Решение № 260192 от 23.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 9864/2017 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение № 101 763 от 25.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 39532/2015 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав е отхвърлен предявеният от А.Х.М., ЕГН •••••••••• срещу Р.Х.Г., ЕГН •••••••••• иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 068, 81 лева, представляващи направени от ищцата в периода: 14.08.2012 г. – 07.07.2015 г. разноски за издръжка на майка им С. А.Ф., ЕГН ••••••••••. Със същия съдебен акт ищцата А.Х.М. е осъдена да заплати на ответника Р.Х.Г. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 000, 00 лева – разноски по делото. Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищцата А.Х.М., ••• като неправилно. В жалбата се поддържа, че атакуваното решение противоречи на нормите на чл.7, ал.1 и чл.10 от ГПК, че при постановяването му са нарушени съдопроизводствени правила, обезпечаващи установяване на фактите, които са от значение за делото, както и чл.146, ал.2 ГПК; че неправилно е било отказано на ищцата събирането на поисканите от нея гласни доказателства „като ненужди“, вследствие на което е формирал неправилни и незаконосъобразни изводи, както и че крайният извод в мотивите на решението, че „ищцата не установи през процесния период да е извършила каквито и да било разходи с лични средства, с които да е обедняла, свързани с грижите по обслужването и издръжката на своята майка. По делото липсват каквито и да е доказателства, че ищцата е разходвала парични средства в претендирания обем за издръжка на своята майка“ е изцяло необоснован и се дължи единствено на порочните действия на първоинстанционния съд. Твърди се и че съставът на СРС не е изпълнил и задълженията си, визирани в нормите на чл.12 и чл.235 ГПК; че по някаква причина е останало недостъпно за районния съд съдържанието на платежните нареждания, както и преводните нареждания, в които изрично е записано, името и сметката на жалбоподателката, банката, от която се превеждат, основанието за превода и адресата. Сочи се, че обжалваното решение противоречи и на нормата на чл.200, ал.3 ГПК; че отказът на съда да изясни възникналите въпроси, свързани с правилността на депозираната експертиза, също представлява процесуално нарушение, още повече че направеното оспорване е обосновано, предвид това, че вещото лице не е включило направените разходи за топлоенергия, противоречи на средните стойности за разход на едно лице по данни на НСИ. Релевира аргументи и че първоинстанционният съд е игнорирал и не е обсъдил направеното признание на факти от ответника чрез неговия пълномощник в съдебното заседание от 12.10.2016 г., който е заявил, че „Не оспорвам обстоятелството, че ищцата е полагала грижи за майка си, това е неин морален дълг и тя го е изпълнила. Защо я е настанила срещу 300, 00 лева наем на пресечка та ул.“Оборище“, това е проблем на ищцата. Не оспорвам личната грижа, но твърдя, че моя доверител не дължи връщане на тези пари“ и в този контекст решението противоречи на нормата на чл.175 ГПК, както и че този съд е отказал да обсъди всички приети по делото писмени доказателства от ищцата под претекст, че те са „от значение единствено за вещото лице“. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решението на СРС и да постанови дру-го, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждането на разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна по нея – ответникът Р.Х.Г., •••, в който се поддържа, че изложените в нея съображения са неоснователни, а атакуваното решение – правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че съставът на СРС не е нарушил нито една от визираните в жалбата разпоредби на ГПК и не е сформирал неправилни изводи; че неоснователни са възраженията и по отношение на експертизата, както и че в конкретния случай не са налице законовите условия за търсене и даване на издръжка. Твърди се и че дори да се приеме, че лицето, което е давало издръжка вместо задълженото да я дава, да има право да води иск за неоснователно обогатяване, независимо от това дали имащият право на издръжка е предявил или не иск за такава, то трябва де се проверят всички останали законови изисквания за претендиране на издръжка, предвидени в СК, трябва да се установи дали майката С. Ф.. е имала право на издръжка, каквото право последната не е имала, предвид парични средства, които същата е имала като спестявания по банкови сметки – около 50 000, 00 лева и притежаваното имущество – 11 земеделски имота. Релевирани са и съображения, че без всякакво значение е какви средства е похарчила ищцата месечно за майка си, ако има такава възможност и желание, а нуждите на имащото право на издръжка лице, ако има право на такава и няма нищо общо с размера на конкретно похарчената от ищцата сума по неин избор. Сочи се и че ако С. Ф.. не е разполагала с необходимите средства и ако действително е имала нужда от допълнителни такива, тя би имала право на издръжка от двамата й низходящи, но това не означава, че те биха дължали издръжката поравно, тъй като размерът й се определя съобразно възможностите на лицето, което я дължи; че с оглед доходите й ищцата, чието семейство е едночленно, има многократно по-големи възможности от тези на ответника, чието семейство е тричленно с едно непълнолетно дете, на което той на първо място дължи издръжка, съотв., че семейството му е живяло в чужбина, където разходите за издръжката му са няколко пъти по-високи от тези, които би имало семейството в България. Заявява искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на разноски по делото. Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното: Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.140, ал.3 от СК. С подадената искова молба с уточненията на същата ищцата А.Х.М. поддържа, че нейната и на ответника майка С. А.