Решение № 2319 от 12.12.2025 г. на Административен съд - Сливен по дело № 353/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба, подадена от Р. В. К. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. С., [жк], вх...., ет...., ап...., против Решение № 1012-19-19#1 от 23.05.2025 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ – Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 2113-19-1416#34 от 08.04.2025 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Сливен, в частта, с която му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. В жалбата си оспорващият твърди, че оспореното решение е неправилно. Излага съображения, че: административният орган е тълкувал и приложил закона противно на приложимата нормативна уредба; установено е, че за периода от 01.12.2020 г. до 08.10.2024 г. оспорващият е работил във „ВИК СТРОЙ - В” ЕООД - Сливен на д. „к.” и е полагал труд от втора категория по Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, за което се позовава на чл. 2, т. 41 от НКТП и на чл. 9, ал. 48 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП; административният орган неправилно се е позовал на чл. 198о, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/; в ал. 6 на чл. 198о от ЗВ са уредени изключенията, в чийто предметен обхват попада и дейността на дружеството-работодател на осигуреното лице; за да извършва тази дейност, дружество „ВИК СТРОЙ - В” ЕООД не е необходимо да има сключен договор с основния за обособената територия ВиК оператор; административният орган е приложил селективно критериите за категоризацията на труда на работниците при пенсиониране в зависимост от това къде е положен трудът, а не какво е неговото естество. Моли оспореното решение и разпореждане да бъдат отменени. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В представени по делото писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения административен акт. Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление – Вх. № 2113-19-1416 от 09.10.2024 г. по описа на ТП на НОИ - Сливен, оспорващият К. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО. С Разпореждане № 2113-19-1416#23 от 30.01.2025 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, производството по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряно до приключване на проверката от контролен орган при ТП на НОИ - Сливен. Извършена е проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „ВИК СТРОЙ-В” ЕООД, за което е съставен Констативен протокол № КП-5-19-01862498 от 26.02.2025 г. на Контролен орган при ТП на НОИ – Сливен. С Разпореждане № 2113-19-1416#34 от 08.04.2025 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Сливен, е възобновено производството по заявление Вх. № 2113-19-1416 от 09.10.2024 г. и на оспорващия е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, като длъжностното лице е приело, че: няма основание да зачете категория труд, различна от трета, за периода от 01.12.2020 г. до 09.10.2024 г.; към 09.10.2024 г. е зачетен осигурителен стаж на лицето, както следва: от втора категория труд - 11 години 11 месеца и 25 дни, и от трета категория труд - 27 години 1 месец и 25 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, в размер на 42 години, 1 месец и 19 дни; заявителят не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, а именно - няма осигурителен стаж от 15 години при условията на втора категория труд. Разпореждането, в частта, с която на К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, е обжалвано от К. по административен ред в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО. С Решение № 1012-19-19#1 от 23.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е издадено от Е. Е.-С. – г. с. в О. „А.“ при ТП на НОИ – Сливен. Със Заповед № 4471 от 25.11.2024 г. на Подуправителя на НОИ, е възложено на С. Д. С. – з. д. Н. на О. „А.“, ТП на НОИ – Сливен, да и. з. и на н. д. Д. на ТП на НОИ – Сливен, считано от 02.12.2024 г. до назначаването на служител на н. д., но за не повече от 6 месеца. Със Заповед № 1015-19-201 от 05.12.2024 г. на С. С. – и. д. Д. на ТП на НОИ – Сливен, Е. П. Е.-С. – г. с. в О. „А.“ при ТП на НОИ – Сливен, е определена да з. Д. на ТП на НОИ – Сливен, в качеството му на административен орган при негово отсъствие поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост, и да подписва За Директор на ТП на НОИ – Сливен решенията по чл. 117, ал. 3 от КСО. Със Заповед № 14205 от 22.05.2025 г. на Управителя на НОИ, на С. Д. С. е разрешено да ползва платен годишен отпуск на 23.05.2025 г. За да постанови оспореното решение, административният орган, след като е извършил анализ на събраните по преписката доказателства и на относимите за случая разпоредби, е счел, че: осигурителят „ВИК СТРОЙ-В” ЕООД не е упражнявал дейност по текущо обслужване на подземни селищни канализационни системи и съоръжения за отпадни води; оспорващият не е осъществявал дейност по смисъла на чл. 2, т. 41 от НКТП, а именно не е извършвал труд като к. за текущо обслужване на подземни селищни канализационни системи и съоръжения за отпадни води; както услугите по доставяне и пречистване на води за питейно-битово цели, за обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски характер, така и дейностите по пречистване и отвеждане на отпадъчни води, не представляват по своята същност текущо обслужване на подземни селищни канализационни системи и съоръжения за отпадни води. Административният орган е приел, че оспореното разпореждане е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ – Сливен, е съобщено на оспорващия на 30.05.2025 г., а жалбата срещу него е входирана в деловодството на административния орган на 05.06.2025 г. Основният спорен въпрос между страните е за каква категория труд – втора или трета категория, следва да се зачете осигурителният стаж на оспорващия за периода от 01.12.2020 г. до 09.10.2024 г. на длъжност „к./п. на к. за о. в.