РЕШЕНИЕ

№ 369

гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев Членове: Стефан Милев Силвия Б. Русева при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора Б. Ил. Б. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600761 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Защитникът на подс. П. Н. Н., ЕГН: •••••••••• – адв. Н. С., е подал, в срока и по реда на гл. ХХІ от НПК, въззивна жалба срещу осъдителната присъда № 230 от 5.10.2022 г. по н.о.х.д. № 593/22 г., по описа на СРС (НО, 12 с-в), с която Н. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 170, ал.2, вр. с ал.1 НК / На 20.01.2020г., около 00: 30 часа, в гр.София, ж.к “••••“, ••, ••, ••, ••, влязъл в чуждо жилище, обитавано от Л.П.Р. с ЕГН ••••••••••, като употребил за това сила - сложил крака на вратата и издърпал извън апартамента Л.П.Р., като деянието е извършено нощем / и наказан с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години.

Оплакванията в жалбата, поддържани и в съдебно заседание, са за необоснованост на присъдата, тъй като събраните по делото доказателства изцяло опровергават обвинението. Считат че противоречията в показанията на свидетелите, които не са очевидци, не са протълкувани от СРС в полза на подсъдимия, както и съдът не е анализирал дадените от последния обяснения в съдебно заседание, а се е позовал единствено на „противоречивите“ показания на пострадалата. Молят СГС да отмени атакуваната присъда и да признае подс. Н. за невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 170, ал.2, вр. с ал.1 НК.

Прокурорът от СГП е лаконичен в позицията си, че жалбата е неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена поради нейната правилност и законосъобразност.

Въззвният съд не намери основание да ревизира фактите по делото – така, както същите са били установени от първата инстанция.

В периода - 2013г. до 2018г., св. Л.Р. живеела със св. К. в гр.Софияж.к.“••“, бл.••••, ал.1, където Р. продължила да живее и след като К. се изнесъл, а и спорадично поддържали контакти.

През 2020г. в жилището се нанесъл св. Г.. По същото време подс. Н. живеел на същия адрес, но на приземния етаж.

Той бил приятел на св. К., а св. Р. познавал.

На 19.01.2020г., св. К. и подс. Н. посетели казино, където употребили алкохол. Около 00: 20ч. на 20.01.2020г., двамата напуснали казиното и тръгнали към дома на подс. Н., но виждайки, че в дома на св. Р. все още свети, решили да й отидат на гости.

По това време, около 00: 30 часа, св. Р. била в жилището си заедно със св.

С. Г. и очаквали доставка на поръчана от тях храна. Така, че когато се позвънило, св. Р. отворила мислейки, че е доставчикът на храната и видяла св. К. и подс. Н. пред входната врата на жилището си. Двамата били във видимо нетрезво състояние и св. Р. веднага затворила вратата. Тогава отново се позвъняло настойчиво на вратата и, когато св. Р. отворила, подс. Н. сложил крак между касата на вратата и крилото на вратата, за да не може св. Р. да я затвори. Последната опитала да ги разубеди да влизат, като казала, че не е удобно, защото е кьсно и дъщеря й спи. Тогава подс. Н. хванал св. Р. и я издърпал извън жилището й — в коридора, след което влязъл вътре, а св. К. и св. Р. го последвали.

Подс.Н. и св.К. поискали алкохол и тъй като нямало, накарали св. С. Г. да отиде да им купи. Последният се съгласил и излязъл, за да предотврати понататъшен конфликт.

Така в жилището останали св.Р., св.К. и подс. Н.. В даден момент между св. К. и св. Р. възникнал конфликт, при който св.

К. ударил св. Р. с телефон по главата и я разкървавил.

Последната, под претекст, че отива да се измие в банята, се обадила на св.С. Г. и му казала да подаде сигнал в полицията.

След което, по подадения сигнал, на място в жилището на св. Р. пристигнали св. Г. и св. К. - служители на 07 РУ СДВР.

Св. К., пред полицаите, демонстрирал агресивно и непристойно поведение, което наложило на място да дойде втори екип от 07 РУ СДВР в състав св. Д. и св. Б.. След тяхното пристигане, св. К. К. бил задържан и отведен в 07 РУ СДВР. Въззивния съд намира, че за да установи горната фактическа обстановка, първоинстанционния съдия много внимателно е анализирал и съпоставил свидетелските показания, изяснил е противоречията в тях както и причините за тези противоречия /основно наличието на по-специални и близки отношения между св. Р. от една страна и подс. Н. и св. К. от друга, приятелските отношения между последните двама, както и съжителството на св. Р. със св.Г., които в някаква степен са направили всички тях заинтересовани/ и е обосновал много ясно показанията на кои свидетели и относно кои твърдени от тях факти и обстоятелства приема за достоверни и защо. Анализирал е и внимателно е съпоставил с другия доказателствен материал и обясненията на подсъдимия, като изрично е посочил относно какво и защо ги приема за недостоверни. При анализа на гласните доказателства, СРС е установил две групи свидетели: присъствалите на съставомерното поведение - св. Р., св. К. и св. Г. и тези, възприели обстановката след деянието и придобили опосредени впечатления от сведенията на участниците в събитията - св. Г., св. К., св. Д. и св. Б.. В този смисъл, неоснователни са възраженията на защитата, че противоречията в показанията на свидетелите, които не са „очевидци“, не са протълкувани от СРС в полза на подсъдимия, както и, че съдът не е анализирал дадените от последния обяснения в съдебно заседание, а се е позовал единствено на противоречивите показания на пострадалата.

Деянието на подс. Н. правилно е било квалифицирано като престъпление по чл. 170, ал.2, вр. с ал.1 НК.

Въззивния съд подкрепя изводите на първата инстанция, че: От обективна страна, предмет на процесното деяние е чуждо за дееца жилище, тъй като в процесния апартамент са живеели св.Р., малолетната й дъщеря и св. Г.. Подс. Н., към момента на деянието, не е имал правно основание да пребивава в жилището и в този смисъл е правилен изводът на СРС, че е ирелевантно, че в предишни периоди е влизал там със съгласие на св. Р.. В конкретния случай, подсъдимият не е бил допуснат от св. Р. в жилището й доброволно, а е влязъл със сила – сложил е крака си между касата и крилото на вратата с цел да не бъде затворена и издърпал извън апартамента й св.Р. и с тези си действия е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.170 НК. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.170, ал.1 НК е двуактно – първият, улесняващ акт е силата, която в процесния случай виждаме, че е упражнил подс.Н. и вторият акт е проникването в чуждото жилище, което е и направил подсъдимият.

Налице е и квалифициращият признак на чл. 170, ал. 2, пр.1 от НК - нощем, доколкото това е станало около 00: 30ч.

От субективна страна, подсъдимият е действал при форма на вината - пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния и противоправен характер на деянието се, тъй като е било очевидно, че св. Р. не го пуска доброволно да влезе в жилището й, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

СГС се солидаризира и с извода на СРС, че е неоснователно твърдението на подсъдимия, че не е налице насилствено влизане, понеже подс. Н. и св. К. са били поканени от св. Р. да влязат в жилището й, тъй като последното е опровергано, както от начина на проникване в апартамента, така и от последващите действия на подсъдимия.

Правилен е и извода на първата инстанция относно причините и условията за извършване на деянието от подс.Н., определени като „незачитане на законния ред в страната и в частност на неприкосновеността на жилището и прекомерната употреба на алкохол, несъобразена със собствените възможността“.

Въззивния съд счита и, че определеното на подс. Н. наказание правилно е индивидуализирано от СРС.

За престъплението чл. 170, ал. 2 от НК се предвижда наказание от една до пет години „Лишаване от свобода“.

При определяне на вида и размера на наказанието, първоинсотнционния съд е отчел всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства.

Правилно СРС е приел, за смекчаващи отговорността обстоятелства необременото съдебно минало на подс. Н. (тъй като последният е реабилитиран, а смисълът на института „реабилитация“ е да заличи всички последици от осъждането), както и относително продължителния период от време, в който е осъществено досъдебното производство, без делото да представлява фактическа и правна сложност, а за отегчаващо - извършването на престъплението в пияно състояние.

При така установеното и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, СРС напълно законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което въззивния съд намира за правилно индивидуализирано.

СГС подкрепя и извода на първата инстанция, че за поправянето на подсъдимия Н. не е необходимо, определеното му наказание да се изтърпи ефективно, поради което и съвсем резонно СРС, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил изтърпяването му за срок от 3 години.

Признаването на подс. Н. за виновен закономерно е предпоставило и осъждането му да понесе разноските по делото / сумата от 50 лв., представляваща разноски в съдебното производство/.

В обобщение, обосновано установените от първата инстанция факти, последвани от правилно приложение на материалния закон и правилно индивидуализирано наказание, налагат обжалваната присъда да бъде потвърдена в цялост, поради което и в съответствие с чл. 338 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав: