Решение № 2562 от 9.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 17429/2023 г.
Софийски районен съд09.07.2025 г.докладчик АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА
Диспозитив
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-09-6/22.05.2023г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), с което на основание чл. 202 от Закона за виното и спиртните напитки, за извършено нарушение по чл. 76, ал. 1, чл. 83, ал.1 и чл. 97 от ЗВСН, на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000 лв., на „Милан 1899-М“ ЕООД, ЕИК: •••••••••, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Петко Каравелов“ № 26, ет.1, офис 3, представлявано от управителя Мартин Георгиев Миладинов, е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Милан 1899-М“ ЕООД, ЕИК: •••••••••, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Петко Каравелов“ № 26, ет.1, офис 3, представлявано от управителя М. Г. М. чрез адв. Р. Н., против наказателно постановление № РД-09-6/22.05.2023г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), с което на основание чл. 202 от Закона за виното и спиртните напитки, за извършено нарушение по чл. 76, ал. 1, чл. 83, ал.1 и чл. 97 от ЗВСН, на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000 лв.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока неправилността на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за отмяната му. Твърди се, че АУАН е бил връчен не на управителя на дружеството, а на пълномощник, който не е бил изрично упълномощен да извърши това, поради което и процедурата по административно – наказателното производство е била опорочена. Поддържа се, че според наказващият орган е направен опит за сключване на споразумение, като не е било отговорено на предложението. Заявява се, че разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 5 се отнася „за пенливо вино, газирано пенливо вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино“, каквото няма данни в АУАН да е намереното количество. Сочи, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 83, ал.3 от ЗВСН, при която освен за категориите лозаро – винарски продукти по приложение № 1 използването на думата „вино“ се допуска и за продукти, получени от ферментацията на плодове, различни от грозде, ако се придружава от името на плода под формата на съставно наименование. Твърди, че в конкретния случай е продаден продукт с наименование Боровинково вино и Малиново вино, каквато възможност е предвиден в разпоредбата на чл. 83, ал.3 от ЗВСН. Сочи се, че нормата на чл. 76, ал. 1 е обща и поглъща чл. 83 от ЗВСН. Поддържа се, че неправилно е приложена санкционната норма, както и че в АУАН не е посочено каква е формата на изпълнителното деяние измежду изброените три такива. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
В последното открито по делото съдебно заседание страните са редовни призовани, не се явяват и не изпраща представители.
Подадени са писмени бележки от въззиваемата страна, в които се излагат подробни съображения за неоснователността на жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Подадено е писмено становище от жалбоподателя, в което се излагат подробни съображения за основателността на жалбата и се претендира адвокатско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установи: При извършената проверка на 12.01.2023г. в търговки обект магазин 11, стопанисван от „Брат 2“ ООД, находящ се в гр. София, подлез хотел „Плиска“, бул. „Цариградско шосе“, е констатирано, че в магазина се предлагат за продажба и консумация следните лозаро – винарски продукти: „боровинково вино, боровинков еликсир, свежа напитка на основата на сладко вино, произведено и бутилирано за „Милан 1899 М“ ЕООД, партида 2060818, стъклена бутилка 0.75 литра, цена 9.20 лв.; „малиново вино, малинов еликсир, свежа напитка на основата на сладко вино, произведено и бутилирано за „Милан 1899 М“ ЕООД, партида 2060818, стъклена бутилка 0.75 литра, цена 9.20 лв.; наливно вино в бъчви, с посочени сортове –Мерло, Совиньон блан, Червен пелин, Бял пелин, цена 4, 80 лв./ 1 литър, без посочени партиди.
Бил съставен констативен протокол № ТЗ-13-16/12.01.2023г., в който проверяващите записали, че при етикетирането на продуктите - „боровинково вино, боровинков еликсир, свежа напитка на основата на сладко вино, произведено и бутилирано за „Милан 1899 М“ ЕООД, партида 2060818, стъклена бутилка 0.75 литра, цена 9.20 лв.; „малиново вино, малинов еликсир, свежа напитка на основата на сладко вино, произведено и бутилирано за „Милан 1899 М“ ЕООД, партида 2060818, стъклена бутилка 0.75 литра, цена 9.20 лв., няма ясно обозначена категория на лозаро-винарския продукт, тъй като е написано от едната страна “вино”, а от другата “свежа напитка на основата на сладко вино”, което подвеждало под заблуждение потребителите в нарушение на чл. 76, ал.1 от ЗВСН. Проверяващите от ИАЛВ са посочили още, че липсват следните задължителни данни съгласно чл. 83, ал.1 от ЗВСН: обозначение на мястото, откъдето произхожда продуктът; наименование на бутилиращото предприятие или наименованието на производителя. Отделно от това са посочили в констативния протокол, че при етикетирането на продуктите за наливно вино в бъчви, с посочени сортове - Мерло, Совиньон блан, Червен пелин, Бял пелин, липсват следните задължителни данни съгласно чл. 83, ал.1 от ЗВСН: действителното алкохолно съдържание по обем; наименованието на бутилиращото предприятие или наименованието на производителя или търговеца - за пенливо вино, газирано пенливо вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино; номер на производствената партида; съдържанието на сулфати.
В протокола инспекторите от ИАЛВ са посочили още, че продуктите по т.1 и т. 2 са с едни и същи партиди, обозначени на етикета. От „Брат 2“ ООД са представили на проверяващите като доказателство за закупуването на стоката 1 бр. фактура с № 0000001161 от 30.12.2022г., издадена от „Милан 1899-М“ ЕООД” и с получател „Брат 2“ ООД за продукти мерло, совиньон блан, малиново вино 0, 750, боровинково вино 0, 750. В констативния протокол инспекторите са посочили още, че на дружеството „Брат 2“ ООД е връчено задължително предписание № ТЗ-09-39/14.04.2021г. за спазване разпоредбите на ЗВСН, което към момента на проверката не се спазва, като на „Брат 2“ ООД е съставен и връчен АУАН № ТЗ-14-1/12.01.2023г.
С писмо с изх. № 05-16-6-2/18.01.2023г. до управителя на дружеството „Милан 1899-М“ ЕООД е изискана в срок от 5 дни от получаване на настоящото писмо документацията, удостоверяваща закупуването на описаните продукти във фактура с № 0000001161 от 30.12.2022г., издадена от „Милан 1899-М“ ЕООД” и с получател „Брат 2“ ООД.
По делото видно от представена фактура с № 0000001161 от 30.12.2022г., издадена от „Милан 1899-М“ ЕООД” и с получател „Брат 2“ ООД, е вписано, че за сумата от 216лв. са продадени следните продукти: мерло 20 бр. за единична цена 2, 75 лв., совиньон блан -20 бр. за единична цена 2, 75 лв; малиново вино 0.750- 6 бр. за единична цена 2, 75 лв; боровинково вино 0, 750 - 6 броя за единична цена 5, 83 лв., като общата сума на покупките е 216, 00 лв.
Проверяващите са се снабдили по неизвестен по делото начин и с още две фактури.
Първата фактура № 0000001824 от 30.12.2022г. e издадена от „Милан 1899-М“ ЕООД” и с получател „Брат 2“ ООД, и в нея е посочено, че предмет на сделката са червено вино мерло, вино совиньон блан 1 л., вино малина 1л., AHBO боровинка 1л., малиново вино 0.75, вино боровина 0, 75 л. с определени за всеки един продукт количество и цена, като общата стойност на стоката е в размер на 2244, 00 лв. Втората фактура № 0000000386 от 30.12.2022г. e издадена от „Милан 1899-М“ ЕООД” и е с получател „Брат 2“ ООД, и в нея е посочено, че предмет на сделката са вино совиньон блан, вино боровинка, вино боровинка 0.75л., вино малина 0.75 л. с определени за всеки един продукт количество и цена, като общата стойност на стоката е в размер на 864, 00 лв.
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ТЗ-14- 8/27.03.2023г., издаден от Главен експерт, отдел РМПП в Изпълнителната агенция по лозата и виното, в който били описани следните констатации:
При проверка, извършена на 12.01.2023г. на основание заповед № РД-12-16/12.01.2023г. в обект, находящ се в гр. София, подлез хотел „Плиска“, магазин № 11, стопанисван от „Брат 2“ ООД, е установено предлагане за продажба и консумация на следните лозаро – винарски продукти, етикетирани като:
- “боровинково вино, боровинков еликсир, свежа напитка на основата на сладко вино”, произведено и бутилирано за „Милан 1899 М“ ЕООД, партида L 060818, стъклена бутилка 0.75 литра, 2. „малиново вино, малинов еликсир, свежа напитка на основата на сладко вино, произведено и бутилирано за „Милан 1899 М“ ЕООД, партида L 060818, стъклена бутилка 0.75 литра;
Актосъставителят на АУАН е констатирал, че при етикетирането на посочените продукти:
- Няма ясно обозначена категория на лозаро – винарския продукт, тъй като е написано от едната страна категория „вино“, а от друга „свежа напитка на основата на сладко вино“, което подвежда под заблуждение потребителите, в нарушение на чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗВСН;
- липсват следните задължителни данни съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗВСН: - категорията на лозаро-винарския продукт в съответствие с приложение № 1м - обозначение на мястото, откъдето произхожда продуктът; - наименованието на бутилиращото предприятие или наименованието на производителя.
- на двата различни според етикетите продукта е посочена една и съща партида съгласно чл. 97 от ЗВСН;
В издадения АУАН се посочва, че датата на установяване на нарушението е 12.01.2023г., когато по време на проверката се установило, че с фактура № 0000001161 от 30.12.2022г., издадена от „Милан 1899-М“ ЕООД” и с получател „Брат 2“ ООД е извършена продажба от „Милан 1899-М“ ЕООД” на „Брат 2“ ООД неправилно етикетирани продукти по смисъла на ЗВСН в разфасовки по 0, 75 л. Посочено е че не са спазени изискванията на чл. 76, ал.1, чл. 83, ал. 1 и чл. 97 от ЗВСН.
Издаденият АУАН № ТЗ-14-8/27.03.2023г., издаден от Главен експерт, отдел РМПП в Изпълнителната агенция по лозата и виното, е бил връчен на Виктория Антонова Кръстева – Н.а на дата 04.04.2023г., с представено пълномощно за упълномощаване от страна на жалбоподателя.
С писмо с изх. № 05-06-519-2/12.04.2023г. от ИАЛВ са отправили предложение до жалбоподателя за сключване на споразумение, като предложението е било получено от упълномощеното лице Виктория Антонова Кръстева – Н.а и същото не е било подписано от жалбоподателя, което обстоятелство е било удостоверено в присъствието на двама свидетели.
Въз основа на издадения АУАН било съставено и процесното атакувано наказателно постановление № РД-09-6/22.05.2023г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), с което на основание чл. 202 от Закона за виното и спиртните напитки, за извършено нарушение по чл. 76, ал. 1, чл. 83, ал.1 и чл. 97 от ЗВСН, на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Л. Р. М., К., Александра Тодорова Бошнакова и Тодорка Стойчева Стойчева, и писмени – констативен протокол № ТЗ-13-16/12.01.2023г.; снимков материал; писмо с изх. № 05-06-519-2/12.04.2023г. от ИАЛВ; писмо с изх. № 05-16-6- 2/18.01.2023г; фактура с № 0000001161 от 30.12.2022г., фактура № 0000001824 от 30.12.2022г. и фактура № 0000000386 от 30.12.2022г.; проект на споразумение, както и всички други писмени документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и са надлежно връчени на санкционираното лице.
Наведеното възражение от жалбоподателя, че АУАН е бил връчен на пълномощник, който не е бил изрично упълномощен да извърши това, поради което и процедурата по административно – наказателното производство е била опорочена, е напълно неоснователно, доколкото видно от представеното пълномощно по делото същото лице е било надлежно упълномощено да приема и връчва книжа на дружеството.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както следва:
На първо място от изложеното в наказателното постановление не става ясно за кое/кои нарушения е съставено същото, респективно е наложена санкция. Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ЗВСН, санкция се налага за три изпълнителни деяния - превозва, продава или предлага за консумация. В случая в наказателното постановление изпълнителното деяние е описано веднъж като "предлагане за продажба и консумация"- на л. 1 от НП от делото, след което на страница втора от НП, преди налагане на санкцията, е визирано, че същата се налага за извършено нарушение, изразяващо се в "продажба". Предлагането се наказва съобразно сочената норма единствено ако е с цел консумация, каквато цел не се твърди от санкциониращия орган. Обектът, предмет на проверката, е посочен, като магазин, поради което по- вероятно е жалбоподателя да се занимава с продажба на продукти, но не и с консумация. От друга страна пък нито в наказателното постановление, нито пък от показанията на разпитаните свидетели - актосъставител и присъстващи по време на проверката, се твърди, че е била извършена продажба на въпросните артикули в мястото на обекта. Видно от приложените снимки, на нито една от бутилките няма поставена и цена. Посочва се както в АУАН, така и в НП, че с фактура № 0000001161 от 30.12.2022г., издадена от „Милан 1899-М“ ЕООД” и с получател „Брат 2“ ООД е извършена продажба от „Милан 1899-М“ ЕООД” на „Брат 2“ ООД на неправилно етикетирани продукти по смисъла на ЗВСН в разфасовки по 0, 75 л. Сочи се и в АУАН и в НП, че продуктите боровинковото и малинов вино са с партида L 060818, като от никое от доказателствата по делото не се установява тези вина, които са заснети на приложените снимки да са част от тази партида, такава партида не е описана нито в процесната посочена в актовете фактура, нито пък в останалите две о делото, поради което се засилва и неяснотата дали именно заснетите напитки са част от продуктите, посочени във фактура № 0000001161 от 30.12.2022г., доколкото по делото има представени и още две фактури с описание на същите продукти, като другите две фактури са от същите дати, същите доставчик и купувач и дори касаят и други продукти.
В този смисъл действително е налице неяснота за какви точно действия се санкционира- за продажба, каквато не е посочено да е извършена по време на проверката или да е направена контролна покупка от самите проверяващи, или за предлагане за консумация, каквито твърдения липсват изобщо.
Отделно от това не става изяснено и по делото посочената в АУАН и НП партида се отнася именно за продуктите, посочени във фактура № 0000001161 от 30.12.2022г.
Нещо повече, поради възникването на неяснота в какво се изразява нарушението – дали в продажбата на продуктите посредством представената и посочен в АУАН и НП фактура или при предлагането им за продажба и консумация на продуктите възниква объркване и коя е датата на нарушението. В случай, че се твърди, че нарушението е по отношение на извършена продажба, то датата на нарушението следва да бъде датата на издаване на фактурата – 30.12.2022г., а не посочената в АУАН и НП 12.01.2023г. – датата на осъществяване на проверка в обекта- магазин. В случай, че обаче нарушението е по отношение на предлагане за продажба от „Брат 2“ ООД, то тогава датата на нарушението е 12.01.2023г.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че датата на установяване на нарушението е 12.01.2023г., но доколкото не става ясно за какво конкретно нарушение е санкциониран жалбоподателя, то не може да се определи и коя е датата на извършване на нарушението и дали е правилно определена от административно - наказващия орган.
С оглед на яснота и в какво се изразява извършеното нарушение възниква неяснота и кое е мястото на извършване на нарушението – дали е мястото на извършване на проверка в обекта – магазин или е мястото, на което е била осъществена продажбата на продуктите, описани в процесната фактура, доколкото по делото не се установи кое е конкретно това място.
На следващо място при описание на нарушението веднъж се сочи, че изпробвания продукт е вино, втори път се сочи, че е лозаро- винарски продукт, като съобразно § 1, т. 8 и т. 49 от ПЗР на ЗВСН, вино и лозаро- винарски продукт са две различни неща. В тази връзка основателно се явява и възражението на жалбоподателя, доколкото не става ясно по отношение на визираното нарушение по чл. 76, ал. 1 от ЗВСН дали АНО има предвид, че предлаганият продукт е вино, лозаро- винарски продукт или продукта, визиран в разпоредбата на чл. 83, ал.3 от ЗВСН, при която освен за категориите лозаро – винарски продукти по приложение № 1 използването на думата „вино“ се допуска и за продукти, получени от ферментацията на плодове, различни от грозде, ако се придружава от името на плода под формата на съставно наименование.
На следващо място отново в описателната част на наказателното постановление са визирани три нарушения- категорията на лозаро – винарския продукт в съответствие с приложение № 1, обозначение на мястото, откъдето произхожда продуктът; наименование на бутилиращото предприятие или наименованието на производителя. Посочено е и още едно нарушение – на разпоредбата на чл. 97 от ЗВСН, тъй като на двата продукта била посочена една и съща партида.
Същевременно е наложена само една санкция за всички нарушения на основание чл. 202, вр. с чл. 76, ал.1, вр. чл. 83, ал. 1 и чл. 97 от ЗВСН, като разпоредбата на чл. 76, ал.1 съдържа две точки, а тази на чл. 83, ал.1 съдържа десет точки, поради което не става ясно коя от тях има предвид наказващия орган, както и не става ясно за кое от двете нарушения е санкционирано дружеството, респективно поради какви причини за другото нарушение няма наказание.
Изложеното по- горе съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до липса на яснота относно основни параметри и оттам нарушаване правото на защита на санкционираното лице да узнае за какво точно е наказано и срещу какви факти да се защитава.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира жалбата за основателна, като с оглед изхода на делото, на дружеството следва да бъдат присъдени сторените разноски, , но поради липсата на представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение такива не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийският районен съд
Цитирани разпоредби
16- чл. 76, ал. 1
- чл. 83, ал. 1
- чл. 76, ал. 1 ЗВСН
- чл. 83, ал. 1 ЗВСН
- чл. 202
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 202 ЗВСН
- чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗВСН
- чл. 83 ЗВСН
- чл. 83, ал. 3 ЗВСН
- чл. 97 ЗВСН
- чл. 283 НПК
- чл. 1
- чл. 34, ал. 1
- чл. 59
- чл. 83, ал. 1, т. 5