“ във „ВИК СТРОЙ-В” ЕООД – гр. Сливен. Между страните не е спорно, че за оспорващия за горепосочения период са внесени осигурителни вноски за ДОО в размер, който съответства на втора категория труд. Във връзка с основния спорен въпрос между страните, в административната преписка се съдържат документи, от които е видно следното: В Удостоверение Изх. № 1 от 22.11.2024 г. по описа на „ВИК СТРОЙ-В” ЕООД – гр. Сливен /Обр. УП-3/, е отразено, че Р. В. К. е заемал д. „к./п. на к. за о. в.“ в дружеството за периода от 01.12.2020 г. до 22.11.2024 г. - 3 години, 11 месеца и 21 дни, като е предложено стажът да бъде зачетен от втора категория, на основание т. 41 от НКТП. Видно от Трудов договор № 2 от 01.12.2020 г., сключен между „ВИК СТРОЙ-В” ЕООД – гр. Сливен /работодател/ и Р. В. К. /работник/служител/, работодателят е възложил, а работникът/служителят е приел да изпълнява длъжността: к., съобразно изискванията на длъжностната характеристика. В Длъжностната характеристика на длъжността: к., утвърдена от управителя на „ВИК СТРОЙ-В” ЕООД – гр. Сливен, вписаните основни длъжностни задължения са: отстранява аварии по канализационната мрежа; участва при отпушването и ремонтирането на канали, сградни канализационни отклонения и преливници и изграждането на нови; извършва ремонти в ограничени пространства, канализационни шахти, колектори, камери, преливници; участва при продухването на връзки на дъждовни отоци посредством техника под налягане; изпомпва отпадни води чрез специализирана каналопочистваща техника или помпа за отпадни води; отпушва ръчно или с прости приспособления канали, канални отклонения, дъждовни шахти, дъждовни подземни канали, улични канали и др.; монтира канализационни тръби за отвеждане на отпадни води от съоръжения към водопровод или пречиствателно съоръжение; извършва проверки по състоянието на съоръженията на канализационната мрежа и отстранява проблеми; извършва и други рутинни дейности ръчно или с помощта на най-прости инструменти и механизми със значително физическо усилие. В Декларация от оспорващия от 30.12.2024 г. е посочено, че основните му задължения във „ВИК СТРОЙ-В” ЕООД са о. на к. със специализирана к. техника, изпомпване на о. води и отстраняване на аварии по канализационни мрежи. В Декларация от управителя на „ВИК СТРОЙ-В” ЕООД – гр. Сливен, от 30.12.2024 г., е посочено, че основната дейност на фирмата е поддръжка и отпушване на вътрешносградни канали и външни улични канализации, източване на септични ями, изграждане и поддръжка на вътрешни и външни ВиК инсталации. От управителя на дружеството са представени фактури с доставчик „ВИК СТРОЙ-В” ЕООД – гр. Сливен, както следва: Фактура № 0000000345 от 12.01.2024 г. – за отпушване на канали; Фактура № 0000000346 от 15.01.2024 г. – за отпушване на гл. канал за решетка СБМ; Фактура № 0000000459 от 12.11.2024 г. – за отпушване на шахти и тръби; Фактура № 0000000465 от 04.12.2024 г. – за отпушване на тоалетна, на писоар и на подов сифон; Фактура № 0000000466 от 04.12.2024 г. – за оглед; Фактура № 0000000467 от 04.12.2024 г. – за отпушване на главна канализация в подземие пароцентрала; Фактура № 0000000468 от 05.12.2024 г. – за посещение извън график, почистване на вътр. канал, почистване на външен канал и отпушване на гърне; Фактура № 0000000471 от 11.12.2024 г. – за отпушване на канали; Фактура № 0000000472 от 20.12.2024 г. – за отпушване на дъждовни шахти, транспорт и източване. Видно от т. 5.3 (а) от Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги № АС-01-00017 от 26.02.2016 г., сключен между „Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, гр. Сливен /“АВиК“/, и „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, гр. Сливен /оператор/, операторът има право да възлага на трети лица изпълнението на задълженията си по договора, с изключение на дейностите по чл. 198о, ал. 1 от ЗВ. Видно от Договор № РД-04-6671 от 19.12.2022 г., сключен между „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД – гр. Сливен /оператор/, и „ВиК Строй-В” ЕООД – гр. Сливен /потребител/, предметът на договора е предоставяне на В и К услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, които потребителят извозва в канализационната система на оператора от обект: почистване на септични ями. За изясняване на основния спорен въпрос, по делото е назначена, изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П. Й. С. с в. и. о., със с. „И. на т.“. Вещото лице дава заключение, че: За периода от 01.12.2020 г. до 08.10.2024 г. оспорващият не е изпълнявал дейности, които могат да бъдат определени като дейности от II-ра категория труд; Оспорващият, в качеството му на осигурено лице във „ВИК СТРОЙ-В” ЕООД, не е осъществявал текущо обслужване на подземни селищни канализационни системи и съоръжения за отпадни води; Размерът на общия осигурителен стаж на оспорващия, превърнат към III категория труд, съобразно разпоредбата на чл. 104 от КСО, е 42 години, 1 месец, 19 дни; Сборът от осигурителния стаж и възраст на оспорващия по чл. 69б, ал. 2 от КСО е 101 точки /Осигурителен стаж 42 години 1 месец и 19 дни + 5... години 2 месеца и 1 ден н. в./; Лицето няма 15 години труд, положен при условията на втора категория; „ВиК – Сливен“ ООД - гр. Сливен единствено може да осъществява текущо обслужване на подземни селищни канализационни системи и съоръжения за отпадни води на територията на област Сливен; Не е възможно работник в предприятие, различно от „В и К – Сливен“ ООД - гр. Сливен, да осъществява текущо обслужване на подземни селищни системи и съоръжения за отпадни води на територията на област Сливен през периода от 01.12.2020 г. до 08.10.2024 г.; естеството и характера на труда, както и функциите, които осъществява оспорващият, съгласно трудовата характеристика, независимо от работодателя, при който се изпълняват, не отговарят на критериите за втора категория труд по смисъла на чл. 2, т. 41 от НКТП. Съдът възприема заключението на вещото лице, като изготвено компетентно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – 09.10.2024 г., оспорващият е на в. 5... години 2 месеца и 1 ден. Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган. Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1 от КСО, по жалбите срещу разпореждания за отказ за отпускане на пенсии се произнася ръководителят на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В разглеждания случай оспореното решение е издадено от служител в отдел при ТП на НОИ – Сливен, при условията на заместване. По делото са представени доказателства за обективната невъзможност на титуляра на правомощието – Директора на ТП на НОИ – Сливен, да изпълнява функциите си /ползване на разрешен платен отпуск за деня, в който е издаден оспореният акт/, и за надлежно упълномощаване при условията на заместване на длъжностното лице, подписало оспорения акт /изрична писмена заповед за заместване/, от което следва че актът е издаден при наличие на компетентност. Спазена е установената от закона форма – оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В оспорения акт е описана приетата за установена от административния орган фактическа обстановка, посочени са доказателствата, въз основа на които са установени фактите, цитирани са правните норми, послужили като основание за постановяване на административното решение. Същото съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издавайки акта си, административният орган е приложил правилно материалния закон и е действал в съответствие с целта на закона. Осигурителният стаж на оспорващия за периода от 01.12.2020 г. до 09.10.2024 г. правилно е зачетен от административния орган от трета категория труд. Твърденията на оспорващия, че през този период е полагал труд от втора категория, са неоснователни. Съгласно чл. 2, т. 41 от НКТП, от втора категория при пенсиониране е трудът на каналджии за текущо обслужване на подземни селищни канализационни системи и съоръжения за отпадни води. В чл. 9, ал. 1 във връзка с ал. 48 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП е предвидено, че от втора категория е трудът, положен на длъжности, обхванати с чл. 2, т. 41 от НКТП - к., обслужващи подземни селищни канализационни съоръжения, подземни съоръжения за отпадни води. Следователно, за да бъде определен трудът на оспорващия К. през спорния период – периода от 01.12.2020 г. до 09.10.2024 г., като труд от втора категория, следва същият да е изпълнявал труд на к., обслужващ подземни селищни канализационни системи и съоръжения за о. води. В действащото законодателство липсва легална дефиниция на подземни селищни канализационни системи и съоръжения за отпадни води. Но определението за същите може да се извлече от разпоредби, които са свързани с регулирането на отпадъчните води. Съгласно § 1, т. 33 от ДР на ЗВ, „канализационна система“ е съвкупност от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите, пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект. Съгласно § 1, т. 83 от ДР на ЗВ, „канализационна мрежа“ е елемент на канализационната система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за отвеждане на отпадъчните води от потребителите до канализационните колектори извън урбанизираните територии. Съгласно § 1, т. 7 от ДР на Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, „Канализационна система“ е съвкупност от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите, пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 9 от 23.09.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи, „Водоснабдителни и канализационни системи“ са мрежите, арматурите и съоръженията за водовземане, събиране, резервиране, отвеждане, изпомпване, пречистване, дезинфекция, транспортиране и разпределение съответно на питейни или отпадъчни (вкл. дъждовни) води. От горецитираните дефинитивни разпоредби следва, че канализационна система и съоръжение за отпадни води е съвкупност от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите, пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект. Следователно, трудът от втора категория по чл. 2, т. 41 от НКТП, е трудът на к., извършващ дейности по текущо обслужване на канализационни системи и съоръжения по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗВ, които системи и съоръжения да са подземни и да са селищни. По делото не се събраха доказателства оспорващият да е изпълнявал такива дейности през спорния период. Вписаните основни длъжностни задължения в длъжностната характеристика на д.: к., утвърдена от управителя на „ВИК СТРОЙ-В” ЕООД – гр. Сливен, са относими към дейности по обслужване на канализационна мрежа, която е само един от елементите на канализационната система, съобразно горецитираните дефинитивни разпоредби. В подкрепа на този извод е декларацията на оспорващия от 30.12.2024 г., в която същият е декларирал, че основните му задължения във „ВИК СТРОЙ-В” ЕООД са о. на канали със специализирана каналопочистваща техника, изпомпване на о. води и отстраняване на аварии по канализационни мрежи. В подкрепа на този извод е и видът на фактурираните услуги с доставчик „ВИК СТРОЙ-В” ЕООД – гр. Сливен, вписан в представените от управителя на дружеството фактури, а именно: услуги по отпушване и почистване на канали, по отпушване на шахти, на тръби, на тоалетни. Извод за обслужване на подземни селищни канализационни системи и съоръжения не може да се извлече и от представения по делото Договор № РД-04-6671 от 19.12.2022 г., сключен между „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД – гр. Сливен и „ВиК Строй-В” ЕООД – гр. Сливен, съобразно предметът на който „ВиК Строй-В” ЕООД извозва в канализационната система на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД – гр. Сливен, отпадъчни води от обект: почистване на септични ями. Не се споделя тезата на оспорващия, че дейността на дружеството-работодател на осигуреното лице, попада в обхвата на чл. 198о, ал. 6 от ЗВ. Съгласно тази разпоредба, търговците, държавните или общинските предприятия - юридически лица, които извършват услуги по доставяне и пречистване на води за питейно-битови цели, за обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски характер или дейности по пречистване и отвеждане на отпадъчни води и не обслужват цялата обособена територия, а отделни потребители, осъществяват тези услуги съгласно изискванията на този закон и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като по отношение на тези потребители те се смятат за В и К оператори. Липсват представени по делото доказателства дружеството - работодател на осигуреното лице, да е сключило договор и да е извършвало услуги по доставяне и пречистване на води, както и липсват доказателства дружеството да е сключило договор и да е извършвало дейности по пречистване и отвеждане на отпадъчни води. От гореизложеното следва, че през спорния период оспорващият не е полагал труд от втора категория, и с оглед разпоредбата на чл. 3 от НКТП трудът му през този период следва да бъде зачетен от трета категория. По изложените съображения, осигурителният стаж на оспорващия за периода от 01.12.2020 г. до 09.10.2024 г. правилно е зачетен от административния орган от трета категория труд. Относно останалите периоди и длъжности от осигурителния стаж на оспорващия не е налице спор между страните. С оглед на установените по делото факти, включително и от заключението на вещото лице, и с оглед на гореизложените съображения, съдът приема, че към 09.10.2024 г. осигурителният стаж на оспорващия, положен при условията на втора категория труд, е 11 години 11 месеца и 25 дни, а осигурителният му стаж, положен при условията на трета категория труд, е 27 години 1 месец и 25 дни, или общият осигурителен стаж на оспорващия, превърнат към трета категория труд, съобразно правилото на чл. 104, ал. 2 от КСО, е в размер на 42 години, 1 месец и 19 дни. Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 18б, ал. 2, т. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от 01.01.2024 г. мъжете, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при навършена възраст 59 години и 2 месеца и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Следователно, посочената норма изисква кумулативно наличието на три предпоставки, като условие за придобиване на правото на пенсия: 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, минимална възраст – 59 години и 2 месеца, и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. За оспорващия К. не са налице всички, кумулативно предвидени в чл. 69б, ал. 2 от КСО условия за придобиване на правото на пенсия. По отношение на оспорващия са изпълнени единствено втората и третата предпоставки: към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 09.10.2024 г., оспорващият има н. 5... години 2 месеца и 1 ден – при изискуеми 59 години и 2 месеца, и сборът от осигурителен стаж и възраст е 101 точки – при изискуеми 100 точки. Но не е изпълнена първата кумулативно изискуема предпоставка: продължителност от 15 години работа при условията на втора категория труд. Следователно правилно е прието от административния орган, че оспорващият не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО – няма осигурителен стаж от 15 години при условията на втора категория труд. По изложените съображения, оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен