Решение № 970 от 2.7.2021 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1713/2021 г.

Районен съд - Пловдив02.07.2021 г.докладчик Васил Александров Тасев

Диспозитив

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 9/09.02.2021 год., издадено от И.Д. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив, с което на Б.Я.Я., с ЕГН •••••••••• на основание чл.84 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 3000 лева за нарушение на чл.24, ал.5 от ЗУАВ в съответствие на чл.138, параграф 2, буква „ж“ от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите и др. ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните да заплати на адв.С.К. Н., вписан в АК-Пловдив, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата. Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 9/09.02.2021 год., издадено от И.Д. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив, с което на Б.Я.Я., с ЕГН •••••••••• на основание чл.84 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 3000 лева за нарушение на чл.24, ал.5 от ЗУАВ в съответствие на чл.138, параграф 2, буква „ж“ от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите и др. Жалбоподателят в бланкетна жалба моли съда да отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно и неправилно, без да излага доводи за това. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния му представител адв.Н., който поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуална помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата. Въззиваемата страна ОДБХ Пловдив, чрез процесуалния представител гл.юрк.Б. навежда съображения за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение и прави искане същото да бъде намалено. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: Жалбата е основателна. На 22.11.2020 г. във връзка със Заповед № 519/20.11.2020 г. на Директора на ОДБХ Пловдив била извършена съвместна проверка на служители на ОДБХ Пловдив и служители на Районно полицейско управление гр.Раковски на стоков пазар в гр.Раковски, ул.“Петър Богдан“. На място проверяващите установили, че жалбоподателя Б.Я.Я. извършвал нерегламентирана търговия на месни разфасовки /28, 665 кг/ от транспортно средство – микробус, марка „Пежо Боксер“ с рег.№ •• без здравна и идентификационна маркировка за произход и годност, което представлявало наличие на опасност за здравето на човека. Констатирано било, че месните разфасовки били разположени върху кашони директно на пода на микробуса. Проверяващите приели, че с поведението си Я. е нарушил разпоредбата на чл.24, ал.5 от Закона за управление на агрохранителната верига в съответствие на чл.138, параграф 2, буква „ж“ от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите и др. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № 0001837/22.11.2020 г. и Разпореждане за насочване № 0000201/22.11.2020 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил на основание чл.84 от ЗУАВ наказание глоба в размер на 3000 лв. за нарушение на 24, ал.5 от Закона за управление на агрохранителната верига в съответствие на чл.138, параграф 2, буква „ж“ от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите и др. Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя и водещи до незаконосъобразност на разглеждания административен акт. На първо място съдът установи несъответствие между даденото фактологическо описание на нарушението и вменената за нарушена правна норма на чл.24, ал.5 от ЗУАВ. Съгласно посочената разпоредба мерките по чл. 138, параграф 2, букви "ж", "з", "и" и "к" от Регламент (EС) 2017/625 се прилагат и при наличие на опасност за здравето на човека, животните и растенията, която не е в резултат на нарушение на нормативни изисквания и не представлява опасност по чл. 64. В тези случаи изпълнението на мерките е за сметка на държавния бюджет. Видно от съдържанието й същата посочва мерките, които се прилагат от компетентните органи при наличието на определени обстоятелства, но не съдържа правило за поведение, неизпълнението на което да подлежи на санкциониране по съответния ред. Твърдяната за нарушена норма не регламентира ясни задължения, вменени на правните субекти и в този смисъл не може да очертае конкретен състав на административно нарушение. Отделно от това, с обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е бил санкциониран от фактическа страна за това, че на посочените дата и място е извършвал нерегламентирана търговия на местни разфасовки от транспортно средство – микробус, без здравна и идентификационна маркировка за произход и годност, което представлявало наличие на опасност за здравето на човека. Същевременно е приложена санкция на основание чл.84 от ЗУАВ, който предвижда наказание имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10000 лв. за този, който пусне на пазара храни от животински произход, върху които не е извършен официален контрол по смисъла на този закон. Видно е, че санкционната разпоредба предвижда налагане на единствено на административно наказание като вид – имуществена санкция, която обаче се налага на юридическите лица, а в случая субект на нарушението е физическо лице. Въпреки това наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказанието „глоба“, което като вид не е предвидено в приложената санкционна разпоредба. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН причислява вида и размера на наказанието към задължителното съдържание на всяко наказателно постановление, тъй като санкционираното лице следва да е наясно, както с обстоятелствата, свързани с вмененото му административно нарушение и със законните разпоредби, които наказващият орган счита за нарушени, така също и с вида и размера на наложеното му наказание. Налагането на санкцията „глоба“ без същата като вид да е предвидена в санкционната разпоредба е недопустимо. Коментираните процесуални нарушения в акта и НП са от категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже ограничават възможността му да узнае какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и респективно, които следва да опровергава, кои са нарушените правила за поведение, както и коя е релевантната санкционна норма. Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата въззивна инстанция, поради контролните функции на същата, поради което и налага отмяна на наказателното постановление. С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител на жалбоподателя. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал. 1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в претендирания размер от 300 лева, който е в съответствие на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл, възражението на въззиваемата страна за прекомерност е неоснователно. Прилагайки правилото на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв. на процесуалния представител на жалбоподателя. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което Съдът

Цитирани разпоредби

12