Ф. страда от ментално заболяване – алцхаймерова деменция, халюцинаторно параноиден синдром, което не й позволява сама да се грижи са себе си, да ръководи постъпките си и да защитава интересите си; че с оглед състоянието й и възрастта си майка им е била в невъзможност за полагане на труд, срещу който да си набавя средства за живот и изобщо за съществуване. Твърди се и че освен това майка им не притежава имущество, което би могло да послужи като източник на средства за преживяване; че същата с решение по гр.д.№ 10085/2013 г. на СГС, 5 бр. състав е била поставена под запрещение, както и че за ищцата като лице по чл.140, ал.1 СК е възникнало задължението за издръжка към майка й, като от 14.08.2012 г. ищцата периодично и ежемесечно е заплащала на майка им разходите за наемна цена на жилището – апартамент № 3, находящо се в гр.София, ул.“••••••••••, в който живее, електроенергия, вода, топлинна енергия, храна, лекарства, дрехи, както следва: 1. Наемна цена на жилището от 14.08.2012 г. до 07.07.2015 г. в размер на 10 950, 00 лева; 2. Топлоенергия в размер на 3 262, 29 лева, 3. Електроенергия – 1 326, 32 лева, 4. Студена вода – 599, 01 лева, 5. Храна – 7 000, 00 лева, 6. Дрехи в размер на 2 000, 00 лева: 3 шуби, 2 грейки, 3 олекотени якета, 2 пролетни якета, 1 спортно яке, 10 броя жилетки, 10 бр. пуловери, 15 бр. панталони спортни - тип анцуг, 15 чифта летни и зимни обувки, 15 бр. потници, 15 бр. фланелки - памучни и вълнени, 10 бр. сутиени, 15 бр. чорапогащници, вълнени, 30 броя чорапи - вълнени, памучни, къси и дълги, 3 бр. рокли, 3 бр. поли, 5 бр. пижами, 4 бр. чехли, 2 бр. нощници, 15 броя блузи с къс и дълъг ръкав според сезона, 3 бр. шапки, 5 бр. шалове и 3 бр. ръкавици; 7. Медикаменти и хранителни добавки в размер на 1 500, 00 лева: memantine и sermion - 1 опаковка и половина месечно, бакопа - 1 флакон месечно, хондроитин с глюкозамин на Swanson - 1 опаковка за два месеца, джинджира - 2 спрея месечно, ultra omega 3 - 1 опаковка за три месеца, rodogil - 1 опаковка за три месеца, параковдал - 1 опаковка за три месеца, парацетамол - при нужда, клодтримазол - антигъбична паста, профилактично 1 туба на месец, цинаризин - 1 опаковка за месец и половина, парецетам прахчета - 1 кутия месечно и 8. Перилни и хигиенни материални на стойност 1 500, 00 лева: Apta cream – 2 бр. месечно, Persil за пране – 2 бр. месечно, Medix – 1 бр. месечно, сапун за ръце – 2 бр. месечно, Bingo, течен препарат за под – 2 бр. месечно, шампоан за коса Gliss – 1 бр. месечно, душгел STR8 – 1 бр. месечно, Тео бебе – препарат за пране – 5 бр. месечно и паста за зъби – 1 бр. месечно. Сочи се и че за целия процесен период 14.08.2012 г. до 07.07.2015 г. ищцата е престирала цялата издръжка на майка им в общ размер от 28 137, 62 лева; че ответникът също е длъжник по задължението за издръжка, тъй като и двамата са от един и същи ред по чл.140, ал.1 СК и в това си качество й дължи половината от дадената издръжка. С оглед изложеното моли ответникът Р.Х.Г. да бъде осъден да й заплати сумата от 14 068, 81 лева, ведно със законната лихва върху платената от ищцата издръжка от 14.09.2012 г. до подаване на исковата молба в съда, както и направените по делото разноски. Ответникът Р.Х.Г., ••• в подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор на основата молба е навел доводи за недопустимост на предявения иск, поради това че искът за издръжка може да бъде предявен само от лицата, изчерпателно посочени в чл.140, ал.1 СК; че до този момент майка му С. Ф.. не е претендирала издръжка и не е водила дело срещу него за определяне на такава; че ищцата не може за претендира суми за издръжка за С. Ф.., тъй като предпоставка за завеждане на иска по чл.140, ал.3, пр.2 СК е издръжката да е определена по съответния ред, т.е. по съдебен ред. Наведени са доводи и че ако ищцата въобще е изразходвала средства за майка си, представлява изпълнение на морален дълг, поради което тя не би могла да иска „връщане“ на каквито и да било суми; че същата не е погасила задължение на ответника, за да претендира „връщане“ на суми от него, нито последният се е обогатил за сметка на същата, както и че на още по-малко основание ищцата разполага с иска по чл.55 ЗЗД. По съществото на спора са инвокирани и съображения, че ответникът не дължи издръжка на майка си, защото тя притежава имущество, с което може да се издържа, т.е. за С. Ф.. не е възникнало правото на издръжка по чл.139 СК; че същата освен получаваната пенсия, притежава банкови сметки със събрани по тях значителни суми – над 35 000, 00 лева, с които може да бъде осигурена напълно издръжката й в продължение на години, като притежава и недвижими имот в с.Белица, Хасковско, от които получава или може да получава рента; че ищцата неправомерно задържа от години личната карта на С. Ф.. – много преди тя да бъде поставена под запрещение, с единствената цел да ограничи възможността майка й да се разпорежда с притежаваните от нея парични средства в полза на ответника, като без лична карта С. Ф.. не би могла да получи и пенсията си, нито да изтегли други суми, с които да задоволява нуждите си; че пред съда по делото за запрещение ищцата е заявила, че майка й не притежава никакво имущество, което е откровена лъжа; че издръжка за С. Ф.. би била присъдена, ако са налице основанията за това, а именно: липса на възможност претендиращият издръжка да се издържа от собственото си имущество, а в случая е налице достатъчно, при това ликвидно имущество – парични средства, с които тя може да се издържа или да бъде издържана. Релевирани са съображения и че дори и да е имало формално основание за присъждане на издръжка, тя не би се дължала поравно от задължените от един ред лица, а съразмерно според възможностите на дължащите издръжка; че ищцата има много по-големи възможности от ответника да дава издръжка; че последният получава средно месечно възнаграждение в размер на около 1 300, 00 лева, има две деца, едното – непълнолетно, и той дължи на първо място издръжка на непълнолетното си дете и едва след това би дължал издръжка на майка си, ако са налице останалите условия по закон. Отразено е и че ищцата не е изпълнила задълженията си на временен попечител и не е направила необходимото да получава пенсията на майка им и доходи от имуществото й, за да обезпечи плащането на сметните на последната, означава, че тя самата се е поставила в това положение. Оспорен е изцяло и размерът на претенцията, като са инвокирани аргументи, че сочената от ищцата сума е твърде висока с оглед нуждите на тяхната майка; че ищцата е тази, която е избрала майка й да живее в наето жилище, почти в идеалния център; че последната би могла да живее в жилище, за което наемът би бил значително по-малък. Мали заявеният срещу него иск да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените разноски. В производството не е спорно, че ищцата А.Х.М. и ответникът Р.Х.Г. са низходящи – деца на С. А.Ф., ЕГН ••••••••••. От представеното с исковата молба заверено копие от договор е видно, че на 14.08.2012 г. А.Х.М. в качеството на наемател е сключила с Р.Д.договор за наем на недвижим имот – едностаен апартамент, състоящ се от една стая и WC, находящ се в гр.София, ул.“Цар ••••••••, ап.3, срещу заплащането на месечна наемна цена в размер на 300, 00 лева, платима по банков път. От същия акт се установява и че началният период на действие на договорът е 15.08.2012 г. и че действието му е за неопределен срок. Безспорно е в производството, че след влизането в сила на посочения договор в посочения имот до датата на исковата молба е живяла майката на страните С. А.Ф.. Във връзка с исковата си претенция ищцата е представила 23 бр. платежни нареждания, с които А.Х.М. е наредила да се заплати от банковата й сметка по сметката на Р.Д.суми от по 300, 00 лева – наем по договор за м.09.2012 г., м.10.2012 г., м.11.2012 г., м.12.2012 г., м.01.2013 г., м.03.2013 г., м.04.2013 г., м.05.2013 г., м.06.2013 г., м.07.2013 г., м.08.2013 г., м.09.2013 г., м.10.2013 г., м.12.2013 г., м.02.2014 г., м.03.2014 г., м.08.2014 г., м.09.2014 г., м.12.2014 г., м.02.2015 г., м.04.2015 г., м.06.2015 г. и 245, 00 лева – за м.05.2015 г., или общо сумата от 6 845, 00 лева. Във връзка с плащанията за м.10.2012 г., м.12.2012 г., м.01.2013 г., м.04.2013 г., м.06.2013 г. и м.07.2013 г. са приложени и преводни нареждания за кредитен превод. Ищцата е ангажирала и 3 бр. заверени копия от квитанции към приходни касови ордери, издадени на А.М. от „Билд Сити“ ЕООД, съответно с: № 38/13.08.2012 г. за сумата 150, 00 лева с основание – услуга, № 39/13.08.2012 г. за сумата 300, 00 лева – наем и № 40/16.08.2012 г. за сумата 300, 00 лева – депозит, които настоящата инстанция намира за ирелевантни към предмета на спора. Плащанията касаят лице, което не е страна по представения договор за наем от 14.08.2012 г., като от съдържанието на същите – две, от които предхождат сключването на договора от 14.08.2012 г., не се установява никаква връзка с последния. Приети са и 87 бр. фискални и служебни бонове за заплатена ел. енергия в размер на 747, 28 лева за времето: м.10.2012 г., от м.01.2013 г. до м.11.2014 г., от м.01.2015 г. до м.05.2015 г., за студена вода в размер на 500, 00 лева за периода: м.04.2013 г. до м.12.2013 г., от м.02.2014 г. до м.04.2014 г., м.06.2014 г., за топлоенергия в размер на 1 608, 56 лева, от които: 1 375, 79 лева, платени на 11.03.2015 г., и 232, 77 лева, платени на 26.05.2015 г., както и 138, 97 лева – лихва за забава, платени на 11.03.2015 г. Не се спори по делото и че с решение № 2829 от 29.04.2015 г. по гр.д.№ 10 085/2013 г. по описа на СРС, ГО, V-ти брачен състав, влязло в законна сила на 02.06.2015 г. /приложено в процеса/, С. А.Ф., ЕГН •••••••••• е поставена под пълно запрещение. За да постанови акта си съдът е кредитирал заключението на СПЕ, че г-жа Ф.. макар и да е в състояние да задоволява ежедневните си потребности поради страданието й от деменция при болестта на Алцхаймер с късно начало, параноиден синдром, не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да защитава интересите си. Безспорно е и че ищцата А.Х.М. е назначена за неин настойник /което обстоятелство се потвърждава и от приложеното по делото удостоверение на Органа по настойничество и попечителство при СО, район „Възраждане“/, както и че ответникът не е включен в настойническия съвет въпреки отправената от него молба на 10.07.2015 г. Съгласно данните от определение № 25 904/17.03.2014 г., в хода на производството по гр.д.№ 10 085/2013 г. по описа на СРС, на основание чл.337, ал.2 ГПК е назначен временен попечител на С. А.Ф. – дъщеря й А.Х.М., която да се грижи за личните и имуществени интереси на майка си, като я представлява пред държавни органи, организации и лица и сключва договори от нейно име и по-конкретно: ▪ пред Агенция „Социално подпомагане“ и пред териториалните й дирекции и пред общината и от нейно име да подава молби за ползване на социални услуги, да получава безплатно помощни средства, парични средства, добавки, целеви помощи и др., от нейно име да сключва договори във връзка с предоставянето на социални услуги, социален патронаж; ▪ пред НОИ във връзка с пенсията й, като подава от нейно име необходимите документи за определяне и преизчисляване на пенсията й, както и за получаване на различни видове помощи и средства за социално подпомагане; ▪ пред „Български пощи“ ЕАД и нейните клонове, пред НАП и нейните териториални дирекции, пред банките и техните клонове, пред общините и всички други институции, организации и органи за получаване на полагащата й се пенсия, всички добавки към нея, социални надбавки, здравни осигуровки и всички други плащания и задължения; 2. От нейно име да сключва договори за наем и рента на собственото на майка й С. А.Ф. недвижимо имущество – поземлени имоти и получава полагащото се възнаграждение, като се снабдява със съпътстващата сделките документация от компетентните органи; 3. Да я представлява в лечебни заведения и да дава съгласие във връзка с медицински изследвания и лечението й, в случай че тя не може да изрази воля за това; 4. Да я придружава и подкрепя при вземане на финансови решения, като подпомага майка си С. А.Ф. в събирането и набавянето на информация от което и да е лице или организация, която е необходима за вземането на решение, което С. А.