Решение № 3592 от 27.11.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 742/2025 г.

Производството е по реда на чл. 40 - 41 от ЗДОИ вр. чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Е. Д. П. – А. от гр. Плевен, [улица], подадена против Решение № 4/27.08.2025 г. на началника на отдел АПФСИО в РУО – Плевен, с което е отказан достъп до обществена информация по Заявление вх. № АД-08-29/13.08.2025 г. по описа на РУО.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че поисканата информация представлява служебна обществена информация по смисъла на чл.11 вр. чл.2, ал.1 от ЗДОИ и не са налице основанията за ограничаване достъпа до нея съобразно чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ. Излагат се съображения, че с предоставянето й не се засягат интересите на трети лица по начин, който обуславя необходимост от съгласието им за предоставянето й, както и че е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на т.6 от ДР на ЗДОИ. Твърди се също така, че поисканите със заявлението протокол и аудио-видео запис не съдържат защитени лични данни на физически лица, поради което постановеният отказ е неправилен.

В заключение е направено искане да бъде отменен обжалвания административен акт и съдът да задължи ответника да предостави заявената от жалбоподателя обществена информация в поисканата от него форма.

Ответникът началник отдел АПФСИО в РУО – Плевен е депозирал писмен отговор на жалбата, в който е изложил становище за нейната неоснователност. Навел е доводи, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като същото е в съответствие и с целта на закона. Поддържа мотивите на решението, свързани с наличието на предпоставките за постановяване на отказ за предоставяне на поисканата информация. Твърди, че поисканата от жалбоподателя информация не е обществена, а в протокола с резултатите от проведеното събеседване, вкл. и индивидуалните оценки на комисията, се съдържат лични данни на кандидатите и на членовете на комисията, което с оглед разпоредбата на чл.2, ал.5 от ЗДОИ се явява пречка за предоставянето му.

По отношение на искането за предоставяне на аудио-видео запис посочва, че същият е унищожен на основание чл.31, ал.3 от Наредба № 16 от 1.07.2022 г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността "директор" в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование.

Във връзка с формулярите по Приложение № 2 към чл.29, ал.2 от Наредба № 16 от 1.07.2022 г. излага подробни съображения, че същите не съдържат обществена информация, поради което за РУО – Плевен не възниква задължение да поиска разрешение за предоставяне на личните данни от притежателите им и ЗДОИ се явява неприложим към направеното искане.

Алтернативно се излагат съображения за наличие на хипотезата на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ, доколкото в протокола с резултатите от проведеното събеседване с кандидатите се съдържат данни относно проведените процедури, решенията на комисията, оценките на кандидатите и др. обстоятелства, свързани с процеса на подбор, а г-жа Е. П.-А. е уведомена за постигнатия от нея резултат с писмо изх. № РД–18-312/08.08.2025 г. на председателя на конкурсната комисия.

По отношение на аудио-видеозаписите от втория етап на конкурса се излагат подробни съображения, че в същите не е налице обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ и съдържат лични данни на участниците в него – образ, глас, идеи, мисловен процес, респективно от съдържанието на същите не може да се направи извод за дейността на РУО.

Допълнително се излагат съображения, че целта на жалбоподателя не е да си състави мнение за работата на определената комисия или на административния орган, а да оспори резултатите от проведения конкурс, каквато възможност не е предвидена от закона.

В заключение е направено искане да бъде отхвърлена като неоснователна подадената жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и претендира присъждане на разноски в размер на внесената държавна такса за образуване на производството. Допълнително излага доводи, че не оспорва процедурата на конкурса, а субективността на оценяването.

Ответникът се явява лично и с адв.Е. З., която поддържа доводите от писмения отговор. Прави искане да се отхвърли подадената жалба и претендира присъждане на разноски в размер на 1200 лв.

В допълнително представени писмени бележки отново сочи, че съобразно чл.31, ал.3 от Наредба № 16 от 1.07.2022 г. поисканите от жалбоподателя аудио-видеозаписи вече са унищожени, както и че исканата информация не е служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ. В своята съвкупност същата съдържа лични данни на участниците в конкурса и членовете на комисията, но не и информация, от която жалбоподателката да може да си състави мнение за дейността на РУО – Плевен. Твърди, че жалбоподателя всъщност не цели да сис състави мнение за работата на определената комисия или на адм. орган, а оспорване на резултата от проведения конкурс.

В заключение е направено искане да бъде отхвърлена подадената жалба като неоснователна и се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството релевантни писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е постановено със Заявление вх. № АД-08-29/13.08.2025 г. по описа на РУО, с което жалбоподателя Е. Д. П. – А. от гр. Плевен е поискала от началника на РУО - Плевен да й бъде предоставена обществена информация във връзка с проведен на 07.08.2025 г. втори етап от конкурс за заемане на длъжността директор на Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии „Луи Пастьор“ – Плевен, а именно:

1. Копие от протокола с резултатите от проведеното събеседване, включително индивидуалните оценки на комисията;

2. Копие от аудио-видеозапис от нейното събеседване, проведено на 07.08.2025 г. Във връзка със заявлението е постановено Решение № 4/27.08.2025 г. на началника на отдел АПФСИО в РУО – Плевен, с което е постановен отказ за достъп до обществена информация.

За да постанови обжалваното решение, адм. орган е изложил мотиви, че поисканият протокол с резултатите от проведеното събеседване, включително индивидуалните оценки на комисията от проведения конкурс съдържат само лични данни на кандидатите и на членовете на комисията, тъй като носят информация, свързана с личността им и позволяват те да бъдат идентифицирани, с оглед което е налице пречка за предоставяне на тези данни по смисъла на чл. 2, ал.5 от ЗДОИ. Информацията за лични качества на кандидатите и оценяването им от комисията не представляват факти и обстоятелства, свързани с дейността на задължен по ЗДОИ субект и осъществяването на неговите правомощия. Исканите документи не са изготвени от РУО - Плевен или друг задължен субект и по тази причина не отразяват действията им по изпълнение на правомощията. Тъй като не се касае за действия на РУО - Плевен, чрез предоставянето на тези документи не може да бъде постигната специалната цел на закона - заявителят да си състави мнение за дейността на административния орган.

Посочено е, че поради факта, че поисканите документ и запис не съдържат в себе си обществена информация, то за РУО - Плевен не възниква задължение да поиска разрешение за предоставяне на личните данни от притежателите им, както и че ЗДОИ се явява неприложим закон към направеното искане.

Изложени са съображения, че формулярите по Приложение № 2 към чл. 29, ал. 2 от Наредба 16 от 1 юли 2022 г. не следва да бъдат представени, тъй като съгласно чл. 34 от Наредба № 16/01.07.2022 г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността „директор“ в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование, резултатите от конкурса се съобщават на кандидатите в тридневен срок от провеждането му писмено, т.е. на всеки от участниците в конкурса е предоставена съдържащата се във формуляра за окончателните резултати информация, касаеща личното му участие.

По отношение на искането за предоставяне на аудио-видеозаписите от втория етап на конкурса са изложени доводи, че исканата информация не притежава белезите на обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Прието е, че аудио-видеозаписите съдържат лични данни за участниците в него - образ, глас, идеи, мисловен процес и от съдържанието им не може да се направи извод за дейността на РУО, тъй като се отразяват лични и професионални качества на трети лица. Събраната чрез тези записи информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и от записите на проведения изпит заявителят не би могъл да състави мнение за обществения живот и в частност за дейността на РУО - Плевен, тъй като тези записи отразяват действията на кандидатите, а не на административния орган.

Посочено е, че събраната чрез видеонаблюдението и записването на данните от видеонаблюдението информация представлява лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент 2016/679 на Европейски съюз, тъй като тя осигурява възможност лица да бъдат идентифицирани по техни физически белези.

Адм. орган се е позовал на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 16/01.07.2022 г., в която изрично е посочено, че се предприемат необходимите технически и организационни мерки за защита на обработваните чрез системите за аудио-видеонаблюдение лични данни, поради което и по аргумент от чл.31, ал. 4 ЗОДОВ е налице още един аргумент да не се предоставя достъп до данните - не е налице нито едно от основанията за обработка чрез предоставяне на данните съгласно чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. (Общ регламент за защитата на личните данни), а съгласно чл. 2, ал. 5 ЗДОИ този закон не се прилага за достъпа до лични данни.

Изложени са доводи, че защитата на личните данни, нормативно уредена в ЗЗЛД, преодолява правото на достъп до обществена информация (арг. от чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ). Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗЗЛД законът урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Целта на закона е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица от неправомерно използване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данни и да се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни.

Така установеното от фактическа страна е в съответствие с писмените доказателства по административната преписка. При така установената фактология, по същество безспорна между страните, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – началника на отдел АПФСИО в РУО – Плевен, надлежно оправомощен със Заповед № РД-08-294/13.04.2023 г. на началника на Регионално управление на образованието – Плевен /л.31/. Решението е издадено в изискуемата за валидността му писмена форма, поради което липсват основания за обявяването му за нищожно.

В производството по издаване на оспорения ИАА не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания. Допуснато е обаче нарушение на материалния закон при постановяване на решението в частта му по отношение т.1 от заявлението за достъп до обществена информация, съставляващо основание за частична отмяна на обжалваното решение.

Спорът между страните в производството е правен и е по приложението на материалния закон при издаване на проверяваното решение началника на отдел АПФСИО в РУО – Плевен, а именно – дали искането за предоставяне на копие от протокола с резултатите от проведеното събеседване, включително индивидуалните оценки на комисията, както и на копие от аудио-видеозапис от събеседването с жалбоподателката, проведено на 07.08.2025 г., е основателно от гледна точна на ЗДОИ, представлява ли обективираната в този протокол и в аудио-видеозаписа информация обществена такава по смисъла на ЗОДОИ и налице ли е надделяващ обществен интерес в случая, при условията на който тази информация следва да бъде предоставена на жалбоподателката.

Съгласно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Поисканата в случая информация следва да се квалифицира като служебна по см. чл. 11 от ЗДОИ – която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Исканата в разглеждания случай информация по т.1 от заявлението, а именно протокол с резултатите от проведеното събеседване, включително индивидуалните оценки на комисията, според настоящия съдебен състав разкрива белезите на служебна обществена информация, т. е. такава, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации, за предоставянето на която не съществуват пречките по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ. Съгласно константната съдебна практика искането за предоставяне на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в документа информация, като в този смисъл дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й, ако са налице останалите предвидени в закона предпоставки за нейното предоставяне.

Съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, освен ако не попада в изключенията по чл. 13, ал. 2 от с.з. Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) или когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДОИ. В случая следва да се приеме, че исканата информация не попада в ограниченията по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ, доколкото не се касае до мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации (т. 1), свързани с оперативната подготовка на актовете на органите и нямащи самостоятелно значение, нито исканият документ съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях (т. 2).

Отделно от горното, съгласно чл. 13, ал. 4 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. По смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Съдът счита, че в разглеждания случай надделяващият обществен интерес се презумира, тъй като с исканата информация обективно се допринася за повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на РУО пред обществото, във връзка с провеждане на конкурси от вида на процесния. Тъй като ответникът твърди, че във въпросния протокол се съдържат лични данни, но не е представил същия по делото, поради което съдът не може да направи преценка на горното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че ако това действително е така, то ответникът е следвало да съобрази разпоредбите на чл.31, ал. 1 - ал. 4 ЗДОИ и да предостави исканата информация в обем, съобразен с наличието или липсата на съгласие на засегнатите лица, респективно със заличени лични данни, а не да постановява отказ за предоставяне на същата. Горното налага отмяна на обжалвания административен акт в тази му част и връщане на преписката на ответника за ново произнасяне.

По отношение т. 2 от заявлението съдът намира оспореното решение за правилно.

От една страна съдът намира, че доколкото жалбоподателката е поискала копие от аудио-видеозапис от нейното събеседване, проведено на 07.08.2025 г., не се касае за обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ. Това е така, защото жалбоподателката е участник в това събеседване и лично е възприела обстоятелствата, които са документирани от този запис, с оглед на това в него не е налице неизвестна за нея информация, даваща й възможност да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, което да е различно от вече съставеното й такова на базата на личните й възприятия.

Освен това ответникът се позовава на чл.31, ал.3 от Наредба № 16 от 1.07.2022 г., която разпоредба регламентира унищожаване на направените аудио-видеозаписи два месеца сред провеждане на конкурса. От приложената на л.39 и л.40 от делото кореспонденция с жалбоподателката е видно, че същата е уведомена за резултата си от втория етап на конкурса на 08.08.2025 г., с оглед което към датата на съдебното производство, респективно към датата на изготвяне на настоящето съдебно решение е изтекъл предвиденият в наредбата двумесечен срок, а ответникът е заявил още с отговора на жалбата обстоятелството, че процесните аудио-видеозаписи са унищожени.

С оглед горното и по аргумент от чл.33 от ЗДОИ, доколкото органът вече не разполага с поисканата му информация, то той не би могъл и да я предостави.

Ето защо съдът намира, че следва да отмени частично решението на ответника по отношение на т.1 от Заявление вх. № АД-08-29/13.08.2025 г. по описа на РУО. Преписката следва да се върне на ответника за ново разглеждане и произнасяне в тази част в 14 –дневен срок от съобщението при съобразяване на указанията, дадени с мотивите на настоящето решение по приложение на материалния закон. В останалата му част решението е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото по компенсация жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника 590 лева разноски, тъй като жалбата му е уважена само в една част, същият претендира разноски в размер на 10 лв., а претенцията на ответника е за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и не е налице направено възражение за прекомерност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд - Плевен, втори състав,