общото събрание е свикано с покана, която е публикувана в „Държавен вестник“ и е залепена на мястото на поставяне. Протоколът от заседанието на УС, с което е нарсочено ОС е подписан от председателя и протоколиста. Освобождаването на заявените за заличаване членове на УС е по тяхно желание, като мандатът е идтекъл през 2022г., ав отказа се твърди, че не е изтекъл. Проведено е заседание на УС и е взето решение за избор на председател и двама заместници. Поради това приема отказа за незаконосъобразен и моли да бъде отменен, като се укаже извършване на вписването. Постъпил е отговор на частната жалба от страна на АВ. В него се излагат съображения за нейната неоснователност. Развити са подробно доводи, които преповтарят мотивите на самия отказ. Посочено е, че вписването не можеда бъде извършено, тъй като не е свикано редовно ОС, взетите решения не са отразени в представения протокол, липсва протокол за избор на нов председател на УС. Моли се отказът да бъде потвърден, като се претендират разноски в производството и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на частния жалбоподател. Жалбата е подадена в срок чрез АВ, като последната е изпратила по компетентност на ПлОС същата за разглеждане по същество, ведно с постановения отказ. Съдът като прецени доводите, изложени в жалбата и писмените доказателства по делото, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ (при първоначално вписване или промяна фирмата); дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; дали е платена дължимата държавна такса. Когато към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания, в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРЮЛНЦ. Проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено според изискванията на Закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на оказване на административно съдействие. Преценката за редовност от външна страна обуславя съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице по регистрацията следи служебно, на осн. чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, документи. В случая длъжностното лице е изпълнило точно тези си задължения, като правилно е приело първо, че свикването на ОС не е извършено по предвидения в Устава и Закона ред. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ предвижда двоен режим за обявяване на поканата за общото събрание - съгласно предвидения в устава начин или чрез обявяване на поканата в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден, ако друго не е предвидено в устава. Диспозитивния характер на нормата на чл. 36, ал. 3 от ЗЮЛНЦ предопределя, че за законосъобразността на приетите на проведеното общо събрание решения, следва да се отчита предвидения в устава ред за свикване на същото. Съгласно устава на Областен пчеларски съюз, обявен в ТРРЮЛНЦ на 20.06.2019г., общото събрание се свиква с писмена покана, от органа, който го свиква съдържаща дневния ред, датата, мястото, началния час и по инициатива на кой орган се свиква, като се обнародва съгласно ЗЮЛНЦ и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на Съюза, най-малко един месец преди насрочения ден. Така самият устав на сдружението препраща към закона, който предвижда обявяване на поканата за свикване на ОС в регистъра на АВ. Жалбоподателят не твърди, а и от извършената служебно от съда справка в ТРРЮЛНЦ, не се установява поканата за свикване на ОС да е обявена в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, при което при проверка относно редовността на процедурата по свикване на ОС, следва да се установи спазен ли е предвиденият за това в устава ред. По делото няма доказателства това обявяване да е изпълнено и следователно свикването не е редовно. Жалбоподателят твърди, че покана е обнародвана в ДВ, но първо няма приложени доказателства да това, а второ дори и да е обнародвана в ДВ, то непосочването на този начин на разгласяване в Устава, не може да се приеме за изпълнение на изискванията за редовно свикване на ОС. След като ОС не е редовно свикано, то и взетите на него решения не могат да произведат своя правен ефект, поради което и съдът не счита за необходимо да разисква останалите вписани в отказа обстоятелства. Следва да се отбележи, че съобразно изискванията на чл.18 ал.2 от ЗЮЛНЦ протоколът от ОС за избор на нови органи на управление и новоприетия Устав подлежат на обявяване на осн. чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ и следва да се представят заедно със заявлението в препис само с личните данни изисквани от закона. Мандатът на предходния УС действително е изтекъл, тъй като според вписването в ТР е три години считано от 20.06.2019г., когато е вписан, но това обстоятелство не може да обуслови отмяна на отказа. С оглед изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение. При този изход на производството, не се следват поисканите от Агенция по вписванията, с отговора на жалбата, разноски. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Настоящето производство има характер на охранително такова, като Агенция по вписванията няма качеството на страна по смисъла на ГПК в това производство, а и по аргумент от разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските, направени от жалбоподателите във връзка с това производство, следва да останат за тяхна сметка. Водим от горното, съдът