Решение № 1404 от 18.12.2024 г. на Административен съд - Силистра по дело № 288/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба срещу Решение № 29 от 13.05.2024 г., постановено по АНД № 139 / 2023 г. по описа на Районен съд – Тутракан, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-09 от 09.06.2023 г. на началника на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, санкциониращо касатора за извършено нарушение по чл. 18г, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите с глоба в размер на 500 (петстотин) лева. В касационната жалба са изтъкнати доводи за противоречие на постановеното решение с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че липсват доказателства, които потвърждават авторството и механизма на соченото нарушение и извършването на същото не е установено от обективна страна. По изложените съображения се моли за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. По делото е постъпила молба с вх. № 1751 от 26.11.2024 г. от процесуалния представител на жалбоподателя адв. С., с която се моли за гледане на делото в нейно отсъствие, поддържа се подадената жалба и се моли като последица от уважаването й да бъдат присъдени направените разноски по делото. Ответната страна Началник отдел „Рибарство и контрол-централен Дунав“-Русе, чрез становище с вх. № 1755 от 27.11.2024 г., подадено от процесуалния му представител гл.юриск. Ж., моли за потвърждаване на първоинстанционния акт и ангажира подробно становище по касационната жалба. Окръжна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на жалбата. Касационната инстанция извършва проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактическите установявания на въззивната инстанция, които се свежда до следното: На 26.04.2023 г., около 08: 42 ч., актосъставителят В. В. и свидетелят Р. К. - служители в сектор „Рибарство и контрол“ към отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ гр. Русе (заемащи длъжностите съответно главен инспектор и главен специалист), осъществявали проверка със служебна патрулна лодка във водите на р. Дунав в близост до брега при гр. Тутракан. При извършване на патрулната си дейност установили, че от борда на риболовен кораб с рег. № Тн 2012, намиращ се на GPS координати N 44.050215 E 26.605297, две лица, едното от които бил жалбоподателят А. К., осъществяват стопански риболов посредством найлонов мрежен риболовен уред, поставяйки го във водата. В момента, в който служителите на ИАРА били забелязани от риболовците, последните пуснали мрежата във водата. След проведен разговор на място, при който риболовците отрекли както мрежата да е тяхна, така и да са риболували, двете лодки, движещи се в непосредствена близост една до друга, се насочили към лодкостоянката, като служителите взели мрежата от водата и я поставили в своята лодка. След като акостирали на брега до лодкостоянката, служителите на ИАРА установили както параметрите на риболовната мрежа, така и че същата не била маркирана и вписана в удостоверението за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. След това актосъставителят съставил Акт № В 0031866, с който повдигнал обвинение на жалбоподателя за осъществено административно нарушение, изразяващо се в извършването на стопански риболов посредством мрежен риболовен уред без радина с дължина 80 м. и размер на окото 30 мм., който не бил маркиран и вписан в удостоверението. Деянието било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 18г, ал. 4 от ЗРА. Актът бил подписан както от св. Р. К., така и от жалбоподателя, който вписал „имам възражения“ и получил препис от АУАН. На 09.06.2023 г. АНО издал процесното НП № 18-09, с което на основание чл. 58а, ал.1 от ЗРА, за извършено административно нарушение по чл. 18г, ал.4 от ЗРА, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева.. За да установи обективната истина по фактическата обстановка съдът е събрал показанията на актосъставителя и свидетелите по съставяне на АУАН, Заповед № РД 09- 406/01.04.2022 г. на министъра на земеделието. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.18г, ал.4 от ЗРА с акт за установяване на административно нарушение № В 00866 от 26.04.2023 г. било поставено начало на административно-наказателното производство. Като санкционна разпоредба, както е посочено по-горе, била приложена тази по чл. 58а, ал.1 от ЗРА. Съдът е отчел, че в процесния случай не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са установени многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства. Така постановеното решение е правилно. Районният съд служебно е установил обективната фактическа обстановка, включваща всички правно-значими факти по повдигнатото обвинение-използване на мрежови риболовни уреди в обект по чл.3, ал.1 от ЗРА, представляващо стопански риболов с уреди, които не са вписани в удостоверението за право на извършване на стопански риболов в р.Дунав.Това изпълнително деяние попълва хипотезата на приложената санкционна разпоредба на чл.58а, ал.1 от ЗРА и приложената санкция е съответна на закона-глоба в размер от 500 лева. Неоснователно е възражението за неизясняване на обективната истина от страна на въззивната инстанция и съответно - -за липса на пълно описание на изпълнителното деяние в административно-наказателната преписка. Както бе споменато по-горе, за да установи обективната истина по фактическата обстановка, съдът е събрал и анализирал достатъчно на брой и по вид писмени и гласни доказателства-показанията на актосъставителя и свидетелите по съставяне на АУАН, Заповед № РД 09- 406/01.04.2022 г. на министъра на земеделието -относно.правомощието на контролните органи, констатациите по АУАН. Във връзка с гореизложеното се налага извода, че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което му е наложено административно наказание. В обобщение, настоящата инстанция споделя изводите, направени от въззивния съд, както за установеност и доказаност на нарушението, така и относно индивидуализацията на наказанието. Ето защо оспореното решение на РС – Тутракан не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК