Решение № 878 от 16.7.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 125/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), вр. с чл. 66, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за хората с увреждания (ППЗХУ). Производството по делото е образувано по жалба на С. И. Г. с [ЕГН] от [населено място], общ. Кайнарджа, против Заповед № ЗХУ-ИО-СС/3100/ФП от 10.03.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Силистра, с която на основание чл. 66, ал. 5, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания /ППЗХУ/ е прекратена месечната финансова подкрепа /МФП/ на жалбоподателката по чл. 70, т. 2 от ЗХУ. Жалбоподателката, действаща чрез адв. П. Н. от АК-Силистра, оспорва заповедта, излагайки доводи за нейната материална незаконосъобразност. Счита, че новото ЕР на ТЕЛК за освидетелстване, на което се е позовал органа, определя процент на ТНР в размер на 60 %, което значи, че съгласно чл. 70, т. 1 от ППЗИХУ при този процент ТНР също има право на МФП. Счита, че с оглед оспорването от нейна страна на издаденото ново ЕР на ТЕЛК, ответният орган се е произнесъл преждевременно, тъй като предвид разпоредбата на чл. 112, ал. 9, изр. второ от ЗЗ през периода на обжалване експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. Моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Силистра, действащ чрез представител по пълномощие – юриск. И. З., поддържа съображенията, изложени в постъпил по делото писмен отговор, и изразява становище, че жалбата е неоснователна. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбоподателката С. Г. е подала Заявление–декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-СС/ 3100 от 08.08.2024 година за отпускане на месечна финансова помощ като лице с увреждане. Декларирала е, че степента на уврежданията ѝ е 78 %, без чужда помощ, съгласно експертно решение на ТЕЛК № 0417 от заседание № 023, проведено на 09.02.2911 г. След подаване на заявлението е извършена индивидуална оценка на потребностите на лицето съгласно чл. 20 и следващите от ЗХУ, въз основа на която на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ, във вр. с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 ППЗХУ, е издадена заповед № ЗХУ-ИО/Д-СС/3100/ ФП от 20.08.2024г. на директора на ДСП – Силистра за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 78.90 лв. за периода от 01.08.2024 г. до 31. 08.2029 г. Със следваща заповед № ЗХУ-ИО/Д-СС/3100/ ФП от 22.01.2025 г. е променен размера на помощта от 01.01.2025 г. във връзка с промяната на линията на бедност за страната за 2025 г. по силата на ПМС № 328 от 30 септември 2024 г. В последствие жалбоподателката е поискала преосвидетелстване от ТЕЛК, като с експертно решение № 91793 от заседание № 31 от 13.02.2025 г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Пазарджик“ АД-гр. Пазарджик е определен нов, по нисък процент на вида и степента на увреждане на лицето (ВСУ) в размер на 60% пожизнено. Посоченото ЕР на ТЕЛК е обжалвано от [населено място] пред НЕЛК и до приключване на настоящото производство все още няма произнасяне по жалбата, респ. експертното решение не е влязло в сила. Във връзка с преосвидетелстването на лицето и определянето на нов, по-нисък процент на ВСУ, със Заповед № № ЗХУ-ИО/Д-СС /3100/ФП от 10.03.2025 г. на директора на ДСП-Силистра финансовата подкрепа на жалбоподателката по реда на чл. 70, т. 2 ЗХУ е прекратена, считано от 01.03.2025 г. В мотивите на заповедта като правно основание за прекратяване на МФП е посочена разпоредбата на чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ, а като фактическо е изтъкнато, че са променени обстоятелствата, при които е отпусната помощта, тъй като е издадено ново ЕР на ТЕЛК № 91793 от 13.02.2025 г. Оспорването на заповедта за прекратяване на финансовата подкрепа е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК законосъобразността на оспорения акт следва да бъде преценена съобразно всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона. В настоящия случай компетентността на издателя на оспорената заповед произтича от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. В настоящия случай заповедта е постановена именно от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Силистра, поради което е издадена от материално и териториално компетентен орган. При издаване на оспорения акт са спазени изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а спорът в настоящото производство е концентриран около материалната законосъобразност на акта и по-специално – дали прекратяването на помощта е извършено преждевременно, преди влизане в сила на ЕР на ТЕЛК № 91793 от 13.02.2025 г. В чл. 70 от ЗХУ е регламентиран размерът на финансовата подкрепа в зависимост от степента на увреждане, като по отношение на жалбоподателката, с оглед представеното първоначално ЕР на ТЕЛК, определящо 78 % степен на увреждане и послужило съгласно чл. 21, ал. 3, т. 3 от ЗХУ за изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите, помощта е била първоначално предоставена при условията на чл. 70, т. 2 ЗХУ в размер 15 на сто от линията на бедност. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. Според ал. 5, т. 2 на чл. 66, месечната финансова подкрепа се прекратява при промяна в обстоятелствата, при които е отпусната. В настоящия случай, след постановяване на новото ЕР на ТЕЛК от 13.02.2025 г. жалбоподателката е преосвидетелствана с различна степен на увреждане – 60 %, което означава, че същата отново би имала право на финансова подкрепа, макар и в редуциран размер спрямо отпуснатата преди това (чл. 70, т. 1 от ЗХУ), но по аргумент от чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ това право би могло да възникне само при наличие на нова индивидуална оценка на потребностите и издадена нова заповед за отпускане, като, ако заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение, изплащането би могло да се извърши със задна дата. Видно е, че степента на увреждане на лицето е обстоятелство, което е базисно относно определянето на индивидуалната оценка на потребностите му. Преосвидетелстването на лицето с ново ЕР на ТЕЛК, при това с определянето на по-нисък процент на увреждане, който го поставя в различна група правоимащи лица, съгласно чл. 70 ЗХУ, несъмнено сочи, че е осъществена хипотезата на чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ и са възникнали материалноправни предпоставки за прекратяване на първоначално отпуснатата финансова подкрепа. Конфликтен в процеса е въпросът дали, предвид предприетото оспорване на ЕР на ТЕЛК, същото е подлежало на изпълнение към момента на издаване на обжалваната заповед, като отрицателното становище на жалбоподателката е аргументирано въз основа на разпоредбата на чл. 112, ал. 9, изр. второ от Закона за здравето. Съгласно тази разпоредба през периода на обжалване експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. Цитираната разпоредба придава предварителна изпълняемост на експертните решения, независимо от обжалването им. През периода на обжалване на експертното решение лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение. В случая обаче правото на финансова подкрепа жалбоподателката не произтича от оспореното ЕР на ТЕЛК, с което е намалена степента на увреждането, а от предходното решение на ТЕЛК, послужило за изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите ѝ, въз основа на която е издадена заповедта за отпускането на финансовата подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ. Направеното с новото ЕР на ТЕЛК преосвидетелстване води до промяна на степента на увреждане, която на свой ред следва да се прецени при изготвянето на нова оценка на потребностите, ако такава бъде поискана (чл. 67, ал. 1 ППЗХУ), необходима за отпускане на месечната финансова подкрепа при съобразяване на новите обстоятелства. С оглед на така изложеното, правилно административният орган не се е съобразил с факта, че изготвеното ЕР не е влязло в законна сила и финансовата подкрепа е прекратена, считано от 01.03.2025 г. (първо число на месеца, следващ издаването на новото ЕР на ТЕЛК през м. февруари 2025 г.), поради което настоящата инстанция не констатира противоречие на оспорения акт с материалния закон, респ. наличие на основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Не се констатира противоречие на оспорения акт с целта на закона. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20. Целта на закона е правоимащите лица да получат финансова подкрепа в зависимост от индивидуалните си потребности. Промяната в обстоятелствата, при които е отпусната помощта, е предвидено като основание за нейното прекратяване. Прекратяването на изплащането на помощта в тази хипотеза цели защита на предвидения за бюджетната година финансов ресурс от неправилно разходване. С издаването на процесната заповед този резултат е постигнат, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146 т. 5 от АПК. В заключение на гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра