Решение № 136 от 10.12.2020 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 691/2020 г.

Производство по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК. Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба /неправилно озаглавена като частна такава/ на адвокат М.И. от АК- Плевен като служебен защитник на осъдения А. Р. М. от с.•••, обл.Плевен, ЕГН •••••••••• против Определение № 260009 от 31.08.2020г., постановено по ЧНД № 1505/2020г. по описа на РС – Плевен, VII-ми н.с., с което е извършено на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК групиране на наложените му наказания по НОХД № 1354/2020г. и НОХД № 1392/2020г., двете по описа на РС-Плевен като е определено наказание пробация за срок от осем месеца при задължителните пробационни мерки, извършено е приспадане на фактически търпяното наказание на основание чл.25, ал.2 от НК и е постановено увеличение на определеното общо най-тежко наказание на основание чл.24 от НК с четири месеца като осъдения изтърпи едно общо най-тежко и увеличено наказание пробация за срок от една година при задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Във въззивната жалба се изразява недоволство от активацията на чл.24 от НК като се навеждат доводи за нейната несправедливост и възможност да бъдат постигнати целите по чл.36 от НК без прилагане на допълнителна наказателна репресия извън установената с горецитираните съдебни актове. В съдебно заседание служебният защитник поддържа жалбата и изложените в нея доводи като моли съда за отмяна на атакуваното определение в частта, в която е увеличено групираното наказание на осъдения А.М.. Осъденият А. Р. М. от с.•••, обл.Плевен редовно призован не се явява и не ангажира лично становище по предмета на делото. Процесуалният представител на ОП-Плевен намира жалбата за неоснователна, а определението на РС-Плевен за екзактно мотивирано със съдебното минало на осъдения Младенов и необходимостта от постигане на целите на индивидуалната превенция. Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, и доводите на страните, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения. РС-Плевен постановил атакуваното определение по чл.306, ал.1, т.1 от НПК в състав съдия и двама съдебни заседатели. Съдът се е произнесъл по НОХД № 1392/2020г. по описа на РС-Плевен еднолично, което определя заключението на настоящия съдебен състав, че атакуваното определение за групиране на наложените наказания на осъдения А.М. е постановено от незаконен съдебен състав, т.е. състав различен от посочения от закона. Съгласно разпоредбата на чл.39 от НПК компетентен да определи общо най-тежко наказание е съдът постановил присъдата, която последна е влязла в сила.В случая РС-Плевен е следвало да разгледа делото не в съдебен състав, а еднолично, без участието на съдебни заседатели. Разпоредбата на чл.39, ал.1 от НК е императивна и тя не може да бъде променяна от съда като константното разбиране на практиката е, че тази подсъдност има приоритет и пред родовата подсъдност по чл.38 от НПК и се интегрира с постулата, че именно съдът, постановил последната влязла в сила присъда, разполага с най-пълни данни за личността на подсъдимия и съдебното му минало.В този аспект са Тълкувателно решение № 3/16.11.2009г. на ВКС по т.д. № 3/2009г. на ОСНК, съдия П.П., Тълкувателно решение № 14/30.04.1987г. по н.д. № 6/87г. на ОСНК и т.н. Атакуваното определение е постановено от незаконен състав, което представлява абсолютно процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 във връзка с ал.1, т.2 от НПК.ВКС е имал възможността нееднократно да заяви, че незаконен е всеки състав, който е различен от този, предвиден от процесуалните норми действащи към момента на разглеждане на делото като отклонението от този процесуален стандарт ограничава правото на справедлив съдебен процес – виж в този смисъл Решение № 209/16.05.2013г. на ВКС по н.д. № 610/2013г., II н.о., НК, съдия Л.М..Или иначе казано като е разгледал делото в състав различен от изискванията на закона, т.е в състав вместо еднолично, РС- Плевен е допуснал флагрантно нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдия при същия съд. Липсата на оплакване от страните не освобождава съда от задължението служебно да следи произнасянето по делата от законен съдебен състав.Това задължение е императивно и според константната съдебна практика допуснатото процесуално нарушение е неотстранимо от въззивния съд, но може да бъде преодоляно при новото разглеждане на делото от първата инстанция.В този смисъл са Решение № 251/10.05.2011г. на ВКС по к.н.д. № 1426/2011г., ІІ н.о. на ВКС, Решение № 144/10.04.2009г. на ВКС по к.н.д. № 33/2009г., І н.о. на ВКС и други. Развитите пред въззивния съд доводи от служебния защитник на въззивния жалбоподател следва да се съобразят от първостепенния съд, ако са основателни, т.к. е невъзможно на този етап контролиращия състав да взема отношение по тях. По изложените съображения и на основание чл.334, т.1, вр.чл.335, ал.2 вр. с чл.348 ал.3, т.3 вр. с ал.1, т.2 от НПК, Плевенски окръжен съд