Решение № 11734 от 13.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1830/2024 г.

Производството е по реда на чл.124, вр.чл.121, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на С. В. У., [ЕГН], гр.Варна, чрез адв.Н.С., против Заповед № З-ЦУ-1552/30.07.2024г. на Изпълнителния директор на НАП за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и Заповед № •••/01.08.2024г. на изп. д-р на НАП за прекратяване на служебното правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваните заповеди по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не е извършила сочените нарушения на служебната дисциплина по чл.89, ал.2, т.3 и т.5 ЗДСл, като през целия период на заемане на длъжността „Старши инспектор по приходите“ в отдел „Проверки“ на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна, е изпълнявала добросъвестно и точно служебните си задължения, и не е допускала пропуски и нарушения в работата си. Във връзка с изпълнение на служебните й задължения и възложените проверки, е било необходимо да извършва справки по отношение на неопределен предварително кръг лица в различните информационни масиви на НАП, като дисциплинарнонаказващият орган не е посочил ясен критерий, въз основа на който е определил по отношение на кои лица е било необходимо извършването на проверки и достъп до информационните масиви, и по отношение на кои лица не е било необходимо - за да се приеме, че е налице нарушение. Твърди незаконосъобразност на заповедта за уволнение и по съображения за изтичане на срока по чл.94, ал.1 ЗДСл. В тази връзка сочи, че според заповедта, нарушенията са извършени в периода 01.01.2023г. до 09.02.2024г. и са били известни на ДНО от момента на извършването им, поради което двумесечният срок по чл.94, ал.1 ЗДСл се явява изтекъл към момента на налагане на наказанието. Твърди, че заповедта не е мотивирана и не отговаря на изискванията на чл.97, ал.1 ЗДСл, т.к. не са посочени доказателствата, въз основа на които ДНО приема, че е извършила сочените нарушения на служебната дисциплина.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.Н.С., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. В допълнение сочи, че в заповедта липсват мотиви за настъпили вредни последици за държавната администрация, за формата на вината, за тежестта на нарушенията и за съответните им наказания. Иска отмяна на обжалваните заповеди и присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна – изпълнителният директор на НАП, чрез юрк.Б. Н., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор С.д. № 12255/05.09.2024г. Счита, че заповедта не страда от пороци, обуславящи нейната отмяна, спазени са общите изисквания за законосъобразност, както и специалните разпоредби на ЗДСл. Спазено е изискването по чл.93, ал.1 ЗДСл, като ДНО е изслушал лично държавния служител и му е предоставил възможност за писмени обяснения и ангажиране на доказателства. ДНО се е съобразил със становището на дисциплинарния съвет, изяснени са фактите и обстоятелствата по извършените нарушения и основните им признаци. Решението на дисциплинарния съвет е взето при пълно единодушие и при спазване на изискванията за състава по чл.95, ал.2, 3 и 4 ЗДСл., спазени са и преклузивните срокове за налагане на наказанието по чл.94, ал.1 ЗДСл., и специалната разпоредба на чл.13а от ЗНАП. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, дадените пред Инспектората писмени обяснения и цялостното поведение на държавния служител съгласно изискванията на чл.91, ал.1 ЗДСл. Обжалваната заповед е издадена в изискуемата писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.97, ал.1 ЗДСл, вкл. мотиви, обусловили налагането на дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.5 ЗДСл. Подробни съображения за неоснователност на жалбата излага в писмени бележки С.д. № 16673/12.11.2024г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

I. Със Заповед № 3-•••/12.09.2014г. на изп.д-р на НАП /л.30/, считано от 01.10.2014г. жалбоподателката С. В. У. е назначена на длъжност „инспектор по приходите“, сектор „Проверки“, отдел „Проверки“, в ТД на НАП – Варна – за срок: до завръщане на титуляра К. П. – З., и със срок на изпитване до 1 година от 01.10.2014г. до 30.09.2015г.

При встъпване в длъжност на 01.10.2014г., У. попълнила: Акт за встъпване и Клетвен лист, както и изискуемите за длъжността декларации, в т.ч.:

• Декларация, че е: запозната с Правилата за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационните активи в НАП, утвърдени със Заповед № ЗЦУ-240/05.03.2012г. и ще спазва всички правила, указания, процедури и свързаните с тях права, задължения и ограничения; получила е потребителско име и парола за достъп и ползване на информационните активи и услуги на НАП; известно й е, че неспазването на Правилата за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационните активи на НАП е достатъчно основание за й бъде наложено дисциплинарно наказание, както и да й бъде търсена имуществена или друга отговорност в съответствие с действащото законодателство – л.50;

• Декларация по чл.14, ал.1, т.2 и ал.3 от ЗНАП, вр. чл.73, ал.1 ДОПК, че ще пази в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно ДОПК и няма да я използва за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните си задължения – л.51;

• Декларация, че е запозната с нормите за етично поведение на служителите в НАП, приема ги и ще ги спазва – л.54;

• Декларация по чл.7, ал.5 от Наредба № 1/30.01.2013г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита, за това, че ще: пази личните данни на трети лица, станали й известни при изпълнение на служебните й задължения, няма да ги разпространява и няма да ги използва за други цели освен за прякото изпълнение на служебните й задължения – л.57;

На 01.10.2024г. У. е запозната с длъжностната характеристика за длъжността /л.39/. Видно от раздел V „Преки задължения“, в преките й задължения за заеманата длъжност влиза – т.1, извършването на проверки по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство съгласно утвърдените процедури и инструкции, в т.ч.: извършва предварителен преглед и анализ на наличната информация за субекта – т.1.1.; проверява счетоводната и търговска документация на проверяваното лице – т.1.3; събира доказателства от външни органи и източници, и трети лица – т.1.5. и др. II. Със Заповеди № 3-1069/29.09.2015г., № 3-1651/14.10.2026г., № 3-17/10.01.2017г. и № 3-1211–23.03.2017г., У. е преназначавана на същата длъжност със срок – до завръщане на съответните титуляри.

На 10.10.2018г. на У. е връчена длъжностна характеристика за длъжността, утвърдена със Заповед № ЗЦУ-1327/28.09.2018г.

Във връзка с преназначаването/промяна в уредбата, са подавани и следните декларации: от 27.05.2019г. и 19.01.2021г. на основание чл.61, ал.1 ЗЗЛД /л.59 и л.61/; от 16.06.2020г., че е запозната с Етичния кодекс на служителите в НАП, утвърден със Заповед № 1910/11.12.2020г. и Кодекс за поведението на служителите в държавната администрация, приет с ПМС № 57/02.04.2020г. /л.60/; Декларация от 11.10.2021г., че е запозната с Правилата за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационните активи на НАП, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП и че ще спазва всички политики, вътрешни правила, указания, процедури и установените с тях права, задължения и ограничения в областта на мрежовата и информационната сигурност, както и че неспазването на установените изисквания в областта на мрежовата и информационна сигурност в НАП е достатъчно основание да й бъде наложено дисциплинарно наказание, вкл. прекратяване на служебното правоотношение.

III. Със Заповед № 3-1820/16.12.2022г. /л.35/ на изп.д-р на НАП /л.35/, считано от 20.12.2022г. С. У. е преназначена на длъжност „старши инспектор по приходите“, с ранг III младши за държавен служител, в ТД на НАП-Варна, Дирекция „Контрол“, Отдел „Проверки“, Сектор „Проверки“. Със Заповед № Д-38/05.01.2024г. /л.36/, е преназначена в Сектор „Проверки“ – 6.

IV. На 25.04.2024г. с № 93-00-730#4 от Р. С. – ръководител на Инспектората на НАП, е изготвен доклад /стр.18/ относно извършена проверка във връзка със Заповед № З-ЦУ-299/12.02.2024г. на изп.д-р на НАП /стр.74/. Докладът бил изготвен във връзка с извършена тематична проверка относно правомерността на осъществените достъпи в информационните системи на НАП, за периода от 01.01.2023г. до 09.02.2024г. от С. У. – старши инспектор по приходите в сектор „Проверки“, отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна. Проверката била по реда на чл.10, ал.1, т.1 ЗНАП, вр. чл.46 от Закона за администрацията и била извършена от екип при Инспектората на НАП в състав: Ю. С. – държавен инспектор, отдел ВАК и Т. Б. – държавен инспектор, отдел ВАК.

Повод за проверката бил извършен анализ по административна проверка, възложена със Заповед № 200/29.01.2024г., касаеща правомерността на осъществените достъпи от М. С. У., главен инспектор по приходите в отдел „Проверки“, ТД на НАП – Варна, в периода 01.01.2023г. до 24.01.2024г. Проверката била инициирана по повод постъпила информация от дирекция МИСС за инцидент, регистриран от DLP (Data Loss Prevention) – софтуера за откриване и предотвратяване на неоторизирани достъпи за копиране и/или изпращане на защитена от закона информация извън структурата на Агенцията.

