Решение № 5226 от 16.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5980/2023 г.

Производството е по реда на чл.437 от ГПК. Образувано е по жалба вх. № 12778/24.03.2023., подадена от „С.П.“ ООД, ЕИК ••••••• срещу действия на ЧСИ В.М., per. №860 на КЧСИ по изпълнително дело № 20238600400025 а именно: отказ да намали определените с ПДИ от 06.02.2023 год. разноски на взискателя в общ размер от 3246.90 лв., а също и таксата по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 39 211.64 лв. Жалбоподателят твърди, че размерите на разноските и таксите са неясно и неправилно определени, както и са прекомерни, поради несъразмерност и несъобразяване с всички обстоятелства по делото. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени начислените от ЧСИ разноски и такси и да му присъди разноски по делото. Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело З.И.К. твърди, че постановлението на ЧСИ е правилно и законосъобразно, постановено е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение. На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира решението си относно начислените на длъжника разноски и такси, излага подробни мотиви за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ. Преценявайки основателността на жалбата, Софийски градски съд взе предвид следното: Изпълнително дело №: 20238600400025 по описа на ЧСИ В.М. е образувано по молба на З.И.К., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Д.Д., въз основа на изпълнителен лист от 20.12.2022 година, издаден от ОС- Кърджали по гр.д. № 1691/2021г., съгласно който длъжникът „С.П.“ ООД, ЕИК •••••••е осъден да заплати на взискателя З.И.К. разноски по делото от 1510 лв. Преди образуването на цитираното взискателят е образувал такова в района на ОС гр.Кърджали при ЧСИ Р.С. под № 1212/2022 год., което впоследствие е преместено в района на СГС при ЧСИ В.М., per. № 860 на КЧСИ. На 06.02.2023 г. Съдия изпълнителя е присъединил публичните задължения към Държавата на основание чл. 458 ГПК, след като е установил, че длъжникът има дълг към Държавата в размер на 1 469 614, 58 лв., за което е образувано изпълнително дело № 200925257/17.09.2020г. по реда на ДОПК, които задължения са установени с Ревизионен акт Р22222519007494-091-001/03.08.2020 г., а поради обжалване на последния производството по цитираното изпълнително дело е спряно на основание чл.153 от ДОПК с решение от 03.09.2020 год. на НАП- Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр.София. Преди спирането с постановление от 06.07.2020 год. на главния публичен изпълнител при ТД на НАП –средни данъкоплатци гр.София е наложена възбрана на един недвижим имот на длъжника, запор на 38 броя лекотоварни и тежкотоварни автомобила/с подробното им описване вкл. № на рамата/ и запор на търговска марка. На 14.03.2023 год. длъжникът е получил неофициално ел.писмо от ЧСИ В.М. с разбивка на дължимите суми-1510 лв. главница по вземането на З.И.К., адв.възнаграждение от 780 лв., разноски по изп.дело на Р.С.-48 лв., обикновени такси по делото в размер на 3150.90 лв., вземане на Държавата от 512 421.47 лв. и такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 13629.24 лв. В получена от длъжника „С.П.“ ООД на 17.03.2023 год. официална покана за доброволно изпълнение са посочени: 1510 лв. главница по вземането на З.И.К., задължение към Държавата 960 441.10 лв., 914.02 лв. лихви, неолихвяема сума от 509 149.48 лв., разноски в размер на 3246.48 лв., такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ в размер на 39 211.64 лв. и адв.възнаграждение от 780 лв. Длъжникът е подал възражение в частта за разноските и таксите на 24.03.2023 год., като на 05.04.2023 год. ЧСИ е уведомил длъжника, че оставя без уважение тази молба без да изложи мотиви. На 28.03.2023 год. производството по изпълнителното дело е спряно по молба на взискателя З.И.К.. При тази фактическа обстановка съдът намира следното: Изпълнителното дело е образувано и водено за сума от 1510 лв. от взискателя К. срещу С.П. ООД. Предмет на обжалване е отказа на ЧСИ да уточни и намали начислените за сметка на взискателя разноски. Факт е, че ЧСИ М. съвсем неясно и произволно е определила задълженията на длъжника в ПДИ, които задължения се различават и то съществено от посочените в ел.писмо от 14.03.2023 год.-л.182 от делото. Разликите касаят основно размера на такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ и вземането на присъединение по право взискател Държавата. Според СГС присъединяването на Държавата като взискател по делото е незаконосъобразно по следните съображения: Присъединяването на държавата като взискател за дължимите и публични вземания уредено в чл. 458 от ГПК, се подчинява на общите условия за допустимост на изпълнителния процес, едно от които е наличие на изпълняемо право, което трябва да е изискуемо и ликвидно. Обратното- неликвидните притезания, които са недостатъчно индивидуализирани по основание, съдържание и размер, нямат качеството на изпълняемо право. В конкретния случай е установено категорично и безспорно, че по отношение на обезпеченото публично вземане срещу длъжника е допуснато спиране на изпълнението по реда на чл. 153 ДОПК, по отношение на това вземане е препятствана по закон възможността за насочване на принудително изпълнение. Това се отнася както за принудително изпълнение по реда на ДОПК, така и за общия изпълнителен процес по реда на ГПК. Ето защо всички такси /прости и пропорционални/ и разноски свързани с публичното вземане неправомерно са начислени и следва да се отменят изцяло. Според състава на СГС на длъжника следва да се начислят единствено такси свързани с притезанието на първия взискател от 1510 лв., а именно: обикновени такси: за образуване на изпълнително дело - т. 1 - 20лв., за извършване на цялостно проучване имущественото състояние на длъжника - т.2 – 50 лв., за извършване на справка за длъжника и неговото имущество- по т.3 - 5 лв., за изпращане на съобщения, призовки - т.4 - 10лв. или общо 85 лв. Съдът не приема, че таксите събрани за запориране на автомобилите и сметките, а също и за вдигането на тези мерки не са били необходими, поради което не следва да се възлагат в тежест на длъжника. Това е така първо поради факта, че за вземане от 1510 лв. запорирането на множество сметки, движими вещи/38 бр.автомобили/ е очевидно излишно и явно несъразмерно. От друга страна по делото е имало информация, че тези запори вече са били наложени по изпълнителното дело образувано по ДОПК, което отново ги прави практически излишни. пропорционални такси: По отношение на пропорционалната такса, съобразно т.26 от ТТРЗЧСИ по б.“б“ от Тарифата.От общият размер на вземането на взискателя от 1510 лв., към който следва да се прибави адвокатското възнаграждение от 780 лв., определя размера на паричното вземане, което следва да бъде удовлетворено в този процес. Следователно дължимата такса следва да бъде определена на база нормата на т.26, б.“в“ ТТРЗЧСИ - сумата от 141 лв., а не посочената от ЧСИ от 13629.24 лв. С оглед на гореизложеното длъжникът следва да заплати разноски за обикновени и пропорционални такси в размер на 226 лв. и разноски за адвокат в размер на 780 лв. Определените от ЧСИ разноски над 115 лв. до 3150.90 лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ над 141 лв. до 13629.24 лв. са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. В това производство разноски не се присъждат. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива в производството по чл.435 ГПК не е по реда на чл. 78 и чл. 81 ГПК, а по общият исков ред, чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за обезщетяване за вреди, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител. Така мотивиран, съдът