Решение № 415 от 20.10.2015 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 1175/2015 г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Ловеч, 20. 10.201 5 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публично заседание на шести октомври през две хиляди и петна десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА

при секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1175 описа за 20 15 година и за да се произнесе, съобрази:

Б ързо производство по реда на чл. 310, ал.1 т.1, предложение второ във връзка с чл.316 от КТ:

Обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2, и 3 от КТ:

Постъпила е искова молба от Е.Ц.Ц. ••• с ЕГН – ••••••••••, против НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ЦВЕТАН ПЕТРОВ – ВЕЛКО - 1905” - с. Крушуна със седалище: с. с. Крушуна, общ./ обл. Ловеч, УЛ. „Петър Червенков” № 2, представлявано от КАМЕЛИЯ ГАЦОВА – Председател, ЕИК 000283491, с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и следващи от КТ с цена на иска: 2 484, 00 лева, по която се изтъква, че ищцата работела на длъжност "технически секретар" в Народно читалище "ЦВЕТАН П. ПЕТРОВ - Велко-1905г." - с.Крушуна, в периода от 27.04.2007г. до 17.05.2015г., по постоянен трудов договор с ответника на длъжност"технически секретар" и на 16.04.2015г. й било връчено писмено предизвестие за предстоящо прекратяване на трудовия й договор с ответника, на основание чл. 328, ал.1, т.З от КТ.На 17.05.2015г. й била връчена Заповед № 21 17.05.2015г. на Председателя на Народно читалище "ЦВЕТАН П. ПЕТРОВ – Велко - 1905г." - с.Крушуна за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 17.05.2015г., на основание чл. 328, ал.1, т.З от Кодекса на труда.В заповедта за освобождаването ми от работа като основание за прекратяване на трудовия договор текстово е записано: "закриване на щатната бройка технически читалищен секретар, съкращение, наложено от обстоятелствата и намаляване обема на дейността". Твърди, че заповедта за уволнението й е незаконосъобразна, тъй като:

1.В заповедта не е посочено кокнкретно правно основание за прекратяване на трудовия ми договор.В нея от една страна, като правно основание за прекратяване на трудовия договор е посочена разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.З от КТ - "при намаляване на обема на работата", словесно обаче се сочат други правни основания за прекратяване на трудовия договор с нея, а именно - закриване на щатната бройка технически читалищен секретар, съкращение, наложено от обстоятелствата, което представлява друго по вид основание, регламентирано в друга законова разпоредба, а именно чл. 328, ал.1, т.2 от КТ.Т.е. според нея в заповедта са посочени две различни правни основания, без да е конкретизирано с излагане на фактически обстоятелства, кое е действителното правно основание за прекратяване на трудовия договор, което лишава заповедта от задължителен реквизит- посочено конкретно правно основание за прекратяване на трудовия договор, което прави заповедта незаконосъобразна и налага отмяната й.

2.Ако се приеме, че основание за прекратяването на трудовия й договор е "намаляване на обема на работата", регламентирано в чл. 328, ал.1, т.З от КТ, то заявявам, че такова намаляване на обема на работата реално не е налице. Т.е. липсва реално фактическо основание за издаване на заповедта. Твърди, че обемът на работата й като технически секретар на читалището е непроменен от постъпването й на работа през април 2007 г. до днес. Няма никакво нито фактическо изменение на обема работата и произтичащите от нея задължения за длъжността, нито някакъв нов юридически акт, от който да произтича такова намаление на обема на работа. Счита, че изтъкнатото правно основание за освобождаването й от работа е произволно посочено от работодателя и не почива на фактическо намаление на обема на работа.Нещо повече - с Протокол № 57/28.04.2015г. на Общински съвет - гр.Летница е прието Решение № 383 от същата дата за приемане на Програма за развитие на читалищната дейност в община Летница за 2015г., където попада и ответното читалище, като в точка 2.4 на Програмата е записано, че дейността на читалището е обезпечена с една субсидирана бройка и държавна субсидия за 2015г. в размер на 6 940 лв. Т.е. наличието на щатната бройка за цялата 2015г. е установено и изцяло субсидирано от държавата и субсидията не е върната на държавата след моето уволнение, защото реално длъжността не е съкратена и съществува и в момента в читалището.

3. Счита, че не е налице и реално съкращение в щата и закриване на заеманата от нея щатна бройка, което също сочи незаконосъобразността на заповедта и налага отмяната й.

Ищцата твърди още, че след моето уволнение, на заеманата от нея длъжност, е назначена Ж. Е Ж, на която се изплаща трудово възнаграждение от същата посочена по-горе отпусната държавна субсидия, предвидена за заеманата от мен длъжност и редовно привеждана от държавата.

Твърди, че Ж Е Ж изпълнява абсолютно същите функции и работни задачи, които изпълнявах и аз, и които са иманентно присъщи на читалищната дейност, а именно осъществяване и ръководство на: библиотечна дейност- предоставяне на книги и обогатяване на библиотечния фонд, информационна дейност по програма "Глобални библиотеки"-предоставяне на интернет услуги и информация за живеещите в малките населени места, честване на празници и събития, клуб "Сръчни ръце".

След като е налице щатна длъжност в читалището, осъществяваща същите функции като извършваните от мен преди уволнението й, и е осигурено пълно финансиране от държавата, а не от читалището на тази дейност, очевидно е, че не е налице нито намаляване на обема на работа, нито реално съкращаване на щата или закриване на щатна бройка. Ако това било така, следвало държавната субсидия, която е реално отпусната и е целева, да бъде върната в държавния бюджет, което не е сторено, защото длъжността си съществува и се заема от Жана Жекова.

4.Ищцата твърди, че страда от заболяване"туберкулоза", което заболяване е посочено в чл.1, ал.1, т.2, от Наредба № 5/20.02.1987г. за болестите, при които работниците боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал.1 от КТ. Ползува се от тази закрила при уволнение. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал.1, т.З от КТ, при уволнение по чл. 328, ал.1, т.5 от КТ, както е в нейния случай, работодателят има право да я уволни само след предварително разрешение на инспекцията по труда. Такова разрешение работодателят нито е искал, нито е получил преди уволнението й, което също сочи незаконосъобразността на уволнението й и налага отмяна на заповедта за уволнение.

Предвид горното моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като се докаже иска по основание и размер, да се признае уволнението й за незаконно, да се отмени Заповед № 2/17.05.2015г. на Председателя на Народно читалище "ЦВЕТАН П. ПЕТРОВ – Велко - 1905г." - с. Крушуна за прекратяване на трудовото й правоотношение и да бъде възстановена на предишната й работа в читалището, на заеманата от нея преди уволнението й длъжност, както и да се осъди ответника да й изплати сумата 2 484 лв., обещетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от освобождаването й от работа, до последното заседание по делото, в който е останала без работа, ведно със законната лихва върху претендираната сума, за периода от завеждане на делото до окончателното й плащане, както и всички направени от нея разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото вх. №7602 /24.08.2015 г., по който се считат предявените искове за неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени. Сочи, че ищцата не е изпълнила задълженията си по длъжностната си характеристика да организира мероприятия и читалищна дейност, свързани с дейността на читалището; не е назначен друго лице на същата длъжност. Твърди, че е назначено лицето Ж Ж на длъжност „работник в библиотека” и то за срок от 02.07.2015 г. до 19.08.2015 г. за да получават учениците във ваканция книги от библиотеката; сочи, че при тях няма данни тя да страда от заболяване, което да я защитава съгласно КТ и такъв документ на него не е представен като работодател и по делото. Оспорва и акцесорния иск за обезщетението.

Изпълнена е процедурата по 312 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично. И се представлява от адв. Цолов, който в ход по същество поддържа исковата молба и изтъква, че от представените писмени доказателства се установява, че иска е доказан и следва да бъде уважен.

Ответника, редовно призован, се представлява чрез адв. М. В., която моли за отхвърляне на иск овете като счита заповедта законосъобразна и заявява, че ако не се приеме – да се съобрази по иска за обезщетението, че не е изтекъл максималния срок, в който то може да се претендира.

С оглед предмета на делото и правилното решаване на спора съдът е допуснал съдебно – икономическа експертиза, като е изготвено заключение от 23.09.2015 г. от вещото лице Н.Т.А..

От събраните по делото писмени доказателства; заключение то на в.л. както от становищата на страните и техните процесуални представители, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установено следното:

Ищ цата е започнал а работа при ответника по ТД № 3/27.04.2007г. като „ секретар - библиотекар”, като през 2102 г. й е било пректратено ТПО със Заповед №2 /14.09.2012 г., отменена по съдебен ред.

Последното й ДС № 1/ 05. 0 1.20 15 г., на осн. чл. 67, ал.1, т.1 от КТ е за длъжност: „технически секретар” за пълно работно време от 8 часа, основно трудово в-е – 360, 00 лева. Към това се добавят и класове за прослужено време – 15% или 54, 00 лева.

Н а 16.04.2015г. й било връчено писмено предизвестие за предстоящо прекратяване на трудовия й договор с ответника, на основание чл. 328, ал.1, т.З от КТ, оформена със свидетели без нейн подпис.

На 17.05.2015г. й била връчена при отказ Заповед №2 / 17.05.2015г. на Председателя на Народно читалище "ЦВЕТАН П. ПЕТРОВ – Велко - 1905г." - с. Крушуна за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 17.05.2015г., на основание чл. 328, ал.1, т.З от Кодекса на труда и на основание на Решението прието и гласувано на Общо събрание на читалището, проведено на 16.04.2015 г..

В заповедта като мотиви за прекратяване на трудовия договор текстово е записано: " поради закриване на щатната бройка технически читалищен секретар, съкращение, наложено от обстоятелствата и намаляване обема на дейността".

По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

Съдът е разпределил в доклада си доказателствената тежест в процеса като е указал по кои обстоятелства и твърдения следва да се сочат доказателства и от двете страни.

В заповедта за прекратяване на трудово правоотношение като основание е посочен чл. 328(1) т. 3 КТ – при намаляване на обема на работа. Очевидно в мотивите на заповедта е включено и друго основание –закриване щатна бройка. Съгласно практиката при противоречие между основанието, посочено по заповедта и мотивите примат имат мотивите, но в случая те са неясно формулирани и по този начин нарушават правото на защита на ищцовата страна, получила преди това предизвестие по посоченото основание по чл.328, ал.1, т.3 от КТ. По този начин съдът приема, че са основателни възраженията на ищцовата страна, че това противоречие, допуснато в мотивите на заповедта я правят незаконосъобразна, защото:

• от една страна - тя се явява немотивирана – безспорно намаляването на обема на работа и съкращаване на щата са две отделни основания, които не могат да се комулират по начина извършен в мотивите на заповедта, а от друга

– лишава уволнения от възможността да организира защитата си срещу нея спрямо конкретното основание за прекратяване на ТПО.

Следва да се съобрази, че съответните решения, които са част от производството по прекратяване на ТПО следва да се предявят на ищцата още с предявянето на предизвестието и тя да е запозната с тях, отново с оглед на правото й на защита.

Визираното решение по заповедта не е представено и в хода на производството по делото, а именно въз основа на него е посочено основанието по атакуваната заповед – т.3 от КТ.

Или горното е достатчно на съда да приеме, че заповедта е незаконосъобразна и да я отмени.

Затова съдът няма да разглежда подробно назначаването на Жана Емилова Жекова, за която вещото лице е посочило, че с ТД №3 от 01.07.2015 г. е назначено на при ответника като работник библиотека на осн.чл.67, ал.1 от КТ и работила до 19.08.2015 г..

По отношение на довода за особена закрила по чл.333, ал.1 от КТ, съдът сочи, че пред настоящата инстанция се представят амбулаторни листи, от които №1494 /05.06.2007 г. е издаден за диагноза – туберколоза на дихателните органи, непотвърдена бактериологично или хистологично и №1435 /23.06.2006 г. – за „туберколоза на други органи”, но същите са неотносими към датата на прекратяване на ТПО – 17.05.2015 г..

Според ищеца на ответника му е било известно заболяването й и в подкрепа на това твърдение, по искане на Ц., съдът е приобщил към настоящото дело и гр.д. №1689 /2012 г., където също е било направено това възражение и приложена епикриза от пролежаване в ОРБ – ЛОВЕЧ за периода от 20.06.1999 г. до 31.12.1999 г. с окончателна диагноза: пневмонична туберколоза на белите дробове както и други писмени доказателства - болнични листи.

Безспорно ищцата има заболяване, попадащо в чл.1, ал.1, т.2 от Наредбата №5 /97 г. и по силата на чл.1, ал.2 от ГПК, работодателя е следвало да съобрази този обективен факт още повече предмет на разглеждане и по гр.д.1689/2012 г., и да изиска предварително разрешение за уволнението й от Инспекцията по труда, което не е сторил.

Това основание за атакуване на процесната заповед е безспорно доказано и достатъчно за отмяна на същата без разглеждане на спора по същество въобще.

Следва да се уважат искове за отмяна на атакуваната заповед, за възстановяване на длъжността преди уволнението й.

Следва да се уважи и акцесорния иск по т.3 от КТ като се съобрази заключението на вещото лице, че за периода от 17.05.2015 г. до 24.09.2015 г. е в размер на 1 925, 10 лева за 93 дни, а иска до пълния претендиран размер на сумата 2 484, 00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на процеса и отпадането на параграф 6 от ЗНЧ, ответника по делото следва да бъде осъдено да заплати на ищецата направените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 420, 00 лева – адв. в-е, съгласно пълномощното от 07.07.2015 г., а на Ловешки районен съд сумата 60 лева – държавни такси върху уважените от съда неоценяеми искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ във вр. с чл.3 от Тарифа по ГПК както и сумата 77, 00 лева – д.т. върху иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ, както и сумата 140, 00 лева – в-е за в.л.

Водим от гореизложеното, съдът