Ф. иска да вземе, да подпомага майка си да разбере информацията, която се отнася до решението, което тя има нужда да вземе, както и до всичко, до което решението се отнася, да подпомага майка си С. А.Ф. при изразяване на решението й пред трети лица, да подпомага майка си в изпълнение на нейните действия. Всяко финансово решение на С. А.Ф. следва да бъде взето след оказана подкрепа от дъщеря й А.Х.М., която следва да придружава майка си при подписването на договори или поемането на задължения, в случа че това се извършва без подписване на договор. С отговора на исковата молба е представено и удостоверение с изх.№ ФС-23-00-353/ 27.10.2015 г. на МВнР, в което е удостоверено, че Р.Х.Г. е получавал чисто трудово възнаграждение за м.08.2015 г. – 932, 19 лева, за м.09.2015 г. – 932, 19 лева и за м.10. 2015 г. – 1 296, 68 лева, както и заверено копие от удостоверение за раждане № 499700 от 14. 09.2001 г. на СО, район „Слатина“, от което се констатира, че ответникът е баща на малолетно към датата на подаване на исковата молба /07.07.2015 г./ дете, родено на ••• г. По искане на Р.Х.Г. е приета и служебна бележка от 20.05.2016 г., издадена от МВнР, Дирекция „Бюджет и финанси“, съгласно която от м.08.2012 г. до м.07.2015 г. във връзка с изпълнение на длъжността „старши дипломатически служител – ІІ ст.“ в отдел „ПВ на ООН“ е получил в лева чист доход от 32 216, 58 лева. Съгласно представените 5 броя удостоверения за брутен доход, издадени от Патентното ведомство на РБ Е. Р.Г., съпруга на ответника, е получила брутен доход от трудово/ служебно правоотношение с Патентното ведомство за м.08.2012 г. и м.09.2012 г. – 1 303, 62 лева, за 2013 г. – 0, 00 лева, за м.06 и м.07.2014 г. – 1 341, 14 лева и за времето от м.01. до м.07.2015 г. – 0, 00 лева. Във връзка с направено оспорване от насрещната страна на служебната бележка от 20.05.2016 г., по делото е прието удостоверение от 09.12.2016 г., издадено от МВнР, съгласно което Р.Х.Г. за времето от м.08.2012 г. до м.07.2015 г. вкл. е получил чист доход от работата му като „старши дипломатически служител – ІІ ст.“ в отдел „ПВ на ООН“ от 31 175, 02 лева. Представена е и справка за командировъчните средства, получени от Р.Г. за периода: 2012 г. – 2015 г., възлизащи в общ размер от 252 289, 02 лева, от които: 4 381, 06 лева – медицински разходи, 16 448, 50 лева – учебни такси и 231 459, 46 лева – командировъчни, в т.ч. по чл.6, ал.1 и чл.6, ал.2, т.1 и т.3. Ангажирано е и удостоверение от 30.06.2016 г., издадено от ДП „Ръководство на въздушното движение“, съгласно което ищцата А.Х.М., работеща на длъжност „ръководител полети“ е получила брутно трудово възнаграждение, вкл. и допълнителни възнаграждения, както следва: за 2012 г. – 132 047, 00 лева, за 2013 г. – 132 906, 00 лева, за 2014 г. – 168 926, 00 лева и за 2015 г. – 201 598, 00 лева. Приета е и справка по лице от АВ-София за периода от 01.01.1992 г. до 12.10.2016 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на Р.Х.Г., съгласно която ответникът със съпругата му през 2004 г. са закупили недвижим имот – апартамент № 3, заедно с 2, 77 % ид.част от УПИ, върху който е била вписана законна ипотека, през 2005 г. – са продали апартамент № 51 в ж.к.“Христо Смирненски“ и на 27.11.2015 г. са придобили чрез договор за покупко-продажба апартамент № 4 в ж.к.“Гео Милев“, върху който е вписана законна ипотека. Представени са и справки по лице от АВ-София и АВ – Казанлък за периода от 01.01.1992 г. до 12.10.2016 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на А.Х.М.. Съгласно първата справка ищцата през м.09.1999 г. е продала апартамент № 15 в ж.к.“Люлин“ и през м.12.1999 г. е закупила заедно съпруга й апартамент на ул.“Евлоги Георгиев“ в гр.София. Съгласно втората справка през 2009 г. са вписани 5 договори за отдаване на недвижими имоти в община Николаево под аренда з срок от 5 години, като А.Х.М. е един от четиримата собственици на същите. По отношение на имущественото състояние на майката на страните е представено разпореждане от 01.07.2015 г. на НОИ, гр.София, от което е видно, че считано от 01.07.2015 г. личната пенсия на С. А.Ф. за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО е осъвременена в размер на 291, 82 лева. Приети са и банкова референция от 01.12.2015 г., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД и банково удостоверение от 04.12.2015 г., издадено от „Уникредит Булбанк“ АД, неоспорени в процеса. От първия документ се констатира, че С. А.Ф. има като клиент на банката следните влогове и наличност по тях към посочения момент: разплащателна сметка с наличност от 33 739, 44 лева, срочен депозит с наличност 2 341, 59 лева, срочен депозит с наличност от 1 981, 88 лева и срочен депозит с наличност от 1 400, 77 лева. От втория документ се установява, че г-жа С. А.Ф. е клиент на „Уникредит Булбанк“ АД от 1998 г. и притежава депозитни сметки в щатски долари и евро с налично салдо: 2836, 53 щ.д. и 4 323, 58 евро. Във връзка със същото обстоятелство е приложено и решение № 154БЛ/16.09.1999 г. на ОСЗ гр.Любимец, неоспорено в процеса. Със същото е възстановено правото н собственост на С. А.Ф. върху 11 броя ниви и изоставени ниви в землището на с.Белица с обща площ от 31, 099 дка. Горното се потвърждава и от представената справка за имоти на собственик към 10.05.2016 г., издадена от ОСЗ гр.Любимец. в справката е удостоверено и че С. А.Ф. е собственик и на лозе, VІ кат., с площ от 1, 001 дка. В първоинстанционното производство е допуснато изслушването на съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице М.М.. В същата е обективирано заключение, че заплатените суми за наем, топлоенергия, за електроенергия и вода за жилището, както и размерът на сумите, дължащи се за храна, медикаменти, хранителни добавки, дрехи, перилни и хигиенни материали за един човек за периода от 15.08.2012 г. до 07.07.2015 г. са в общ размер от 16 207, 00 лева. В тази му част заключението е оспорено от ищцовата страна с доводи за неговата неточност и необоснованост, като е поискано изслушването на нова експертиза, която е оставено без уважение. По поставения от ответника въпрос е дадено заключение, че съгласно статистическите данни на Ирландия необходимите разходи за издръжка в Ирландия за исковия период от 15.08.2012 г. до завеждане на исковата молба на 07.07.2015 г. на тричленно семейство и четиричленно домакинство е общ размер от 138 864, 50 евро с левова равностойност – 271 595, 35 лева. На основание чл.266, ал.3 ГПК във въззивното производство е допуснато събирането на гласни доказателства – показанията на Г.Г.М.– син на ищцата и З.Н.М.-П.– приятелка на същата.Г.М.депозира показания, че майка му е започнала да се грижи за баба му С. от лятото на 2012 г. – август месец, когато е станало ясно, че баба му, която по онова време е била в чужбина, е във влошено здравословно състояние. Тя се е прибрала в България от Израел със самолет през месец август, при което майка му от момента на нейното стъпване на територията на страната, е поела грижите да й помогне да бъде настанена на място, което е подходящо тя да живее и че от този момент тя е поела абсолютно всички разходи, свързани с нейното достойно съществуване; че това са разходи, свързани с наем за жилищен имот, за битови сметки: за вода – всякакъв вид, за парно, за ток, абсолютно всякакви сметки, които са необходими, разходи, свързани с облеклото, свързани с лекарства, разходи, свързани с всякакви необходимости, без изключение са се покривали от А. – неговата майка. Твърди и че баба му С. се е върнала в едно влошено здравословно състояние, което и до момента, впоследствие прогресира; че тя има деменция и се нуждае от човек, който да се грижи за нея и майка му изпълнява изключително съвестно този ангажимент оттогава до деня на разпита му с цената на много лични усилия, много време, което е заделено, много средства, които са заделени лично от нея; че тази издръжка и грижи от страна на майка му е абсолютно всеобхватна; че от момента на пристигането й в България майка му е човекът, който се грижи за всички нужди на баба му С., която е била поставена под запрещение, както и че свидетелят е очевидец на грижите, които майка му е полагала, както и че като неин син в определени моменти, аспекти също е съдействал, помагал е на майка си, макар че цялостно този ангажимент се е изпълнявал от нея. Свидетелят сочи и че Р.Г. не е участвал в издръжката на С., че той никога не се е свързал да предложи каквито и да било средства, не е търсил информация нито за нейното състояние – как се развива то, нито за нейните проблеми, нито за нейните необходимости, че той е абсолютно неангажиран както финансово, така и морално със своята майка.Г.М.свидетелства и че баба му живее сама, но не се оправя сама, а се оправя с помощта на майка му, която ежедневно ходи при нея, носи й храна, носи й всякакви предмети от необходимост, набавя всичко за нея, повече от един път на ден – макар че майка му работи изключително ангажираща професия на смени с нощни дежурства, тя съумява така да разпределя времето си, че баба му по никакъв начин да не страда и да не е лишена от абсолютно адекватни, повече от адекватни, много над необходимия минимален стандарт грижи. При проведения разпит се поддържа и че майка му е осъществявала абсолютно пълноценно медицинско обгрижване, съответстващо на вече напредналата възраст на майка й, което включвало ежемесечно закупуване на най-различни лекарства, свързани с нейното здравословно състояние, допълнителни хранителни добавки, в определени случаи, когато се е налагало, е плащала на лекар да дойде и да я прегледа на място, когато е имала някакъв здравословен проблем; че абсолютно ежедневно майка му е покривала всякакви медицински разноски, както и че на него не му е известно друг човек на тази възраст да е толкова внимателно обгрижван, колкото баба му. Свидетелят твърди и че вероятно баба му е имала собствени доходи и такива финансови средства, но тези средства са трудно достъпни по обективни причини – поставена е под запрещение, така че до момента всички разходи, които са свързани с наем, с храна и другите посочени се поемат изцяло от майка му; че е възможно майка му като настойник да е теглила пенсията й и пари, но г-н М.няма някакъв детайлен счетоводен анализ на всички тези операции, но принципно – не тегли; че може да е теглила еднократни суми, но похарчените средства, които не са поделени между нея и Р., почти на 100 % са от майка му. Съгласно показанията на З.М.-П.същите са приятелки с А. от 1990 г., откогато много добре познава и нейната майка – Т., С.; че има впечатления от това как А. се е грижила и издържала майка й; че майка й С. е била на работа в Израел преди много години и 2012 г. се върнала оттам в много тежко, окаяно състояние, била е болна от Алцхаймер и оттогава А. се грижила неотлъчно за нея по всякакъв начин – плащала наема на квартирата, където майка й живее, грижила се е за поддръжката на жилището й, за самата нея с храна, консумативи, дрехи, лекарски грижи като една добра дъщеря. Сочи, че ищцата всеки ден е била с майка й – може да не е по цял ден, но поне по 2 часа със сигурност, когато не е на работа; че е прекарвала времето с майка си в грижи за нея – къпела е, носила е храна, лекарства, когато се е налагало, а се е налага; че свидетелката знае, че С. е взимала лекарства за Алцхаймер, но не си спомня точно как се е казвало лекарството – нещо като мементис; че е купувала лекарства, когато се е налагало, примерно: като се е подсичала, лекарства за мазане на рани, когато се е получило възпаление на окото - капки за очи са се взимали, когато е имала някакви болки – болкоуспокояващи, всичко каквото за момента се наложи, хранителни добавки от типа на хондроитин, глюкозамин, защото майка й е възрастна жена и имала нужда. Поддържа, че от пристигането на С. от Израел до момента само А. я е гледала и издържала, доколкото е с впечатления и знае; че не е чувала брат й Р. да има участие, знам само, че я е посещавал един-два пъти да я види; че не е забелязала и не е наясно той да е полагал такива грижи, каквито едно дете към родител би могло да положи в такъв случай; че А. заплаща консумативите за имота, в който е настанена майка й; че като се повреждало нещо много пъти я е питала за електротехник; че А. е плащала ток, вода, каквото трябва по входа, всичко което се налага – тя го е поемала, както и че г-жа М.П. е посещавала жилището, но не си спомня дали има парно в него, може би – има, но няма идея, на това не е обърнала внимание. Свидетелства и че са пазарували заедно с А., че тя най-редовно е купува на майка си плодове, зеленчуци, всичко от което се нуждае един човек на тази възраст като балансирано хранене, готвено ядене също – или тя е готвила или е купувала от стола, където работи, просто майка й винаги е била снабдена с топла храна, със здравословна храна; че по отношение на облеклото – също са пазарували заедно с ищцата, заедно са купували яке – едно Н&М марка; че А. и друго яке й е била взела –доколкото си спомня мярка Треспас; че са й взимали доста често вълнени чорапогащи, памучни такива, клинове, бельо, сутиени, обувки й е вземала, като на свидетелката й е правило впечатление, че като отидат някъде А. е гледала първо да купи за майка й. Г-жа М.П. твърди и че майката винаги е била с шал, че А. е гледала да я изведе, да не й духа, като отиде в градинката да седне на слънце – да е добре облечена, после не се изпоти, като я прибирала я проверявала, подсушавала я е; че напоследък /разпитът е проведен на 08.11.18 г./ ищцата купувала памперси-гащи, защото майка й е започнала да се изпуска, както и доста често да чисти и мие пода, защото миришело, а тя гледала да поддържа добра хигиена. Депозират се показания, че свидетелката знае за медицинските грижи, знае, че майка й е имала проблем с една бенка под гърдите, сутиенът я е дразнел и тъй като Т. не е можело да бъде убедена да излезе да отиде на лекар, А. е молила лекари да идват на място и да преглеждат Т. срещу заплащане; че последният път така е била довела една кожна лекарка, която я погледнала, казала, че не е рак и е таксувала 80, 00 лева посещението си, съотв., че знае със сигурност, че за да я освидетелстват, че е болна с Алцхаймер /свидетелката не е била там/, е водила повече лекари, комисията е дошла на място да я прегледа и да установи, че жената си е болна. При разпита се поддържа и че С. е получавала някаква пенсия, но свидетелката предполага, че тази пенсия не би й стигнала; че доколкото знае А. е попечител на майка й и употребява парите, ако въобще ги употребява, с предназначение за майка си, както и че не знае дали майката има други средства. Обстоятелството, че ищцата е полагала грижи за майката на страните, е признато от ответника – чрез неговия процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание пред СРС на 12.10.2016 г. При условията на чл.266, ал.3 ГПК е допуснато изслужването на повторна съдебно-икономическа експертиза по поставените в исковата молба задачи, като се съобразят конкретните нужди на С. Ф.. съгласно ангажираните по делото доказателства. Съгласно заключение от вещото лице Е.Б.С., изготвено след анализ на представените по делото доказателства и извършени проучвания за цени на претендираните лекарствени средства, хранителни добавки, хигиенни препарати и дрехи за периода от 14.08.2012 г. – 07.07.2015 г. е определена сума в общ размер от 29 245, 54 лева. Във връзка с извършено оспорване на същата от страна на ответника е допуснато изслушването на комплексна съдебна експертиза. От депозираното заключение на вещите лица Е. Й.-М. и д-р Б.М., неоспорено в процеса, изготвено на база приложените по делото документи във връзка с разходите за наем, топлоенергия, електроенергия и студена вода, извършените проучвания за цените на претендираните от ищцата облекло, обувки, хигиенни и козметични продукти и лекарствени средства, поради липсата на финансови документи, както и статистическите данни за паричния разход за храна за един човек за периода от 14.08.2012 г. до 07.07.2015 г., е видно, че средствата, необходими за заявените като полагани от ищцата грижи за майката на страните, са изчислени в общ размер от 24 450, 20 лева, разпределени по пера, както следва: наем – 10 145, 00 лева, ел.енергия – 747, 28 лева, топлоенергия – 1 608, 56 лева /без 138, 97 лева - лихва за забава/, студена вода – 500, 00 лева, медикаменти и хранителни добавки – 3 503, 60 лева, храна – 4 009, 60 лева, хигиенни и козметични продукти – 1 526, 16 лева, дрехи и обувки – 2 410, 00 лева. От разглежданото доказателство се констатира и че в посочената сума за топлинна енергия е изчислена като за м.08.2012 г. е включена сумата от 300, 00 лева, но с оглед заявения като предмет на спора период и момента на влизане в сила на договора за наем – 15.08.2012 г. за този месец следва да се вземе предвид съответстващата на времето от 15.08.2012 г. до 31.08.2012 г. стойност от 158, 10 лева, с оглед на което след приспадане на сумата 141, 90 лева от посочената в експертизата такава за това перо от 10 145, 00 лева доказаната по основание и размер стойност за същото възлиза на 10 003, 10 лева, а общият размер на средствата – 24 308, 30 лева. По реда на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице М. е пояснила, че счетоводни данни, в това число и такива от банкови извлечения или други счетоводни документи, за разходи за периода от 01.07. до 07.07.2015 г. няма; че по отношение на хигиенните продукти – са ползвали най-малката опаковка, която е възможна като количество от съответните видове; че има хигиенни продукти на големи разфасовки и там цената е много по-евтина. Вещото лице е посочило, че няма как да определя от кой асортимент какво е ползвано, затова по принцип опаковките, които правят като изследване, са тези, които са стандартните и нормално достъпните за хора, които могат да се купят, т.е. че са взели предвид стандартните разфасовки. От заключението на комплексната експертиза и поясненията на вещото лице д-р С. се констатира и че при изготвяне на заключението е съобразено, че част от претендираните медикаменти се редуват за по три месеца в годината, не се използват едновременно, а други се използват само за три месеца в годината. Представените документи, касаещи обстоятелства след подаване на исковата молба във връзка с доходите и задълженията на страните по спора, както и искането на ищцата за даване на разрешение за изтегляне на сума от банковата сметка на тяхната майка, са ирелевантни към предмета на спора и не следва да се обсъждат. Въззивната е жалба е процесуално допустима – същата е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум, постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ до неправилност на решението – постановяването му в нарушение на материалния закон, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определени точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото. В този смисъл е решение № 45/20.04.2010 г. по т.д.№ 516/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 71/02.02.2010 г. по гр.д.№ 138/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 398/25.05.2010 г. по гр.д.№ 738/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 494/15.06.2010 г. по гр.д.№ 673/2010 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 593/07.10.2010 г. по гр.д.№ 1484/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение от 20.02.2012 г. по гр.д № 658/2011 г. на ВКС, ІІ ГО, решение от 08.03.2011 г. по гр.д.№ 127/2010 г. на ВКС, ІV ГО, решение от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 359/16.01.2014 г. по гр.д.№ 1209/2013 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 33 / 16.02.2016 г. по гр.д.№ 4575/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и мн.др. В дадения случай първоинстанционният съд се е произнесъл по наведените в исковата молба твърдения и в рамките на релевираните от ищцата основание и петитум на претенцията й, но е определил неправилна правна квалификация на последната по чл.59, ал.1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл.59, ал.2 ЗЗД искът по ал.1 от същата разпоредба е субсидиарен – когато няма друг иск, с който обедненият може да се защити. В дадената хипотеза твърденията на ищцата налагат квалификация на спорното право по чл.140, ал.3, изр.2 от Семейния кодекс /СК/ от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., тъй като се твърди обедняване поради даване на цялата необходима издръжка на правоимащо лице, когато то има право да търси такава и от друго лице от същия кръг. Когато обедняването може да бъде изравнено с друг иск, разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД е неприложима. Съдебната практика, квалифицираща иска за компенсиране на обедняването на платилия цялата издръжка, дължима от лица от един и същи ред, по чл.59, ал.1 ЗЗД е създадена при действието на СК от 1968 г. /отм./, в който нормативен акт не е предвидена разпоредба, аналогична на чл.140, ал.3, изр.2 от действащия СК /в т.см. и решение № 211/14.12.2023 г. по гр.д.№ 937/2023 г. на ВКС, ІV ГО/. С оглед изложеното атакуваното решение като постановено в нарушение с материалния закон следва да бъде отменено като неправилно и въззивният съд да разреши спора въз основа на даденото от него действително правно основание, като обсъди доводите на страните и изложи собствени мотиви относно основателността на претенцията. В разпоредбата на чл.140, ал.3 СК от 2009 г. законодателят е предвидил, че когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва. С оглед тази нормативна уредба преценката за основателността или неоснователността на претенция по чл.140, ал.3, изр.2 СК е обусловена от наличието или липсата на следните факти: ▪ имало ли е лицето, на което е давана издръжка, право на такава; ▪ от един и същи ред ли са задължените лица; ▪ само от едно от задължените лица ли е давана издръжката; ▪ какви са възможностите за издръжка на задължените лица. Основният въпрос е дали лицето, на което е давана издръжка, е имало право на такава, във връзка с който съдът дължи извършването на преценка на доходите и имуществото на това лице с неговите нужди, като съобрази всички релевантни обстоятелства за това, в т.ч.: възраст, трудоспособност, здравословно състояние, нужда от храна, отопление, лекарства и пр. Безспорно е в производството, че в исковия период майката на страните е била пенсионерка, на възраст: 81 г. – 84 г., с прогресиращо влошаване на здравословното й състояние, довело до поставянето й под пълно запрещение с влязло в сила на 02.06.2015 г. съдебно решение поради страданието й от деменция при болестта на Алцхаймер с късно начало, параноиден синдром, обуславящо невъзможността й да разбира свойството и значението на постъпките си и да защитава интересите си, макар и да е била в състояние да задоволява ежедневните си потребности. Не е спорно и че с оглед възрастта и здравословното състояние С. Ф.. не е била трудоспособна и е имала нужда от лекарства и подпомагане в ежедневието /вкл. готвене, пазаруване, хигиена, медицински грижи и пр./ и извършването на различни фактически и правни действия от нейно име и за нейна сметка. От събраните доказателства се установява и че С. Ф.. не е имала собствено жилище, в което да се настани след пристигането й в страната от Израел през м.08.2012 г., предвид което е имала и нужда от място за живеене, както и от средства за заплащане на консумативите за ползването му и за изхранване. Изхождайки от данните от изслушаното заключение на комплексната съдебна експертиза с приетата по-горе в решението корекция на същата средно месечните разходи за издръжката на майката на страните с оглед нейните нужди за исковия период от 14.08.2012 г. до 07.07.2015 г. възлиза на около 686, 00 лева. По силата на нормата на чл.139 СК право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 на ПП на ВС № 5/16.11.1970 г. за обобщаване на практиката на съдилищата по някои въпроси на задълженията за издръжка, което не е загубило сила към момента, право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Ако нетрудоспособният има имущество, той е длъжен да осигури издръжката си от доходите или от стойността на имуществото си, без да е задължен да отчуждава необходимото му жилище и покъщнина. Както бе посочено в по-горе в мотивите на съдебния акт в дадения казус е безспорно установено, че майката на страните С. Ф.. е неработоспособна, но не е доказано наличието на втората кумулативна предпоставка на чл.139 СК, която предпоставя възникването на право на издръжка в патримониума на същата. От представените в производството, документи от НОИ, „Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД и ОСЗ гр.Любимец се констатира, че С. Ф.. в исковия период е разполагала с имущество, от което е могла да се издържа. Освен получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст в исковия период същата е имала банкови влогове на голяма стойност – съответно между 45 000, 00 лева и 53 000, 00 лева, като същата е била и собственик на 11 земеделски имоти /ниви/ с обща площ от 31, 099 дка и едно лозе с площ от 1, 001 дка в землището на с.Белица, община Любимец, от които тя лично, а впоследствие чрез назначения й настойник /ищцата/, е могла да получава доходи от рента или от продажбата им. Това имущество значително надхвърля необходимите й средства за издръжка през процесния период с оглед нейните нужди предвид данните от комплексната съдебна експертиза. Предвид изложеното съдът приема, че в патримониума на г-жа С. Ф.. не е възникнало право на издръжка по чл.139 СК за времето от 14.08.2012 г. до 07.07.2015 г. Неоснователни са доводите на ищцата, че поради поставянето под запрещение С. Ф.. не е могла да се ползва от наличното й имущество. До назначаването на временен попечител на г-жа Ф.. с определението на СГС от 17.03.2014 г. не е налице нито фактическа, нито правна пречка тя да се разпорежда с доходите и имотите си, като след този момент – това разпореждане е могло да се осъществява по предвидената в закона процедура по чл.130, ал.3 СК, съотв. чрез предприемането на действия от настойника й за реализиране на доходи от притежаваното от г-жа Ф.. недвижимо имущество. Бездействието на ищцата А.М. като временен попечител и настойник на майката на страните за осигуряване на необходимите средства за нейната издръжка от притежаваното от последната имущество и доходи не е основание ищцата да претендира възстановяване на дадени от нея средства в полза на възходящата й при липсата на право на издръжка на последната. Неустановяването на разглежданата предпоставка от фактическия състав на иска по чл.140, ал.3, изр.2 СК обуславя неоснователността на тази претенция само на това основание и прави безпредметно излагането на съображения относно останалите елементи от правопораж-дащия фактически състав. За пълнота на изложението настоящата инстанция намира, че следва да посочи, че дори и да беше доказано правото на майката на страните на издръжка по чл.139 СК, последната не се дължи поравно от задължените от един и същи ред лица, както неправилно поддържа от въззивницата, а в съответствие с нормата на чл.140, ал.3, изр.1 СК – според техните възможности. От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства безспорно е доказано в процеса, че в периода-предмет на спора ищцата е получила доходи в размер на 456 815, 69 лева /без рентата от земеделски земи/, които са в двоен размер на тези на ответника. Същата няма задължения за издръжка на лица по чл.140, ал.1, т.1 СК, а ответникът е установил, че има такива към малолетен, а впоследствие непълнолетен син, както и към неговата съпруга, която през почти целия процесния период – с изключение на четири месеца, е била без доходи. Съгласно регламентирания в чл.141 СК ред на лицата, които имат право на издръжка, ответникът на първо място е задължен да дава издръжка на непълнолетното си дете и на съпругата си, и едва след това на родителите си, ако има възможност за това. От друга страна, не е спорно в процеса, което се констатира и от представената информация от Посолството на РБългария в Лондон, че семейството на Р.Г. във времето от 14.08.2012 г. до 07.07.2015 г. е живяло в Ирландия, където необходимите средства за неговата издръжка възлизат в общ размер от 271 595, 35 лева, съгласно заключението на изслушаната СИЕ от вещото лица М., които средства в пъти надхвърлят тези, необходими за издръжката на едночленно семейство в Република България съгласно статистическите данни на НСИ за същия период. При тези обстоятелства възможностите на ответника да предоставя издръжка на майка си, в случай че тя имаше право на такава в периода-предмет на спора, са 1/10 от тези, с които е разполагала ищцата. Поради липсата на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.140, ал.3, изр.2 СК от 2009 г. /в сила от 01.10.2009 г./ предявеният от жалбоподателката-ищца А.Х.М. иск на това основание за сумата 14 068, 81 лева и период от 14.08.2012 г. до 07.07.2015 г. се явява неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен в цялост, ведно с търсената законна лихва върху сумата. Във връзка с наведените от ответната страна възражения следва да се отбележи, че ирелевантно към възникването на правото по чл.140, ал.3, изр.2 СК /2009 г./ е обстоятелството дали имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за присъждането на такава от съзадълженото лице. При приетия изход на спора на въззивницата-ищца не се дължат разноски по производство по реда на чл.78, ал.1 ГПК. Такива следва да се присъдят на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 1 000, 00 лева за първоинстанционното производство и 1 700, 00 лева – за депозит на вещи лица и за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Въззивният съд намира за неоснователно наведеното от жалбоподателката възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия на основание чл.78, ал.5 ГПК. Заплатеното от последния адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед действителната фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес, вида и обема на осъществената защита – подаване на писмен отговор по чл.263, ал.1 ГПК, на становища по доказателствени искания на насрещната страна, ангажиране на допълнителни доказателства и процесуално представителство в пет открити съдебни заседания. Воден от горното, Съдът