При преглед на данните от ИС на НАП било констатирано, че главен инспектор по приходите М. У. периодично е извършвала справки от дневниците за покупки и дневниците за продажби в ИС „Контрол“ за 40 задължени лица – търговски дружества, с предмет на дейност в областта на „търговия с дървен материал, материали за строителство и санитарно оборудване“. Дъщерята на М. У. – С. У., също била служител на НАП, като от информацията, изведена от log файловете и осъществените достъпвания от С. У. за периода 01.01.2023г. до 31.12.2023г. в ИС „Контрол“, било установено периодично достъпване до информация от дневниците за покупки и дневниците за продажби за голяма част от ЗЛ (35бр.), достъпвани и от М. У., без възложени производства за идентифицираните задължени лица. Констатирано било и че достъпванията от С. У. били в месеците, в които М. У. не е извършвала такива. Във връзка с тези данни е изготвена докладна записка за иницииране на проверка срещу С. У. /стр.75/.

За установяване правомерността на осъществяваните достъпи от С. У. в ИС на НАП за периода 01.01.2023г. до 09.02.2024г. били генерирани справки от модул „Сигурност“ за достъп до данни в СУП и ИС „Събиране“, справка „Одит Инспекторат“ в Управленска информационна система /УИС/, справка „Сигурност“ в ИС „Контрол“ и „Административен журнал“ в БИДИС. Допълнително със служебна бележка от 12.02.2024г. от Дирекция ИСЕУ в ЦУ на НАП била изискана информация за осъществените достъпвания за проверявания период в ИС „VAT Information Exchange System“ /VIES/, ИС „Фискален контрол“ и ИК „Фискални устройства с дистанционна връзка“.

В резултат на събраните данни било установено, че през разглеждания период, с потребителското име на С. У. не са достъпвани данни в ИС „Събиране“ и БИДИС.

Извършен е анализ на достъпите до ИС „Фискален контрол“, ИС „Фискални устройства с дистанционна връзка“ и ИС VIES, при който е установено, че достъпите в данните по тези системи са във връзка с възложени на служителката производства.

При първоначалния преглед на данните от ИС на НАП е установено, че за определен брой задължени лица /ЗЛ/, служителката периодично е извършвала справки от дневниците им по ЗДДС в ИС „Контрол“. От същата е изведена справка за възложените на У. производства, в резултат на което е установено, че за периода от 01.01.2023г. до 09.02.2024г. У. има възложени общо 283 производства, както следва: 191 бр. ППВ (проверки по прихващане и/или възстановяване), 54 бр. ПУФО (проверки за установяване на факти и обстоятелства), 34 бр. НПр (насрещни проверки), 2бр. ПрД (проверки по делегация) и 2 бр. ПУФО в обекти. Доколкото при анализа на извършените достъпвания е констатирано, че С. У. е достъпвала и до данни за лица, на които е извършвала проверки през предходни на разглеждания период, е изведена информация и за възложените й производства през 2022г.

След генериране на справките, съдържащи информация за осъществените достъпи до данни, е извършен преглед и анализ на същите, както и съпоставка с наличната информация в ИМ на НАП. За достъпванията, за които не са идентифицирани възложени контролни производства и/или други служебни задачи, от У. са поискани писмени обяснения, обосноваващи извършването им.

Направени са следните констатации:

1. По отношение осъществените достъпи от С. У. през периода от 01.01.2023г. – 09.02.2024г.

1.1. Достъпвания до данни в СУП.

Въз основа на справка от модул „Сигурност“, „Справка за достъпваните данни на задължено лице в СУП“, е установено, че общият брой достъпвания от С. У. е 2119 бр. От общо 2119 бр. достъпвания, 2101 бр. касаят 413 задължени лица, 18 бр. са изключени поради липса на данни за избрано лице. От установените 2101 бр. достъпвания е констатирано, че 1887 бр. достъпа са във връзка с конкретни възложени производства. За останалите 214 бр. достъпа, по идент.номер на общо 99 ЗЛ (37 ФЛ и 62 ЮЛ), не е налице възложено производство и/или свързаност с такова.

1.2. Достъпвания до данни в УИС.

Според изготвената справка С. У. е осъществила общо 186 бр. достъпвания, от които са изключени 62 бр., които се отнасят за търсене по рег.номер/рама на МПС, търсене на лице по телефон и доставени пратки с наложен платеж. Останалите 124 бр. се отнасят за 29 ЗЛ. При съпоставка с възложените контролни производство е установено, че 66 бр. достъпа са осъществени в изпълнение на служебни ангажименти. По отношение на 58 бр. достъпа, свързани с 14 ЗЛ, не е установена свързаност с възложени производства.

При изискана обосновка за извършваните достъпи в СУП и УИС, У. посочила, че всички достъпвания са по повод извършване на текущата й работа. В хода на проверката често се налагало проверка на притежавано движимо/недвижимо имущество, на свързани лица, на задължения в ДОС на контрагенти и др., справки за осигуряване на представляващи, служители и т.н. Достъпите в УИС и секция „Услуги за клиента/Справки/Външни институции в СУП“ са за да може да се осъществи връзка с дадено ЗЛ.

Прието е, че липсват конкретно посочени причини, поради което не може да се приеме, че достъпванията са във връзка с конкретни задачи.

1.3. Достъпвания до данни в ИС „Контрол“.

Според справка за осъществените достъпвания в ИС „Контрол“, са установени 8006 бр. записи за 453 бр. ЗЛ. Същите са съпоставени с възложените на У. контролни производства за периода юли 2022г. – 09.02.2024г., при което е установено, че 1704 бр. от тях, за 192 ЗЛ, не са свързани с възложени задачи/производства. При анализ на данните е установено, че У. е извършвала периодично справки от дневниците за покупки и дневниците за продажби за 35 конкретни ЗЛ с предмет на дейност в областта на „търговия с дървен материал, материали за строителство и санитарно оборудване“.

Отчитайки обема на неуточнените достъпи, първоначално до служителя е изпратено искане за предоставяне на информация относно осъществените от него 548 бр. системни достъпвания за периода за 35 ЗЛ.

За целите на проверката е извършен анализ на осъществените достъпвания, за които не е налице съвпадение с възложените задачи, в резултат на което е установено:

1.3.1. У. е извършвала периодичен преглед на дневниците за покупки и дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС лица в ИС „Контрол“ на 35 дружества. Справките са изготвяни след датата на подаване на СД и отчетните регистри по ЗДДС – стр.7-9 от доклада.

При проверката на М. У. е установено, че същата е извършвала периодично достъпвания до същите задължени лица, съпоставени по дати на стр.10 от доклада.

Достъпванията до данни на тези 35 ЗЛ от С. У. са осъществени 548 пъти в рамките на изследвания период, а изготвените справки са прехвърляни в EXCEL 217 пъти. Проверяващите не са кредитирали дадените от У. обяснения – че информацията й е била необходима по причина закупуване на имот с цел инвестиция и ориентиране в цените, поради което са приели, че така установените достъпи са нерегламентирани.

1.3.2. В проверявания период У. е осъществила още 948 достъпа в ИС „Контрол“ до дневници по ДДС и контролни производства за 122 ЗЛ, за които няма възложени производства или обвързаност с такива. За същите У. дала обяснения, че са във връзка с контролни действия по 51 производства, при които са извършени справки за 101 ЗЛ. За 31 достъпа за 5 ЗЛ, посочва друго основание, а за 120 достъпа за 23 лица не сочи основание.

Извършена е съпоставка на сроковете за извършване на проверките, обхвата им, констатациите в протоколите/АПВ за приключване, с датите на осъществените достъпвания до програмния продукт и дневниците за покупки за проверявания период. Прието е, че 215 достъпвания са обосновани, а 733 достъпа за 94 лица, се приемат за нерегламентирани: 582 достъпа за общо 72 ЗЛ не са били контрагенти на ЗЛ в периода и обхвата на тези производства и не са коментирани в констатациите от проверките; 31 достъпа за 5 ЗЛ са обосновани с „обмисляне възлагане на насрещни проверки“ без да е посочено конкретно производство; за 120 достъпа за 23 ЗЛ не са посочени причини.

Общо установените нерегламентирани достъпи в ИС на НАП са 1553бр., в т.ч. 214бр. до СУП, 58бр. до УИС и 1281бр. в ИС „Контрол“.

1. Анализ на получени данни от дирекция МИСС в ЦУ на НАП.

От Дирекция МИСС е предоставена информация за регистрираните от DLP софтуера инциденти в периода от 03.08.2023г. до 09.02.2024г. за С. У., според която регистрираните инциденти са във връзка с извеждане на информация по канали: преносима памет (622 бр. транзакции, общо 624572 КБ); печат (241 бр. транзакции, общо 44996 КБ); HTTP/HTTPS (269 бр. транзакции, общо 42234 КБ) и е-адрес (46 бр. транзакции за 33010 КБ).

• При съпоставка на прехвърлените на флаш-памет файлове, с възложени на служителя контролни производства е установено, че прехвърлените данни (дневници по ДДС) на 12 файла за 7 ЗЛ – стр.17 и 18 от доклада, са необосновани.

• При съпоставка на данните за изпратена информация на външни е-адреси с възложени производства/задачи – стр.21 от доклада, е установено, че достъпите до данни на „АГРОС-98“ ООД и „СОПРЕДЕН“ ЕООД, са нерегламентирани и изпращането на справки за дневници за покупки/продажби на външен за НАП ел.адрес за тези дружества е необосновано.

1. Анализ на получените данни от Дирекция ИСЕУ при ЦУ на НАП по отношение на изпратените от служебната поща на С. У. ел.съобщения до външни за НАП адреси.

В хода на проверката до Дирекция ИСЕУ е изпратена служебна бележка изх. № 93-00-730 #1 /12.02.2024г. с искане за предоставяне на данни от служебната ел.поща на У. – входяща/изходяща кореспонденция и папка „delete“. Информацията е предоставена със служебна бележка изх. № 93-00-730 # 3 /19.02.2024г. Установено е, че част от кореспонденцията е изтрита по начин, който не позволява възстановяване на съобщенията.

Прието е, че установените нерегламентирани действия на С. У. са предпоставка за предприемане на дисциплинарни мерки.

V. Със Заповед № З-ЦУ-990/13.05.2024г. /стр.40/, на основание чл.96, ал.1 ЗДСл, изп.д-р на НАП разпоредил: Дисциплинарният съвет /ДС/ да образува дело срещу държавния служител С. В. У., старши инспектор по приходите в сектор „Проверки“ – отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, за нарушения, посочени в Доклад изх.№ 93-00-730#4/25.04.2024г. на ръководителя на Инспектората на НАП; ДС да разгледа дисциплинарното дело и да представи на изп.д-р на НАП свое решение, заедно с преписката по делото, в сроковете по чл.96, ал.4 ЗДСл и в съответствие с процедура УЧР 7-Реализиране на дисциплинарна отговорност.

VI. В изпълнение на посочената заповед, на 28.05.2024г. ДС провел заседание, на което видно от изготвения Протокол /стр.41/ бил обсъден доклада на Инспектората. В резултат на обсъждането, ДС приел следното:

• Неправомерното достъпване до защитени данни на физически и юридически лица в ИМ на НАП е в нарушение на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, Политиката за мрежова информационна сигурност на НАП, Правилата за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационните активи на НАП.

• Нерегламентираното копиране на външни преносими устройства/памет, на данни, които не са във връзка с възложени служебни задачи, е в нарушение на Правилата за работа с преносими информационни активи в НАП и Политиката за мрежова и информационна сигурност на НАП. Тези вътрешни документи предвиждат използването на устройство или носител от служител на НАП, за обработка на информация извън помещенията на Агенцията, да бъде разрешено от прекия ръководител на служителя, както и че всеки служител е длъжен да съхранява на преносимите устройства само информация, която е необходима за изпълнение на възложените му задачи. С цел да се сведат до минимум случаите на нерегламентиран достъп и/или инциденти на кражба/загуба на данни, се забранява използването на носители и устройства (например дискети, CD, DVD, USB флашки, преносими дискове и др.) от служителите.

Прието е, че служителката С. У. е извършила дисциплинарни нарушения: неизпълнение на служебните задължения (чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл); неспазване на кръга на служебните правомощия (чл.89, ал.2, т.3 ЗДСл); неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (чл.89, ал.2, т.5 ЗДСл.).

За така установените дисциплинарни нарушения, членовете на ДС са приели единодушно да предложат на изп.д-р на НАП да наложи на У. дисциплинарно наказание „уволнение“.

VII. ДС единодушно е взел Решение № Р-ЦУ-125/27.06.2024г. /стр.56/ на основание чл.96, ал.3 ЗДСл, според което деянията, извършени от държавния служител, изпълват състава на дисциплинарни нарушения: виновно неизпълнение на служебните задължения (чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл), неспазване на кръга на служебните правомощия (чл.89, ал.2, т.3 ЗДСл), неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (чл.89, ал.2, т.5 ЗДСл.), за които ДС на НАП предлага налагането на дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл.90, ал.1, т.5 ЗДСл.

VIII. Изготвена е Покана за изслушване на държавния служител изх. № 93-00-730/9/09.07.2024г. /стр.70/, с която У. е уведомена, че срещу нея е образувано дисциплинарно производство за нарушения, изложени в Доклад № 93-00-730#4/25.04.2024г. Поканена е да се яви на изслушване, което ще се състои на 17.07.2024г. от 14: 00 часа, в сградата на ЦУ на НАП, [населено място]. Указано е и че може да се запознае с преписката в удобен за нея работен ден в сградата на НАП – [област], [улица].

Поканата е връчена по ел.път и получена от У. на 09.07.2024г. – стр.71.

IX. За изслушването е изготвен Протокол от 17.07.2024г. /стр.72/. В същия е отразено, че на служителя е предоставена допълнителна възможност да се запознае с материалите по преписката и му е даден срок до 19.07.2024г., 17, 30 часа за представяне на писмени обяснения.

Х. В тази връзка е изготвена Покана за представяне на писмени обяснения /стр.73/, получена от У. на 17.07.2024г.

Няма данни да са постъпвали писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство.

Х I. Със Заповед № З-ЦУ-1552/30.07.2024г. /стр.3/, изпълнителният директор на НАП приел, че събраните при тематичната проверка доказателства, обосновават извод, че С. У. е нарушила виновно служебните си задължения, като:

1. В периода от 01.01.2023г. до 09.02.2024г., в 214 случая е осъществила достъп до данни в ИС на НАП – СУП, по идентификатора на 99 лица, без да са й възложени контролни производства и без да са й поставени служебни задачи, обосноваващи необходимост от тези данни. В над 50% от случаите, достъпванията са в „Сметка на задължено лице/четене“.

1. В посочения период в 58 случая е осъществила достъп до ИС на НАП – УИС, на 14 задължени лица, без да са й възложени контролни производства и да й поставени служебни задачи, обосноваващи необходимост от тези данни.

1. В посочения период в 1281 случая е осъществила достъп до данни в ИС на НАП – ИС „Контрол“ за 129 задължени лица, без да са й възложени контролни производства и да са й поставени служебни задачи, обосноваващи необходимост от тези данни. Най -голям процент от достъпите (88%) са свързани с преглед в справка „Дневници ДДС“. Служителката периодично (в 548 случая) е извършвала преглед на дневниците за покупки и продажби на 35 регистрирани по ЗДДС лица. Справките са изготвяни непосредствено след датата на подаване на отчетните регистри и са прехвърляни в EXCEL 217 пъти. Предмет на дейност на дружествата основно е в областта на „търговия с дървен материал, материали за строителство и санитарно оборудване“. Лицата са с регистрация на територията на цялата страна, като най-много са в СДО [област].

1. В посочения период регулярно (548 пъти) е разглеждала дневниците за покупки и за продажби на 35 регистрирани по ДДС лица, изготвяла е справки от тях непосредствено след подаване на отчетните регистри и ги е прехвърляла в EXCEL общо 217 пъти.

1. На 01.09.2023г., 12.09.2023г. и на 15.09.2023г. е копирала на външни преносими устройства /памет/ 12 файла, съдържащи данъчно-осигурителна информация за 7 лица, за които не са й възложени за изпълнение служебни задачи.

Прието е, че неправомерното достъпване до защитена от различни нормативни актове информация на физически и юридически лица (данъчно-осигурителна информация по смисъла на чл.72, ал.1 ДОПК), лични данни, съгласно чл.4, ал.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, съхранявана в ИМ на НАП е в нарушение на: чл.10, ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация; т.9.3.1, вр. чл.10, ал.1, т.5 ЗНАП от Политиката за мрежова информационна сигурност на НАП; т.4, буква „е“ от Правила за управление на достъпа до информационни активи и услуги в НАП; т.4.1. от Етичния кодекс на служителите в НАП; чл.73, ал.1 ДОПК. Нерегламентираното копиране на външни преносими устройства, които не са във връзка с възложени задачи, е в нарушение с Правилата за работа с преносими информационни активи в НАП и Политиката за мрежова и информационна сигурност на НАП. При встъпване в длъжност У. е подписала необходимите декларации, с които е заявила, че е запозната с нормите за опазване на личните данни, данъчно-осигурителна информация и за етично поведение.

По изложените съображения е прието, че от обективна страна посочените деяния изпълват състава на дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.89, ал.2, т.3 ЗДСл - неспазване кръга на служебните правомощия и по чл.89, ал.2, т.5 ЗДСл – неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Прието е, че доколкото служителката е запозната с посочените правила, нарушенията са извършени умишлено.

При определяне на вида на наказанието е съобразено, че независимо от високите годишни оценки от атестирането и липсата на други провинения, категорично е установено, че У. многократно е ползвала неправомерно информационните ресурси на НАП, съзнавала е това си неправомерно поведение, както и че нарушенията носят съществена потенциална опасност от изключително сериозно неблагоприятно влияние върху имиджа на НАП и интересите на нейните клиенти.

По изложените съображения, на основание чл.92 ЗДСл, чл.90, ал.1, т.5, вр. чл.89, ал.2, т.3 и 5 ЗДСл, на У. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Х II. Със Заповед № З-1881/01.08.2024г., на основание чл.107, ал.1, т.3 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на С. У. по причина – дисциплинарно уволнение съгласно Заповед № З-ЦУ-1552/30.07.2024г.

Двете заповеди са връчени на У. на 05.08.2024г. Към посочената дата, видно от приложената на стр.95 от преписката Справка – отпуска от ПП „Хермес“, У. не се е намирала в отпуск.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани Ф. Х. Ц. и Е. Й. И. – пенсионирани служители на ТД на НАП – Варна, които през обследвания период (2022г. – 2024г.) са работили със жалбоподателката в Сектор „Проверки“, Отдел „Проверки“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна. Свидетелите дават показания относно видовете и броя на проверките, които са извършвали в отдела, за действията в хода на проверките, както и за осъществяваните в тази връзка достъпвания до данните в различните Информационни масиви на НАП. Св.Ц. и Св.И. посочват, че при извършване на проверките – по възстановяване и/или прихващане на ДДС, по установяване на факти и обстоятелства, насрещни проверки в хода на други контролни производства, проверки по делегация, се е налагало достъпване на информация от ИМ на НАП както по отношение на проверяваните задължени лица, така и на трети лица – с цел да се проследяват веригите доставки, да се установяват лица, адреси, телефони за контакт и т.н. До част от информацията в ИМ – например банковите сметки, достъп имали само техните началници. Свидетелите посочват и че по време на пандемията в ТД на НАП е имало създадена организация за работа от разстояние – извън офисите на НАП, както и за дистанционен достъп до масивите на НАП, като според св.Ц. след пандемията тази възможност била спряна. Св.И. посочва, че и след пандемията е имало такова възможност, като за целта било необходимо да има заповед на зам.директора на НАП – решение да се намали броя на работещите в сградата, както и попълване на съответните графици, с което съответния служител заявява период, в който има желание да работи от вкъщи. До осигуряването на служебни компютри се разрешавала работа на личните компютри, на които трябвало да се извършват съответните настройки за достъп до системата от външни устройства. След като всички служители получили служебни лаптопи, били длъжни да работят само на тях. Имало възможност да пишат проектите на актовете, които съставяли в хода на проверките, както в Системата, така и във външна среда, след което ги прехвърляли и приключвали.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на служебната проверка по чл.168 АПК, съдът констатира, че обжалваните заповеди не страдат от пороци, влечащи нищожност – същите са издадени от компетентен орган – изпълнителният директор на НАП, който, като орган по назначението съгласно чл.13, ал.1 ЗНАП, има качеството на дисциплинарно наказващ орган по смисъла на чл.97, ал.1, вр. чл.92, ал.1 и чл.107, ал.1 ЗДСл.

Спазена е установената от закона писмена форма по чл.97, ал.1 ЗДСл и заповедта е мотивирана, като изложените в нея мотиви са съобразени с естеството на акта и по ясен, и недвусмислен начин, излагат съображенията на административния орган, като дават възможност адресата на заповедта да се запознае с основанията за налагане на дисциплинарното наказание, а на съда – да упражни ефективен контрол за законосъобразност.

В хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл.89, ал.2, т.3 и т.5 ЗДСл - каквито дисциплинарни обвинения са повдигнати на жалбоподателката, неспазването на кръга на служебните правомощия, както и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, са дисциплинарни нарушения.

Съгласно чл.90, ал.1, т.5 ЗДСл едно от видовете дисциплинарни наказания е „уволнение“.

В производството по налагане на дисциплинарно наказание по ЗДСл, ДНО не действа при условията на обвързана компетентност, а съобразно разпоредбата на чл.91 ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното поведение на държавния служител. При определяне на съответното наказание и с оглед тежестта на извършените нарушения следва да се съобразява и че едно деяние може да осъществява състава на няколко нарушения на служебната дисциплина.

Разпоредбата на чл.93 ЗДСл задължава още ДНО преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, като изискването е кумулативно.

Съгласно чл.96, ал.1 ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.4 и 5, ДНО взема становището на ДС, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Според ал.2 на с.р., задачата на ДС е да изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и при необходимост да изслуша обясненията на държавния служител и обсъди представените от него доказателства. Разпоредбата на ал.3 въвежда изискване решенията на ДС да се вземат с мнозинство от две трети, както и да съдържат становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. Взетото решение следва да бъде представено заедно с преписката по делото на ДНО в 7-дневен срок от приемане на решението.

Разпоредбата на чл.97, ал.1 ЗДСл от своя страна въвежда императивни изисквания за формата на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а именно в нея да бъдат посочени: 1/ трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган; 2/ дата на издаването; 3/ трите имена и длъжността на наказвания държавен служител; 4/ описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; 5/ служебните задължения, които са били виновно нарушени; 6/ видът и размерът на наказанието; 7/ правното основание за налагането му.

Провеждането на дисциплинарното производство при спазването на горецитираните нормативни изисквания е гаранция за правото на защита на наказаното лице, като в тежест на ДНО е да установи тяхното изпълнение.

Настоящият съдебен състав преценява, че в случая дисциплинарната процедура е спазена.

Със Заповед № З-ЦУ-990/13.05.2024г. изп.д-р на НАП е разпоредил на Дисциплинарния съвет на НАП да образува дело срещу държавния служител С. У., за установяване на нарушения, посочени в Доклад изх.№ 93-00-730#4/25.04.2024г. на ръководителя на Инспектората на НАП, както и след разглеждане на делото ДС да представи на изп.д-р на НАП свое решение, заедно с преписката, в сроковете по чл.96, ал.4 ЗДСл.

Дисциплинарният съвет е заседавал в състава, определен със Заповед № З-ЦУ-2553/22.07.2021г., изменена със Заповед № З-ЦУ-1495/13.07.2023г. и Заповед № З-ЦУ-298/12.02.2024г. Вместо редовния член на ДС Б. С. Г., участие в заседанието на ДС е взел резервният член Д. С. Д., който съгласно Заповед № З-ЦУ-1095/28.05.2024г. на изп.д-р на НАП /л.92/ и в изпълнение на т.2.2 от Заповед № З-ЦУ-2553/22.07.2021г., изрично е определен да вземе участие в заседанието на ДС по дисциплинарното дело на У.. Спазени са и сроковете по чл.13а, ал.2 ЗНАП, която разпоредба е специална по отношение на чл.94, ал.1 ЗДСл и предвижда дисциплинарните наказания да се налагат от ДНО не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

По арг. от чл.96, ал.3 и ал.4 ЗДСл, нарушението и нарушителят следва да се считат открити от момента, в който ДНО е запознат със становището на ДС – в случая с Решение № Р-ЦУ-125/27.06.2024г., и са му предоставени материалите по проведеното дисциплинарно производство. По преписката липсват данни за датата, на която решението, ведно с преписката са представени на ДНО, но видно от изготвената до за изслушване изх.№ 93-00-730#9/02.07.2024г., безспорно изп.д-р на НАП е бил уведомен за становището на ДС. Смятано от най-ранната дата, на която е било възможно изп.д-р да бъде запознат със становището на ДС – датата на издаване на решението 27.06.2024г., наказанието с процесната заповед от 30.07.2024г., се явява наложено в двумесечния срок по чл.94, ал.1 ЗДСл.

Този извод не се променя от факта, че изп.д-р на НАП е запознат с Доклада на ръководителя на Инспектората на НАП на 26.04.2024г. Съгласно чл.6, ал.6 ЗНАП, Инспекторатът е звено в структурата на Агенцията, което е на пряко подчинение на изпълнителния директор за осъществяване на контрол върху дейността на агенцията. Съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората в НАП (публикувани на [интернет адрес]), Инспекторатът е създаден за осъществяване на административен контрол в Агенцията и дейността му е насочена към всеобхватно, обективно и точно изясняване на проверяваните факти и обстоятелства и предлагане на мерки за разрешаване на констатираните пропуски и проблеми с цел предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията (т.1). Съгласно чл.2, ал.4 от Вътрешните правила, сред функциите на Инспектората в НАП са да извършва комплексни, планови, тематични, извънпланови проверки на структури, дейности и процеси в администрацията (т.1) и да предлага образуване на дисциплинарно производство при констатирани нарушения на служебната дисциплина по смисъла на ЗДСл (т.7).

В случая тематичната проверка е възложена със Заповед З-ЦУ-299/12.02.2024г. на изп.д-р на НАП за установяване правомерността на осъществените от У. достъпи в Информационните системи на НАП през периода 01.01.2023г. – 09.02.2024г. В доклада на Инспектората само са обективирани констатациите от извършената тематична проверка и независимо че изп.д-р се е запознал с тези констатации преди образуване на дисциплинарното производство, „узнаването“ на установените от Инспектората факти не е равнозначно на „узнаването“ по смисъла на чл.13а, ал.2 ЗНАП, респ. чл.94, ал.1 ЗДСл, т.к. към този момент все още не е било изяснено дали установените от Инспектората нарушения в хода на административния контрол, съставляват дисциплинарни такива по смисъла на чл.89, ал.2 ЗДСл.

Тези въпроси следва да се считат за изяснени едва след образуване на дисциплинарното производство и след постановяване на решението на Дисциплинарния съвет. Именно в него са обективирани фактите относно използвания от законодателя израз „откриване на нарушението“, т.е. факти относно извършеното нарушение, неговият автор, формата на вината, както и други обстоятелства, с оглед цялостната преценка на това нарушение, вкл. относно вида и размера на наказанието, с оглед изискването на чл.91, ал.1 ЗДСл за мотивиране на акта – така в Решение на ВАС № 1183/29.01.2019г. по адм.д. № 11333/2017г., Решение на ВАС № 3325/25.02.2015г. по адм.д. № 6911/2014г., Решение на ВАС № 3117/02.03.2012г. по адм.д. № 14050/2011г.

Спазен е и двугодишния срок по чл.13а, ал.2 ЗНАП. Доколкото същият включва двумесечния, най-късна дата за погасяване правото на органа по назначаване да наложи дисциплинарно наказание е за извършени нарушения след 30.07.2022г., доколкото процесната заповед е издадена на 30.07.2024г. – така в Решение на ВАС № 547/10.01.2016г. по адм.д. № 7364/2015г.

В случая, приетите за неправомерни достъпвания до данни от ИМ на НАП – 214 случая на достъпени данни в СУП по отношение на 99 ЗЛ, 58 случая на достъпени данни в УИС за 14 ЗЛ, 1281 достъпа за 129 ЗЛ в ИС „Контрол“, 548 случая за 35 регистрирани по ЗДДС лица в ИС „Контрол“, са установени като извършени в периода 01.01.2023г. до 09.02.2024г. От приложените по преписката справки е видно, че първият достъп до системата, несвързан с изпълнение на служебните задължения на У., е осъществен на дата 03.01.2023г. - Приложение № 2, ред 7-13 от Справка за осъществените достъпи в СУП и Приложение № 4, ред 2-39 от Справка за осъществените достъпи в ИС „Контрол“ към доклад № 93-00-730#4/25.04.2024г. Относно приетото за неправомерно извеждане на информация на външен носител са констатирани неправомерно прехвърлени 12 бр. файлове във формат EXCEL, съответно на дати 01.09.2023г., 12.09.2023г. и на 15.09.2023г., т.е. по отношение на вменените нарушения не е изтекъл двугодишния срок по чл.13а, ал.2 ЗНАП.

Спазено е и изискването на чл.93, ал.1 ЗДСл и с Покана изх.№ 93-00-730#9/02.07.2024г. държавният служител е поканен за запознаване с материалите, изслушване и представяне на писмени обяснения. Видно от протокол от 17.07.2024г. на У. е проведено изслушване, като включително й е предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното дело и в срок до 17: 30 часа на 19.07.2024г., да представи писмени обяснения. Такива не са представени в указания срок, но У. е представила писмени обяснения в хода на административната проверка от Инспектората, които са надлежно обсъдени както в Доклада, инициирал образуването на дисциплинарното производство, така и в Решението на ДС и в обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. При това положение условието по чл.93, ал.1 ЗДСл се явява изпълнено.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения и при събирането и оценката на доказателствата в дисциплинарното производство, като всички фактически констатации на ДС и ДНО, и формираните изводи за извършени от У. дисциплинарни нарушения, тяхната квалификация и съответното наказание, са направени въз основа на доказателствата, събрани в хода на административната проверка от Инспектората в НАП.

Изграждането на заключението за извършено дисциплинарно нарушение, неговият автор и формата на вината, на база установените от Инспектората факти е допустимо, доколкото в ЗДСл няма забрана Дисциплинарният съвет да ползва събраните от друг орган доказателства, още повече че в случая този друг орган съгласно чл.6, ал.6 ЗНАП е специализиран орган в структурата на НАП. Всички установени при проверката от Инспектората факти имат отношение към твърдените дисциплинарни нарушения и законово право на Дисциплинарния съвет е да ги цени в тяхната съвкупност. Не е нарушение и обстоятелството, че Дисциплинарният състав не е изискал обяснения от наказваното лице, т.к. съгласно чл.96, ал.2 ЗДСл, това е въпрос на негова преценка по целесъобразност – така в Решение на ВАС № 3874/23.03.2010г. по адм.д. № 7415/2009г.

Обжалваната заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

В контекста на разпоредбата на чл.89 ЗДСл, дисциплинарно нарушение по смисъла на закона е само това виновно поведение на служителя, което може да бъде подведено под някоя от изрично посочените в ал.2 и ал.3 хипотези. При упражняване на правомощията си ДНО е длъжен да изследва всеобхватно обективната и субективна страна на деянията, и да дава точна квалификация на нарушенията на служебните задължения, свързани със съответната заемана длъжност. Когато е извършено действие или е налице бездействие във връзка със служебните задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, могат да се налагат дисциплинарни наказания на онези основания, в чиито фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения.

В конкретния случай дисциплинарната отговорност на жалбоподателката – държавен служител в НАП, е ангажирана за това, че: 1/ в периода 01.01.2023г. до 09.02.2024г. е извършвала неправомерни достъпвания до данни от ИМ на НАП, а именно: 214 случая на достъпени данни в СУП по отношение на 99 ЗЛ, 58 случая на достъпени данни в УИС за 14 ЗЛ, 1281 достъпа за 129 ЗЛ в ИС „Контрол“, 548 случая за 35 регистрирани по ЗДДС лица в ИС „Контрол“; 2/ на 01.09.2023г., 12.09.2023г. и на 15.09.2023г. неправомерно е прехвърлила на външен носител 12 бр. файлове във формат EXCEL – нарушения на чл.10, ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, т.4.1. от Етичния кодекс на служителите в НАП, т.9.3.1 от Политиката за мрежова информационна сигурност на НАП и т.4, буква „е“ от Правилата за управление на достъпа до информационните активи и услуги на НАП, вр. чл.10, ал.1, т.5 ЗНАП, осъществяващи състава на дисциплинарните нарушения по чл.89, ал.2, т.3 ЗДСл – неспазване кръга на служебните правомощия и чл.89, ал.2, т.5 ЗДСл – неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Правомощията на органа по приходите са разписани в чл.12, ал.1 ДОПК, сред които: да извършва проверки и ревизии (т.1); да проверява счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство (т.6); да изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители (т.7); да изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки, както и сметките от други доставчици на платежни услуги в страната и в чужбина (т.8); да установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности, вземания и книжа (т.9); да иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон (т.12); да получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени (т.13); да изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено със закон (т.16).

Във връзка с изпълнение на възложените по закон правомощия, органите по приходите обработват и съхраняват информация за задължените лица и за трети лица - участници в различни производства, която съставлява данъчно-осигурителна информация по смисъла на чл.72, ал.1 ДОПК, както и лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета.

Съгласно чл.73, ал.1 ДОПК, органите и служителите на НАП, експертите и специалистите, и всички други лица, на които е предоставена или им е станала известна данъчна и осигурителна информация, са длъжни да я пазят в тайна и да не я използват за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните си задължения.

От друга страна, при обработването на личните данни следва да се спазват принципите по чл.5, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, сред които: а) принципа на „ законосъобразност, добросъвестност и прозрачност “ - личните данни се обработват законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин; б) принципа на „ ограничение на целите “ - личните данни да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; в) принципа на „ свеждане на данните до минимум “ - личните данни да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват; …; е) принципа на „ цялостност и поверителност “ - личните данни да се обработват по начин, който да гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки. Съгласно чл.5, § 2 от Регламента, отговорността за спазването на § 1 се носи от администратора - в случая НАП.

Съгласно чл.14, ал.1 ЗНАП, при изпълнение на служебните си задължения, органите и служителите на агенцията са длъжни: 1/ да спазват организацията на работа в агенцията; 2/ да пазят в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 3/ да спазват установените изисквания относно създаването, обработването, съхраняването и предоставянето на достъп до информацията, представляваща служебна тайна. Във връзка със задълженията си по ал.1, т.2 органите и служителите в агенцията подписват декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор, в която изрично се отразява и отговорността им - чл.14, ал.3 ЗНАП.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗДСл, държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. Задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика - чл.21, ал.2.

Съгласно чл.28, ал.1 ЗДСл, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Съгласно чл.9, ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС № 57/07.04.2020г., обн., ДВ, бр.33/07.04.2020г., в сила от 05.05.2020г. (погрешно в заповедта е цитирана разпоредбата на чл.10, ал.2 от отменения Кодекс), документите, данните и служебният достъп до интернет в държавната администрация могат да се използват от служителите само за изпълнение на служебните им задължения при спазване на правилата за защита на информацията.

Съгласно т.4.1. от Етичния кодекс на служителите в НАП, утвърден със Заповед № ЗЦУ-1910/11.12.2019г. на изпълнителния директор на НАП, служителите на агенцията, имащи достъп до защитена информация, стриктно спазват правилата за използването и опазването й.

В качеството й на специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания (чл.2, ал.1 ЗНАП), Националната агенция за приходите е субект по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за киберсигурност и чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност /НМИМИС/, приета с ПМС № 186/26.07.2019г.

Съгласно чл.3, ал.1, т.2 НМИМИС, административният орган създава условия за прилагане на комплексна система от мерки за управление на тази сигурност по смисъла на международен стандарт БДС ISO/IEC 27001. Системата обхваща всички области на сигурност, които засягат мрежовата и информационната сигурност на Субекта, включително физическата сигурност на информационните и комуникационните системи. Субектите разработват и приемат собствена политика за мрежова и информационна сигурност, която се преразглежда редовно, но не по-рядко от веднъж годишно, и при необходимост се актуализира - чл.4, ал.1 НМИМИС.

В тази връзка от изпълнителния директор на НАП са утвърдени и в Агенцията се прилагат: Правила за управление за достъпа до информационните активи и услуги на НАП (версия 3.0) /л.75/; Правила за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационните активи в НАП (версия 2.0) /л.49/; Правила за работа с преносими информационни активи в НАП (версия 3.0) /л.82/; Правила за ползване на електронна поща и Интернет в НАП (версия 3.0) /л.84/; Политика по информационна сигурност на НАП (версия 3.0, май 2016г.) /л.87/.

Цитираните правила се отнасят до всички служители на НАП, както и за външни лица, които имат достъп до мрежови ресурси, компютърно оборудване и информация, собственост или ползвани от НАП, и съгласно чл.10, ал.1, т.5 ЗНАП са задължителни за изпълнение и прилагане.

Съгласно т.3.1 от Правилата за управление на достъпа до информационните активи и услуги в НАП, с цел осигуряване на персонален достъп и отговорност за правилно ползване на информационните активи за достъп до информационните активи и услуги в НАП, на потребителите се предоставя акаунт. Потребителският акаунт се състои от потребителско име и парола и/или друго средство за идентификация. Тези потребителско име и парола осигуряват на служителя достъп до необходимите за работата му информационни ресурси. Съгласно т.4, буква е) от Правилата, предоставеният достъп на служителите на НАП се използва само за изпълнение на задачи, свързани със служебните им задължения.

Съгласно т.5, правилата са задължителни за изпълнение от всички служители в НАП, използващи информационни активи на НАП. Всички потребители получаващи достъп до информационни активи и услуги на НАП са длъжни да се запознават и спазват изискванията и условията на ползване, съгласно Политиката за мрежова и информационна сигурност на НАП. Всяко действие на потребител, несъответстващо с тези правила, което води до разкриване, нарушаване на целостта, достоверността и наличието на информация в електронен формат или на информационен актив, е обвързано с предприемането на дисциплинарни мерки, включително прекратяване на служебните, трудовите и договорните взаимоотношения, както и с търсене на имуществена или друга отговорност, съобразно действащото законодателство.

Съгласно т.3.2, буква к) от Правила за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационните активи в НАП, всеки потребител е длъжен да използва само своето потребителско име и лична парола (акаунт) за достъп до информационните активи и услуги в НАП и в съответствие с определения профил за достъп. Всеки потребител е отговорен за действията, извършени в информационните системи на НАП с неговото потребителско име и парола.

Съгласно т.4.1 от Правила за работа с преносими информационни активи в НАП, в съответствие с Политиката за мрежова и информационна сигурност на НАП, използването на преносими информационни активи, които съхраняват или имат достъп до информационни ресурси на НАП, трябва да бъдат одобрени преди използването им с информационната система на НАП. Използването на устройство или носител от служител на НАП, за обработка на информация извън помещенията на Агенцията, трябва да бъде разрешено от прекия ръководител на съответния служител. Съгласно т.4.3, буква б) от Правилата, всеки потребител е длъжен: да съхранява на преносимите устройства само информация, която е необходима за изпълнението на възложените му задачи; да изтрива от преносимите устройства надеждно служебните данни и информация, която вече не е необходима.

Съгласно т.4.1, буква б) и буква п) от Правила за ползване на електронна поща и Интернет в НАП, потребителите са длъжни да използват за получаване и изпращане на служебна кореспонденция единствено служебната си електронна поща. Всяко използване на електронна поща, трябва да бъде в съответствие с общоприети правила за етично поведение, безопасност, в съответствие с приложимите закони и правилни бизнес практики.

Съгласно т.4.5 от Политиката по информационна сигурност на НАП, всички данни в информационните системи на НАП са обекти на системата за информационна сигурност на НАП. Всички действия, извършвани от служителите на НАП във връзка с изпълнение на служебните им задължения, следва да са съобразени с тази Политика - т.5.1. Всяко действие на потребител, несъответстващо на тази политика по сигурност, което води до разкриване, нарушение на целостта, достоверността и наличието на информация в електронен формат или на информационен актив, е обвързано с предприемането на дисциплинарни мерки, вкл. прекратяване на служебните, трудовите и договорните взаимоотношения, както и с търсене на имуществена или друг вид отговорност - т.5.2.

Съгласно т.9.3.1 от Политиката за мрежова и информационна сигурност на НАП, достъпът до информацията и системите на НАП се предоставя, съгласно съответните правила на агенцията, с цел допускане на потребителите за изпълнение само на необходимото във връзка с изпълнението на техните служебни задължения.

Не се спори, че през процесния период - от 01.01.2023г. до 09.02.2024г., както и към датата на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение, жалбоподателката С. У. е заемала длъжността „старши инспектор по приходите“ в Сектор „Проверки“-6, Отдел „Проверки“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна, и е имала качеството на „орган по приходите“ по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 ЗНАП, съответно на „държавен служител“ по смисъла на чл.6 ЗДСл.

Като орган по приходите и държавен служител, У. е имала задължението при упражняване на правомощията си по чл.12 ДОПК да спазва задълженията по чл.14 ЗНАП, по Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Етичния кодекс на служителите в НАП, както и по правилата и политиките на НАП във връзка с опазването на информационната сигурност, като в тази връзка използва данните от всички информационни системи на НАП - обект на системата за информационна сигурност на НАП, единствено и само във връзка с изпълнение на служебните си задължения, т.е. в кръга на правомощията си.

Още при встъпването си в длъжност на 01.10.2014г. С. У. е попълнила:

• декларация /л.50/, че е запозната с Правилата за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационните активи в НАП, утвърдени със заповед на изп.д-р на НАП, и че ще спазва всички правила, указания, процедури и свързаните с тях парва, задължения и ограничения. С подписването на декларацията У. е удостоверила и че е получила потребителско име и парола за достъп и ползване и на информационните активи и услуги на НАП, както и че й е известно, че неспазването на Правилата за правата и задълженията на потребителите на информационни активи е достатъчно основание да й бъде наложено дисциплинарно наказание, както и да й бъде търсена имуществена или друга отговорност, в съответствие с действащото законодателство. Идентична декларация У. е попълнила и на 11.10.2021г. /л.62/;

• декларация /л.51/, че ще пази в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно ДОПК и няма да я използва за други цели освен за прякото изпълнение на служебните й задължения;

• декларация /л.54/, че е запозната с нормите за етично поведение на служителите в НАП, приема ги и ще ги спазва. Идентична декларация У. е попълнена и на 16.06.2020г. /л.60/;

• декларация /л.57/ по чл.7, ал.5 от Наредба № 1/30.01.2013г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита - че ще пази в тайна личните данни на трети лица, станали й известни при изпълнение на служебните задължения, няма да ги разпространява и използва за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните й задължения. На 27.05.2019г. и 19.01.2021г. е попълнила декларация по чл.61, ал.1 ЗЗЛД /л.59, л.61/ - с идентично съдържание.

Видно от приобщените към дисциплинарното производство материали от проверката на Инспектората в НАП, за установяване правомерността на осъществените достъпи в информационните системи на НАП, са извършени справки за осъществените от У. достъпи в:

• СУП (Софтуер за управление на приходите), представляващ система, която обслужва администрирането на данъчни задължения и осигурителни вноски във всяка фаза на процеса - подаване на декларации, плащане на задължения, отчитане на приходите, контролно-ревизионна дейност, принудително събиране, обжалване;

• УИС (Управленска информационна система) - автоматизирано предоставяне и анализиране на информация с основни компоненти: сървър за оперативни справки, сървър за аналитични справки, сървър за анализи и прогнози;

• ИС „Контрол“ - информационна система, която администрира цялостно контролната функция в НАП;

• DLP ( Data Loss Prevention ) - софтуер за откриване и предотвратяване на неоторизирани опити за копиране и/или изпращане на защитена от закона информация извън структурата на Агенцията.

Конкретно, със съдействието на служители IT специалисти от Дирекция „Информационни системи и електронно управление“ /ИСЕУ/ и Дирекция „Мрежова информационна сигурност“ /МИСС/, са изготвени следните справки, съставени в ел. формат, представени и приети по делото на оптичен носител, приложен към преписката:

• Справка за действията в СУП на потребител •••в зададен период 01.01.2023г. - 09.02.2024г. - файл, с наименование •••Достъпи СУП, съставляващ Приложение 2 към заповедта. Същата съдържа систематизирани данни за потребител, действие, СУП действие, ЕГН и имена на ЗЛ, дирекция, дата и служебно описание (където е налично);

• Справка одит Инспекторат за периода 01.01.2023г. - 09.02.2024г., вид - профил на ЗЛ, РОС, справки „Контрол“, за потребител •••- файл, с наименование ••••УИС, съставляващ Приложение 3 към заповедта. Същата съдържа данни за потребител, e-mail, профил на ЗЛ, вид справка (наименование), име на параметъра, стойност и дата.

• Справка ИС „Контрол“ - файл, с наименование •••ИС Контрол, съставляващ Приложение 4 към заповедта. Същата съдържа данни за: задължено лице, имена, позиция и офис на служителя, осъществил достъпа, URL Адрес на страница, вид справка (контролни действия на ЗЛ, Дневници ДДС), IP адрес, от който е осъществено достъпването, УИН на достъпвано контролно производство (където е налично) и УИН на документ.

• Справка за „копирани на USB/изпратени по e-mail/принтирани файлове“ - файл, с наименование ••••dlp 12-03-2024, както и справки по регистрирани по ЗДДС лица - файлове във формат еxl., записани в папки, с наименование: 2 February 15-26-33, 2 February 15-26-49 и 9 January 14-52-02, всички съставляващи Приложение 6 към заповедта.

При съпоставка на данните от изведените справки за осъществени достъпи от У. в ИМ на НАП с възложените й производства - проверки и др.служебни задачи за периода 01.01.2023г. до 09.02.2024г., са установени: 214 случая на достъпени данни в СУП по отношение на 99 ЗЛ, 58 случая на достъпени данни в УИС за 14 ЗЛ, 1281 достъпа за 129 ЗЛ в ИС „Контрол“, 548 случая за 35 регистрирани по ЗДДС лица в ИС „Контрол“, както и осъществено прехвърляне на 12бр. файлове във формат EXCEL на външен носител на дати 01.09.2023г., 12.09.2023г. и на 15.09.2023г., които не са свързани с поставени на У. контролни производства и/или възложени служебни задачи.

В производството при проверката от Инспектората в НАП, до С. У. е изготвено Искане от 14.02.2024г. /стр.76/, към което е приложена справка за осъществените от нея достъпи до данни на ЗЛ в ИС „Контрол“ - отчетни регистри, за представяне на информация: в каква връзка и на какво основание /възложена задача/ е достъпвала до тези данни; предоставяла ли е същите на трети лица и с каква цел. В искането изрично е посочено, че достъпите, за които не се посочи конкретна задача се считат за нерегламентиран достъп до защитени от закона данни на физически и юридически лица.

В отговор на искането /стр.77/, У. е дала обяснения, че достъпването до информация е във връзка с лично информиране относно ценовия диапазон на продуктите, които предлагат конкретните ЗЛ и дружествата, които доставят тези материали. Причина за редовните проверки е покупка на имот, обмисляна с цел инвестиция и бъдещи доходи от наем. Заявила е, че не е предоставяла информация на трети лица. В случаите, когато е достъпвала информация, която не е била предмет на извършвана от нея проверка, тя е била изцяло за нейно лично ползване. В началото на 2023г. обследвали възможността семейно да придобият имот, но не били наясно на каква стойност биха могли да се осъществят техните планове. Поради тази причина е правила справки, на каква стойност ориентировъчно биха стрували материали за строеж и последващи довършителни работи. Отделно имала притеснения във връзка с публикации в медии относно придобиване на имот в строеж/на зелено.

Във връзка с получените обяснения е изготвено второ Искане от 23.02.2024г., за представяне на пояснения: по какъв начин посочените в дневниците общи стойности на фактури по отделни контрагенти биха й били от полза за анализ на цените в строителството, при положение че в справките липсва информация за вида на стоките и единичната им цена, както и по какъв начин достъпите до дружества, чиито търговски обекти са извън гр.Варна, биха й били полезни за твърдяното проучване на пазара; какво е налагало многократното извеждане на дневниците на посочените в справката лица и какъв анализ е било необходимо да извърши за посочената причина за осъществените достъпвания; предвид твърденията, че е обследвала възможността за закупуване на имот в началото на 2023г., как ще обясни осъществените през 2022г. достъпи. Относно достъпите до данните за ЗЛ, за които не й възложено контролно производство, са изискани отговори на въпросите: в каква връзка и на какво основание /възложена задача/ е достъпвала до данни в ИС „Контрол“ за ЗЛ; предоставяла ли е на трети лица тази информация и с каква цел.

Във връзка с искането от 23.02.2024г. У. представила отговор /стр.80/, в който посочила, че се е интересувала от фирмите с най-голям оборот, което би подсказало, че са благонадеждни. Не е имала намерение да купува имот само в гр.Варна, а фирмите, които търгуват със строителни материали не са териториално обособени или ограничени, относно продажбите си. Осъществявала е достъпи, защото са й били предлагани изгодни според брокери оферти, но не е била постигнала достатъчна осъзнатост дали е по-разумно да се закупи или да се построи имот. Счита, че не е коректно да използва масивите на НАП за лични цели, но информацията не е предоставяна на трети лица. Освен това достъпите са извършвани и в хода на работния й процес, като предвид кратките срокове, текущата й работа и обема на записите, не е възможно да бъдат анализирани поотделно. Отделно е посочила, че извършването на проверка на едно ЗЛ е свързано с изследването на множество други задължени лица, които не винаги имат ясна връзка помежду си. Всички достъпи, осъществени от справка „Контролни действия на ЗЛ“ са извършени във връзка с възложени производства със сходен предмет на дейност, за които е искала да почерпи информация с цел прилагане в хода на текущи нейни производства, както и при изготвяне на приключващия документ - протокол (да копира част от констатациите, да види как е структуриран протокола на колега, който е правил подобна проверка, да използва издадените документи по образец). Отделно е посочила, че многократното влизане за едно и също задължено лице може да се дължи на факта, че прекъсват работата си по много пъти на ден и т.к. системата се заключва на определено време, се налага повторен достъп. Освен това срокът за приключване на ПУФО е три месеца и се налага ежемесечно достъпване до дружества, които имат отношение към проверката.

Във връзка с предоставена информация от Дирекция МИСС от DLP софтуера за откриване и предотвратяване на неоторизирани опити за копиране и/или изпращане на защитена от закона информация извън структурата на Агенцията, до У. е изготвено Искане от 14.03.2024г. относно установено изпращане на ел.адрес ••••[интернет адрес] на дневници за покупки и дневници за продажби на посочените в искането 5 дружества. Изискана е информация: относно причините за изпращане на външен за НАП ел.адрес; изпращала ли е информация от служебния компютър на външни за НАП адреси - кога, каква информация, по какъв повод и на кои ел.адреси; по какви причини на 02.02.2024г. и 06.02.2024г. (след приключване на възложени проверки по прихващане/възстановяване, отново е достъпвала до данните на ЗЛ; прехвърляла ли е информация от служебния компютър на преносимо устройство за съхранение на данни (USB памет и/или друго), кога и по какъв повод; при предварителен анализ на данните са установени случаи на достъпени данни, за които не са установени задачи - да посочи причините за това.

Постъпил е отговор /стр.84/, според който ел.адрес •••[интернет адрес] е личният й ел.адрес, до който достъп има само тя. В процеса на работа много често й се налагало да работи вкъщи след работно време, т.к. времето, с което разполага, особено за писане на АПВ-та през периода от 1-10 число на месеца е крайно недостатъчно. Понякога разглежда и анализира вкъщи документите за да остане писането на самия акт. Заявява, че не е изпращала информация на външни за НАП адреси, които не са имали касателство с работата й. Прехвърляла е информация на външно устройство за съхранение на данни само във връзка със служебните й задължения, за да си помогне с писането и разглеждането на документи вкъщи.

В хода на дисциплинарното производство У. не е давала писмени обяснения в отговор на Покана за изслушване изх.№ 93-00-730#9/09.07.2024г., както и във връзка с предоставената й при изслушването на 17.07.2024г. възможност да представи писмени обяснения и изложи изчерпателно всички факти и обстоятелства, които счита за относими към случая.

При така събраните доказателства за осъществени от У. достъпи до данните от ИМ на НАП и дадените от нея писмени отговори, правилно ДНО е приел, че е нарушила т.9.3.1 от Политиката за мрежова и информационна сигурност на НАП, т.4, буква е) от Правилата за управление на достъпа до информационните активи и услуги в НАП, т.4.1. от етичния кодекс на служителите в НАП, чл.9, ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл.73, ал.1 ДОПК, с което е осъществила състава на дисциплинарните нарушения по чл.89, ал.2, т.3 ЗДСл – неспазване кръга на служебните правомощия и по чл.89, ал.2, т.5 ЗДСл – неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Цитирането в заповедта на разпоредбата на чл.10, ал.2 от отменения Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, вместо на разпоредбата на чл.9, ал.2 от действащия към момента Кодекс, не съставлява съществено нарушение и не нарушава правото на защита на наказаното лице, т.к. двете разпоредби – отменената и действащата, имат идентично съдържание и същото е коректно възпроизведено в заповедта.

В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са описани всички действия, извършени от служителката, които попадат извън обхвата на нейните правомощия. Посочен е периода, в който У. е достъпвала до данни от ИМ на НАП, които не са свързани с възложени й контролни производства (проверки) или други служебни задачи, като конкретните дати в обхвата на периода 01.01.2023г. – 09.02.2024г., на които са осъществявани достъпите, са видни от цитираните по-горе справки, приети към доказателствата по делото. В заповедта са посочени и конкретните справки, въз основа на които е прието, че част от достъпите до ИМ са нерегламентирани и дисциплинарно наказуеми.

В дисциплинарното производство е безспорно доказано, че информацията, до която е достъпвала У., извън тази, за която е безспорно установено, че е свързана с възложените й проверки, е ползвана от нея за нужди, различни от служебните, и този факт се признава изрично от служителката в дадените пред Инспектората писмени отговори. Липсват доказателства тази информация да е предоставяна на трети лица, но това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянията, съставляващи дисциплинарни нарушения, т.к. У. признава, че е достъпвала до данни от ИМ на НАП извън случаите на възложените й проверки за лични нужди. Дали тази информация е ползвана за лични нужди – каквито обяснения дава служителката, или за нуждите на трети лица, е ирелевантно, т.к. за осъществяване на дисциплинарните нарушения по чл.89, ал.2, т.3 и т.5 ЗДСл е достатъчно достъпът до информационните масиви да е използван за цели, които не са свързани с възложените й служебни задължения, и този факт не се отрича.

Следва да се съобрази и че обясненията, които дава У. за извършваните от нея достъпи са нелогични и фактически неиздържани, т.к. по никакъв начин не става ясно как посочените в отчетните регистри по ЗДДС общи стойности по фактури биха й били от полза за анализа на цените в строителството – в случай че действително е имала намерение да закупува/строи имот с инвестиционна цел. Правилно ДНО е съобразил и че достъпите, които не могат да се обвържат с конкретни проверки/задачи, не са коментирани в протоколите, с които са приключвали проверките, както и че във връзка с обясненията за „обмисляне възлагане на насрещни проверки“ не са посочени и установени данни за конкретно производство, за нуждите на което да се налага извършването на такива проверки.

Нещо повече, фактът, че У. е извършвала справки в отчетните регистри по ДДС на ЗЛ (установени са 35 регистрирани по ЗДДС лица) непосредствено след датата на подаване на отчетните регистри, сочи на осъществявано от нея наблюдение на тези лица, като броят на извършваните за тях справки (548 случая) и на прехвърляните в EXCEL данни от отчетните регистри по ЗДДС (217 пъти) разколебава защитна й теза, че достъпите са за нейни лични нужди, респ. за целите на извършваните проверки – т.к. се налагало да прекъсва работа в системата, която след известно време се заключвала и се налагало повторно влизане.

Вярно е че при извършване на различните видове проверки – по прихващане и/или възстановяване, ПУФО, насрещни проверки, органите по приходите извършват справки и събират информация не само по отношение на субектите на контролните производства, а и по отношение на трети лица – вж.чл.45, ал.1, чл.110, ал.3, чл.129, ал.2, т.2 и ал.3 ДОПК. Във всички случаи обаче данните по отношение на тези трети лица, касаят или е вероятно да касаят факти и обстоятелства, които са свързани със субекта на контролното производството и неговото данъчно облагане. В този смисъл необосновано се твърди, че кръгът лица, до който се достъпва при възложена проверка е неопределяем. Напротив, кръгът от трети лица, които е възможно да попаднат в обхвата на проверката, е определяем от правоотношенията, в които е участвал субекта в обследвания период. Доколкото при проверките е необходимо да се изследват отношенията на субекта на производството с негови контрагенти, както и данъчния ефект от тези отношения, достъпването на данни за трети лица е необходимо и задължително за приключване на контролното производство. Във всички случаи обаче корелацията на данните за третите лица с проверяваното ЗЛ може да бъде обоснована, а в конкретния случай служителката не дава обяснения за връзката на всички осъществени от нея достъпи с конкретни проверки/задачи. В хода на проверката на Инспектората и в дисциплинарното производство е извършен анализ на достъпваните данни с възложените на У. проверки, като изводът за нерегламентиран достъп е изведен само по отношение на данните за ЗЛ, които не могат да бъдат обвързани с възложени проверки и за които служителят не обосновава такава обвързаност.

Безспорно осъществяването на нерегламентиран достъп (за цели, различни от служебните) до данни в ИМ на НАП сочи на извод за неспазване на кръга на служебните правомощия и за нарушение на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и на Етичния кодекс на служителите в НАП, с което е уронен престижа на държавната служба и е подронено доверието в държавната администрация.

У. е запозната с правилата за достъп до информационните масиви и безспорно е съзнавала, че не е коректно да използва масивите на НАП за лични цели – вж. отговор на искането от 23.02.2024г. на стр.80, правилно е прието, че от субективна страна нарушенията са извършени умишлено.

При преценката по чл.91 ЗДСл правилно е прието, че независимо от високите атестационни оценки и липсата на предходни провинения, в случая се касае за тежки дисциплинарни нарушения, извършени през продължителен период от време и умишлено, при явно съзнаване на неправомерното поведение. Правилно е съобразено и че множеството нерегламентирани достъпи до ИМ на НАП, носят съществена потенциална опасност от изключително сериозно неблагоприятно влияние върху имиджа на НАП и интересите на нейните клиенти, поради което за дисциплинарните нарушения по чл.89, ал.2, т.3 и т.5 ЗДСл правилно е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, а именно „уволнение“ – така в Решение на ВАС № 13422/16.10.20113г. по адм.д. № 2092/201г., Решение на ВАС № 14326/18.11.2020г. по адм.д. № 7080/2020г.

При наличие на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, правилно на основание чл.107, ал.1, т.3 ЗДСл, със Заповед № З-•••/01.08.2024г. е прекратено служебното правоотношение със С. У.. При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 АПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.24 НЗПП, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение съдът съобрази, че разпоредбата на чл.24 НЗПП предвижда по административни дела без материален интерес, възнаграждението за една инстанция да е от 100 до 240лв. Съобразно фактическата сложност на делото – която се преценява от съда като голяма, предвид спецификата на засегнатите обществени отношения и обема на събраните в дисциплинарното производство доказателства, обстоятелството, че юрк.Ноева е осъществила реално процесуално представителство по отношение на ответника – явила се е в двете проведени открити съдебни заседание, в едно от които са разпитвани свидетели, проявила е активност при попълване на преписката с относими към спора писмени доказателства, представила е подробни писмени бележки по съществото на спора, съдът намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в предвидения от НЗПП максимален размер от 240, 00лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав