Решение № 445 от 30.10.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 160/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл.74 от ТЗ, предявен от Х. Г. И., ЕГН ••••••••••, с адрес •••••, против „МИПС - ИНВЕСТМЪНТ" АД, ЕИК 103584675, със седалище гр.Варна, за отмяна като незаконосъобразно решението по т.1 от дневния ред, взето на проведеното на 25.03.2024 г. от 17 часа Общо събрание на акционерите на „МИПС - ИНВЕСТМЪНТ"АД, ЕИК 103584675, с което е избран за контрольор Г.Д.А.. Твърди се, че ищецът е акционер в ответното дружество и в това си качество е отправил искане за свикване на ОСА на дружеството с предложен дневен ред. На проведеното на 25.03.2024г. ОСА било взето решение да бъде избран за контрольор Г.Д.А., което според ищеца противоречи на изискванията за избор на контрольор съгласно чл.251а от ТЗ, доколкото избраното лице не е регистриран експерт – счетоводител.

В писмения си отговор, депозиран по делото, ответното дружество оспорва иска, като излага, че при провеждането на процесното ОСА не са извършени нарушения на императивни законови разпоредби, тъй като съгласно приложимата разпоредба на чл. 251а, ал.1 от ТЗ не е предвидено изискване контрольорът да е регистриран експерт – счетоводител. Сочи се, че в случая не е налице хипотезата на чл. 251а, ал.2 от ТЗ, при която е приложима разпоредбата на чл.139, ал.1 от Наредба №1 от 14.02.2007г.

С депозирана в срока по чл.372, ал.1 ГПК допълнителна искова молба, ищецът изразява становище по развитите в отговора доводи. Поддържа изложеното в исковата молба становище за незаконосъобразност на атакуваното решение поради несъответствие на изискванията за назначаване на контрольор.

С депозиран отговор на допълнителната искова молба ответното дружество поддържа изложеното в отговора исковата молба становище, че не е налице нормативно установено изискване относно квалификацията или статута на контрольора, избран от ОСА.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните счита за установено следното от фактическа страна:

От извършената служебна справка по партидата на „Мипс Инвестмънт“ АД в ТРег. се установява, че на 20.02.2024г. е обявена Покана за свикване на редовно общо събрание на акционерите на 25.03.2024г., от 17: 00ч., на б••••••, при следния дневен ред:

1. Вземане на решение за назначаване на контрольор, който да провери годишния финансов отчет на дружеството за 2023 г. 2. Вземане на решение на прекратяване дейността на дружеството и открИ.е на производство по ликвидация.

1. Вземане на решение за промяна устава на дружеството съобразно промяната в адреса на управление.

1. Вземане на решение за освобождаване на избрания на проведеното на 22 09.2023г. общо събрание на акционерите одитор, който да провери и завери ГФО на „Мипс Инвестмънт“ АД за 2023 г и приложенията към него - Б.А.К., регистриран одитор № 0644.

1. Вземане на решение за избор на одитор, който да провери и завери ГФО на „Мипс Инвестмънт“ АД за 2023г. и приложенията към него.

Представено е по делото временно удостоверение за притежаваните от ищеца 1060 обикновени поименни акции, представляващи 106000 лева от капитала на „Мипс Инвестмънт“ АД.

Представени са протокол от заседание на съвета на директорите на „Мипс Инвестмънт“ АД от 14.02.2024г. и покана до акционерите за свикване на общо събрание на 25.03.2014г. в 17.00 часа в •••••, б••••••.

Представен е като доказателство по делото Протокол от ОС от 25.03.2014г., от който се установява, че за участие в ОС на 25.03.2014г. са се явили лицата П. Г. С., С. Г. С., М.Д.М. и адв. И. А., в качеството на пълномощник на Х. Г. И.. В списъка на акционерите, представени за участие в ОС на 18.02.2018г., са вписани П. Г. С., С. Г. С. „Трансмейкърс“ ЕООД, представлявано от управителя М.Д.М., и Х. Г. И., чрез адв. И. А.. Видно от представения протокол, на проведеното на 25.03.2014г. събрание са взети следните решения: по т. 1 от дневния ред е избран и назначен за контрольор на „Мипс Инвестмънт“ АД, който да провери ГФО на дружеството за 2023г., лицето Г.Д.А.; по т. 2 – отхвърлено е предложението за прекратяване на дейността на „Мипс Инвестмънт“ АД и за открИ.е на производство по ликвидация; по т. 3 – променя устава на дружеството по отношение на адреса на управление, както следва: гр.Варна, б••••••; по т.4 – освобождава избрания на проведеното на 22.09.2023г. общо събрание на акционерите одитор, който да провери и завери ГФО на „Мипс Инвестмънт“ АД за 2023г. и приложенията към него – Б.А.К., регистриран одитор №064; по т.5 – избира за одитор, който да завери ГФО за 2023г. и приложенията към него С.П. – регистриран одитор 0614/2005г.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, който съдът преценява за допустим като предявен от активно легитимирана страна и с оглед спазването на предвидения в ал.2 на същата разпоредба 14-дневен преклузивен срок, доколкото е предявен на датата, следваща провеждане на процесното ОСА. Оспорването на конкретните решения се явява допустимо и с оглед постановките на ТР № 1/6.12.2002г. на ВКС по т.д.№ 2/2012г. на ОСТК, в което изрично е посочено, че всички решения на общото събрание, независимо от това дали подлежат на вписване в ТР, могат да бъдат атакувани по реда на чл.74 от ТЗ, когато противоречат на повелителни норми на закона или учредителния акт и искът е предявен в преклузивния срок.

С оглед основателност на предявената претенция, ищецът по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства - качеството си на съдружник в ответното дружество към момента на вземане на атакуваните решения, както и момента на узнаване на решението и предявяването на иска в предвидения преклузивен срок. В случай на установяване на тези факти ответникът следва да докаже законосъобразното провеждане на ОС при спазване разпоредбите на ТЗ и устава, вкл. спазване на всички предвидени в закона и устава изисквания към подготовката и провеждането на ОСА, тоест провеждане на общото събрание при надлежно обезпечаване участието на всички акционери, чрез редовното им призоваване и при предварително обявения дневен ред, както и вземане на обжалваните решения при изискуемите от закона и устава изисквания, в това число и за кворум и мнозинство.

Видно от представеното по делото временно удостоверение №4 Х. Г. И. притежава 1060 броя акции на приносител по 100 лева всяка, на обща стойност 106 000 лева, които представляват 10% от капитала на "МИПС- ИНВЕСТМЪНТ" АД.

По предявения конститутивен иск съдът се произнася по въведените с исковата молба твърдения за пороци на взетите решения, водещи до тяхната незаконосъобразност, като в тежест на ответника е да докаже юридическите факти, от осъществяването на които следва процесуалната материалната законосъобразност на взетите от общото събраните на дружеството решения. Преценката за материалната и процесуална законосъобразност на решенията на Общото събрание се прави към момента на вземането им, като константната съдебна практика приема за недопустим съдебния контрол относно тяхната целесъобразност.

Релевираните в исковата молба основания за отмяна на взетото решение по т.1 от ОС, проведено на 25.03.2014г., се базират на твърдения за противоречие на задължителните изисквания за избор и назначаване на контрольор, доколкото лицето Г.Д.А. не е регистриран одитор съобразно разпоредбата на чл.251а, ал.2 от ТЗ.

От извършената служебна справка безспорно се установява, че по партидата на ответното дружество в ТРег. на 14.02.2024г. е обявена Покана за свикване на редовно общо събрание на акционерите на 25.03.2014г., на адреса на управление на дружеството. Съдържанието на поканата и начинът на уведомяване на акционерите съответстват на предвидените в разпоредбата на чл. 223, ал. 3, 4 и 5 ТЗ изисквания.

Видно от текста на поканата писмените материали за събранието по чл. 224, ал.1 от ТЗ и предложенията на акционерите, поискали свикване на ОСА, за решения по отделни въпроси от дневния ред, са на разположение на акционерите на адрес •••••, ••••, адвокатска кантора на адвокат М. Д. Ц.. Спорният въпрос е дали съществува задължително изискване контрольорът да бъде регистриран одитор и съответно дали изборът на лицето на Г.А. е незаконосъобразен поради неспазване на това изискване.

Действително съгласно чл. 139 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за контрольор, проверител и регистриран одитор, назначаван от длъжностното лице по регистрацията, може да бъде утвърдено лице, вписано в регистъра на регистрираните одитори към Института на дипломираните експерт- счетоводители.

Същевременно обаче приложимата разпоредба на чл.251а, ал.2 от ТЗ не предвижда задължително изискване контрольорът да е регистриран одитор, всъщност изобщо няма изискване към професионалната подготовка на контрольора. Според възложените на контрольора функции той извършва проверка, а не независим финансов одит като съвкупност от необходими и взаимосвързани процедури по смисъла и в обхвата на чл.3 от ЗНФОИСУ, поради което липсва основание да се приложи по аналогия изискването на чл. 139 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. Видно от протокола на ОС по т.5 е взето решение за избор на регистриран одитор, който да извърши финансов одит на ГФО за 2023г.

При липсата на изрично законово изискване изборът на конкретно лице, вкл. и неговото образование и професионална подготовка, следва да се приеме за въпрос на целесъобразност и преценка от върховния колективен орган, който в конкретното ОС е бил сезиран с две кандидатури за контрольор и е избран този, за когото са гласували по-голяма част от акционерите. Целесъобразността на приетото решение не подлежи на съдебен контрол.

По изложените съображения следва да се приеме, че при вземане на оспорваното решение на ОС не са констатирани нарушения на императивните изисквания на закона, поради което предявеният иск за отмяна на приетото от ОС на 25.03.2014г. решение по т.1 се явява неоснователен.

С оглед изхода на спора на ответната страна се следват разноски съобразно направеното искане и представените доказателства за адв.възнаграждение в размер на 1250 лв. Възражението за прекомерност се преценява като неоснователно с оглед съответствието на претендирания размер с минималния размер по чл.7, т.10 от Наредба №1/2004г.

По изложените съображения, съдът