Решение № 306 от 18.5.2021 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 271/2021 г.

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на „ Д. 2020” ЕООД, ЕИК••••, с адрес на управление: Обл. Пазарджик, общ.Пазарджик, гр.Пазарджик, ул.”М., представлявано от управителя Д. С. Д. против НП № 13-002481/27.01.2021г. на директора на Д”ИТ” - гр. Пазарджик, с което на дружеството е наложена на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева. С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с твърдения за нарушения на материалния закон. Това становище се поддържа и в с.з. чрез писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя на базата на неоспорени факти по акта и нарушението, но твърдян погрешен правен извод относно субекта, обладаващ качеството на работодател. Ангажирани са доказателства в подкрепа на искането. Претендират се разноски. Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди НП, претендира юрисконсулско възнаграждение. Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното: На 01.08.20г. между дружеството- жалбоподател и С.Д.Г. ЕООД бил сключен договор за преотдаване под наем на 182 ра част от обект „Бърза закуска- Турска скара“, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Черни връх“ 8 ( л. 37). На 18.09.20г между дружеството-жалбоподател и С. Д. бил сключен трудов договор за длъжността „ помощник-кухня“ в заведението за бързо хранене, а на 14.10.20г. такъв договор бил сключен за същата длъжност със Здр. Д.. На 16.01.20г. в това в заведение била извършена проверка от св. Г..- инспектор при Д“ИТ“ Пазарджик заедно с нейни колеги относно спазване на нормите на трудовото законодателство. Свидетелката изискала св. Л., която се представила като служител в обекта, документи относно организацията на трудовия процес. Правилник за вътрешния трудов ред не бил представен. Съставен на място бил КП л. 12 за констатациите от проверката, в който било отразено непредставянето на този Правилник ( л. 12). Изведен от намиращото се в обекта фискално устройство бил фискален бон, който отразявал като търговец и задължено лице към НАП дружеството-жалбоподател. На 21.10.20г. от св. Л. като пълномощник на управителя на дружеството- жалбоподател били представени отразените в КП от 21.10.20г. документи, сред които и Правилника за вътрешния трудов ред на процесния обект, на който не бил положен подпис на управителя св. П., липсвал и печат на дружеството. В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. При тези данни св. Г. съставила против последното процесния акт за нарушение на чл. 403а, ал.1 от КТ, който е съставен в присъствието на надлежен пълномощник св. А. Л., надлежно предявен и с връчен препис. Въз основа на него е издадено НП. Претенциите против него са изцяло материално-правни, но всеобхватността на съдебния контрол задължава проверка и на процесуалната изправност на двата административни акта. Констативният и санкционният акт са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната териториална и материална компетентност. Съдържанието на акта и НП е съответно на нормативните изисквания. Отразени са всички обстоятелства по извършване на вмененото нарушение, които са елементи от състава на съответната на описанието и поради това правилно възприета като нарушена норма на чл. 403а, ал.1 от КТ. В рамките на дължимия цялостен контрол за процесуална изправност Съдът не констатира нарушение, което да засяга правото на защита и възможността за осъществяване на настоящата ревизия за законосъобразност. По същество, фактите не са спорни и са установени от всички доказателствени източници, но те не обуславят извод за процесното нарушение, какъвто неправилен извод са направили контролния и наказващия орган и са го манифестирали с издадените от тях актове. На първо място следва да се отрази, че няма спор по възприетите фактическите констатации, а и те следват от всички гласни и писмени доказателства – проверка е била извършена на посочената дата в процесния обект, в който не е имало на разположение на контролните органи Правилник за вътрешния трудов ред. От показанията на извършилата фактическата проверка св. Г. се изясни, че всъщност е проявен толеранс към дружеството и е дадена възможност да предостави липсващия документ по –късно. Установено е, че Правилник за вътрешния трудов ред е представен на 21.10.20г., но, както посочи и Г. и както се поддържа по същество от процесуалния представител на въззиваемата страна, той не е бил подписан от управителя и не бил подпечатан с печат на дружеството, поради което основателно е прието, че такъв липсва. Възможността, която е дадена чрез директни указания към явилата се в края на фактическата проверка П. ( виж показанията й и тези на Г.) и чрез призовката за явяване и представяне на посочени в нея документи е била достатъчен толеранс към дружеството да предостави на контролните органи липсващите на място в обекта документи. АУАН е съставен едва след като е установено, че представеният на 21.10.20г. Правилник не е бил заверен и подпечатан. Неоснователни са възраженията, че процесният обект е бил ползван от работници на С.Д.Г. ЕООД, с оглед на което именно тоа дружество притежава качеството на работодател. Твърдението е вярно, предвид справката на л. 32 ( уведомления до НАП за сключени трудови договори със С.Д.Г. ЕООД ) и договора за преотдаване под наем и този за подизпълнение от които става ясно, че дружеството-жалбоподател е възложител на С.Д.Г. ЕООД за изготвяне на описаните в договора на л. 38 готови за консумация хранителни продукти. Аналогична на справката на л. 38, е тази на л. 6, от която пък става ясно, че към датата на фактическата проверка в процесния обект е имало назначени две лица на трудови договори с дружеството-жалбоподател като помощник-кухня (на 18.09.20г със С. Д., а на 14.10.20г. - със Здр. Д.). Така, между тези лица като работник и Д. 2020 ЕООД, въз основа на трудовите договори са възникнало трудови правоотношение със страни: работници - С. Д./Здр. Д. и дружеството като техен работодател по смисъла на легалната дефиниция на това понятие ( §1, т.1 от ДР на КТ) като юридическо лице. Поради това съвсем правилно е било решението на контролния и на наказващия орган, че дружеството е обладавало такова качество. Затова и то е било длъжно на първо място –и съгласно чл. 181, ал.1 от КТ като работодател- „да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност“, което съгласно ал.2 следва да стане „след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2“. Установи се по делото несъмнено, че такъв Правилник въобще не е съществувал, тъй като не само, че не е представен при фактическата проверка, но дори представеният впоследствие при документалната не бил подписан и подпечатан, поради което (виж показанията на Г., а и позицията по същество на юрисконсулта на ДИТ) е прието, че такъв въобще липсва. И правилно, тъй като от посочената норма на чл. 181 от КТ ( „…Издаде….“ ) следва, че именно, чрез своя управител, работодателят следва да направи волеизявление в този смисъл като утвърди /подпише предвидените по тази норма правила и задължения. В случая основателно е прието, че липсва надлежно волеизявление в този смисъл – липсва Правилник за вътрешния трудов ред. Ако обаче такъв липсва, то обективно невъзможно е той „ да бъде държан на разположение на контролните органи„, каквото е административно-наказателното обвинение, предвид изискването на чл. 403 а, ал.1 от КТ. Иначе казано, само ако е изпълнил задължението по чл. 181 от КТ, работодателят може да изпълни и това по чл. 403 а, ал.1 от КТ. Ако обаче Правилник не е издаден, както се установи в случая, нарушението ще е по чл. 181 от КТ, каквото обаче не вменявано с процесните акт и НП. Ситуацията в казуса е аналогична на тази за сключване на трудов договор и изпращане на уведомление за сключването му в НАП: само ако е сключен договор, може да се изпълни задължението за изпращане на уведомление; ако договор не е сключен, обективно невъзможно е изпълнението на изискването за изпращане на уведомление за сключването му – в този смисъл са постановени няколко решения на АС- Пазарджик: решение на АС Пазарджик: по канд 76/2016г., канд 687/15, канд 1139/2018, решение 494/19 по канд 509/19; решение 197/19 по канд 1218/18). Горното води до отмяна на НП и основателност на претенцията на дружеството- жалбоподател за разноски за адвокатски хонорар ( л. 61), против което следва да се приеме възражението за прекомерност ( по договор 400 лв., виж становище на юрисконсулт). Като се имат предвид броя на проведените съдебни заседания разпитаните свидетели и обсъдените относими писмени доказателства възнаграждението следва да се присъди в размер– 200 лева. С оглед изложените горе съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд: